Определение по дело №166/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 172
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20227120700166
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

08.11.2022 г.

    Град

Кърджали

 

Кърджалийски административен

съд                   

 

състав

 

На

08.11.

                                          Година

2022 г.

 

В

закрито

заседание и следния състав:

 

                                    Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                           Членове

 

 

                                    Съдебни заседатели

 

 

Секретар

 

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Адм.

дело номер

166

по описа за

2022

 година.

 

        

 Производството е по чл. 248 и сл.от ГПК във вр. чл. 144 от АПК.

Депозирана е молба от адв. Х.С., действаща в качеството си на пълномощник на „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД *** – жалбоподател по а.д. № 166/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с която моли съда да измени Решение № 279/23.09.2022 г. по а.д. № 166/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му за разноските, респ. да присъди в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в пълния заплатен размер от 1 500 лв.

Излага съображения, че в случая оспорения акт касаел конкретен материален интерес - сумата от 15 931.36 лв., с която ДФЗ е намалил дължимата на жалбоподателя субсидия, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение следвало да се определи съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., приложима при административни дела с определен материален интерес. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение върху материалния интерес от 15931.36 лв. излизал в размер на 1007.93 лв.

Въвежда доводи, че делото се отличавало с фактическа и правна сложност, тъй като били относими и приложими няколко нормативни акта, както национални, така и от правото на Европейския съюз, което само по себе си обосновавало правната сложност на делото, а фактическата била обективирана в представената по делото административна преписка и доказателства. Сочи, че в производството по настоящото дело като процесуален представител на жалбоподателя взела участие в откритите заседания, включително активни процесуални действия, искайки представянето на допълнителни доказателства от ответника, като била изготвила и подала жалбата, а така също и писмени бележки по делото.

Ответникът по депозираната молба – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, в предоставения му срок съгласно чл. 248, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,  не взема становище по молбата.

 Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 279/23.09.2022 г. по а.д. № 166/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, е отменено Уведомително писмо, изх. № 02-090-2600/8266 от 30.03.2021 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ по заявление за подпомагане с УИН: *** на „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД, за кампания 2018, в частта му с която са извършени намаления на заявените суми, общо в размер на 15 931.36 лв., като незаконосъобразно, постановено в нарушение на изискването за форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът е присъдил в полза на  „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД деловодни разноски в размер на 800 лв., от които 750 лв. произтичащи от заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.02.2022 г. - л. 564 от делото и 50 лв. внесена държавна такса при образуване на делото. В тази връзка съдебния състав е приел, че заплатеното от дружеството възнаграждение за един адвокат в размер на 1 500 лв. значително надвишава предвидения в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/500 лв./, поради което и с оглед надлежно релевираното възражение за прекомерност от страна на пълномощника на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, отчитайки невисоката фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършени процесуални действия от пълномощника на жалбоподателя, съдът е намерил, че възражението за прекомерност следва да бъде уважено и заплатеното възнаграждение за адвокат бъде редуцирано до размер на 750 лв., респ. в полза на дружеството следва да бъдат присъдени разноски от такъв характер в посочения размер. 

Съдът, след като прецени съдържащите се по делото доказателства, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежна страна, но се явява неоснователно, по следните съображения:

Съгласно действащата към момента на постановяване на решението норма на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/преди изменението с ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./, за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, минималния размер на адвокатското възнаграждение е 500 лв. Настоящият състав не споделя доводите на пълномощника на жалбоподателя, че в конкретния случай следва да намери приложение чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно действащата съдебна практика – напр.: Решение № 3910 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2022 г., V о.;  Определение № 5057 от 30.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2022 г., V о.; Решение № 7200 от 18.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 636/2022 г., V о.; Решение № 6678 от 6.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2770/2022 г., V о.; Решение № 16944 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2019 г., IV о., , че производствата по оспорване на Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, издадени от органи на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, каквото е и писмото, предмет на оспорване по а.д. № 166/2022 г., са административни дела по ЗПЗП, които дела са без определен материален интерес   и при преценката на надлежно релевирано възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът взема предвид нормата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това следва да се отбележи, че предмет на производството по а.д. № 166/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, което е административно дело по ЗПЗП, е извършена проверка на законосъобразността на административния акт, както и в случая в съдебното производство не извършена преценка относно стойностното изражение на отказаното финансиране по съответната мярка и/или схема.

По изложените съображения и доколкото настоящето дело е по Закона за подпомагане на земеделските производители, при което минималното възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лв. и делото е без определен материален интерес, предвид направеното възражение за прекомерност от пълномощника на ответника,  определеният от съда размер от 750 лв. при минимален изискуем от 500 лв. по Наредбата, е съобразен с процесуалната активност на страната и фактическата и правна сложност на делото.

С оглед горното искането за допълване на решението в частта му за разноските се явява неоснователно и молбата следва да бъде отхвърлена.

За прецизност следва да се отбележи, че въведеното в молбата за изменение на решението – стр.2, посл.абз., искане, в случай, че съдът не уважи молбата същата да се администрира като касационна жалба против решението, е недопустима. Решението в частта му за разноските не подлежи на самостоятелно касационно обжалване, като реализирането на правата на страната относно определения размер на разноските, при положителен за нея резултат относно оспорването, се реализират по реда на чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Постановеният от административния съд акт по искането за изменение подлежи на обжалване пред ВАС по реда на обжалване на решението. 

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът   

 

                                  О П Р Е Д Е Л И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от адв. Х.С., действаща в качеството си на пълномощник на „СЕВМИЛК ГРУП“ ЕООД *** – жалбоподател по а.д. № 166/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, молба с вх. № 2571/20.10.2022 г., с която се иска изменение на Решение № 279/23.09.2022 г. по а.д. № 166/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                        

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: