Р Е Ш Е Н И Е №
гр. В. 26.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV наказателен състав в
публично заседание на 03.08.2020г /трети август две хиляди и двадесета/ година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Ц.и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от
съдията НАХ дело№513 по описа за
2020г. На ВРС, въз основа на закона и доказателства.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №521/24.07.19
г. на Главния директор на Д”МРР” в ЦМУ на Агенция „Митници”, с
което за извършено от „ДМВ”ЕООД - гр.С.с
ЕИК:***,
с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С.общ.С., район Л., квартал Л., бул.„***“
***, представлявано от управителя от Д. Р.С.
с ЕГН **********, за извършено нарушение
по чл.103а, ал.4 от ЗАДС са наложени
административни наказания както следва:
-
на основание чл.114 ал.1 от ЗАДС - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000.00 лв,
-
а на основание чл.124а,
ал.1 от ЗАДС - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО на упражняване на дейност
с акцизни стоки за срок от ЕДИН
МЕСЕЦ.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №531/14.08.19 г. на Главния
директор на Д”МРР” в ЦМУ на Агенция „Митници”, с което за
извършено от „ДМВ”ЕООД - гр.С.с ЕИК:***
, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.общ.С., район Л., квартал Л., бул.„***“ ***, представлявано от
управителя от Д. Р.С. с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.103а, ал.4 от ЗАДС са наложени
административни наказания, както следва:
-
на основание чл.114 ал.1 от ЗАДС - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000.00 лв.,
-
а на основание чл.124а,
ал.1 от ЗАДС - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО на
упражняване на дейност с акцизни стоки за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - В. в 14 - дневен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„ДМВ”ЕООД - гр.С.с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.общ.С., район Л., квартал Л., бул.„***“ ***,
представлявано от управителя от Д. Р.С.
с ЕГН **********, е обжалвало НП №531/14.08.19г.
и НП№521/24.07.19
г. и двете издадени от Главния
директор на Д”МРР” в ЦМУ на Агенция „Митници”, с който за
извършени от дружеството жалбоподател две нарушения по чл.103а, ал.4 от ЗАДС са наложени две отделни административни
наказания - имуществена санкция в
размер на 5 000.00 лв. и лишаване от право на упражняване на
дейност с акцизни стоки за срок от ЕДИН
МЕСЕЦ на основание чл.114 и чл.124а,
ал.1 ЗАДС. В жалбата и в с.з. чрез
процесуален представител Адвокат М., се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му.
Ответникът
по делото Агенция Митници гр.С.чрез
процесуален представител юрисконсулт Н.Й.изразява становище, че жалбата е
неоснователна и НП следва да бъдат потвърдени.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Дружество „ДМВ”ЕООД - гр.С.е лицензиран складодържател на данъчен склад, находящ
се в гр.В., кв.Промишлена зона, ул.”**” **.
От
20.11.2018г. до
22.11.18
г. във връзка с получен сигнал и оказване на съдействие по
повод образувано досъдебно производство по описа на С”БОП”-Р., служители на
Агенция „Митници”, Главна Дирекция Митническо разследване, отдел Митнически
мобилни групи - свидетелите Н.С.Н., Д.Г.В.
и А.В.Ж. на длъжност експерти извършили съвместна проверка в
горепосочения склад по спазване на изискванията на ЗАДС.
В рамките на горепосочения
период, контролните органи проверявали различни обекти и съоражения,
разположени на територията на склада, като установили, че в данъчният склад има
налични 44 бр. резервоари за съхранение на енергийни продукти, както и че
същите са снабдени със средства за измерване на ниво течност, свързани в нивомерна система.
Така на 20.11.18г. били проверени съответни
средства за измерване и контрол на акцизни стоки с одобрени общо 8 точки с
№ТК001001, №ТК001002, №ТК001003, №ТК001004, №ТК001005, №ТК001006, №ТК001007 и №ТК001008 за
контрол с измервателни системи за течности различни от вода и 2 точки с №ТК001009 за авто и с
№ТК001010 за жп.везни.
След като в данъчният склад пристигнал
представител на системен интегратор с негово
съдействие и това на представители на данъчният склад е извършена съпоставка на
данните отчетени от визуализиращите устройства на средствата за измерване и контрол,
информацията предадена към АСО/справка тотални броячи/ с тези в модул измервателни
устройства на Българска акцизна централизирана информационна система /БАЦИС/ при
което било констатирано, че за част от показанията на тоталните броячи на вход
и изход на средствата за измерване за период от 14,00 часа до 14.40 часа на 20.11.2018г.
в средствата за измерване и контрол в точките за измерване с №ТК001001, №ТК001002, №ТК001003, №ТК001004, №ТК001005, №ТК001006, №ТК001007 и №ТК001008 са публикувани нулеви
стойности има данни в тоталните броячи. Данните от измерванията по всяка
отделна точка за контрол, направените съпоставки и всички констатации от извършената
проверка били обективирани в Констативен Протокол ПИП №18BG9999А042252 от 20.11.18г. , с което било установено, че не
са изпращани реалните данни към системата БАЦИС.
Проверката продължила и на 22.11.18г., като тогава били проверени
наличните на територията на склада 44 бр. резервоари за енергийни продукти,
снабдени със средства за измерване на ниво на течности.След извършване на
съответни измервания на нивата на течности в резервоарите и след съпоставка на
данните с тези от АСО било отново установено несъответствие в данните за нивата
за 6 бр. от резервоарите. Данните от
измерванията и всички констатации от тази проверка, на свой ред са надлежно
описани в Констативен протокол ПИП
№18BG9999А042556 от 22.11.18 г.
На 12.02.2019г. на пълномощника на дружество „ДМВ”ЕООД - гр.С.- С.Г.било връчено писмо покана с № 32
-39203/06.02.2019г. с което управителя или пълномощник на дружеството е поканен
да се яви в ЦМУ ГД „МРР“ гр.С.на
ул.Г.С.Р. ***, стая № 215 за съставяне на Актове за административни нарушения
на дата 15.02.2019г. в 10.30ч. На
посочената дата представител на дружеството не се явил.
Въз основа на Констативен Протокол ПИП №18BG9999А042252 от 20.11.18г. от актосъставителя
Н.С.Н. и в присъствието на свидетелите Д.Г.В. и А.В.Ж. и отсъствието на
представител на дружеството нарушител бил съставен АУАН №332/18.02.19 г. за нарушение с правна квалификация по чл.103а, ал.4, /редакция на ДВ бр. 101 от 22.11.2013г./ във вр.чл.114 ЗАДС/редакция на ДВ
бр. 55 от 2010г., в сила от 20.07.2010г./ за това, че на 20.11.18г.
дружеството - жалбоподател е допуснало към информационната система на Агенция
„Митници” изпращането на съответни неверни данни /подробно описани в акта/.
Също така въз основа на Констативен протокол ПИП №18BG9999А042556 от 22.11.18г. от актосъставителя Н.С.Н. и в присъствието на свидетелите
Д.Г.В. и А.В.Ж. и отсъствието на представител на дружеството нарушител бил
съставен АУАН №331/18.02.19г. за нарушение с правна
квалификация по чл.103 ал.3 от ЗАДС/редакция на ДВ
бр. 101 от 22.11.2013г./ във
връзка с чл.34 ал.2 и чл.36 ал.2 от
Наредба № Н – 1 от 22.01.2014г. на МФ във вр. с
чл.114 от ЗАДС/редакция на ДВ
бр. 55 от 2010г., в сила от 20.07.2010г./ за това, че на 22.11.18 г. дружеството е допуснало
предаване на неверни данни /подробно описани в акта/ по електронен път към
/АСО/автоматизираната система за отчетност на лицето/ДЗЛ/ от средствата за
измерване на ниво на течности от одобрени точки за контрол при съхранение на
енергийни продукти.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, дружеството
жалбоподател подало надлежни възражения против двата акта, които са били
счетени за неоснователни.
Въз основа на АУАН №332/18.02.2019г. и при идентично словесно и цифрово описание на
нарушението, е било издадено НП№531/14.08.19
г., с което на дружеството са наложени предвидените в чл.114 и чл.124а,
ал.1 ЗАДС наказания в минимален размер.
Въз
основа на АУАН №331/18.02.2019г. е
било издадено НП№521/24.07.19г., с
което отново при идентично спрямо акта словесно описание на нарушението и с
корекция в правната му квалификация /от чл.103а, ал.3 – по чл.103а, ал.4 ЗАДС/,
са наложени наказанията предвидените в чл.114 и чл.124а, ал.1 от ЗАДС
в минимален размер.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от
показанията на свидетелите: Н.С.Н., Д.Г.В.,
А.В.Ж. и Н.Х.К.както и останалите приложени доказателства в
съдебно заседание и по административните преписки включващи КП ПИП
№18BG9999А042252 от 20.11.18г., АУАН №332/18.02.19г., КП ПИП №18BG9999А042556 от 22.11.18г., АУАН №331/18.02.19г., извлечения
от информационните бази данни, техническо становище, възражения против актовете,
покана за съставяне на акт със съответни съпроводителни писма и др. Данните от
тези доказателствени източници са еднопосочни и безпротиворечиви,
поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.
Съдът намира жалбите за подадени в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледани по същество, същите са процесуално
допустими и основателни по следните съображения:
При извършената служебна проверка за
законосъобразност, съдът намира, че АУАН
№331/18.02.19г. и АУАН №332/18.02.19г., са съставени от компетентни за това лица на
основание чл.128 ал.3 от ЗАДС и съдържат всички реквизити, посочени в
чл.42 от ЗАНН, респективно обжалваните наказателни постановления - НП№531/14.08.19г.
и НП№521/24.07.19г.,
са в изискуемата от закона писмена форма,
издадени от компетентно за това лице съгласно разпоредбата на чл.128 ал.2 от ЗАДС и съдържат задължителните реквизити по чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Съдът, обаче, счита, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяната на издадените наказателни постановления, а именно:
На първо място от доказателствата приложени по двете административно
наказателни преписки е видно, че с писмо с изх.№ 32 - 39203/06.02.2019г. дружеството жалбоподател чрез
пълномощника - С.Г.е уведомено, че
следва негов представител да се яви на дата 15.02.2019г. в 10.30 часа в ЦМУ
ГД „МРР“ С.за съставяне на 3бр. АУАН, като това писмото е връчено лично на представителя на жалбоподателя
на 12.02.2019г., за което върху самото
писмо е била оформена разписка.Въпреки това надлежно уведомяване, нито жалбоподателя,
нито негов упълномощен представител се явил на указаната дата, час и място.
Съгласно чл.40 ал.2 от ЗАНН“Когато нарушителят е известен, но неможе да се намери или след покана
не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие.“
В конкретният случай и
въпреки, че към 15.02.2019г., са
били налице условията на чл.40 ал.2 пр.2
от ЗАНН, АНО в лицето на актосъставителя Н.С.Н. не е пристъпил към съставяне на трите броя АУАН на посочената дата - 15.02.2019г., така както е било
посочено в писмото, а едва три дни по късно – на 18.02.2019г., за която обаче дата представител на жалбоподателя
нарушител не е бил надлежно уведомен, за да може да се яви и лично да присъства
при изготвянето им в хипотезата на чл.40
ал.1 от ЗАНН, като в случая не е била налице и хипотезата на чл.40 ал.2 пр.2 от ЗАНН, защото макар
и нарушителят да е бил известен, то той не е, нито търсен и ненамерен, нито
поканен за съставяне на АУАН -ния за дата 18.02.2019г.,
за която дата по делото няма данни представител на дружеството жалбоподател да
е бил уведомен и да е могъл да съобрази и съответно спази.
С оглед изложеното съдът
приема, че не е налице надлежно поканване на жалбоподателя за съставянето на АУАН на дата 18.02.2019г.
Действително, от
приложените по делото актове е видно, че както АУАН №332, така и АУАН №331,
не са съставени на - 15.02.2019г. за
която дата е връчена поканата, а едва на - 18.02.2019г.,
с което напрактика са били нарушени правата на страна в процеса.
При това съдът счита, че АУАН №332/18.02.2019г., така и АУАН
№331/18.02.2019г. са били неправилно
съставени по реда чл.40, ал.2 пр.2 от ЗАНН и че актосъставителя е следвало да отчете установеното в настоящия
съдебен акт и да пристъпи към повторно изпращане на покана до жалбоподателя и
едва след неявяването на жалбоподателя в разумно указания му срок, да се
приложи разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗАНН.
Следователно в настоящият случай е била опорочена процедурата още при
образуване на административно наказателното производство, тъй като и двете
обжалвани наказателни постановления
са били издадени въз основа на актове
съставени при неспазване на законово предвидената процедура по ЗАНН.Неправилното
съставяне на двата АУАН в хипотезата на чл.40,
ал.2 пр.2 от ЗАНН за съда е самостоятелно основание за отмяна на издадените
въз основа на тях Наказателни Постановления при това, без да се налага
разглеждането на обвинението в атакуваните постановления по същество.
На второ място съдът констатира, че с АУАН № 331 от 18.02.2019г. на наказаното лице е повдигнато
административно обвинение по чл.103а
ал.3 от ЗАДС във връзка с чл.34 ал.2 и чл.36 ал.2 от Наредба № Н – 1 от
22.01.2014г. на МФ - за това, че
„на 22.11.2018г., като ДЗЛ е допуснало да
предава неверни данни по електронен път към АСО от средствата за измерване на
нивото на течности от одобрените точки за контрол при съхранение на енергийни
продукти с номера ТК19, ТК27, ТК30, ТК43, ТК44, ТК45, в ДС в гр.В..“
Същевременно в мотивите на издаденото
въз основа на посоченият акт - НП №521 от 24.07.2019г. на стр.6, абз.3, е посочено, че в АУАН № 331 на страница пета, §1, е допусната „техническа грешка“ в диспозитива на обвинението, където същото е
посочено като нарушение на чл.103а, ал.3 ЗАДС, вместо относимото чл.103а,
ал.4 ЗАДС, което според АНО, може да бъде санирано в НП на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН. Подобна трактовка
е особено, удачна за наказващият орган, настоящият съдебен състав обаче, не
споделя това виждане на наказващият орган.
Именно по аргумента на чл.53 ал.2 от ЗАНН допусната „техническа грешка“ в АУАН №331 не е незначителна, тъй като касае правната
квалификация на повдигнатото с акта административно
обвинение. Доколкото НПК, към
който разпоредбата на чл.84 от ЗАНН
препраща за неуредените в ЗАНН правила не предвижда приложение на
института на „фактическата грешка“ в
смисъла, който се употребява в производствата по ГПК или АПК. При това и с оглед на регулираните със ЗАНН
отношения, не следва да бъде допускано разширително тълкуване на нормите. Затова
и в случая АНО неможе да се позовава на него, обратното би довело до
недопустимо смесване на институти от различни процесуални производства. От
процесуален аспект следва да се съобразява и последицата на всеки способ за
отстраняване пропуски, допуснати от страните в производството. За допусната „техническа грешка“ в производството по
ЗАНН не е предвидена процесуална възможност за отстраняване. /Виж КАНД
дело №834 / 2019 г. на АС – ПАЗАРДЖИК, АНД
№ 3905/2016г. по описа на
РС – П., АНД №29/2016г. на РС- Л.и др./
Посочената нередовност в
административното производството е довела до такава незаконосъобразност от формална
страна на атакуваното НП №521 от
24.07.2019г., представляваща и самостоятелно основание за неговата отмяна.
На трето място доколкото с акта се повдига административното обвинение
и с него се задава правната рамка на твърдяното нарушение, по което нарушителят
ще следва да се защитава и да изгражда своята защитна позиция, то и същото
трябва да е ясно и точно словесно формулирано и с относимата за описаното като
извършеното деяние правна норма. Именно за това посочването на различна правна
квалификация за твърдяното нарушение в АУАН
№ 331 и в НП №521 от 24.07.2019г., създава неяснота относно приетото от АНО за
нарушение, а констатираното разминаване води до нарушаване на правото на защита
на административно наказания.
Изложеното
разминаване между отразената фактология в АУАН
№331/18.02.19г. на извършеното
нарушение и дадената от актосъставителя правна квалификация на деянието съставлява
нарушение на императивните изисквания на чл.42
т.5 от ЗАНН. Това от своя страна е довело до разминаване с дадената от Наказващия
орган правна квалификация, който при същите обстоятелства, описани в акта, е
приел деянието като неизпълнение на задължение, произтичащо от нормата на чл.103а, ал.4 от ЗАДС във вр. с чл.114 ал.1 от ЗАДС и до нарушаване на
императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.6
от ЗАНН.
Тук е мястото да се посочи,
че изискването за съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП нарушени
законови разпоредби следва от нормите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57
ал.1 т.5 т.6 от ЗАНН и чл.53 ал.1 от ЗАНН.
В случая актосъставителя
твърди, че извършеното административно нарушение описано в АУАН №331/18.02.19г. е
съответно на цифровата квалификация на
чл.103а ал.3 от ЗАДС във връзка с чл.34 ал.2 и чл.36 ал.2 от Наредба № Н – 1 от
22.01.2014г. на МФ, вр.чл.114 от ЗАДС,
докато административнонаказващия
орган с НП №521 от 24.07.2019г.,
твърди, че цифровата квалификация на
нарушението е съответно на чл.103а ал.4
от ЗАДС във вр. с чл.114 ал.1 от ЗАДС, като нормите
на чл.34 ал.2 и чл.36 ал.2 от Наредба №
Н – 1 от 22.01.2014г. на МФ изобщо не са отбелязана.
От друга страна посочената
с НП цифровата квалификация на нарушението по същество се явява ново и различно от първоначално
повдигнатото с АУАН №331 от
18.02.2019г. - административно
обвинение, което е в разрез с установените от ЗАНН правила съгласно, които АУАН
и НП трябва да са в едно словесно и цифрово единство.
Волята
на актосъставителя при изготвяне на АУАН, а след това и на
административнонаказващия орган при изготвяне на НП, следва да бъде ясно
изразена с оглед възможността от една страна наказаното лице да разбере в какво
точно нарушение е обвинено, за да може да организира адекватно защитата си, а
от друга страна с оглед възможността на съда да упражни контрол върху
обжалваният акт. В случая разминаването
на словесно и цифрово описаното нарушение в АУАН №331 от 18.02.2019г. с даденото такова в НП води до неяснота,
това е така защото /липса на ясна конкретизация на твърдяното административно нарушение със
съответстващите му словесно описание
и цифрово определена правна квалификация
на твърдените за нарушени правни норми - поставя съда пред необходимостта да
тълкува действителната правна воля, обективирана в
АУАН№331/18.02.2019г, а след това и в Наказателното Постановление №521 от
24.07.19г., което е недопустимо.
С така формулираното
описание в АУАН и в НП на твърдяното „административно нарушение“ от страна на
наказващият орган са допуснати нарушения на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН, и на
чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.
На четвърто място отделно от изложеното до тук съдът намира, че е
допуснато и друго нарушение, а именно и в двата изготвени АУАН некоректно и
непълно е изписана разпоредбата на чл.114
от ЗАДС, за разлика от отразяването на същата норма в НП –ния , където е посочена
като - чл.114 ал.1 от ЗАДС. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.114 от ЗАДС има две алинеи, всяка от които предвижда различен
състав на административни нарушения санкционирани с посочената норма, при което
общото и посочване в АУАН №331/18.02.19г. и АУАН №332/18.02.19г., води до абсолютна неяснота
за наказаното лице относно вменените му като извършени административни нарушения.
В
този смисъл следва да е налице правно единство между изложените обстоятелства,
при които се твърди да е извършено нарушението и дадената от актосъставителя и
възприета от наказващия орган правна квалификация на деянието, каквото единство
в разглеждания случай липсва,
както по отношение на АУАН № 331/18.02.19г. и НП
№521 от 24.07.2019г., така и по отношение на АУАН №
332/18.02.19г. и НП№531/14.08.19г. Това от своя страна
води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае
какво точно нарушение на изискванията на ЗАДС се твърди, че е извършил.
Нарушаване на правото на защита на санкционираното лице представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, поради което атакуваното НП следва да бъде
отменени, като незаконосъобразни.
На четвърто място съдът счита за
необходимо да посочи и че съгласно наказателно-правната теория, утвърдена и в
константната съдебна практика на съдилищата, „допустителството” като възможна форма на
изпълнително деяние на престъпление/административно нарушение, е на първо място
отклонение от общия принцип за непосредствената лична отговорност на прекия
извършител /физическо лице/ и на второ място, същото е наказуемо само в
предвидените от закона случаи.
Същевременно санкционна
норма на чл.114, във вр.
чл.103а, ал.4 ЗАДС, посочена в двете атакувани НП непредвижда отговорност за допустителство, а само за пряко и
непосредствено извършителство от съответното задължено лице. В случая обаче и
съгласно изложените в двете обжалвани НП -ния,
фактически рамки на административното обвинение, отговорността на дружеството -жалбоподател
е ангажирана не за пряко извършителство, а именно за допустителство. При това положение и двете НП се явяват издадени в
грубо нарушение на материалния закон, поради което и само на това основание
следва да бъдат отменени, без разглеждане на спора по същество и без обсъждане
на останалите доводи на защитата за налични и други техни пороци.
При множеството
констатирани съществени процесуални нарушения и по двете обжалвани НП допуснати
от АНО и актосъставителите при изготвяне на АУАН и
НП, за съдът е невъзможно да се произнесе по същество на спора.
Поради санкционният
характер на производството по ЗАНН в
тежест на АНО е било да проведе законосъобразна процедура завършила със законосъобразни актове.
По отношение на разноските,
на основание на чл.63 ал.3 от ЗАНН
страните имат право на разноски. Предвид развоят на делото, а именно – отменяне
на процесните наказателни постановления и доколкото
по делото е налично направено изрично искане в тази посока от процесуалният
представител на ответника Агенция
„Митници” то и, съдът счете,че претенцията за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователна.
Затова
и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП№521/24.07.19
г. на Главния директор на Д”МРР” в ЦМУ на Агенция „Митници” С., както
и
ОТМЕНИ НП
№531/14.08.19 г. на Главния директор на Д”МРР” в ЦМУ на Агенция „Митници” С., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ, съгласно чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: