Р Е Ш Е Н И Е
№ 1620
гр. Пловдив, 02, 08, 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 14,07, 2021 г. в
състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Д. Йорданова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1244 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.198,
ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Жалбоподателят - л.св. Н.С.Т., с жалба, наименована „Частна молба“ - ръкопис в свободен стил, обжалва Заповед №
Л-1106/28.04.2021г., издадена от Началника на Затвора – Пловдив, с която се
отказва на същия да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип и
същият да продължи да търпи наказанието си в условията на строг режим. С молба от 25.06.2021г. жалбоподателя, чрез адв. В. И., оспорва процесната заповед
като незаконосъобразна, твърди
„специално“ отношение към него и недобри
условия на живот в килията, прилага епикриза от УМБАЛ „Пълмед“ ООД – Пловдив –
отделение по инвазивна кардиология и постановление от 25.11.2020г. на
Апелативна прокуратура – Пловдив.
Ответникът -
началник на Затвора – Пловдив, чрез / л. 32/ Н. Г. А.- инспектор “Режимна
дейност“ (РД) в Затвора – Пловдив, с висше юридическо образование, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява , че за
Т. са получавани много решения, както и че той
е завел над 20 дела. Представя и
молба на Т. *** от 16.03.2021 г., Заповед № Л-1366/28.05.2021 г.,
Заповед № Л- 1111/29.05.2020г. и Заповед № Л-504/28.05.2020 г., с които са
наложени различни дисциплинарни наказания на Т..***, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира , че оспорената заповед е обявена
на жалбоподателя на 05.05.2021г. (лист 12),
но същият е отказал да я получи, а жалбата
е подадена директно в съда на 13,05,21г. или в рамките на законоустановения
срок, при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят изтърпява наказание “лишаване
от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца по НОХД 6766/2012г. на РС Пловдив,
считано от 01,10,2018г., като първоначално определеният от съда режим е “строг“
от 15,10,2018г.
С процесната Заповед № Л-1106/28.04.2021г., на Началника на
Затвора – Пловдив, се отказва на л.св. Н.Т. да бъде преместен в затворническо
общежитие от открит тип и е разпоредено същият да продължи да търпи наказанието
си в условията на строг режим.
С постановление на АП Пловдив от
25,11,2020г. е потвърдено постановление на ОП Пловдив, с което е било отказано прекъсване изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ на Т. по преписка №7935 / 20г.
Съдът
обсъди определение № 317 от 24 февруари 2021 год., по административно дело
№207 по описа на съда за 2021г., с което се ОТМЕНЯ отказ на началник на Отдел
“Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, обективиран в пис-мо с Рег.№203 от ??.01.2021г.,
да бъде разгледана по същество молба на Н.С.Т. с №799 от 09.12.2020г. да бъде
преместен в Затвора – Стара Загора и се ИЗПРАЩА преписката по молба с №799 от
09.12.2020г. на Н.С.Т. да бъде преместен в Затвора – Стара Загора на началник
на Отдел “Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” за решаване на искането по същество.
На 21.04.2021г. е изготвено становище
с Рег.№3272 /л.17/ от главен инспектор К.С. - НС (началник на сектор или
началник на служба) СДВР (социална дейност и възпитателна работа).
На 19,04,21г. е изготвен доклад от Е.К.
- ИСДВР , както и са приложени становища на
инспектор РД – Н. А.в които като цяло се твърди , че Т. има две
наказания / от м. февруари и май 2020г./, че до момента не са настъпили положителни промени в нагласите и мисленето ,
както и че няма значими положителни
прояви .
Според подробно мотивираните
становища, авторите им формират мнение, че липсват предпоставки за замяна на
режима и извеждането му в ЗООТ.
От правна страна , съдът счита , че при така установената фактическа обстановка, намира производството за проведено при
липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
съответствие с установеното от разпоредбите на чл. 64, ал. 1 - Лишените от
свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не
по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо
общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника
на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически
общежития от открит тип, като началникът на затвора се произнася с мотивирана
заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4, и в заповедта началникът на затвора се
произнася и за режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл. 65.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, а именно от З.И., който е началник на Затвора – Пловдив, и
по отношение на което обстоятелство между страните липсва формиран спор.
От своя страна, разпоредбите на чл.439а
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) установяват, че: 1) доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у
осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви;
2) доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от същия закон ЗИНЗС), както и от всички други източници на информация
за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на процесната Заповед ,
както и становищата на експертите , описани по-горе.
При това положение, настоящият състав
на съда намира, че оспорената по делото заповед е постановена при наличието на
фактически основания за целта и съответно без противоречие с относимите
материалноправни норми.
Оспорената по делото заповед е
издадена в съответствие с изискванията за форма на този вид актове, доколкото в
същата са изложени мотиви, съгласно изискването на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС,
респективно посочени са фактическите и правните основания, послужили за нейното
издаване, както и редът за оспорването ѝ.
Процесната заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона, изразяваща се в
осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на
възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на
обществото.
Следователно, като издадена от
компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила
и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и
без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето
производство заповед е законосъобразен акт, жалбата против който акт е
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на л.св. Н.С.Т.,
наименована „Частна молба“ срещу Заповед № Л-1106/28.04.2021г., издадена от
Началника на Затвора – Пловдив, с която се отказва на същия да бъде преместен в
затворническо общежитие от открит тип и същият да продължи да търпи наказанието
си в условията на строг режим.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: