№ 874
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100513474 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „В..БГ“ ЕООД срещу решение №
11884/28.10.2022 г. по гр.д. № 71077/2021 г. по описа на СРС, 41 състав. С обжалваното
решение е уважен иск с правно основание 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от М. П. С.
срещу „В..БГ“ ЕООД, като жалбоподателят е осъден да заплати в полза на М. П. С.
147,67 лв., представляваща платена сума при начална липса на основание по договор за
кредит № **********/02.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 10.12.2021 г., до погасяването.
Жалбоподателят - „В..БГ“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно.
Поддържа, че сключеният между страните договор е действителен, тъй като отговаря
на изискванията на ЗПК, поради което е налице основание за задържане на пълния
размер на платените суми по договора, а не само чистата стойност на кредита. Ето
защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - М. П. С., счита, че първоинстанционното решение е
правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
1
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. П. С. с осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника „В..БГ“ ЕООД да заплати
в полза на ищеца сумата в размер на 147,67 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.12.2021 г., до погасяването, представляваща платена
при начална липса на основание сума по договор за потребителски кредит №
**********/02.03.2017 г., сключен между страните, поради факта, че договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло, като в полза на ищеца са
присъдени разноски в размер на 300 лв., и в полза на процесуалния му представител –
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е сключен
договор за потребителски кредит № **********/02.03.2017 г., по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 1000 лв.; че ищецът е заплатил
по договора сумата в размер на 1147,67 лв.
Видно от договор № **********/02.03.2017 г., между страните е налице
потребителски кредит, по силата на който ищецът е получил от ответника сумата в
размер на 1000 лв., като се е задължил да върне сумата в размер на 1147,67 лв. в срок
от 9 дни до 11.03.2017 г., както и да заплати такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 137,64 лв. В договора за кредит е посочено, че лихвеният
процент е 40,68 %, а годишният процент на разходите – 49,90 %.
Следва да се установи, дали процесния договор за потребителски кредит
отговаря на изискванията на валидност, предвидени в ЗПК.
На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Претендираните от ответника вземания произтичат от твърдения за сключен
2
между ищеца и „В..БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4 Финанс“ ЕООД) договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата
на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, средство за
комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за
методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и
т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293
от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закона за електронния
документ и електронния подпис (с изменено заглавие – Закон за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги). В настоящия случай, за доказване на
възникналото между ищеца и „В..БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4 Финанс“
ЕООД) правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит и
общи условия към него. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен
документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен
или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1
ЗЕДЕП). По делото не е представен договорът за кредит под формата на електронен
документ и по-конкретно – носителят, от който същият може за бъда възпроизведен
(магнитен, оптичен или друг носител). Следователно, по делото не се установява, че
между ищеца и „В..БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4 Финанс“ ЕООД) е
сключен договор за заем от разстояние под формата на електронен документ.
Ето защо, въззивният съд счита, че не е спазено изискването за форма,
предвидено в чл. 10, ал. 1 ЗПК, като изводите на първоинстанционния съд в обратния
смисъл са неправилни. Противно на приетото в мотивите към първоинстанционното
решение, в исковата молба се оспорва съгласието на потребителя за сключване на
договора под формата на електронен документ, т.е. налице е оспорване спазването на
3
формата за валидност на договора, поради което за установяване спазване на форма е
необходимо представянето на носителя, от който същият може да бъде възпроизведен.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. В договора е
посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 49,90 %, без обаче при
изчисляването му да е включена таксата за експресно разглеждане на документи, което
се установява от приетата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението на
която годишният процент на разходите с включване на таксата за експресно
разглеждане на документи е 598,89 %. По същество клаузата, предвиждаща
заплащането на посочената такса, е недействителна, тъй като чрез същата се преследва
забранена от закона цел да се присъди още една възнаградителна лихва. Характерът на
посоченото вземане, представляващо възнаграждение за предоставения паричен
ресурс, предполага включването му при определяне на годишния лихвен процент и
годишния процент на разходите по кредита, което не е направено, поради което
размерите на същите са посочени неправилно в договора и не отговарят на
действителните такива.
Следователно, в договора не е посочен действителният годишен процент на
разходите, поради което съдът счита, че съдържанието му не отговаря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място, на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Видно от процесния договор за
потребителки кредит, същият не съдържа информация за разпределението на вноските
между различните неизплатени суми, т.е. не е ясно каква част от погасителна вноска се
отнася за погасяване на дължимата главница, дължимата възнаградителна лихва и
други плащания по договора. Следователно, в съдържанието на договора не е отразено
разпределението на погасителната вноска при погасяването на задълженията по
договора, поради което съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
При посочените съображения, съдебният състав счита, че съдържанието на
процесния договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият се явява
4
недействителен.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Както беше посочено, не се спори, че
кредитополучателят е получил сумата в размер на 1000 лв., а е върнал сумата в размер
на 1147,67 лв. Следователно, разликата между получената от кредитополучателя сума
и заплатената от него сума в полза на кредитодателя – 147,67 лв., е получена от
последният при начална липса на основание, поради което искът с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Ето защо и при посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на ответника по
жалбата - адв. И. Н., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 400 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11884/28.10.2022 г. по гр.д. № 71077/2021 г. по
описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати в полза на адв. И. П. Н.,
ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5