Р Е Ш Е Н И Е
№............/..........................2020, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на 25 юни 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
2. СТОЯН КОЛЕВ
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 472/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 81,
срещу решение № 2257/09.12.2019 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено
по НАХД № 4387/2019 г., с което е потвърдено наказателно постановление №
03-010578/24.10.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което, на основание чл. 81а, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта
(ЗНЗ), на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00
лева, за нарушение на чл. 74л, ал. 5 във връзка с чл. 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи,
че районният съд не обсъдил възражението във въззивната жалба, че съставеният
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е нечетлив до степен на
пълна невъзможност да се възприемат фактическите констатации на
актосъставителя, който порок не може да бъде саниран, като по този начин е нарушено
правото му на защита. Сочи, че в обжалваното решение не е отчетено
обстоятелството, че към датата на извършване на проверката дружеството е имало
сключена застраховка съобразно изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ.
Оспорва изводите на ВРС за липса на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
като релевира подробни съображения, според които счита, че деянието съставлява
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на тази правна норма. На
изложените основания се иска отмяна на съдебното решение и на издаденото
наказателно постановление.
Ответникът –
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна чрез старши юрисконсулт Н. оспорва
касационната жалба като неоснователна и иска решението на ВРС да бъде оставено
в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП също намира касационното оспорване за
неоснователно и иска да бъде отхвърлено.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е
санкционирано за това, че в качеството си на предприятие, което осигурява временна
работа, не е представило в Агенцията по
заетостта заверени копия от застрахователните или банковите документи, които
удостоверяват изпълнението на изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ, а
именно, че има сключена групова застраховка в размер на 200 000 лева или
банкова гаранция в размер на 200 000 лева за вземанията на работниците или
служителите, които ще бъдат наемани от дружеството за осигуряване на временна
работа.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и в предвидената от закона
форма, като съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Първостепенният съд е
изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и за
правилно определяне от административно-наказващия орган (АНО) на
квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Констатирал е, че
не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
Неоснователно
е оплакването за нарушено право на защита на подведеното под административно-наказателна
отговорност лице поради нечетливост на АУАН до степен на пълна невъзможност да
се възприемат фактическите констатации на актосъставителя. Касационната
инстанция не споделя твърдението за нечетливост на акта, поставил началото на
процесното административно-наказателно производство.
Действително, съдържанието на АУАН представлява ръкописно изписан текст на
български език, който обаче е напълно четлив и отразява констатациите, описани
и в протокола, обективиращ резултатите от извършената проверка, с които дружеството е запознато. Освен това,
върху всяка страница на АУАН е положен саморъчно изписан текст и подпис на
служител на санкционирания търговец, който удостоверява, че е превел
съдържанието на документа от български език на немски език, едва след което
пълномощникът на касационния жалбоподател, който е немски гражданин, е подписал
акта. Ето защо, не би могло да се приеме, че неподаването на възражение срещу
АУАН е вследствие на неразбиране на неговото съдържание поради нечетливост на
отразените в него констатации. Още повече, че подаването на възражение по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН не е въздигнато от законодателя като задължителна
предпоставка за обжалване на наказателното постановление.
От
материално-правна страна, с обжалваното пред ВРС наказателно постановление
административно-наказателната отговорност на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е
ангажирана за допуснато нарушение на чл. 74л, ал. 5 във връзка с чл. 74е, ал.
2, т. 7 от ЗНЗ. Цитираните разпоредби вменяват в задължение на предприятията,
които осигуряват временна работа, всяка година до 30 юни (арг. от чл. 74л, ал.
4 от ЗНЗ) да представят в Агенцията по заетостта заверени копия от
застрахователните или банковите документи, които удостоверяват, че имат
сключена групова застраховка в размер 200 000 лева или банкова гаранция в
размер 200 000 лева за вземанията на работниците и служителите, които ще
бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа.
В случая,
между страните по делото не се спори, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че дружеството – касационен жалбоподател, притежава качеството
на предприятие, което осигурява временна работа, по смисъла на § 1, т. 39 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗНЗ, във връзка с §1, т. 17 от ДР на Кодекса
на труда, както и че в качеството си на такова, на 08.05.2018г. е сключило групова
застраховка в размер 200 000 лева със срок от 12 месеца, считано от
23.05.2018 г. до 22.05.2019 година. В хода на извършената на 08.10.2018 г.
проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна обаче е
установено, че не е спазено изискването на чл. 74л, ал. 5, заверено копие на
застрахователните документи да бъде представено в Агенцията по заетостта в срока
по чл. 74л, ал. 4 от ЗНЗ, а именно: до 30.06.2018 година. За неизпълнението на
това императивно законово задължение, правилно АНО е ангажирал отговорността на
оспорващия търговец.
Неоснователно
е релевираното с касационната жалба възражение за неотчитане от страна на
районния съд на факта, че към датата на извършване на проверката застраховка по
чл. 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ е била сключена. Това обстоятелство е ирелевантно
за съставомерността на административното нарушение по чл. 74л, ал. 5 от ЗНЗ,
чийто фактически състав се осъществява чрез бездействие – непредставяне в срока
по чл. 74л, ал. 4 от ЗНЗ на заверено копие от застрахователните или банковите
документи, че е налице сключена групова застраховка или банкова гаранция в
посочения в 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ размер. В този смисъл, изпълнителното
деяние на процесното нарушение допуска и дори предполага сключването на
застраховка, респ. на банкова гаранция, по смисъла на 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ.
Правилно
решаващият състав на ВРС е приел, че не са налице основанията за квалифициране
на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е основание да се приеме, че
случаят е маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Процесното нарушение е
от категорията на т. нар. „формални“ нарушения („нарушения на просто извършване“),
при които вредните последици (обществената опасност) произтичат от самото
осъществяване на изпълнителното деяние. Извод за маловажност на
административното нарушение не може да обоснове и фактът, че нарушението е
извършено за първи път, тъй като ако се приеме обратното, то всяко първо
нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е
целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Липсват многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, или пък само едно, но изключително
такова, а напротив, случаят е типичен за нарушенията от този вид и не се
различава по степента си на обществена опасност от останалите от тях.
Не води до
извод нито за липса на нарушение, нито за маловажност на случая, твърдението на
санкционирания търговец, наведено и пред въззивната инстанция, че в срока,
определен от контролните органи, е изпълнил предписанието, с което е задължен
да представя в Агенцията по заетостта копия на застрахователните или банковите документи,
удостоверяващи изпълнението на изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ. По
делото не са налице доказателства за изпълнение на това задължение от страна на
„Тийм Пауър Европа“ ЕООД, но дори да беше така, това обстоятелство не променя
факта, че към датата на проверката (08.10.2018 г.) дружеството не е изпълнило
задължението си по чл.74л, ал. 5 във връзка с ал. 4 от ЗНЗ да представи
заверени копия на съответните документи в срок до 30.06.2018 г. в един
продължителен период от време (повече от три месеца). Съгласно писменото
обяснение на упълномощено от санкционирания търговец от 11.10.2018 г., към тази
дата задължението все още не е било изпълнено. Освен това, както правилно е
отбелязал и районният съд, в конкретния случай административно-наказателната
отговорност на касатора е ангажирана за неизпълнение на задължение, произтичащо
пряко от императивна законова разпоредба (чл. 74л, ал. 5 от ЗНЗ), а не за
неизпълнение на дадено с протокола от проверката предписание.
С оглед на изложеното се налага извод, че „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е осъществило
състава на визираното в чл. 74л, ал. 5 във връзка с чл. 74е, ал. 2, т. 7
от ЗНЗ
административно нарушение, за което законосъобразно с процесното наказателно
постановление е ангажирана административно-наказателната му отговорност, както
и че процесният случай не представлява маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Както
правилно е посочил решаващият състав на първостепенния съд в мотивите към
касираното решение, наложеното административно наказание законосъобразно е
определено при съблюдаване на разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН в минимално
предвидения в санкционната норма размер, поради което съдът няма правомощие да
го намали.
Като е достигнал до идентични правни изводи и е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила, поради липса на
касационни основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл.63,
ал. 1, предложение второ от ЗАНН.
При този
изход на делото, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер следва да се определи по правилата на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
2257/09.12.2019 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 4387/2019
година.
ОСЪЖДА „Тийм Пауър Европа“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В.К. да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.