№ 1218
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110216277 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Х. Н., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление /НП/ №22-4332-014797от 05.08.2022г. издадено от Г.Б., - началник група към
СДВР ОПП, с което на К. Х. Н., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 3 000 лева и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Отправя се
искане за отмяната му като незаконосъобразно.
В жалбата се съдържат доводи, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не
отговаря на действителната, а автомобил Хонда се е завъртял няколко пъти на посочената в
НП автомивка, когато собственикът на имота дошъл на адреса, а пътят не бил такъв,
отворен за обществено ползване. Сочи, че умишленото поднасяне на автомобила в
принципен план не е състарява ползване на пътя не по предназначение, а в АУАН и НП е
описан начин на шофиране. Моли за отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата, пледира за
отмяна на атакуваното НП по мотивите, посочени в нея.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взима становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.12.2021 г. около 01:00 часа, свидетелят Л. преглеждал в реално време записите
от камерите, инсталирани в наетата от него автомивка в гр.София на бул.Цариградско Шосе
№337, която работела денонощно на самообслужване. Установил, че един или два
автомобила с неустановена марка и модел и водачи в тях извършват нетипични маневри в
1
автомивката, като се въртели около оста си, а за единия от тях била вързана и гума на
теглича. Около автомобилите видял и четири лица, три от които от мъжки пол и едно
момиче.
Л. се качил в собственото си МПС и потеглил към обекта, за да преустанови действието
на лицата, като по пътя се свързал и с тел. 112 и съобщил за инцидента. На място установил
два автомобила – един автомобил марка BMW и един автомобил Honda. Паркирал
управлявания от него автомобил на входа така, че да препречи пътя на двата автомобила и
те да не напускат района на автомивката. Когато пристигнал на обекта обаче, Л. не видял
никой от заверените там автомобили да извършва нетипични маневри да се върти или по
друг начин да се управлява неправомерно, като автомобилът Хонда бил до инсталираните в
обекта прахосмукачки.
На сигнала на Л. се отзовал патрул от 08 РУ СДВР в състав свидетеля Г. и полицаите Д.
и И.. Същите не възприели действия по управление на МПС от водачите на заверените на
място автомобили Хонда с водач свидетеля П. и автомобил БМВ с водач жалбоподателя Н..
Полицейските служители записали данните на установените лица, извършили проверка,
след което съставили два броя протоколи за предупреждение на двамата водачи и снели
писмено сведение от свидетеля Л.. На 13.01.2022г. свидетелят Л. дал в 08 РУ СДВР
допълнително сведение по случая, а с протокол за доброволно предаване от същата дата
предоставил и флаш памет с №********** черна на цвят, на която били свалени записи от
инцидента, наблюдаван на камерите на автомивката. Същата флаш памет не е налична по
преписката на АНО и по делото, като въпреки усилията на съда същата да бъде приобщена,
това не е възможно, доколкото както от 08 РУ СДВР, така и от ОПП СДВР отричат същата
да се намира при тях. Свидетелят Л., макар и да му е указано да представи друг носител с
тези записи, заявява, че не може да изпълни, доколкото записите не са вече налични.
Свидетелят С. счел, че действията на водача на автомобила БМВ – жалбоподателя Н.
представляват използване на пътя не по предназначение и му съставил АУАН за извършено
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП
При пълна идентичност на посоченото в АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление /НП/ №22-4332-014797от 05.08.2022г. от Г.Б., - началник група
към СДВР ОПП, с което на К. Х. Н., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 3 000
лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: АУАН, НП; Заповед от 02.12.2021г.,
сведение на Л. от 24.12.2021г., сведение на Л. от 13.01.2022г. протокол за доброволно
предаване на флаш памет от 13.01.2022г., декларация от 13.06.2022г. на Н., протокол за
предупреждение по ЗМР, докладна записка от 13.01.2022г., докладна записка от
24.12.2021г., справка картон на водача, заповед от 23.10.2019г., писмо от 20.01.2023г. на 08
РУ СДВР, че не разполагат с изисканата флаш памет, писмо от 26.01.2023г. от ОПП СДВР,
че не разполагат с изисканата флаш памет, гласните доказателствени средства, събрани чрез
разпита на свидетелите Д., Л., С., П. и Г..
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С., доколкото същите са логични и
последователни, но те не спомагат за изясняване на фактическата обстановка по делото,
2
доколкото актосъставителят е съставил АУАН месеци след инцидента, на който не е
присъствал и не го е възприел. Същият е съставил АУАН само по документи, постъпили в
ОПП СДВР, както изрично заявява в хода на разпита си. В този смисъла авторството на
деянието на база на така съобщеното не може да бъде установено.
Свидетелят Г. е част от екипа на 08 РУ СДВР, отзовал се на сигнала на свидетеля Л.,
като екипът обаче е заварил при пристигането на автомивката вече спрели МПС и никой от
полицаите не е станал очевидец на действията на водачите на заварените автомобили на
място. В този смисъл показанията единствено служат за изясняване на фактическата
обстановка около проверката. Същият изрично отрича в негово или в това на колегите му
присъствие да е извършвано нетипично управление на МПС, което не спомага за
установяване на нарушението и неговото авторство.
Показанията на свидетеля Д. П. също не спомагат за установяване на нарушението,
така и на неговия автор, доколкото макар и свидетелят да е бил един от заварените от
свидетеля Л. на автомивката водачи, същият отрича той или друг да са управлявал
нетипично автомобилите си. Същият обаче заявява, че на автокъщата са били трима – той,
свидетелката И.Д. и жалбоподателя, което обстоятелство се подкрепя и от съобщеното от Д.
и се опровергава твърдението на Л., че е заварил общо четири лица - с едно момче повече от
реално намиращите се там. Макар и съдът да констатира известни разминавания в
показанията на П. и Д. във връзка с твърденията им дали П. е извършвал нетипично
управление на МПС, в останалите части показанията им се припокриват и създават
обосновано съмнение в съдебния състав дали реално Л. пресъздава един и същи инцидент и
дали реално на неприобщените не по вина на съда записи от камери реално Л. е видял
същите лица и същите автомобили, които е установил на място. Свидетелят П. от своя
страна отрича категорично той или жалбоподателят да са извършвали описаните в АУАН и
НП действия по умишлено извеждане на автомобилите си от контрол и завъртането около
оста им. Свидетелят категорично отрича на място да е имало четвърти човек, противно на
изложеното от Л.. От свидетелските показания на П. се установява и кое лице кой автомобил
е управлявало, а именно, че П. е управлявал само автомобила Хонда, а жалбоподателят
единствено автомобила БМВ.
Показанията на свидетелят Л., макар и съдът да не намира причина да не ги кредитира,
доколкото са добросъвестно депозирани, не могат самостоятелно да установяват по
безспорен начин авторството на деянието и изобщо извършването на нарушението. Самите
показания са вътрешно противоречиви, почиват до известна степен на предположения и на
неясен спомен за инцидента. Съдът отчита и обстоятелство, че критично значение за
изясняване на фактическата обстановка има и предадената от този свидетел флаш памет със
записи от момента на инцидента, която обаче, видно от материалите по делото, не се намира
в органите на МВР – 08 РУ СДВР или ОПП СДВР по неясни причини, които безвъзвратно
лишават съда от възможност да се запознае с това веществено доказателство. Следва да се
има предвид, че Л. не е възприел пряко инцидента, а го не наблюдавал от записващи камери,
които записи няма обективна възможност да бъдат приобщени поради обстоятелството, че
3
Л. не може отново да предостави записите, макар и да му беше указано то съда, а 08 РУ
СДВР или ОПП СДВР са изгубили техния носител и двете институции отричат флаш
паметта да се намира при тях. Доколкото съдът не може да се запознае със записа, станал
основание за уличаването на жалбоподателя в извършване на административно нарушение,
то нарушението се явява недоказано, а проверката на показанията на Л. – невъзможна.
Съдът е напълно лишен от възможността да прегледа лично и непосредствено записа, да се
запознае с неговото качество, липсата или наличието на манипулации, снаждания и други
интервенции, като не би могъл да добие и представа въобще качеството на записа позволява
ли да се индивидуализират марката и модела на заснетите автомобили, индентифицируеми
ли са лицата на записите, какви действия са извършвали. Това прави невъзможно
служебното да събиране на релевантни доказателства за установяване на нарушението и
неговото авторство.
В случая самият свидетел Л. заявява, че често е свидетел на нетипични управление т.
нар. „дрифт“ на територията на автомивката, като в случая същият дава колебливи
показания колко автомобила са извършвали нетипично управление – първоначално твърди
да са два, но впоследствие заявява, че е един, което внася съмнение в обвинителната теза на
АНО. Показанията са неустойчиви в този смисъл, колебливи и липсата на видеозаписа
лишава съда от възможност да извърши надлежна проверка. Доколкото всички възприятия
на свидетеля във връзка с конкретните действия на лицата и автомобилите преди да
пристигне на място са чрез видеокамери, не може да бъде установено дали действително и
правилно Л. е възприел марката на заснетите МПС, като при положение, че твърди да е
заварил повече лица на мястото на инцидента не е изключена възможността да
възпроизвежда сведения за съвсем различен инцидент, което също внася непреодолимо
съмнение в тезата наказващия орган.
Също противоречиво се явява и твърдението, че в автомобила БМВ при пристигането
заварил жалбоподателя с друго момче, а момичето, което видял и било единствено, се
намирало в автомобила Хонда, заедно с друго едно момче. Разположението на заварените
лица обаче противоречи на заявеното от свидетеля П. и свидетелката Д..
Поради изложеното във връзка с показанията на Л. съдът намира, че единствено на
база въртените противоречия във важни за доказване на нарушението и авторството части
същото не може да бъде установено по безспорен начин. При положение, че Л. е възприел
действия на автомобили на автомивката не непосредствено и липсва записът, който реално
той е гледал, съдът няма способ да извърши реално преценка качеството на въпросния запис
доколко позволява отграничаване на конкретни лица, автомобили и техните характеристики,
което да доведе до извод за тъждественост между заварените на място от Л. лица и
автомобили и тези, които той е видял на записа. Отделно от това при положение, че същият
не можа да си спомни колко автомобила са „дрифтили“, колко лица е имало на записа и
колко е установил на място, съмненията на съда във връзка с авторството на деянието са
непреодолими. Не без значение е, че единствено гледайки запис свидетелят няма как да
бъде наясно и какви точно действия са извършвали лицата, умишлено или не са извеждали
4
автомобила или автомобилите от контрол, реално целено ли е това действие или се дължи на
неопитност, самонадеяност и недобра преценка на обстановката. Не е изключена и
възможността Л. да е възприел други лица в автомивката, които да са напуснали и след това
да е заварил по-скоро пристигналите при положение и че същият свидетелства да е видял на
записа повече лица, отколкото реално е имало там при пристигането му.
Съдът подходи критично към показанията на свидетелката Д., която е интимна
приятелка на жалбоподателя и анализира показанията във връзка с възможността да е
заинтересована от изхода на делото, но установи, че в по-голямата си част показанията се
подкрепят от показанията на П. и не могат да се оборят от вече анализираните показания на
Л.. Липсата на изготвения видеозапис пък лишава съда от възможността категорично да
установи за един и същи инцидент ли свидетелстват Л., Д. и П. или са два последователно
състояли се. Д. подкрепя тезата на П., че жалбоподателят не е имал нетипично управление
на автомобила. Единственото противоречие в показанията на П. и тази свидетелка се явява
обстоятелството реално умишлено извеждал ли е от контрол П. собственото си МПС, но
настоящият съд не се ангажира с изводи по този въпрос, доколкото това не касае предмета
на делото.
Поради тези съображения съдът прие така описаната фактическа обстановка.
Останалите доказателства по делото са непротиворечиви и не се нуждаят от допълнителен
анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана
е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. /,
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не
по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством превъртане на гумите на
автомобила и умишленото му поднасяне, което в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за
превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение в градовете и техните околности
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на
случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
5
обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/,
обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Деянието е
възможно да бъде извършено единствено при пряк умисъл, като жалбоподателят следва да е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждал е неговите
общественоопасни последици – че не използва пътищата по предназначение и е целял
настъпването на тези последици.
Доколкото думата дрифт е „чуждица“, навлязла за масово ползване в българския език, в
точен превод означава плъзгане, пързаляне и представлява техника на шофиране, при която
водачът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън
контрол чрез „презавиване“ и форсиране, така довеждайки до загуба сцеплението на част от
колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Съдът следва тук да
отбележи, че нито в АУАН, нито в НП е използвана тази дума, а действията на нарушителя
са детайлно описани с думи, които имат общоизвестно значение. Думата е използвана от
свидетелите в хода на техните разпити и съответно от съда, който дава и пояснение на
вложения в нея смисъл в решението.
Както наказателното, така и административнонаказателното обвинение не могат да
почиват само на предположения, а същото трябва да бъде доказано по несъмнен начин.
Показанията на свидетелите не покриват изискването обвинението да е доказано по
несъмнен начин. Дори свидетелят Л. е възприел действия на неустановени по делото
автомобили на телефона си от камерите на автомивката, но не е ясно в кой момент колко и
какви автомобили са се „въртели“, респективно липсата на въпросния запис лишава съда от
възможността категорично да установи нарушението и неговото авторство. Отделно от това
както свидетелят П., така и свидетелката Д. категорично отричат жалбоподателят да е имал
нетипично управление на МПС. Пристигналите на място полицейски служители не са
възприели действията на водачите, което прави показанията им негодни да докажат
твърденията на АНО. Твърденията за извършен умишлен „дрифт“ се базират единствено на
предположения.
Ето защо съдът намира, че по делото не се събраха достатъчно доказателства,
обосноваващи тезата на административнонаказващия орган, обективирана в издаденото
наказателно постановление, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т.2, от
ЗДвП, поради което вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано от
обективна и субективна страна.
Съгл. чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по ЗДвП имат доказателствена
сила, до доказване на противното, но настоящият състав намира, че това се отнася
единствено до описаните в АУАН факти, възприети от актосъставителя, а не до неговите
субективни интерпретации на тези факти. В случая актосъставителят не е възприел действия
на жалбоподателя, а е изготвил АУАН по документи. Доказателствената тежест е обърната,
като наказаното лице следва да опровергава отразеното в АУАН, а не АНО да доказва
отразеното в АУАН. Именно свид.показания /в кредитираните и некредитираните им части/
оборват презумираната от чл.189 ал.2 от ЗДвП доказ. сила на иначе редовно съставения
АУАН.
По разноските:
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не е доказал
извършването на подобни и такива не му се следват.
6
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ №22-4332-014797 от 05.08.2022г.
издадено от Г.Б., - началник група към СДВР ОПП, с което на К. Х. Н., ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 3 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7