Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. Велико Търново, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора Н.О., разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД №
10110/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение
№ 10 от 08.03.2021г. по НАХД № 20214140200047/2021г. по описа на Районен съд
Павликени, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 544825-F566406/29.10.2020 г. на началник
отдел „ОД“ В. Търново в ЦУ на НАП, за нарушение на чл. 7, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДД и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на ЕТ р. – Ц.К.,
ГР ..., представлявано от Ц.К.
е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 лв.
В законния срок срещу решението е подадена касационна
жалба от ЕТ р. – Ц.К., ГР ..., представлявано от Ц.К., чрез *** Х.А. ***, ***, с която въззивното решение
се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По
същество касаторът излага доводи, че не било доказано твърдението, че
проверяваният обект към датата на проверката е стопанисван от ЕТ р. – Ц.К.,
както и че нарушението е извършено от ЕТ. Контролната продажба била извършена
от сина на ЕТ, нямащ никаква трудово- правна или облигационна връзка с него. АНО
следвало да наложи отделно наказание за всяко нарушение. Налице било ядно
несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Не
било установено отклоняване или нерегистриране на приходи, поради което
санкцията следвало да бъде наложена по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нямало
доказателства, че обектът е осъществявал дейност по смисъла на Наредба Н-18.
Обектът бил в процес на подготовка за започване на търговска дейност, но не е
работил. ЕТ впоследствие е регистрирал фискално устройство за обекта и оттогава
извършвал регламентирана търговска дейност. По тези съображения моли решението да бъде отменено и
да се постанови друго, с което НП да се отмени. Алтернативно моли да се намали
имуществената санкция до минималния размер от 500лв. Претендира разноски за две
инстанции.
Ответникът по касация – ЦУ на НАП, дирекция „Оперативни
дейности“ при ГД „Фискален контрол“ заема писмено становище вх. № 2331/27.05.2021г.
за неоснователност на жалбата. Претендира
разноски.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. В АУАН и НП били описано точно, ясно и
пълно административното нарушение, за което касаторът е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност. С оглед на това счита, че правото на
касатора да разбере за какво нарушение е обвинен и по отношение на какви факти
следва да се защитава не е било нарушено. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и правилно е бил приложен материалният закон. Предлага
обжалваното решение на РС - Павликени да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от РС Павликени и наведените от касатора възражения намира
за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на
чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е
установил следната фактическата обстановка по делото:
На 13.08.2020г в 21.35 часа била извършена
оперативна проверка на обект, представляващ пивница "Снек бар" в гр.
Сухиндол, стопанисван от ЕТ р. – Ц.К.. Извършена е контролна покупка от инспектор по приходите в ЦУ
НАП, на 2бр натурален сок за общо 2.40лв., заплатена, без да й е издадена
фискална касова бележка от фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови
бележки, тъй като в обекта липсвало регистрирано фискално устройство. Плащенето
е издършено пред легитимирано лице Богдан Цветомиров Кръстев - син на
представляващия фирмата, който не е бил в трудовоправни отношения с фирмата. За
констатираното нарушение бил съставен протокол за извършена проверка от 13.08.2020г.,
подписан от проверяващите и от присъствалия на проверката Б.К.. Бил извършен
опис на паричните средства в касата от Б.К.с установена сума от 29.50 лв. Б.К.попълнил
декларация, че работи във фирма ЕТ р. – Ц.К. без трудово правоотношение. Той обслужвал обекта. Изискани са от
проверяващите документи на фирмата и в протокола с описани 7бр. стокови
разписки, които били разписани от името на едноличната фирма. Б.К.посочил, че
заведението функционира от 1995-1996 г. На място проверяващите открили и други
хора, които консумирали храна и алкохол, а Б.К.ги обслужвал. В помещението
имало маси, билярдна маса, отвън с рекламни чадъри.
С обжалваното решение
въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, тъй като при
извършената от съда проверка не са констатирани съществени процесуални
нарушения в административнонаказателното производство. АУАН и НП
са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените
срокове. От събраните по делото доказателства, съдът е приел, че нарушението, за
което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя,
е осъществено от обективна страна. Съдът
е счел, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление фактическа обстановка е правилно установена, потвърждаваща се от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. В конкретния случай, контролните органи са констатирали
липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в ТД на НАП фискално
устройство и отговорно за нарушението лице е именно – търговец- едноличната
фирма, стопанисваща обекта. В случая нарушението не е неиздаването на фискален
бон, а въобще липсата на ФУ в обекта, в който обаче са се извършвали продажби.
Към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН
предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба
Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият
състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните
писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и
възражения. При постановяване на обжалваното решение
правилно е приложен материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Правилно съдът
е приел за доказано по
несъмнен начин нарушението. Не
намират доказателствено потвърждение фактическите твърдения на процесуалния
представител на жалбоподателя, че липсват доказателства за извършване на нарушението. От
гласните и писмени доказателства по делото е установено, че още от 1995 –
1996г. Обстоятелството, че обектът е стопанисван от ЕТ р. – Ц.К. се доказва със седемте броя стокови разписки, които били
разписани от името на едноличната фирма, както и декларацията на сина Б.К., че
работи в тази фирма, макар и без трудово правоотношение. Видно и от впоследствие
регистрираното фискално устройство в търговския обект е на ЕТ р. – Ц.К..
Наказателното постановление
съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Установената в акта фактическа обстановка, възпроизведена в
обжалваното постановление, кореспондира със събраните в хода на производството
доказателства. Описанието на нарушението в НП визира обстоятелствата, въз
основа на които е прието, че е осъществен състава на вмененото административно
нарушение. Неоснователно
е възражението, че е определено общо наказание за две отделни нарушения - в случая
нарушението не е неиздаването на фискален бон, а липсата на фискално устройство
в обекта, в който се извършват продажби. Проверяващите са констатирали
наличието и на други хора, които консумирали храна и алкохол, а в помещението е
имало маси, билярдна маса, с рекламни чадъри отвън.
Правилно от страна на
административнонаказващият орган е приложена санкционната норма на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, да се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв.,
когато се касае до неотразяване на приходи. ЕТ е осъществил състав
на вмененото му нарушение по чл. 7, ал. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като в качеството си на задължено лице в стопанисвания от
него обект не е монтирано и въвело в експлоатация и регистрирано в
компетентната НД на НАП фискално устройство за регистриране на извършените
продажби към датата на проверката. Регистрация е била направена месец по късно
на 14.09.2020г. Това води безспорно до извода, че фирмата е целяла приходите от
процесния търговски обект да не са отразяват.
В процесния случай не е била
налице пречка за наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е
ангажирана административно- наказателната му отговорност и да организира
адекватно защитата си. Не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Размерът на същото съдът определя съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от
08.03.2021г. по НАХД № 20214140200047/2021г. по описа на Районен съд Павликени.
ОСЪЖДА ЕТ р. – Ц.К. с ЕИК по Булстат ... със седалище гр. ...да заплати на ЦУ на НАП
гр. София направените по делото разноски-възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.