№ 121
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600127 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440, ал.2 от
НПК.
Образувано е по жалба, подадена от лишения от свобода С.К.М. против
определение №235/09.03.2022г., постановено по ЧНД № 281/2022г. по описа
на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното
му наказание лишаване от свобода. Жалбата се позовава на нарушение на
материалния закон, поради превратна, повърхностна и неправилна оценка на
доказателствата по делото, които според жалбата сочат, че осъденият М. се е
поправил. На тази база се отправя искане атакуваното определение да бъде
отменено и апелативният съд да постанови ново, с което М. да бъде условно
предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да
се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество – ОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно е установено по делото, че лишеният от свобода С.М. към
момента търпи едно общо най - тежко наказание от 6г. лишаване от свобода,
наложено му по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК с определение, постановено
по ЧНД №2368/2021г. по описа на ПОС. Началото на изтърпяване на
наказанието е 09.06.2017г., когато М. е постъпил в ареста за изтърпяване на
МНО „Задържане под стража“, а според официалната справка от затвора –
1
Пловдив е полагал и обществено – полезен труд. При направена служебна
справка се установява, че към днешна дата остатъка от наказанието възлиза
на 17 дни.
При тези обективни данни не може да има спор, че е налице първата
законова предпоставка за предсрочно условно освобождаване на М. по
смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г.,
Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като
е изтърпяно фактически много повече от половината от наложеното
наказание. Според даденото в постановлението тълкуване, за "фактически"
изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваването на осъдения в местата
за изтърпяване наказанието лишаване от свобода, признатото предварително
задържане и времето, прекарано в домашен отпуск.
Окръжният съд е приел, че втората, кумулативно предвидена
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения М. не е
налице. Съображенията в подкрепа на този извод са : необоснованост и
декларативност на представените положителни за М. първоначални, текущи и
актуални пробационни доклади и на становището на началника на затвора –
Пловдив, поради липсата на приложени доказателства за това от кой момент
и каква поправителна и превъзпитателна дейност с осъдения М. се е
извършвала и какви са резултатите от нея; краткият срок, в който фактически
е било възможно възпитателна работа с осъденото лице да се извършва, тъй
като последната не стартира с изтърпяване на МНО „Задържане под стража“,
а едва с привеждане на присъдите в изпълнение; експертна оценка на
актуалното психическо и емоционално състояние на осъденото лице.
Изложените доводи не могат да се споделят.
Без съмнение началникът на затвора, ИСДВР и пробационния служител
са лица от затворническата администрация, натоварени със задачата да
извършват корекционна дейност по отношение на осъденото лице, да
проследяват резултатите от оказваните спрямо него възпитателни и
поправителни дейности, да правят оценка на риска от рецидив, както и оценка
на степента на постигнатото положително развитие в личността на осъдения.
Спрямо М., и първоначалните, и текущите, и актуалните становища, дадени
от затворническата администрация за предсрочното му условно
освобождаване са положителни, като се заключава, че проведеният спрямо
този осъден корекционен процес е дал своите добри резултати и е приключил
успешно. Принципно съдът може да игнорира становището на
затворническата администрация, но това не следва да става произволно и
формално, без значение дали е положително/отрицателно за осъденото лице,
а следва да намира опора и в доказателствата по делото. В случая, в досието
на лишения от свобода М. са приложени всички негови оценки и
характеристики, давани по време на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, като впечатление прави, че и към момента на постъпването му в
затвора, и по време на престоя му там, и към настоящия момент само
2
положителни за осъдения данни в тях се съдържат. Адаптиран добре към
новата за него среда, с която за първи път се среща, М. е постъпил с ниска
оценка на риска от рецидив и вреди – 15т., която и понастоящем е валидна,
като не са били изведени никакви проблемни зони. Според актуалните
пробационни доклад, становище на ИСДВР и на началника на затвора, М. е
демонстрирал отлично поведение, за което нееднократно и е награждаван,
показвал е уважение и коректно отношение към затворническата
администрация и към другите лишени от свобода. Демонстрирал е
положително отношение към обществено – полезният труд, който
продължително, съвестно и отговорно е полагал. Заключено е, че планът на
присъдата е реализиран в максимална степен, че няма никакви рискове и
благоприятни са условията за вграждане на лишеният от свобода в условията
на свободен живот. Не без значение е и семейното му положение и устойчива
подкрепа, която неговото семейство му оказва, което наред с ориентирането
му към съвестно полагане на обществено – полезен труд дава добра
перспектива и за ресоциализацията на М. в обществото. В затворническото
досие не се откриват доказателства, които да се противопоставят на
посочените изцяло положителни за М. данни. Неправилно е в негова вреда да
се отчитат евентуалните грешки и пороци в дейността на затворническата
администрация, както е процедирал съда. М. не може да се държи отговорен
за това, че в затворническото досие липсват доказателства за това от кой
момент и каква поправителна и превъзпитателна дейност с осъдения М. се е
извършвала, както и за това, че не е направено сравнение и извод за
резултатите от тази дейност от началото на извършването й до сегашният
актуален момент. И както в жалбата се сочи, как, с каква периодичност и
какви конкретни превъзпитателни и поправителни дейности спрямо него се
предприемат, съвсем не зависи от него. А от доказателствата е видно, че с
предприетите той се е съобразил и не е възпрепятствал корекционният
процес.
Мотивът, че от момента на привеждане на присъдите в изпълнение е
изминал малък период от време, който не е достатъчен за поправянето и
превъзпитанието на осъдения също не може да се сподели. М. не може да
бъде държан отговорен, още по-малко и негативи да търпи от това, че
значителна част от наложеното му с влезли в законна сила присъди е
изтърпял в ареста по предварителното си задържане. Очевидно, според
приложените по делото оценки 1г. 6м. 4д. са били напълно достатъчни за
поправянето и превъзпитанието на лице, което принципно е постъпило в
затвора с нисък риск от рецидив и вреди и при което не са установени
никакви проблемни зони.
Заключенията в експертната оценка на актуалното психическо и
емоционално състояние на осъденото лице не могат да се противопоставят
сами по себе си на изцяло положителните данни за М. и на изводите на
натоварените със задължението да извършват корекционната дейност с
лишените от свобода - че планът на присъдата е изпълнен и постигнатото е в
3
максималните възможности на личността на осъдения М.. Впрочем, едва ли
могат да се очакват значими положителни резултати и ефект от
престояването на осъдения в затвора за още 17 дни, в какъвто размер е
остатъка от наказанието към днешна дата.
С оглед казаното, налице са предвидените в закона предпоставки за
предсрочното условно освобождаване на С.К.М. от изтърпяване на остатъка
от наложеното му наказание лишаване от свобода. На същият следва да се
определи изпитателен срок, който е идентичен с остатъка от наказанието към
днешна дата.
Този състав намира, че безсмислено се явява уважаването на
направеното предложение от затворническата администрация да се прилагат
пробационни мерки спрямо С.М., предвид краткият изпитателен срок от 17
дни, който съобразно чл.70, ал.6 от НК следва да се определи.
Мотивиран от горните съображения, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №235/09.03.2022г., постановено по ЧНД №
281/2022г. по описа на ОС – Пловдив и вместо това:
ПОСТАНОВЯВА предсрочно условно освобождаване на лишеният от
свобода С.К.М., роден на *** в гр. П., живущ в гр. П., българин, български
гражданин, женен, със средно образование, с ЕГН **********, изтърпяващ
общо най – тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години,
определено по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК с определение, постановено по
ЧНД№2368/2021г. по описа на ОС - Пловдив, досежно неизтърпяната част от
наказанието, а именно 17дни.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на 17 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4