РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Перник, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Дилян Ст. Деянов
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600293 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 15/06.04.2022 год., постановена по НОХД № 1282/2021 год.,
Пернишкият районен съд е признал подсъдимия В. К. В. - роден на ***, в ***, българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес - ***, *** образование, ***, разведен,
неосъждан/реабилитиран/, с ЕГН: ********** за невиновен в това, че на *** в складова
база, находяща се в ***, противозаконно присвоил - като продал на „МЕЧО-06“ ЕООД,
чужди движими вещи - хоризонтален банциг, тип „ЛИСТАЧ“; двойно обрязващ циркуляр
тип „ГРЕДАРКА“, марка „МАВО“, модел KDКС2; окрайчващ полски циркуляр № 768-1981,
на обща стойност 10130 (десет хиляди сто и тридесет) лева, собственост на „УУД ПАУЪР“
ЕООД, които владеел, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозиран протест и допълнителен
протест към него от прокурор от Районна прокуратура - Перник, в който се излагат доводи,
че присъдата на първата инстанция е неправилна. Представителят на Районна прокуратура -
1
Перник сочи, че първостепенният съд, освен, че е допуснал съществени процесуални
нарушения, е нарушил и материалния закон. Твърди се, че е нарушена тайната на
съвещанието по време на постановяването на присъдата, като се сочи, че по време на
оттеглянето на съдебния състав на тайно съвещание същият не е разпоредил на съдебния
секретар да напусне залата. Като следващо нарушение прокурорът сочи, че съдебният състав
на районния съд е бил незаконен, тъй като е извършвал своите действия в условия на
предубеденост.
Сочи се, че съдебният състав неправилно е кредитирал в по- голяма степен
свидетелските показания на определена група свидетели, които намира, че са били крайно
нелогични, несвързани и недаващи никаква конкретна информация, а мотивите на районния
съд се сочи, че са крайно неубедителни. Възразява се срещу достигнатия от съда извод, че
деянието не е съставомерно от субективна страна, като се поддържа, че този извод е
неправилен и почива на необосновани фактически изводи. Отбелязва се наличието на
спорни моменти в направените от районния съд изводи.
В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Като алтернативно искане е посочено – отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият В. К. В. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Доказателствени искания не са направени в протеста на Районна прокуратура - Перник.
В законоустановения срок подсъдимият В. К. В. не е депозирал писмено възражение
срещу така депозирания протест от страна на Районна прокуратура – Перник.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП-Перник
поддържа протеста по изложените в него съображения. В допълнение сочи, че неправилно
съдът не е кредитирал изцяло изложеното от свидетеля К.К., като мотвите за това са
неправилно обвързани с житейски логични обстоятелства, които съдът е приел за меродавни.
В заключение прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна
такава.
Подсъдимият В. К. В., представляван от защитника си адвокат В., пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Счита,
че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, за
каквито твърди представителят на прокуратурата. Относно твърдението за нарушение на
материалния закон, защитникът на подсъдимия възразява, че първоинстанционният съд е
извършил обстоен сравнителен анализ на свидетелските показания, като е преценил кои
приема и кои не, като е изложил мотивите си за това. В заключение се твърди, че липсва
субективния елемент от фактическия състав на твърдяното деяние, поради което правилно
съдът е постановил оправдателна присъда.
Подсъдимият В. В. в лична защита поддържа изложеното от защитника му.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
2
въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.
След като обсъди доводите в протеста, както и тезите, изложени от страните в
съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, въззивният съд констатира, че не са налице основания за нейното
изменяне или отменяне поради следните съображения:
На първо място, настоящият състав следва да обсъди релевираните възражения в
протеста за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на първоинсанционното
производство, които биха обосновали връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд – Перник.
Във връзка с въведеното възражение от страна на представителя на Районна
прокуратура – Перник, че е нарушена тайната на съвещанието при постановяване на
присъда от първоинстанционният съд, Окръжен съд – Перник е допуснал до разпит Д. И. –
секретар – протоколист, участвала в НОХД № 1282/2021 г. по описа на ПРС. От изложеното
от свидетелката в проведеното открито съдебно заседание се установява, че същата има
дългогодишен стаж като секретар и спазва строга процедура по време на заседанията, като
при оттегляне на съдебния състав на тайно съвещание е необходимо секретарят да
регистрира в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) протокола от
проведеното заседание, след което незабавно напуска залата. Свидетелката изрично е
заявила, че никога не е присъствала на тайно заседание на съдебен състав, включително и на
въпросното такова, като обичайно изчаква в т.нар. „заседателна зала“, намираща се
непосредствено зад съдебната зала, или в кабинета си. Допълва, че обстоятелството, че не е
изляза едновременно с представителя на прокуратурата, подсъдимия и защитника му през
входа на залата, не означава, че същата е била във съдебната зала по време на провеждане на
тайното съвещание на съдебния състав. В заключение свидетелката заявява, че се завръща в
съдебната зала едва след като бъде повикана от председателя на състава, както е било и в
конкретния случай. Настоящият състав намира изложеното от свидетелката за правдиво,
доколкото е служебно запознат с процедурата по провеждане на тайното съвещание при
постановяване на присъди и намира, че свидетелката не е заинтересувана по пряк или
косвен начин от изхода на настоящото производство, поради което кредитира напълно
изложеното от нея.
За да прецени основателността на посочените възражения, настоящият състав
провери и съдържанието на съдебния протокол, който съгласно нормата на чл. 131 от НПК е
писмено доказателствено средство за извършване на съответните действия и за реда, по
който са извършени. При проверката установи, че в протокола е отразено оттеглянето на
съдебния състав на съвещание и публичното огласяване на постановената присъда. С оглед
отразената продължителност на съдебното заседание от един час, заседанието е започнало в
13,00 ч. и е завършило в 14,00 часа, съдът намира, че първоинстанционният съд е имал
обективна възможност да извърши всички необходими процесуални действия, а именно да
провери явилите се страни, разяснил е правата им в производството, изслушал е
3
становището им за необходимостта от събиране на нови доказателства, изслушал е
съдебните прения, дал е последна дума на подсъдимия. След това, както е отбелязано в
протокола, се е оттеглил на тайно съвещание, по време на което би следвало да е обсъдил
въпросите по чл. 301 от НПК, да е изготвил диспозитива на въззивната присъда на хартиен
носител, да е положил подписи и да е възпроизвел съдържанието й в присъствие на страните
по делото. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си при провеждане на тайното съвещание и произнасянето на присъдата,
поради което са спазени изискванията на чл.300 НПК и не е налице допуснато процесуално
нарушение от категорията на абсолютните, което да налага връщане на делото за новото му
разглеждане от друг състав на съда.
Неоснователно се явява и второто възражение, релевирано от страна на
прокуратурата, че присъдата е постановена от незаконосъобразен състав, поради твърдяна
предубеденост на съдебния състав. Субективното възприятие за заинтересуваност или
предубеденост на съдията, което не почива на обективна основа, не може да се приеме за
нарушение по чл. 6 ЕКПЧ, гарантиращ разглеждане на делото от „независим и
безпристрастен” съд. (Решение № 6 от 06.02.2018 г. по н. д. № 1185 / 2017 г. на Върховния
касационен съд, трето наказателно отделение). Несъмнено, законността на съдебния състав е
в основата на валидността на действията на съда и на постановените от него съдебни актове.
За да е законен съдебният състав, е необходимо не само той да е формиран по начина,
предписан от закона относно броя на членовете му /съдии и съдебни заседатели/,
надлежността на назначенията им и пр., но и по отношение на тези членове да не са налице
обективни или субективни основания за отводи и самоотводи. Видно от материалите по
делото, същото е разгледано в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, съгласно
предписанието на закона. В проведеното разпоредително заседание съдът е разяснил правата
на страните по чл.274, ал. 1 и ал.2 от НПК, но отводи, възражения и искания не са
направени. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека
/ЕСПЧ/ по приложението на чл. 6 (1) от Конвенцията приема, че понятието „независимост”
на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и
останалите власти, докато „безпристрастността” трябва да съществува по отношение на
страните по делото. ЕСПЧ неотклонно приема, че личната безпристрастност на съдията
трябва да се предполага, докато има доказателства за противното. Настоящият състав
намира, че не са налице доказателства относно липса на безпристрастност у съдията –
докладчик по НОХД № 1282/2021 г. по описа на ПРС. Обстоятелството, че съдът е
приобщил гласните доказателства, депозирани от свидетеля Ц. И. на основание чл.281, ал.5
във вр. с ал.1, т. 3 НПК, тъй като макар и редовно призован същия не може да се яви пред
съда и не може или не се налага да бъде разпитан по делегация, не дава основание на
настоящия състав да приеме, че съдът е ограничил своята безпристрастност. Както правилно
е посочил ПРС в протоколното определение от 06.04.20220 г., прочетените гласни
доказателства са били събрани по надлежния ред в хода на досъдебното производство. По
делото са ангажирани доказателства за осъществен контакт със свидетеля в съдебната фаза,
като същият е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че е обективно
4
възпрепятстван да се яви на насрочените съдебни заседания, поради което правилно и
законосъобразно съдът е приобщил показанията му по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 3
от НПК. С тези свои действия съдът не е ограничил процесуалните права на страните в
процеса, а с оценката си относно обстоятелството, че свидетелят е бил разпитан по почин на
обвинението в хода на досъдебното производство, поради което употребеният израз „буди
недоумение“ възражението на представителя на прокуратурата срещу прочитане на
показанията му, безспорно не представлява израз на становището на съда по същността на
повдигнатото обвинение. С оглед изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира,
че липсват данни за предубеденост на състава, поради което не е налице твърдяното
процесуално нарушение и делото не следва да се връща за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд – Перник.
С оглед положителна констатация за това, че дейността на проверявания съд по
установяване на фактите, включени в предмета на доказване, е в съответствие с
изискванията на процесуалния закон, Окръжен съд – Перник следва да извърши проверка
относно твърденията за допуснати нарушения на материално - правните норми на
постановената присъда.
Съдът възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от районния
съд, която е следната:
Търговско дружество „***” ООД, ЕИК: *** е притежавано и управлявано от
подсъдимия В. В., като дейността на същото е свързана с преработка на въглища и
дърводобив.
Търговското дружество „Ууд Пауър” ООД е регистрирано в Търговския регистър на
02.11.2017 г. с управители Д.Г., К.К. и Й.П.. През 2018 г. Д.Г. е освободен от длъжността
„***“, а през м. юли 2020 г. дружеството е преобразувано в еднолично и за негов управител
е избрана Ф.Б.Ш.. Дейността на дружеството е свързана с дърводобив, преработка и
пласмент на дървен материал.
Търговското дружество „Мечо 06“ ЕООД, управлявано от свидетеля П.Х.Н.,
осъществявало дейност, свързана с добиване и търговия на дървен материал в района на
общ. ***, обл.***. П. Н. и В. В. се познавали, тъй като и двамата извършвали сходна
дейност в този район.
„Ууд Пауър” ООД стопанисвало дърбопребатващ цех в гр. *** до началото на 2019
г., когато цехът преустановил своята дейност. Това наложило управителят на дружеството –
К.К., да потърси алтернативно място за съхранение на притежаваните от дружеството
машини и оборудване. Поради това, на неустановена дата в периода месец февруари - месец
март 2019 г. К. К. инициирал разговор по телефона с подсъдимия, по време на който
двамата се уговорили да се видят в гр. ***. Срещата се осъществила в района на ул.
„Околовръстен път”, в близост до кино „Арена Младост”. На уговорената среща, на която
присъствал и свидетелят Н.Т. К. К. се договорил с подсъдимия В. В. да докара и да остави в
складовата база, ползвана от последния, дървопреработващи машини, собственост на „Ууд
5
Пауър” ЕООД. На следващия ден К. К. транспортирал със свой превоз десет машини, сред
които хоризонтален банцинг, тип „Листач”, двойнообрязващ циркуляр тип „Гредарка”,
марка „Маво”, модел KDKC2 и окрайчващ полски циркуляр № 768-1981, които били
разтоварени в помещения на обекта, намиращ се в кв. „***”, като подсъдимият получил
фактическата власт върху тях.
В последствие, на неустановена дата през м.юни 2019 г., В. В. предложил на П. Н.,
управител на „Мечо 06“ ЕООД, да му продаде дърбопрерабатващи машини. Подсъдимият
му обяснил, че други хора му дължат пари за тях, поради което желае да ги продаде, за да си
възвърне вложените средства. П. Н. проявил интерес и след оглед на място в базата в кв.
„***“, гр.***, изявил желание да закупи три от тях, а именно - хоризонтален банцинг тип
„Листач”, двойнообрязващ циркуляр тип „Гредарка” марка „Маво” модел KDKC2 и
окрайчващ полски циркуляр № 768-1981. След неустановен период от време след огледа, В.
В. се обадил на свидетеля П. Н., за да закупи машините. С фактура № *** от 27.06.2019г.,
издадена от „***” ООД била документирана продажбата на „Мечо 06” ЕООД на трите
машини. За продажбата и издадената фактура, ведно със стокова разписка № *** от
09.07.2019г., удостоверяваща извършената продажба на машините свидетелят К.К. научил,
след като установил, че част от машините не се намират в базата, стопанисвана от
подсъдимия В. В. и провел разговори с управителите на други дружества, извършващи
сходна дейност. Така научил, че машините са продадени именно на „Мечо 06“ ЕООД,
осъществил контакт с управителя на дружеството и на неустановена дата получил по
пощата на адреса на „Ууд Пауър” ООД в гр. София копие от посочените документи. На
12.08.2019 г. К. К. подал заявление с № УРИ 338200-11054 в 7-мо РУ при СДВР, в което
посочил, че не е давал съгласие за продажба на посочените във фактурата машини.
След неустановен период от време подсъдимият предал на управителя на „Ууд
Пауър” ООД останалата част от машините, които бил приел в базата в кв. „***” на гр. ***.
В хода на досъдебното производство била изготвена оценителна експертиза, чиято
задача била да определи стойността на вещите към датата на деянието, като стойността им
се изчисли и спрямо минималната работна заплата /МРЗ/ в страната към същия момент.
Видно от заключението на вещото лице, общата стойност на трите инкриминирани машини
възлиза на 10 130,00 лв., която стойност се равнява на 18,09 МРЗ.
Описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел въз основа на
обоснован, законосъобразен и логически правилен анализ на всички събрани по делото
доказателства, който е направен като са съпоставени показанията на свидетелите, при което
съдът мотивирано е изложил чии показания кредитира, в каква степен и защо. При
обсъждане на обясненията на подсъдимия, съдът е изложил подробни съображения защо и в
каква степен дава вяра на изнесеното от подсъдимия, като доводите напълно се възприемат
и от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят.
От установената фактическа обстановка съдът правилно е приел, че липсва спор
между страните относно обстоятелството, че машините, предназначени за дървообработка,
6
са били предадени от К.К. на подсъдимия В. В. през м.март 2019 г. Неизяснено е останало
както пред първоинстанционния, така и пред настоящия съд обстоятелството въз основа на
какви договорки между двамата вещите са били предадени във владение на В. В..
Твърдените наемни правоотношения или такива за послужване от свидетеля К. К. не са
подкрепени с доказателства. Настоящият състав възприема извода на първия съд за липса
както на житейска, така и на правна логика имущество на значителна стойност, каквито са
описаните машини, част от които и процесните, да бъде предадено на непознато до този
момент за К. К. лице без съставяне на никакъв документ, регламентиращ възникналите
взаимоотношения помежду им. В тази връка, настоящият състав намира за неоснователно
възражението, изложено в протеста, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение
като е кредитирал в непълна степен изложеното от свидетелите К. К. и Н.Т. единстевно
поради липса на склюючен договор с подсъдимия В. В.. Макар действително законът да не
въвежда като изискване за валидност на договора за наем или послужване писмената форма,
то същата безспорно е форма за доказване. Доколкото в настоящото производство не са
събрани доказателства, извън показанията на посочените свидетели К. К. и Н. Т., които,
както съдът е посочил, безспорно са заинтересувани от изхода на спора, то съдът правилно е
приел за неустановено основанието, на което са предадени машините. По този начин съдът е
спазил разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК като не е допуснал решаващия му извод да
почива на предположения поради непълна доказателствена маса. По делото не е изяснена и
чия е собствеността на тези машини, но доколкото липсват данни същите да са били
изключителна собственост на подсъдимия В. В., то същите се явяват „чужда вещ“ за
последния, и съдът не следва да изяснява това обстоятелство. В допълнение, въпросът за
собствеността на вещите попада в сферата на гражданскоправните спорове, поради което
същият не следва да бъде предмет на настоящото производство.
Безспорно е установено извършването на разпоредителна сделка от „***“ ООД в
полза на „Мечо 06“ ЕООД, което се установява освен от гласните доказателства, още и от
фактура № *** от *** и стокова разписка от 09.07.2019 г., издадена от „***“ ООД. Видно от
товарителница № *** вещите, предмет на продажба са били транспортирани до базата на
купувача. Тези обстоятелства първоинсанционният съд правилно е установил и възприел
като безспорно доказани.
От изложеното до тук се установява, че са налице елементите от обективна страна на
престъплението по чл.206, ал,1 от НК, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Също така, съдът намира за законосъобразни и изводите на съда относно недоказаността на
престъплението от субективната му страна. Престъплението по чл.206 от НК може да бъде
извършено само с пряк умисъл като форма на вината. Обосновано съдът е приел, че за да е
налице интелектуалният момент на прекия умисъл е необходимо освен съзнанието на дееца,
че предметът е чужда движима вещ и че я владее на правно основание, той да предвижда, че
в резултат на разпореждането с нея същата окончателно ще премине в полза на самия него
или на другиго, съзнавайки, че излиза извън предоставените му правомощия съобразно
конкретното правно основание. Съдът се е съобразил с установената съдебна практика по
7
този въпрос, а именно решение №139/2010 година по н.д. №67/2010 г. на III н.о. на ВКС. С
оглед на доказателствата по делото субективното отношение на подсъдимия към
извършване на престъпление по чл.206 от НК се явява недоказано. Това е така, защото по
делото така и не е установено на какво правно основание подсъдимият В. В. е получил
фактическата власт над инкриминираните чужди вещи, както и какъв е кръгът на
правомощията, които има спрямо тях. Така е останало недоказано, че подсъдимият В. В.,
действайки с пряк умисъл, се е разпоредил с поверените му вещи извън предоставените му
правомощия за това с цел да присвои същите. Поради това, настоящият състав възприема
решаващия извод на съда за несъставомерност на деянието, поради което намира, че
първият съд правилно е оправдал подсъдимия В. по повдигнатото обвинение.
Изложените съображения налагат единствения категоричен правен извод, който
фактите по делото позволяват, а именно, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, поради което
липсват основания за нейното изменяне или отменяне.
Водим от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК‚ съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 15/06.04.2022 год., постановена по НОХД № 1282/2021 год.
по описа на Районен съд - Перник.
Решението не подлежи на касационно обжалване и касационен протест по аргумент
от чл. 346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8