Р Е Ш Е Н И Е № 179

 

гр. Видин,   06.06.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Видинският районен съд, Наказателно отделение, 4-ти състав, в публичното заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря К. Илиева и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 242……

по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от В.Н.В., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 1503/18.02.2019 на С.Д. Директора на Териториална дирекция Дунавска, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС – глоба в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по чл.  126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушение: 17 литра етилов алкохол /домашна ракия/, с действително алкохолно съдържание по обем 56,2% при 20 градуса на обща стойност 150,67лв, представляваща пазарната цена на стоката по смисъла на чл. 4, т. 39 от ЗАДС.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.  

         Процесуалният му представител заема същото становище в с.з. 

          Процесуалният представител на ответната страна заема  становище в с. з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На 11.07.2018г., около 12:00 ч.,  Венцислав Владимиров Боянов - митнически инспектор в Митница Лом и Ивайло Димчев Иванов - полицай в ОД на МВР - Видин и Недко Венцислав.ж Славчев - полицай в ОД на МВР - Видин, извършили проверка на търговски обект павилион на фирма ЕТ ,.,Вальо - В.В." ЕИК: ********* с адрес ***, находяш се в гр. Видин, ж.к. „Вида“ парцел V-5598. В хода на проверката се представили на лицето - продавач и го уведомили, че ще извършат проверка за стоки в нарушение на ЗАДС. Лицето - продавач се обадило на своя съпруг - жалбоподателя В.В., който е собственик на фирмата. В хода на физическата проверка в търговския обект не са констатирани нарушения. След това проверката продължила в жилищният апартамент на жалбоподателя В.В.,***. Жалбоподателят  В. съдействал при проверката, като въвел служителите доброволно в имота и  посочил 17 литра домашна ракия, които се намерили на неостъклената тераса на жилището, разпределени в 2 броя ПВЦ бутилки с вместимост от по 11 литра. На въпроса дали може да ни представи документ доказващ начисляване, обезпечаване или заплащането на дължимият акциз за намереното количество акцизна стока, В. отрекъл да притежава документ. Общото намерено количество от 17 литра се иззело и описало в Опис на иззетите стоки. Със служебен денситометьр е извършен полеви тест. Замерване  на алкохолното съдържание на всеки един oт съдовете поотделно, резултатите са описани подробно в описа за иззети стоки. Лицето В. даде писмени обяснения. От откритото количество е взета контролна проба за лабораторен анализ с пореден номер: №127/11.07.2018г. На основание чл. 41 от ЗАНН и чл. 107а от ЗАДС е задържано с Протокол №480/000(004006/11.07.2018г., Опис на иззетите стоки, който е неразделна част от протокола, следните стоки:1.Ракия -11. /единадесет/ литра с алкохолно съдържание - 58.7 %vol при 20 градуса. 2.      Ракия - 6 /шест/ литра с алкохолно съдържание - 54.9 %vol при 20 градуса. В Централна Митническа Лаборатория - гр. София е извършена MJIE №2518.07.2018 от дата 21.09.2018 г. с която според чието заключение сьгласно определените физико-химични показатели и експертна оценка изпитаната проба представлява дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем   56.2%   при 20 градуса, годен за консумация. От разпита на свидетеля Ценова се установява, че семейството на жалбоподателя притежава ракията от 10 години, като свидетелката я била вдигнала на терасата.

           Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Ж.И. - актосъставител, свидетеля Соня Ценова – майка на жалбоподателя, и от административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

          Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:          

          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

          Жалбоподателят е наказан за това, че е държал 17  литра дестилатен алкохолен продукт, без да притежава без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза – нарушение по чл.126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. За да е осъществен съставът на това нарушение от обективна страна, е необходимо за държаните акцизни стоки да се дължи акциз. Само в тази хипотеза е обективно възможно деецът да притежава документ, удостоверяващ плащането на дължим акциз.  От приетите като писмено доказателство заключение на митническа лабораторна  експертиза  се установява по несъмнен начин, че откритият в имота на жалбоподателя дестилатен алкохолен продукт съдържа етилов алкохол по смисъла на чл.9 от ЗАДС, поради което отговаря на определението за акцизна стока по чл.4, т.1 във вр. с чл.2, т.1 от ЗАДС. Актосъставителят и наказващият орган са се ограничили с данните от трите митнически лабораторни експертизи, без да събират други данни за произхода на откритата в държане на жалбоподателя ракия. По-конкретно не са събрани доказателства за следните две обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на спора – 1) дали ракията е произведена в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл.4, т.8 от ЗАДС и 2) дали ракията е произведена преди 01.01.2007 г. Ако ракията е изварена в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл.4, т.8 от ЗАДС, размерът на акциза и на наложената глоба би следвало да бъде определен по ставката в чл.31, т.6 от ЗАДС. А ако ракията е изварена преди 01.01.2007 г., т.е. преди влизане в сила на ЗИДЗАДС, обн. ДВ, бр.105/2006 г., акцизната ставка би била 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, т.е. за откритата в държане на жалбоподателя ракия не би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен документ, удостоверяващ плащането на акциз за тази ракия. Съобразно приложимата в настоящото производство презумпция за невиновност на привлечения към отговорност съдът приема, че административнонаказателното обвинение против жалбоподателя за нарушение по чл.126, предл.2 от ЗАДС не е доказано по несъмнен начин. По-конкретно от събраните доказателства не може да се направи несъмнен извод, че за откритата в държане на жалбоподателя ракия се дължи акциз, поради което тази ракия може да бъде годен предмет на нарушение по чл.126, предл.2 от ЗАДС. Освен поради недоказаността административнонаказателното обвинение, обжалваното постановление е незаконосъобразно и поради неправилното прилагане на материалния закон. Съставът на нарушението чл.126 от ЗАДС охранява обществените отношения, гарантиращи надлежното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на дължимия акциз, т.е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи тези факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Задължени да водят такава документация и съответно да разполагат с такива документи са само регистрираните или лицензираните по ЗАДС лица. Това е така, защото чл.43, ал.1 и чл.44, ал.1 от ЗАДС посочват изчерпателно кои лица начисляват и внасят в републиканския бюджет акциза и сред тях няма нерегистрирани и нелицензирани такива. Лице, което не е регистрирано или лицензирано по ЗАДС, няма задължение да съставя и поради това не може да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза. Ето защо такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС. В процесния случай е безспорно, че жалбоподателят е държал етилов алкохол /ракия/, без да е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Доколкото е държал акцизни стоки, жалбоподателят може да отговаря за това, че като е бил длъжен да се регистрира като производител или да се лицензира като складодържател, не го е сторил, както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил, но това са нарушения различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС, за което е съставено процесното наказателно постановление. Предвид изложеното ангажирането на отговорността на жалбоподателя по чл.126  от ЗАДС за това, че е държал акцизни стоки, без да има документи за плащането на акциза, след като същият не е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, противоречи на материалния закон.

          Според настоящия съдебен състав извършването на административно нарушение по чл.126 от ЗАДС не е установено по категоричен и безспорен начин поради основателността на едно от възраженията наведени от жалбоподателя. Последното е свързано с допуснато съществено нарушение на изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. По конкретно Съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. От самото съдържание на АУАН и НП се установява и нарушението на чл.10, ал.1 от Наредбата, която гласи, че „при вземане на проби от акцизни стоки се формират следните крайни проби: две лабораторни проби за изследване в митническите лаборатории; една контролна проба за съхранение в съответното митническо учреждение; една проба за проверяваното лице. Видно от обстоятелствената част на АУАН, НП и протокола за извършена проверка един брой проба е била предоставена на  Централна митническа лаборатория – София за анализ със Заявка за анализ или контрол № 127/11.07.2018г. По делото няма данни да е взета проба, която да е получена от жалбоподателя, както и  да са взети две лабораторни проби и една контролна проба за митническото учреждение. Задължението да бъдат взети пробите, съгласно разпоредбата на чл.10 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите на анализ за целите на контрола върху акцизните стоки е императивно и неизпълнението му съставлява съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, защото то няма как да знае със сигурност, че пробите са били взети именно от неговата задържана стока. При допуснатите съществени нарушения в административнонаказателното производство, нарушението не може да се установи по несъмнен начин, съгласно чл. 53, ал.2 ЗАНН, а следва да се отбележи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по категоричен начин, че наказаното лице е извършило нарушението. От всичко гореизложено се достига до извода, че не може да се гарантира, че иззетата проба не е манипулирана. Поради това само на това основание, оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1503/18.02.2019 на С.Д. Директора на Териториална дирекция Дунавска, с което на жалбоподателя В.Н.В., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС – глоба в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по чл.  126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС  са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушение: 17 литра етилов алкохол /домашна ракия/, с действително алкохолно съдържание по обем 56,2% при 20 градуса на обща стойност 150,67лв, представляваща пазарната цена на стоката по смисъла на чл. 4, т. 39 от ЗАДС.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.                                                       

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :