Решение по дело №35/2021 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260071
Дата: 25 май 2022 г.
Съдия: Елица Юлиянова Орманова
Дело: 20211620100035
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № ....

гр. Лом,  25  май,  2022 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на 29.03.2022 г. /двадесет и девети март, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:

Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА,

 

при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 35  по описа за 2021 година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1  вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД.

 

Предявен е от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ,   чрез пълномощника адв. В.П.Г. от САК, съдебен адрес:***, срещу  С.А.Д., ЕГН: **********, с  адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1  вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД -  за признаване за установено, че ответникът дължи вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.дело № 716/2020г. по описа на РС-Лом,  за сумата от 403,00 лв. (четиристотин и три лева), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, от които: 201.50 лв. (двеста и един лева и 50 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 04.08.2018г. за мобилен номер 0894/268115 и 201.50 лв. (двеста и един лева и 50ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 04.08.2018г. за мобилен номер 0894/624195. Претендират се и разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.

Твърди се в исковата молба следното:

По повод сключен договор за мобилни услуги от 04.08.2018г. ответникът С.А.Д. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и титуляр по мобилен номер 0894/624195, с избран абонаментен план Тотал 24,99 лв с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 04.08.2020г. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата - 04.08.2018г., по силата на който му е предоставено за ползване мобилно устройство «SAMSUNG» модел «Galaxy А6 Lavender» за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 20,99 лв. съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 20,99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 699.90 лв.. а обшата лизингова цена с избраната от абоната програма «Тотал 24.99» е 503.76 лв. Отстъпката, която ответникът е получил, възлиза на сума в размер на 196.14 лв/т. 7 от договора/. Абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и е взел втори мобилен номер 0894/268115 с избрана абонаментна програма «Тотал 24,99 лв.» с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 04.08.2020г. съгласно Приложение към договор за мобилни услуги от  04.08.2018г. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата - 04.08.2018г., по силата на който му е предоставено за ползване мобилно устройство «SAMSUNG», модел «Galaxy А6 Gold» за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 20,99 лв. съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 20,99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент4) е 699,90 лв.. а общата лизингова цена с избраната от абоната програма «Тотал 24.99» е 503.76 лв. Отстъпката, която ответникът е получил, възлиза на сума в размер на 196.14 лв.//п. 7 от договора/.

За отчетния период на потребление 01.08.2018г. до 30.11.2018г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на «Теленор България» дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 471.31 лв., за които са издадени фактури, както следва: фактура №**********/01.09.2018г. за отчетния период на потребление от 01.08.2018г. - 31.08.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 179.37лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги;  фактура №**********/01.10.2018г. за отчетния период на потребление от 01.09.2018-30.09.2018 с дължима стойност за плащане в размер на 140.35лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги; фактура №**********/01.11.2018г. за отчетния период на потребление от 01.10.2018-31.10.2018 с дължима стойност за плащане в размер на 128.42лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги и фактура №**********/01.12.2018г. за отчетния период на потребление от 01.11.2018-30.11.2018 с дължима стойност за плащане в размер на 23.17 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 471.31 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесните договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура №**********/01.01.2019г. с начислена неустойка в размер на 403,00 лв. За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на «Теленор България» ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както са фактурирани.

Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. При това положение за мобилня оператор е възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент. Датата на деактивация на процесния абонамент е 27.12.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва: Тотал 24,99 за мобилен номер 0894/624195 до 04.08.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 09.08.2018г. и Тотал 24,99 за мобилен номер 0894/268115 до 04.08.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 09.08.2018г. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от Договорите, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 403,00 лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от Договорите.

Претендираната неустойка в размер на 403,00 лв., представяваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т.11 от Договорите, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребитялят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора. Неустойката в размер на 403,00лв. се формира, както следва:

По Договор за мобилни услуги от  04.09.2018г, за мобилен номер 0894/268115 се дължи неустойка в размер на 201.50 лв., от които: за абонаментен план Тотал 24,99 лв. се дължи неустойка в размер на 62.46 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46 лв., а към Абонаментен план Тотал 24,99 лв начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на 139.04 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

По Договор за мобилни услуги от 04.09.2018г. за мобилен номер 0894/624195 се дължи неустойка в размер на 201.50 лв., от които: за абонаментен план Тотал 24,99 лв. се дължи неустойка в размер на 62.46лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46лв., а към Абонаментен план Тотал 24,99 лв начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на 139.04 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез назначения му особен представител адв. Ц.П. от МАК. Сочи се, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. От петитума на исковата молба не ставало ясно кога и как е прекратен предсрочно договорът за мобилни услуги от страна на ответника, дали е прекратен с мълчалив отказ да изпълнява задълженията си или с изрично предизвестие. В петитума се твърдяло единствено за датата на сключване на догвора  - 04.08.2018г.,  и за двата мобилни номера. Тези пропуски в петитума на исковата молба правят претенцията недоказана и са основание искът да бъде отхвърлен като недоказан. От исковата молба не ставало ясно дали ответникът е уведомен за доброволно изпълнение на дължимата от него неустойка по воденото срещу него ч.гр. дело № 716/2020г. на ЛРС. Към настоящото дело няма приложена покана към ответника за доброволно изпълнение на присъдената сума за неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги с ищеца. Моли се за отхвърляне на иска и осъждане на ищеца да заплати разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, като е постъпило писмено становище от адв. В.Г. от САК, с което се поддържа иска.

Ответникът в съдебно заседание не се явява, а се представлява от особения представител адв. Ц.П. от МАК.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Страните се намират в договорни отношения на основание сключен Договор за мобилни услуги от 04.08.2018г. за мобилен номер **********, с избран абонаментен план Тотал 24,99 лв с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 04.08.2020г. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата - 04.08.2018г., по силата на който му е предоставено за ползване мобилно устройство «SAMSUNG» модел «Galaxy А6 Lavender» за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 20,99 лв. съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 20,99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.

            От приложеното ч.гр.д. № 716/2020 по описа на ЛРС се установи, че ищецът „Теленор България” ЕАД е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 08.06.2020 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  от 09.06.2020 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство установителен иск, от 403,00 лв. (четиристотин и три лева), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилен номер 0894/268115 и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 04.08.2018г. за мобилен номер 0894/624195, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските от 205,00 лева, направени в заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

          В заповедното производство по ч. гр.дело № 716/2020 г. по описа на ЛРС са приложени Договор за мобилни услуги от 04.08.2018 г., Договор за лизинг от 04.08.2018г. за мобилен номер 0894/624195, Договор за лизинг от 04.08.2018г. за мобилен номер 0894/268115, Договор за мобилни услуги от 20.05.2016 г. и 4 бр. фактури, 1 бр. кредитно известие и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.

Издадена е фактура № **********/01.01.2019г. /на л. 50 от приложеното ч. гр.дело № 716 от 2020 г./ с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 603.27 лв. Настоящата претенция е за 403,00 лева, като се твърди, че включва: 1.по Договор за мобилни услуги от  04.09.2018г, за мобилен номер 0894/268115 неустойка в размер на 201.50 лв., от които: за абонаментен план Тотал 24,99 лв. неустойка в размер на 62.46 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46 лв., а към Абонаментен план Тотал 24,99 лв начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на 139.04 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора и 2. по Договор за мобилни услуги от 04.09.2018г. за мобилен номер 0894/624195 неустойка в размер на 201.50 лв., от които: за абонаментен план Тотал 24,99 лв. неустойка в размер на 62.46 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46лв., а към Абонаментен план Тотал 24,99 лв начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на 139.04 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.  Претендира се въз основа именно на тази фактура № **********/01.01.2019г. В същата  фактура е посочена друга сума за неустойка  – 603,27 лева, като предявеният иск не се твърди да е предявен като частичен, т.е. само за част от сумата по цитираната фактура.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

 Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.06.2020 г по ч.гр.д. № 716/2020 г. по описа на ЛРС и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният  иск е допустим.

          Няма спор, че страните са в облигационни отношения по силата на сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг,  по силата на които абонатът е получил мобилно устройство.   Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидни двустранни облигационни правоотношения, възникнали от сключени  договори за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Видно от представените договори за мобилни услуги е, че „Теленор България“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа  мобилни услуги на ответника. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги. Между страните били подписани и договори за лизинг на мобилно устройство.

Видно от представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е, че в чл. 71, гл. 13, е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение по част 13 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „Теленор“ има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Така изброените предложения в чл. 75 от ОУ са посочени алтернативно, като мобилният оператор има правото да избере коя от санкциите ще приложи спрямо потребителя. За да се приеме, че кредиторът–ищец, като изправна страна в правоотношението, е избрал някоя от цитираните последици, следва да уведоми неизправния длъжник за това с  писмено изявление, което да достигне до длъжника. Без наличие на такова изявление от кредитора не става ясно коя от алтернативно изброените последици е избрал мобилният оператор като санкция срещу неизправния длъжник, още по-малко да се твърди, че е избрал и сторил именно едностранното прекратяване на договора. Едностранното прекратяване на сключения договор за мобилни услуги по силата на чл. 19б от ОУ не настъпва автоматично, а дава право на мобилния оператор да го прекрати на това основание. Довод, че волеизявлението на изправния кредитор може да бъде и чрез конклудентни действия – ограничаване предоставянето на мобилни услуги и така да става ясно, че счита договора за едностранно прекратен, е несъстоятелен. С оглед обаче на изброените алтернативни възможности в чл. 75 от ОУ не може да се заключи, че конклудентните действия на оператора сочат именно за намерение същият да прекрати едностранно договора, а не например само за ограничаване на мобилните услуги. Т.е. не става ясно без конкретно писмено изявление до потребителя как е решил да процедира мобилният оператор и коя опция на чл. 75 от ОУ избира.  Поради това, но и не само, следва да е налице писмено изявление, достигнало до неизправния длъжник за това, че кредиторът едностранно прекратява договора за мобилни услуги, за да се приложи санкционната клауза за начисляване на неустойка.

В чл. 11, ал. 1 е предвидено: „Лизингодателят може да развали договора за лизинг и в следните случаи: неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, по който Лизингодателят и Лизингополучателят са страни, включително в хипотезата на неговото прекратяване от Лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни или фиксирани услуги, предоставени от Лизингодателя, или – представяне на неверни или неточни данни, определени от Лизингодателя по чл.2 от настоящите Общи условия.“ Съгласно чл. 11, ал.  2  при разваляне на договора по вина на Лизингополучателя последният дължи на Лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор между страните, както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойка и др.

          В чл. 10, ал 1 от ОУ към договорите за лизинг /л.25 – 26 от чгд 716/2020 г./ е предвидено разваляне на договора в случай на неизпълнение на задължение от другата страна по него. Съгласно чл. 10, ал. 2 всяка от страните има право да иска разваляне на договора по съдебен ред в случай, че в 10-дневен срок от получаването на писмено предизвестие за неизпълнението неизправната страна не го е отстранила, т.е. развалянето се извършва по съдебен ред, като е необходимо лизингодателят да предоставя допълнителен срок за изпълнение. Както е видно, става дума за необходимост от писмено изявление до потребителя – длъжник.

Но освен изложеното, в чл. 87, ал. 1 ЗЗД е посочено, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока  ще счита договора за развален. Предупреждението следва да се направи писмено, след като договорът е сключен в писмена форма, каквото е изискването на закона. По същността си описаните хипотези в чл. 75 от ОУ  и в чл. 19б и 19в покриват изцяло хипотезата на правната норма на чл. 87 от ЗЗД, независимо дали в договора е използван израза „прекратяване“ вместо „разваляне“. Разваляне на двустранен договор без предизвестие би се явило в противоречие с правната норма на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Т.е. развалянето на договора следва да се осъществи така, както е очертала тази правна норма, включваща в състава си достигане волеизявлението на кредитора до длъжника.  По делото липсват доказателства писмено изявление на кредитора да е изпращано и съответно достигнало до неизправния длъжник – ответника, поради което съдът приема, че договорните отношения между страните не са прекратени поради виновно неизпълнение на потребителя – ответник. Поради това не се дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги. В този смисъл е  постановено и решение по  в. гр. дело № 403/2021г. по описа на МОС.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан.

Разноските, сторени от ищеца в заповедното и исковото производство, следва да останат в тежест на същия с оглед отхвърляне на иска в неговата цялост.

            Водим от горното, съдът 

Р   Е   Ш   И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:,  чрез пълномощника адв. В.П.Г. от САК, съдебен адрес:***, срещу С.А.Д., ЕГН: **********, с  адрес: ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1  вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД -  за признаване за установено, че ответникът дължи вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.дело № 716/2020г. по описа на РС-Лом,  за сумата от 403,00 лв. (четиристотин и три лева), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, от които: 201.50 лв. (двеста и един лева и 50 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 04.08.2018г. за мобилен номер 0894/268115 и 201.50 лв. (двеста и един лева и 50ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 04.08.2018г. за мобилен номер 0894/624195          ,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –Монтана.

                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: