Мотиви към присъда № 101  от 17.06.2020 год.  по нох дело № 89 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна,45-ти състав

 

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 1701/2019 год. по описа на 01 РУП Варна срещу подсъдимите Д.Р.П. с ЕГН ********** , затова, че  на 30.09.2019 год. в град Варна, при условията на опасен рецидив, в съучастие, като съизвършител с Л.М.Н. направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. торба от плат, 1 бр. подвижна оранжева лампа в кутия, 2 бр. зарядни устройства на мобилни апарати, включващи се в запалка, 1 бр. зарядно устройство на телевизор, включващо се в запалка, 1 бр. дистанционно устройство за DVD, 1 бр. акумулатор марка „VARTA", 1 бр. очила за 3D кино, 1 бр. пепелник на автомобил марка „Дачия Докер" с per. № ***, парична сума в размер на 100,00 лева, 1 бр. шапка с козирка, с надпис „SPORT", 3 бр. пътни карти, 1 бр. стъргало за лед, 1 бр. ластик за багаж, 5 бр. опаковани бисквити марка „KINGS", 1 бр. касетка с музика в кутия, всички вещи на обща стойност 325,66 лева /триста двадесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/от владението на Х.Н.Х., без неговото съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини -   престъпление по чл.196, ал.1,т.1,вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.18, ал.1,вр. с чл.20, ал.2 от НК

и срещу   Л.М.Н. с  ЕГН:**********, затова, че на 30.09.2019 год. в град Варна, в съучастие, като съизвършител с Д.Р.П. направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. торба от плат, 1 бр. подвижна оранжева лампа в кутия, 2 бр. зарядни устройства на мобилни апарати, включващи се в запалка, 1 бр. зарядно устройство на телевизор, включващо се в запалка, 1 бр. дистанционно устройство за DVD, 1 бр. акумулатор марка „VARTA", 1 бр. очила за 3D кино, 1 бр. пепелник на автомобил марка „Дачия Докер" с per. № ***, парична сума в размер на 100,00 лева, 1 бр. шапка с козирка, с надпис „SPORT", 3 бр. пътни карти, 1 бр. стъргало за лед, 1 бр. ластик за багаж, 5 бр. опаковани бисквити марка „KINGS", 1 бр. касетка с музика в кутия, всички вещи на обща стойност 325,66 лева /триста двадесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/от владението на Х.Н.Х., без неговото съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини -   престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 ,вр. с чл.20, ал.2 от НК.

 

Съдебното производство спрямо подс. Н. бе проведено в негово отсъствие и по реда на чл.269, ал.3, т.4, б. ”а ”от НПК. За да пристъпи към разглеждане на делото в хипотезата на тъй нар.”задочно производство”, съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимия не е намерен/ променил е адреса си без да уведоми съответните органи, налице са данни, че се намира извън пределите на РБългария  и не е известно местонахождението му , което дава основание на съда да приеме, че провеждането на тъй нар. „задочно производство”, в отсъствие на предаденото за съд лице, няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото.

С оглед разглеждане на делото по реда на „задочно производство” , подс.  Н. в съдебно заседание се представлява от адв.Ст. С.,ВАК, назначен за служебен защитник.

Подс. П., в съдебно заседание се явява лично, при условия на водене от органите на ОД Охрана и с адв.Р. М.,***, назначена за служебен защитник.

В хода по същество представителят на РП Варна поддържа повдигнатите на двамата подсъдими обвинения, както следва по отношение подсъдимия П. за престъпление по  чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, а по отношение подсъдимия Н. по чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Прокурорът намира, че изложената в обвинителния акт фактическата обстановка се потвърждава по безспорен и категоричен начин.

Намира, че  процесуалното поведение на подсъдимия П. – направените от него самопризнания и съдействието му следва да се отчетат като смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на което се предлага наказанието му да бъде определено при условията на  чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му се наложи наказание една година лишаване от свобода.

По отношение на подсъдимия Н.,*** намира, че следва да бъде наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода. Иска се потвърждаване на мерките за неотклонение наложени по отношение на всеки един от подсъдимите и да бъдат осъдени да заплатят и  направените разноски по делото в размер на 130,38 лв. в полза на ОД МВР Варна.

Защитникът на подс.П., адв. М., ВАК пледира за налагане на подзащитния и на наказание при условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода за срок от осем месеца, което би следвало да бъде изтърпяно при строг режим, което основава на процесуално поведение на П. в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – възстановил е намиращите се в него вещи, съдействал е на разследващите, направил самопризнания, както и да се вземе предвид, че деянието е в сферата на опита.

Подс.П. не се възползва от правото си на лична защита, не изразява становище.

В последната си дума изразява съжаление.

Защитникът на подс.Н., адв. Ст. С., ВАК намира, че обвинението, възведено на Н.,  е несъставомерно. Твърди, че РП Варна е трябвало да  преквалифицира обвинението на Н. по чл.194, ал.3 от НК. Според защитата  доказателствата по делото навеждали към маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Стойността на инкриминираните вещи е в размер, по-нисък от минималната работна заплата. С оглед посочената преквалификация по чл.197, т.2 от НК, при определяне на наказанието, съдът следвало да отчете многобройните смекчаващи обстоятелства – Н. не бил осъждан, по време на деянието е бил извън автомобила, полицейският служител го е гонил, бил е задържан и у него не са намерени никакви вещи от инкриминираните. Намира, че обвинението следва да бъде преквалифицирано от съда по чл.197 т.2 от НК, на базата на което счита, че са налице основанията за освобождаване от наказателна отговорност на Н. с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Моля съдът да  оправдае подс.Н. не изцяло, а частично.

            Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Според обвинителния акт на подсъдимите Д.П. и Л.Н. били осъждани за извършени престъпления против собствеността, включително и  „кражби" по смисъла на чл.194 от НК. Същите често злоупотребявали и с употребата на наркотични вещества. За закупуването на опиати и наркотични вещества им трябвали парични средства, с които се сдобивали след като  продавали крадени от тях вещи.

На 30.09.2019г., в ранните часове, малко след полунощ, П. и Н. *** и решили да извършат кражба, за да се сдобият впоследствие с парични средства. В около 00.20 часа, в гр.Варна, подсъдимите се намирали на ул."Филип Тотю" №2, на паркинг до магазин „СБА".  Д.П. и Л.Н. започнали да отварят врати на паркирани на посочения паркинг автомобили. Успели да отворят вратите на лек автомобил марка „Дачия", модел „Докер", с рег.№ ***. Посоченият автомобил се управлявал от свид.Х.Х., който заедно със съпругата си свид.Р.Х. били съсобственици в търговско дружество „Росини Х."ООД. За дейността на фирмата си, двамата съпрузи закупили горепосочения автомобил с Договор за финансов лизинг от 21.02.2018г. между „Сожелиз България"ЕООД-клон гр.Варна от една страна като „Лизингодател" и свид.Р.Х. от друга страна като „Лизингополучател", а съпругът й свид.Х.Х. бил „съдлъжник" по договора. Собствеността на автомобила по документ се водела на името на лизингодателя и лизингополучателя, като наименованието на лизингодателят било променено в „ОТП Лизинг"ЕООД. Въпреки това, автомобилът се управлявал единствено и само от свид.Х.Х., както и всички намиращи се вещи в него се ползвали от Х..

Подсъдимите отворили задните врати на горепосочения автомобил, където  намерили торба от плат с намиращи се в нея различни по вид вещи, а именно: 1 бр. подвижна оранжева лампа в кутия, 2 бр. зарядни устройства на мобилни апарати, включващи се в запалка, 1 бр. зарядно устройство на телевизор, включващо се в запалка, 1 бр. дистанционно устройство за DVD, 1 бр. очила за 3D кино, 1 бр. шапка с козирка, с надпис „SPORT", 3 бр. пътни карти, 1 бр. стъргало за лед, 1 бр. ластик за багаж, 5 бр. опаковани бисквити марка „KINGS", 1 бр. касетка с музика в кутия. След като взели торбата с намиращите с в нея вещи, подс.Д.П. отворил предната лява врата на автомобила и седнал в купето като огледал какво има. Подс.Л.Н. се намирал отзад до автомобила и продължавал да оглежда за други вещи. Действията на двамата подсъдимите били възприети от свид.Д.Н., която се намирала в близост. Същата се усъмнила в поведението на лицата и незабавно подала сигнал на тел. 112, като съобщила за случилото се. До пристигането на дежурен автопатрул с позивна 113 А, подс. Д.П. взел от купето на автомобила 1 бр. пепелник на автомобил марка „Дачия Докер" с per. № ***, и парична сума в размер на 100,00 лева на монети. Подсъдимите отворили и предния капак на автомобила като решили да откраднат и акумулатора на автомобила марка „VARTA". За целта си надигнали предпазните капачки на клемите на акумулатора. Д.П. отново влязъл в купето на автомобила, а Л.Н. стоял до автомобила, държейки торбата с пластмасовите дръжки и с намиращите се в нея гореописани вещи. Точно в този момент на място пристигнал и дежурният автопатрул към Първо РУ ОД МВР-Варна. На смяна били полицейски служители свид.Т.М. и свид.Е.Б.. Когато Л.Н. възприел полицейския автомобил веднага побягнал, но бил застигнат от свид.Б. и задържан. Д.П. бил установен в купето на автомобила от свид.Т.М., който му разпоредил да излезе извън автомобила. Полицейските служители установили самоличността на подсъдимите, повикали втори екип 112, който конвоирал лицата до районното управление за изясняване на случая. На място подсъдимите направили самопризнания и предали със съответни протоколи за доброволно предаване /л.83 и л.84 от ДП/, гореописаните вещи: 1 бр. торба от плат, 1 бр. подвижна оранжева лампа в кутия, 2 бр. зарядни устройства на мобилни апарати, включващи се в запалка, 1 бр. зарядно устройство на телевизор, включващо се в запалка, 1 бр. дистанционно устройство за DVD, 1 бр. акумулатор марка „VARTA", 1 бр. очила за 3D кино, 1 бр. пепелник на автомобил марка „Дачия Докер" с per. № ***, парична сума в размер на 100,00 лева, 1 бр. шапка с козирка, с надпис „SPORT", 3 бр. пътни карти, 1 бр. стъргало за лед, 1 бр. ластик за багаж, 5 бр. опаковани бисквити марка „KINGS", 1 бр. касетка с музика в кутия.

От заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителни експертиза в хода на досъдебното производство /л.41-л.42 от ДП/ е видно, че стойността на инкриминираните вещи е в размер на 325,66 лева .

Посочените фактически обстоятелства се установяват по един безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели Р.П.Х., Б.В.И., Д.Д.Н., Т.С.М., Е.К.Б., приобщени по делото и по реда на чл.281,ал.4,вр. ал.1,т.2 от НПК, обясненията на подсъдимия П., обясненията на подс. Н., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, от заключенията на СОЕ, а също и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.

Обясненията на подсъдимия Н., дадени в хода на досъдебното производство, в присъствието на защитник, съдържат  признанието на  подсъдимия, че е извършил вмененото му деянието  и доколкото същите не се опровергават,  а се подкрепят  от  другите доказателства по делото, съдът цени с доверие.

            Показанията на свидетелите Р.П.Х., Б.В.И., Д.Д.Н., Т.С.М., Е.К.Б. са безпротиворечиви, последователни,  дадени от  лица незаинтересовани от изхода на делото и се кредитират от съда  като обективни. Показанията на свидетелите Д.Н., Т.М. и Е.Б.  съдържат  фактически твърдения относими към  времето, мястото и начина на извършване на деянието.

Св. Н. в показанията си точно и категорично описва точно механизма на престъплението. Твърди, че мястото е било добре осветено и тя е имала добра видимост за да възприеме действията на двама младежи, високи на ръст, които ходели между автомобилите паркирани в района на магазин ЦБА, на ул. „Филип Тотю“ и  проверявали  дали са отключени. Свидетелката е категорична, че двамата са влезли в бяла фирмена кола, както и че са започнали да ровят и да изваждат чанта от него. Твърди, че по-късно двамата са се върнали до автомобила отново, като този път единия е влязъл в него, а другия останал отвън.

Св. М. потвърждава, че е участвал в задържането на лицата, извършили кражбата от автомобила.  Твърди, че на място на ул. „Филип Тотю“, до магазин ЦБА е било установено едно лице в автомобила на шофьорското място, отвън друго лице. Лицето отвън предупредило лицето вътре и побягнало, като след кратко преследване го задържал. Посочва, че задържаното от него лице е подс.П.. Колегата му предприел преследване на другото лице. Свидетелят твърди, че при задържане на лицето установил в него имаше най-различни предмети - бисквитки, принадлежности за автомобил и други.

В показанията си св.Б. потвърждава казаното от М.. Твърди, че е последвал едно от лицата извършили кражба от автомобил до магазин ЦБА на ул. „Филип Тотю“, което е побягнало по  ул. „Константин Доганов“ и кръстовището с ул. „Филип Тотю“, където успял да го задържи.

Съдът кредитира изцяло заключението по изготвената  и приета по делото експертиза, като намира, че същата е обективна, пълна и изготвена от лице, притежаващо специалните знания за това, както и относима към основния факт на доказване в производството.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че от обективна и субективна страна с действията си подсъдимите са осъществили състава на престъплението кражба, защото на 30.09.2019 год. в град Варна, в съучастие, като съизвършители направили опит да отнемат чужди движими вещи - 1 бр. торба от плат, 1 бр. подвижна оранжева лампа в кутия, 2 бр. зарядни устройства на мобилни апарати, включващи се в запалка, 1 бр. зарядно устройство на телевизор, включващо се в запалка, 1 бр. дистанционно устройство за DVD, 1 бр. акумулатор марка „VARTA", 1 бр. очила за 3D кино, 1 бр. пепелник на автомобил марка „Дачия Докер" с per. № ***, парична сума в размер на 100,00 лева, 1 бр. шапка с козирка, с надпис „SPORT", 3 бр. пътни карти, 1 бр. стъргало за лед, 1 бр. ластик за багаж, 5 бр. опаковани бисквити марка „KINGS", 1 бр. касетка с музика в кутия, всички вещи на обща стойност 325,66 лева /триста двадесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/от владението на Х.Н.Х., без неговото съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини -   престъпление по чл.194, ал.1, вр. с чл.18, ал.1,вр. с чл.20, ал.2 от НК.

            От обективна страна се установява, че с действията си подсъдимите са направили опит да отнемат чужди за тях движими вещи, собственост на Х., без съгласието на последния. С действията си, насочени към промяна на мястото, което е било отредено на процесните вещи от техния собственик и изнасянето им от неговия автомобил, приготвени да бъдат лесно пренесени – всички сложени в торба, подсъдимите са изразили по  недвусмислен начин намерението си да установят своя трайна фактическа власт върху тях, като прекъснат упражняваната от собственика фактическа власт върху вещите и установят свое владение върху тях, въпреки липсата на съгласие за това от собственика на същите.

Безспорно установен е и видът и количеството на процесните вещи , а също така и стойността им .

За действията на подсъдимите липсва съгласие на владелеца на вещите.

По отношение наличието на присвоително намерение, съдът счита същото за безспорно установено. Посоченият факт се установява и от поведението на самите подсъдими, които са променили мястото на процесните вещи, отредено им от техния собственик, сложили са ги в торба,така че да бъдат леснопреносими с цел реализиране на присвоителните си намерения.

Деянието е останало недовършено, предвид залавянето на подсъдимите на местопрестъплението.

Съгласно трайната съдебна практика, с предприемането на действия, пряко насочени към отнемането на вещта е налице опит, доколкото с тези действия е поставено начало на осъществяване на изпълнителното деяние /В този смисъл – ТР № 36 от 1961 г. на ОСНК, Решение № 639/1992 г. на І н.о. и др./.

От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината пряк умисъл, като престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителите, които осъзнавайки благоприятната обстановка – късно вечерта, липсата на хора в района са пристъпили към осъществяване на изпълнителното деяние на процесното престъпление. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност и наказуемост – показателна за този извод са и справките за съдимост на двамата подсъдими , видно от които е че двамата са осъждани и за кражби, т.е. осъзнавали са, че  това което вършат се преследва и наказва от закона, но въпреки това са целели и преследвали осъществяването на противоправно отнемане на чужди движимости. Подсъдимите са осъзнавали и общественоопасните последици, които деянието им причинява в обективната действителност. Независимо от това са  направили всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.

Квалификацията по чл. 20, ал. 2 от НК е налице по отношение и на двамата подсъдими, тъй като са участвали пряко в самото изпълнение на престъплението, т.е. всеки един от двамата се явява  съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитане от  страна на подсъдимия на основните правни норми в страната, гарантиращи правото на собственост на гражданите.

Квалификацията на извършеното деяние в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК по отношение на подс. П. се обуславя от предходните му осъждания, видно от изготвената справка за съдимост, тъй като същият  е осъждан многократно за извършени престъпления против собствеността, извършени в условията на опасен рецидив. С присъда по НОХД № 323/2015г., по описа на РС-Добрич, влязла в сила на 19.06.2015г.,  П. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т. 1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в условията на затвор.Със Споразумение по НОХД № 1525/2015г., по описа на РС-Добрич, влязло в сила на 16.12.2015г.,  П. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т. 1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в условията на затвор. Със Споразумение по НОХД № 134/2017г. по описа на Районен съд - гр.Добрич, в сила от 09.02.2017г.,  П. бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т. 1, вр. чл.194, ал.1 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от осем месеца, изтърпяно на 18.08.2017г.Предвид обстоятелството, че срокът по чл.30, ал.1 от НК не е изтекъл, то настоящото деяние се явява извършено в условията на опасен рецидив.

Състава на съда не споделя виждането на защитата на подс. Н. за маловажност на случая поради следното:

По отношение на кражбата в съдебната практика се приема, че при преценката дали случаят е маловажен не може да се изхожда единствено от ниската стойност на отнетото имущество. Възможно е тя да е налице, но с оглед личността на дееца, подбудите му, начина на извършване на деянието или други обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е по-висока от обикновените случаи и поради това кражбата да не се явява маловажен случай. В този смисъл са и Постановление № 6/1971 г. на Пленума на ВС, Решение № 93/31.03.2000 г. на II н. о. на ВКС, Решение № 647/30.11.1998 г. на II н. о. на ВКС, Решение № 233/26.IV.1971 г. на I н. о. на ВС. В конкретния случай съдът счита, че въпреки ниската стойност на отнетите вещи, извършената от подс. Н.  кражба, не представлява маловажен случай,  характеризира се с  по-висока степен на обществена опасност, тъй като на първо място е извършена в съучастие, както Н., така и подс.П. са осъждани за други престъпления, включително и против собствеността, следва да се отчете и механизма на извършване на деянието – в тъмната част на денонощието.

Ниската стойност на предмета на престъплението и обстоятелството, че е останало недовършено /по независещи от извършителите причини/ не са фактори, които да обосноват извод за несъществена степен на засягане на защитените обществени отношения, т.е за малозначителност по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК.

Неоснователно е и искането за преквалификация на престъплението по чл.197,т.2 от НК.Възстановяване на откраднатите вещи по смисъла на този текст е налице, когато те са върнати на лицето, от което са отнети, без значение дали от виновния или от друго лице, но не и в случаите, когато това са сторили органите на полицията или на разследването. Очевидно е, че при опит за кражба няма какво да се връща или възстановява, поради което в настоящия казус този текст е неприложим /  Решение №331/08.10.2015 по дело №780/2015 на ВКС, НК, II н.о/.

По наказанието:

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

За осъщественото от подс. П. престъпление по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1  от НК законът предвижда наказание  от две до десет години лишаване от свобода.

За осъщественото от подс.Н. престъпление по чл.194,ал.1 от НК  законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.

 Осъщественото от подсъдимите П. и Н. престъпление е с висока степен на обществена опасност, обуславяща се както от обстоятелството, че с него се засягат пряко обществените отношения свързани с правото на собственост, така и от динамиката на този вид престъпления в страната към настоящия момент, а така също и от механизма на извършването му.

При определяне на наказанието на всеки един от подсъдимите, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на личността на всеки един от подсъдимите    - и П. и Н. са с обременено съдебно минало. По отношение на П. то е  извън това, което дава основание за квалифициране на деянието като извършено в условията на „ опасен рецидив“, т.е. обществената опасност на личността на П. е завишена.

 Смекчаващи вината на двамата подсъдими обстоятелства, състава на съда не намери.

 Поради изложеното съдът определи на подсъдимия П. наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства , в минималния предвиден от закона размер  две години лишаване от свобода. На осн. чл.57,ал.1,т.2,б“б“ от ЗИНЗС определи строг режим на изтърпяване на наказанието.

На подс.Н., състава съда определи наказание лишавано от свобода за срок от една година. На осн. чл.57,ал.1,т.2,б“б“ от ЗИНЗС определи строг режим на изтърпяване на наказанието.

 Съдът не приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК , т.к. в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства, така, че и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо дейците.

Съдът счита, че така наложените наказания са  достатъчни за постигане целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.

По разноските

На основание чл.189 от НПК съдът осъди двамата подсъдими подсъдимия да заплатят по равно направените по делото разноски в размер на 130,38 лв. полза на Държавата по сметка на ОД МВР Варна, както и сумата от 30 лв. в полза на Държавата по бюджетната сметка на РС Варна.

По веществените доказателства

На осн.чл.112,ал.4 от НПК вещественото доказателство – СD на стр.112 от ДП остава към делото.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       Съдия в РС Варна: