РЕШЕНИЕ
№ 20132
гр. С., 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело
№ 20241110160973 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу Ю. А. Г., с която са предявени по реда
на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено спрямо ответника съществуването на следните вземания: сумата
от 3444,43 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставено до топлоснабден
имот в гр. С., ж. к. „М. *" бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *9, с абонатен № ******, за периода от
м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 31.05.2024 г. до окончателното
плащане на задължението, мораторна лихва в размер на 523,82 лв. за периода от 15.09.2022
г. до 16.05.2024 г., цена на услуга за дялово разпределение в размер на 48,12 лв. за периода
от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 31.05.2024 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 10,71 лв. – мораторна лихва за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №32722/2024 г. по описа на
СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на посочения имот, находящ се в гр. С.,
има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
1
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. с.“ ЕООД. Поддържа, че е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не платил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който ответникът оспорва
предявените искове. Оспорва през процесния
период да има основание за начисляване на суми за БГВ на максимална мощност. Признава,
че процесните суми са правилно счетоводно отразени, както и че същите не са платени от
ответницата. Прави възражение за прихващане на задължението с негово насрещно вземане
срещу „Т. С.“ ЕАД. В изпълнение на указанията на съда е направил уточнение, че размерът
на активното вземането към ищцовото дружество е в размер на 65000 лв.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Целта на ищеца е
да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител
на право на собственост или ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено
да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В производството не се спори, че процесният имот е топлоснабден, както и че е
собственост на ответната страна, което е видно и от представения препис на нотариален акт
за дарение на недвижим имот, акт № ***, том ***, рег. № *****, дело № ****/**.**.**** г.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
2
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото
са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното съдът приема за установено, че между страните по делото в
процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. С.“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т. с.“
ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици, като
дружеството е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за
исковия период.
Съгласно чл. 155. ал. 1 ЗЕ (дсоп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат
консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:1. (изм. - ДВ,
бр. 74 от 2006 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една
изравнителна вноска;2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
От събраните по делото доказателства – фактури, справки, индивидуални справки за
отопление и вода и формуляри за отчети за периодите от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. се установява, че същите са
надлежно съставени, което не се оспорва от ответника. Съгласно писмо от третото лице –
помагач за посочените периоди изравнителната сметка е изготвена по разход на водомери и
3
няма начислен служебен разход според брой потребители в имота. С отговора на исковата
молба не е оспорено количеството топлинна енергия и неговата стойност, начислена за
имота, както и обстоятелството, че не е платено задължението.
От така изложеното дължима сума за процесния период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. и
имот при съобразяване на изравнителната сметка е в общ размер на 3444,42 лв.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия
за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред
за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за
дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между ищеца и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Както бе посочено по-горе в настоящия случай дяловото разпределение е извършвано от
„Т. с.“ ЕООД, като по делото не се оспорва цената на услугата и предоставянето й, поради
което съдът приема претенцията за основателна в претендирания размер. Неоснователен е
искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, доколкото по делото
липсват данни за изпращане на покана до ответната страна и поставянето й в забава.
Съгласно чл. 33, ал. 2 Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, като тя се начислява върху стойността на общата
фактура по чл. 32, ал. 3 (съдържаща изравнителна сметка), след изтичане на 45 дни от
издаването . Ето защо при действието на Общите условия от 2016 г., забавата настъпва от
изтичане на 45 дни от изготвянето на фактурата, касаеща изравнителната сметка. При
наличие на предвиден в общите условия срок за заплащане на дължимите суми отпада
необходимостта от изпращане на покана до длъжника, за да бъде същият поставен в забава
- чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Обезщетението за забава възлиза в размер на 523,82 лв. за периода от
15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., който размер не се оспорва по делото.
Ответникът е направил своевременно възражение още с възражението по чл. 414 ГПК за
прихващане със свое насрещно вземане срещу „Т. С.“ ЕАД в производството по делото.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания цесия от 07.12.2016 г., с който
„К.“ ЕООД е прехвърлило на ответницата вземания срещу длъжника „Т. С.“ ЕАД,
4
представляващи обезщетение за ползване, което се дължи за периода от въвеждане в
експлоатация на „съоръженията за присъединяване“, изградени с цел да бъде захранена с
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване жилищна сграда, с
административен адрес гр. С., бул. „Ц. Б. ***" ***, представляващо присъединителен
топлопровод и съответна дължина по трасе и абонатна станция, до 25.10.2025 г., заедно с
всички негови принадлежности. Съгласно договора вземанетп е определяемо по размер и
възлиза поне на приблизителна сума от 20000 лв.
Ответникът е представил препис на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д.
№ *****/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, с което е признато за установено по отношение
на „Т. С.“ ЕАД, че Ю. А. Г. не дължи сумите по изпълнителен лист от 16.10.2019 г., издаден
от СРС, 77 състав по гр. д. № 22829/2015 г., а именно сумата от общо 1321,46 лв.,
представляваща разноски в размер на 937,30 лв. в исковото производство и сума в размер на
384,16 лв., представляваща разноски за заповедното производство, за което вземане е
образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ С. Х., поради погасяване на
вземането чрез прихващане с насрещно вземане с дължимо обезщетение в размер на 20 000
лв. за ползване на съоръжения за присъединяване, находящо се в гр. С., бул. „Ц. Б. ***" ***,
цедирано на ищеца с договор от 07.12.2016 г. за прехвърляне на вземания от „К. С.“ ЕООД.
Представено е и влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № ****/2023 г. по
описа на СРС, 38 състав, с което са отхвърлени искове на ищеца срещу ответника в размер
на 2 754,96 лева, представляваща главница на неизплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 406,21 лева за периода
от 15.09.2020г. до 26.8.2022г., 37,08 лева главница за услугата „дялово разпределение“ за
периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., мораторна лихва в размер на 7,60 лева за периода от
01.10.2019г. до 26.08.2022г., държавна такса в размер на 64,12 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, поради погасяване чрез прихващан дължимо
обезщетение в размер на 20000 лв.
В т. 2 на ТР №2/2020 г., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2020 г. на
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС е прието, че по изключение
решението поражда действие и по разрешените искания и възражения за право на задържане
и прихващане (чл. 298, ал. 4 ГПК). Възприето е още, че възражението за прихващане е
отбранително средство, с което разполага ответникът в защитата си срещу предявения иск.
То внася допълнителен предмет на делото (чл. 298, ал. 4 ГПК), но действието на решението
по него не надхвърля защитата по предявения. Характеристиката на възражението за
прихващане като защитно средство се изяснява и чрез съпоставка с насрещния иск.
Диспозитивното начало позволява на ответника да прецени дали да заяви вземането си с
насрещен иск или с възражение за прихващане. Неупражнената възможност за насрещен иск
не следва да ограничава което и да е от защитните му средства, нито да води до
неблагоприятни последици за него. Когато ответникът предяви вземането си с насрещен иск,
цялото негово вземане става предмет на делото. Съдът се произнася по насрещния иск
независимо от първоначалния. С насрещния иск изявление за прихващане не се прави.
5
Решението установява вземанията, такива каквито са към приключване на съдебното дирене.
След влизане в сила на решението всяка от страните може да направи изявление за
извънсъдебно прихващане. Насрещните вземания са определени по основание и размер и са
безспорни, т. е. ликвидни. При възражението за прихващане правото на прихващане се
заявява като осъществено или се осъществява в процеса за активното вземане.
Максималната защита, която ответникът може да получи, е отхвърляне на иска. Активното
вземане внася допълнителен предмет на делото, но погасителният ефект на прихващането
настъпва в пределите на вземането, установено с иска – до размера, необходим за
прихващането. Над този размер вземането на ответника не може бъде пресъдено.
Непогасената горница след прихващането остава извън процеса. За нея решението поражда
сила на пресъдено нещо, подобно на решението по изцяло уважения частичен иск – за
правопораждащите факти на активното вземане. В т. 3 е прието, че при уважено възражение
за прихващане в случаите по т. 2 е допустимо в следващ процес ответникът да заяви
непогасения остатък от своето вземане. По новия иск съдът е длъжен да зачете
задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са породили
вземането. (ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС).
Предвид задължителния характер на постановеното ТР следва, че съдът в производството
по делото следва да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение за
правопораждащите факти на активното вземане, включително че вземането е цедирано в
полза на ответника от трето за настоящия спор лице. Доколкото ответната страна има право
да се разпорежда с вземането като негов титуляр, включително да извършва прихващане с
него, съдът приема, че активното вземане е в размер на 16680,03 лв. и може да бъде
прихванато с пасивното вземане на ищеца за сумата от 3444,43 лв. за периода от м.05.2021 г.
до м.04.2023 г., мораторна лихва в размер на 523,82 лв. за периода от 15.09.2022 г. до
16.05.2024 г. и цена на услуга за дялово разпределение в размер на 48,12 лв. за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., като двете вземания се погасяват до размера на по-малкото от
тях. Съгласно разпоредбата на 104, ал. 2 ГПК двете насрещни вземания се смятат погасени
до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В
настоящия случай насрещните вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях
към 01.05.2021 г.
Предвид изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като погасени чрез
прихващане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноските по делото. В случая по делото е представен договор за правна защита и
съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., сключен с адв. Р. Д.. Страната има право на разноски в
производството по делото за възнаграждение само за един адвокат в размер на 450 лв.
съгласно Наредба № 1/2004 г. и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 153 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я." № *** срещу Ю. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ул. „Г. П." **, със съдебен адрес: гр. С. бул. „В." № ** за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на следните вземания: сумата от 3444,43 лв., представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот в гр. С., ж. к. „М. *" бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. *, с абонатен № ******, за периода от м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 31.05.2024 г. до окончателното плащане на задължението, мораторна
лихва в размер на 523,82 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 48,12 лв. за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 31.05.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 10,71 лв. –
мораторна лихва за извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
16.05.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. №32722/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, поради погасяване на
вземането чрез прихващане с насрещно вземане за дължимо обезщетение в размер на
16680,03 лв. за ползване на съоръжения за присъединяване, находящо се в гр. С., бул. „Ц. Б.
***" ***, цедирано на ищеца с договор от 07.12.2016 г. за прехвърляне на вземания от „К.
С.“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я." № *** да заплати в полза на адв. Р. Л. Д. от САК, с личен номер *********, със
служебен адрес: гр. С., бул. „В." № **, вх. *, ет. *, кантора ***, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на „Т. с.“ ЕООД като трето лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7