№ 13754
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110142450 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/, с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 27839/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 6839,70лв.,
представляваща задължения за ВиК услуги /доставка, отвеждане и пречистване на
вода/ за отчетен период от 21.07.2021г. до 16.09.2021г., ведно със законната лихва от
27.05.2022г. до изплащане на вземането, и 461,82лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 22.09.2021г. до 19.05.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги за следния водоснабдяван
обект, находящ се в гр. Ч., местност „А.“, хотел с апартаменти за сезоннно ползване,
аб. № *********. Поддържа, че е доставил до процесния имот ВиК услуги на
претендираната стойност, за които са издадени 2бр. фактури от 23.08.2021г. и
23.09.2021г., но не са заплатени. Посочва, че ответникът не е заплатил задълженията на
падежа, поради което дължи и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Посочва, че доставената и неплатена вода се отнася за х-л Р.
Б., който бил ипотекиран в полза на /фирма/ преди повече от 10 години, като през
2020г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и банката ограничила достъпа на
дружеството до хотела, като през процесния период ответникът не го е стопанисвал и
управлявал. Твърди, че през м.09.2021г. банката придобила собствеността върху
хотела, като съгласно точка VIII от нот. акт продавачът се задължил да погаси всички
консумативни задължения към края на месеца, предхождащ сключването на договора,
тоест до м.08.2021г.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно в отношенията между страните
с доклада по чл. 146 ГПК, че ответникът е бил собственик на процесния имот до
30.09.2021г., когато се е разпоредил с него, както и че през процесния период до имота
са доставени ВиК услуги на претендираната стойност. Това се установява и от
събраните писмени доказателства. Тъй като процесният отчетен период обхваща
21.07.2021г.-16.09.2021г., именно ответникът се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество за този период като собственик на имота и
дължи заплащане на потребените услуги. Друг извод не следва от съдържанието на
раздел VIII от нотариалния акт за покупко-продажба на имота от 30.09.2021г., гласящ,
че продавачът /ответното дружество/ се задължава и декларира, че всички дължими
разноски и комунални плащания за консумативи /ел. енергия, газ, вода и др./, дължими
към края на месеца, предхождащ датата на сключване на договора, са изцяло платени
и/или съответно ще бъдат платени от него. Този договор е сключен между ответника и
трето за спора лице, като правата и задълженията обвързват страните по него, но не и
ищцовото дружество – чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, в отношенията с ищеца именно
ответникът отговаря за задълженията за доставени услуги до датата на прехвърляне на
имота.
По изложените съображения, искът за главницата се явява изцяло основателен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е
заплатил главните задължения. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ към договора за
предоставяне на ВиК услуги /представени в заповедното производство/, които не са
оспорени, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. Следователно, моментът на изискуемостта на вземането е
определен, като същият съвпада и с момента на изпадането на длъжника – арг. от чл.
84, ал. 1 ЗЗД. От този момент длъжникът дължи обезщетение върху главното парично
вземане в размер на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от представените
фактури за главните вземания, същите са издадени на 23.08.2021г. и 23.09.2021г., като
в тях е посочен и крайният срок за плащането им, който съвпада с правилото по ОУ –
22.09.2021г., съответно 23.10.2021г. Ето защо, от деня, следващ крайният срок за
плащане, длъжникът изпада в забава и дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чийто размер
възлиза на претендирания от ищеца, който не се оспорва от ответника.
Ето защо, изцяло основателен се явява и искът за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК. За заповедното производство същият е сторил разноски в размер на 196,03лв., а
за исковото е доказал такива в общ размер от 1137,56лв., като възражението на
ответника за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е
под минимума по Наредба № 1/2004г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
2
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу /фирма/,
ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 27839/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 6839,70лв., представляваща
задължения за ВиК услуги /доставка, отвеждане и пречистване на вода/ за отчетен
период от 21.07.2021г. до 16.09.2021г. за водоснабден обект, находящ се в гр. Ч.,
местност „А.“, хотел с апартаменти за сезоннно ползване, аб. № *********, за които са
издадени фактура № **********/23.08.2021г. и фактура № **********/23.09.2021г.,
ведно със законната лихва от 27.05.2022г. до изплащане на вземането, и 461,82лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.09.2021г. до 19.05.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление /населено място/, сумата от
196,03лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 1137,56лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3