№ 30286
гр. София, 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110142084 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕООД срещу В.
Х. Д..
С исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор №
721269/20.03.2023 г. В. Х. Д. е заемал длъжността „ресторантски работник“ в
ресторант „***“ с адрес: гр. Варна, бул. „***“. Между страните е сключен
договор за повишаване на квалификацията от 19.04.2023 г., за да може
служителят да покрие изискванията на работодателя за заемане на длъжността
„мениджър“, по силата на който В. Х. Д. се е задължил да не прекратява
трудовото си правоотношение по време на предстоящото обучение и 18
месеца след неговото завършване (чл.12). Съгласно чл.13 от договора за
повишаване на квалификацията, в случай че служителят прекрати
едностранно трудовото си правоотношение преди изтичане на срока по чл.12,
независимо дали за определен период е полагал труд по време или след
повишаване на квалификацията, страните приемат, че е налице пълно
неизпълнение на настоящия договор и същият дължи на работодателя
неустойка в размер на 1500 лв.
В изпълнение на чл. 2 от договора за повишаване на квалификацията от
19.04.2023 г. на В. Х. Д. е проведен курса „Basic Shift Management Course“
(„Основен курс за управление на смяна“), успешно приключил на 09.06.2023 г.
Преди провеждането на втория курс „Advanced Shift Management Course“
(„Курс за управление на смяна напреднали“) с молба вх. № 165/21.09.2023 г.
В. Х. Д. е уведомил „***“ ЕООД, че считано от 22.09.2023 г. прекратява
едностранно трудовото си правоотношение. Работодателят е издал заповед за
прекратяване на ТПО № 236/22.09.2023 г.
С оглед горното ищецът счита, че в негова полза е възникнало вземане
за сумата от 1 500 лв., представляваща неустойка по договора за повишаване
на квалификация.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 1 500 лв., представляваща неустойка по договора за
повишаване на квалификация. Претендира законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Х. Д., с който оспорва исковете. Излага съображения, че причина
за едностранното прекратяване на ТПО от страна на ответника е било
неизпълнение задълженията на работодателя относно уговореното работно
време и заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Твърди, че
обучението по договора за повишаване на квалификацията не е било
проведено изцяло. В тази връзка поддържа, че обучението е било в рамките на
три дни в помещение на работодателя и от негов служител, поради което
фактически разноски за провеждането му не са сторени, а през следващите три
месеца не е била определена дата за останалата част от обучението. Наред с
посоченото, липсва ангажимент на работодателя да осигури на обучения
работник възможност да заеме позицията „мениджър“. Счита, че с
уговорената неустойка недопустимо се ограничава правото на труд,
гарантирано от КРБ и Европейската социална харта. Излага съображения, че
клаузата на чл.12 от договора е нищожна поради противоречие със закона и
добрите нрави.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Правна квалификация:
Предявен е иск с правно основание чл. 234, ал.3, т.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД.
Доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е
възникнало правоотношение със соченото в исковата молба съдържание; че е
изправна страна по договора; наличието на валидна неустоечна клауза, както
и че в негова полза е възникнало вземане за неустойка в размер на исковата
сума.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения. В тежест
на ответника е да докаже възражението си за нищожност на неустоечната
клауза на сочените от него основания. В тежест на ответника е да докаже
плащане на задължението.
Безспорно е между страните, че:
1. по силата на трудов договор № 721269/20.03.2023 г. В. Х. Д. е заемал
длъжността „ресторантски работник“ в ресторант „***“ с адрес: гр.
Варна;
2. между страните е сключен договор за повишаване на квалификацията от
19.04.2023 г.;
3. съгласно чл.12 от договора за повишаване на квалификацията служителят
се задължава да не прекратява ТПО по време на обучението и 18 месеца
2
след неговото завършване;
4. съгласно чл.13 от договора за повишаване на квалификацията, в случай че
служителят прекрати едностранно трудовото си правоотношение преди
изтичане на срока по чл.12, независимо дали за определен период е
полагал труд по време или след повишаване на квалификацията, страните
приемат, че е налице пълно неизпълнение на настоящия договор и
същият дължи на работодателя неустойка в размер на 1500 лв.;
5. в изпълнение на чл. 2 от договора за повишаване на квалификацията от
19.04.2023 г. на В. Х. Д. е проведен курса „Basic Shift Management
Course“ („Основен курс за управление на смяна“), успешно приключил на
09.06.2023 г.;
6. с молба вх. № 165/21.09.2023 г. В. Х. Д. е уведомил „***“ ЕООД, че
считано от 22.09.2023 г. прекратява едностранно трудовото си
правоотношение;
7. работодателят е издал заповед за прекратяване на ТПО № 236/22.09.2023
г.;
8. към момента на депозиране на молбата за прекратяване на ТПО не е била
проведена втората част от обучението „Advanced Shift Management
Course“ („Курс за управление на смяна напреднали“).
По доказателствата:
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени
доказателства като допустими, относими и необходими за изясняване
предмета на спора.
От страна на ответника е направено искане за допускане на свидетели,
във връзка с което следва да му бъдат указания да посочи изрично
конкретните обстоятелства, които ще установява с тях.
Искането на ответника по чл.190 ГПК ищецът да бъде задължен да
представи трудовото му досие следва да бъде оставено без уважение,
доколкото същото не е необходимо за изясняване на спорния предмет.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
16.10.2024 г. от 10:15 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.190 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи
изрично конкретните обстоятелства, за установяване на които иска
допускането на свидетели.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на
правния спор, предмет на делото.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си
те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена
услуга.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се
нуждаят от съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от
съдействие при организиране на срещата по медиация, следва да уведомят
писмено чрез деловодството на състава, като посочат електронен адрес или
телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на спогодбата в
максимално кратък срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4