№ 539
гр. Перник, 08.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
участието на секретар Е.В., като разгледа административно дело № 686/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано по жалба на Л.С.Н. с ЕГН ********** и
адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 20-1158-001196/03.10.2020 г., издадена от И.П.И. - мл.автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а” от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Жалбоподателят оспорва компетентността на органа, издал
оспорения акт. Твърди, че не е извършил посоченото нарушение и не е предоставил
управлението на автомобила на малолетния си син. Прави искане за отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът
И.П.И. - мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, се представлява
от главния юрисконсулт на ОДМВР – Перник З. В.***. Счита, че жалбата е
неоснователна, а процесната заповед - правилна и законосъобразна, поради което
следва да бъде потвърдена.
Административен съд - Перник, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 20-1158-001196/03.10.2020 г., издадена от И.П.И. -
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, на жалбоподателя Л.С.Н. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Мярката е приложена чрез отнемане на един брой регистрационни табелис номер
РК *** М.
Издаването
на заповедта е мотивирано с това, че жалбоподателят Л.С.Н. е извършил нарушение
по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, защото като собственик на МПС –
мотопед „***“ с рег. № РК *** М, е допуснал или предоставил управлението му на
лице, което не е правоспособен водач. От контролни органи на сектор ПП при
ОДМВР – Перник е установено, че на 03.10.2020 г., около 23:45 ч., в гр. Перник,
по ул. ***, с посока на движение към ул. ***, МПС – мотопед „***“ с рег. № РК ***
М, собственост на жалбоподателя Л.С.Н., е управляван от непълнолетния му син А.Л.Н.
/13-годишен/, който е неправоспособен водач. За това нарушение,
мл.автоконтрольор И.П.И. е образувал и административнонаказателно производство,
съставяйки АУАН серия GA, № 298155 от 03.10.2020 г. Последният е приет като
доказателство по делото /л.3/. В обстоятелствената
му част е отразена
фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорваната заповед.
ЗППАМ е
предявена на адресата й на 06.10.2020 г. и получена от него срещу подпис,
положен в разписката към нея.
Като доказателства по делото са
приети още Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник и
Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на зам.министъра на МВР К.Ц., оправомощен със
Заповед за заместване № 8121з-17/08.01.2015 г. на министъра на МВР.
Изслушани
са и свидетелските показания на А.С.С.– сестра на жалбоподателя. Съдът им дава
вяра, като ги намира за логични, безпротиворечиви и достоверни. От тях се
установява, че брат й /жалбоподателя Н./ и майка им живеят в една къща. На
03.10.2020 г. Л.Н. не бил в дома си и затова свидетелката С. отишла да се грижи
за майка им. Там я чакал племенникът й А.Л.Н., заедно със свои приятели. Не
след дълго той казал, че излиза навън. Около 22:00 часа свидетелката получила
телефонно съобщение от него, че ще закъснее, а около 01:00 часа той й се обадил
и я помолил да излезе и да го посрещне, защото го придружават лица от МВР. От
последните тя разбрала, че племенникът й е бил с мотора на баща си. Категорична
е, че жалбоподателят не е давал разрешение на сина си да го управлява.
Административен съд – Перник, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка по делото са представени две заповеди: Заповед
№ 8121з-48/16.01.2015 г., издадена от заместник-министъра на МВР К.Ц., и
Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник, с която са определени длъжностните
лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните
административни мерки по чл.171 от ЗДвП на обслужваната територия на ОДМВР –
Перник. Сред тези лица, в т.1.8 на втората заповед, са посочени младши
автоконтрольорите от СПП в ОПП и звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР –
Перник. В случая заповедта е издадена от И.П.И., който е младши автоконтрольор в
сектор ПП при ОДМВР – Перник и се явява материално и териториално
компетентнен административен орган.
Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. е нищожна, тъй като не е
подписана от министъра. Това е така, защото видно от поставения върху нея
печат, подписалият я заместник-министър на МВР К.Ц. е оправомощен по силата на
Заповед за заместване № 8121з-17/08.01.2015 г. на министъра на МВР.
Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго,
подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията
на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми реквизити, при спазване изискванията по
чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Материалнокомпетентният
административен орган е издал атакувания индивидуален административен акт на
осн. чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП, като е
посочил конкретната фактическа обстановка и е формулирал фактическото
основание, прието като материалноправна предпоставка за налагане на
принудителната административна мярка. Ясно е описано нарушението на правилата
за движение по пътищата по чл.102,
ал.1, т.1 от ЗДвП,
като е възпроизведено съдържанието на АУАН, с който е
образувано и административнонаказателно производство. Относимо към
установените факти е правното основание за издаване на заповедта. Доколкото
срокът на наложената ПАМ е минималният, предвиден от законодателя, то съдът
счита, че мотиви за определянето му не са необходими.
Оспорената заповед е и материалноправно
законосъобразна. Осъществен е фактическият състав за прилагане на
принудителната административна мярка, визиран в разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП. Съобразно тази
правна норма,
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на
собственик, което предоставя управлението на моторно превозно средство на
лице, което не е правоспособен
водач. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка спрямо
собственика на МПС, е управление на собственото му МПС от лице, което не
притежава свидетелство за управление. Релевантното за спора фактическо
обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства, в
т.ч. и от показанията на свидетелката С.. материално Материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП за
прилагане на принудителната административна мярка е доказана. Издадената заповед съответства на
материалния закон и доводите в жалбата за наличие на отменителното основание по
чл.146, т.4 от АПК са неоснователни.
При наличие на предпоставките на чл.171, т.2а от ЗДвП
административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да
приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата
законова норма.
Неотносими
към предмета на
доказване са възраженията на жалбоподателя, че не е допуснал, нито
предоставил управлението на собственото му МПС на малолетния му син, а това е
станало без негово знание и съгласие. Чл.102 от ЗДвП забранява на собственика
на МПС да го предоставя на
неправоспособен водач. Това означава,
че той трябва да положи дължимата грижа и да не допуска подобно поведение. Т.е. налице е непредпазлива
форма на вина, съгласно която нарушителят е могъл и е бил длъжен да
предвиди настъпването на обществено опасните последици, бил е длъжен да предприеме необходимите действия, за да не
допусне управление на МПС от лице без нужната
правоспособност. В този случай, нормите на ЗАНН и НК са изцяло неприложими.
Доколкото в административното производство
нито административният орган, нито съдът, следва да изследват въпроса за вината, то знанието на
собственика дали притежаваното от него МПС е управлявано от лице измежду посочените в чл.171, т.2а от ЗДвП е изцяло
иррелевантен. Субективното отношение на същия не е елемент от фактическия състав на
посочената норма. Законово условие за прилагане на мярката е единствено МПС да
е управлявано от
неправоспособен водач.
Предвид
всичко гореизложено, съдът намира процесната ЗППАМ за законосъобразна, а
жалбата срещу нея за неоснователна, поради което последната следва да бъде
оставена без уважение.
На основание чл.172, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП,
настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим
от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.С.Н. с ЕГН ********** и
адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 20-1158-001196/03.10.2020 г., издадена от И.П.И. - мл.автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.2 от АПК, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/