Решение по дело №328/2018 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 66
Дата: 25 септември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20183430200328
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

66

 

гр. Тутракан,  25.09.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Тутракански районен съд в публично съдебно заседание на девети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС СТЕФАНОВ

                             

при секретаря Светлана Гвоздейкова, като разгледа докладваното от Председателя АНД № 328 по описа за 2018 год. по описа на РС Тутракан и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.

С наказателно постановление № 33 от 28.08.2017 год. Директорът на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ гр. Русе е наложил на „А.3.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,представлявано от Т.Б.К., за нарушение на чл. 126, ал. 1 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 42 от Закона за водите, във връзка с чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал жалбоподателят „А.3.“ ЕООД ***, който чрез представителя си Т.Б.К., упълномощила И.П.Б., го обжалва в срок. Отправя искане съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Директорът на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ гр. Русе, се представлява в съдебно заседание от юристк. С. Т. и взима становище по съществото на спора.

Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.04.2017 г., е извършена проверка от експерти на РИОСВ - Русе на производствената площадка на млекопреработвателно предприятие, собственост на „А.3.“ ЕООД ***, намиращо се в гр. Главиница, ул. „Оборище“ № 52, във връзка с плана за контролна дейност на РИОСВ гр. Русе. Безспорно се е установило, че дружеството, което осъществява експлоатация на локална пречиствателна станция за отпадъчни води състояща се от 2 резервоара, мазниноуловител, септична яма и биофилтър не ги поддържа в техническа и експлоатационна изправност и не осъществява непрекъсната им нормална експлоатация, с оглед пречистването на отпадъчните води, формирани от производствената дейност на дружеството.

Резервоарите за неутрализация не функционирали, производствените отпадъчни води не се подлагат на неутрализация. Мазниноуловителят е затлачен и в него постъпват води. В септичната яма е установен отток на суроватка. Същата е запълнена с мазнини и утайки. Биофилтърът не се експлоатира по предназначение. Налице са запушени отвори на тръбите, вследствие на което отпадъчните води не преминават през него.

Било установено,че производствените отпадъчни води, без необходимото пречистване, чрез площадкова канализация, се заустват в градската канализационна система на гр. Главиница. За заустване на отпадъчните води, дружеството не притежава разрешителен документ от Община Главиница – в качеството си на собственик на канализационната мрежа.

След като преценила,че с горното е извършено административно нарушение по смисъла на чл.126 ал. 1 от Закона за водите,актосъставителя Г.К.,в присъствието на свидетелките М.В. и С.Ж., съставила АУАТ № 0001862/16.05.2017г. на „А.3.” ЕООД.

По образуваното със съставянето на АУАН № 0001862/16.05.2017 г. административно производство, Директорът на РИОСВ гр. Русе, е издал наказателно постановление № 33/28.08.2017 год.,като е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка. След като посочил нарушените разпоредби на чл. 126, ал. 1 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 42 от Закона за водите, наложил на нарушителя във връзка с чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания  „имуществена санкция” в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.

Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от показанията на разпитания актосъставител Г.Б.К.  и показанията на свидетелите М.К.В. и С.М.Ж., които съдът кредитира напълно, с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие със събраните други доказателства по делото. Отразената фактическа обстановка в АУАН № 0001862/16.05.2017 г. съдът приема изцяло.

Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е страна в административнонаказателното производство. Като такава е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Видно от приложената  Заповед № РД-545/05.10.2016 г., НП е издадено от Директора на РОИСВ гр. Русе имащ съответните правомощия.

При така приетото от съда за установено от фактическа страна, правилно и законосъобразно административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят „А.3.“ ЕООД *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 1 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 42 от Закона за водите.

При съставянето на АУАН не са допуснати процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на издаденото впоследствие НП. Същият съдържа всички визирани в чл. 42, точки от 1 до 8 от ЗАНН, реквизити в тяхната цялост и пълнота. Допуснатото от жалбоподателя нарушение е установено напълно и по установения в закона ред.

Наказателното постановление по започналото административно-наказателно производство е издадено от компетентно лице, имащо необходимата представителна власт. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. В този смисъл жалбата е неоснователна.

АНО е наложил единственото предвиденото от закона по вид наказание, а именно „имуществена санкция”.Чл.200 ал. 1 т.42 от Закона за водите,в редакцията си към датата на извършване на нарушението и издаването на атакуваното НП, а към сегашната редакция чл.200 ал. 1 т. 43 от ЗВ,предвижда размера на глобата или съответно на имуществената санкция от 500 лв. до 2 000 лв.АНО е определил имуществена санкция в  размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв. т.е. значително над предвидения от закона минимум,но не и в размер на максимума.Съдът намира,че размера на санкцията съответства на обществената опасност на деянието.

В конкретния случай, с оглед обществената опасност на деянието и дееца, не се касае за маловажен случай, с оглед разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. 

При цялостната проверка на съставения АУАН и издаденото НП, съдът не констатира съществени нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, които да обосновават незаконосъобразност или необоснованост на наказателното постановление. Ето защо, съдът, в настоящия му състав, счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

На практика както в жалбата,така и в съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя не оспорва фактическата обстановка и/или квалификацията на деянието.Не се правят възражения,които съдът да обсъжда.

 

Водим от горното, съдът

   

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 33/28.08.2017 г. на Директора на РОИСВ гр. Русе, с което е наложил на „А.3.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, за нарушение на чл. 126, ал. 1 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 42 от Закона за водите, във връзка с чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв., като законосъобразно и обосновано.  

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                      

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: