Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На втори юли две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1907 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.И.Х., с ЕГН **********, против НП № 17-0819-007040/12.03.2018г. на
Началника на група при Сектор „пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което на Н.И.Х.
са наложени наказания „глоба“ в размер на 200.00лева за допуснато нарушение по
чл. 6, т.1 ЗДвП и в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата си, бланкетна по съдържание, въззивникът
оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно и необосновано, поради което
и претендира за неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява лично и моли съда
да отмени глобата му, като посочва, че е навлязъл в кръстовището поради желание
да направи маневра ляв завой с изключително ниска скорост и е бил в готовност
за спиране , за да пропусне движещите в посока бул. Сливница автомобили, като
водачът на другия участващ в ПТП автомобил е бил на свой ред в лентата за ляв
завой, но не бил подал мигач, че ще предприема такава маневра, макар че бил
задължен да стори това. Наред с това, ако е искал да продължи своето движение направо,
е имал задължение да бъде в готовност за спиране, тъй като пред него имало
пешеходна пътека, като във всички случаи се е движел с несъобразена скорост,
която не му е позволила да реагира на създадената опасност.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се явява, не се
представлява, изразява становище по жалбата в писмени бележки, като твърди, че
издаденото постановление е правилно и законосъобразно, като моли съда да й
присъди и сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2017 г. около 11:00 часа в гр.Варна на ул.Тролейна жалбоподателят Х. управлявал лек автомобил
ОПЕЛ ЗАФИРА с peг. № В9342ВВ, в посока бул.Сливница,
като на кръстовището с бул.Хр.Смирненски при наличие на пътен знак Б-2 от ЗДвП
не пропуснал и е бил блъснат от движещият се по бул.Хр.Смирненски отляво на
дясно в лента за ляв завой лек автомобил с рег. № В 7011 РК, управляван от св. К.С.,
при което настъпило ПТП с материални
щети по двете МПС.
При пристигането на
полицейските служители и по-специално на св.С. на жалбоподателят били изискани
документите за проверка, като се установило, че той не носи контролен талон към
СУМПС, паради което му бил съставен АУАН за допуснати нарушения на разпоредбите
на чл. 6, т.1 ЗДвП и на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.е извършил:
АУАН бил връчен
незабавно след съставянето му на жалбоподателя, който не вписал възражения.
Въз основа на така
издадения АУАН на 12.03.2018г. било издадено и обжалваното НП, което възприело
изцяло фактическите и правни констатации, залегнали в акта.
Така изложените
фактически изводи съдът прие за установени въз основа на съвкупния анализ на
всички налични по делото писмени доказателства, както и в това число и гласните
такива, а именно показанията на актосъставителя А.С.,
които макар да не възпроизведоха пълните детайли от събитията бяха достатъчно
изчерпателни, за да установят съставомерните белези
на разглежданото нарушение.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, предмет на
разглеждане в производството е процесуално допустима – подадена е в срока за
обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложената към
преписката заповед.
Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 34,
ал.1 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Нарушението,
вменено във вина на въззивника е конкретизирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. При съставяне на акта, не са били направени възражения, поради което
и не е имало как такива да бъдат надлежно обсъдени. Правото на защита на
въззивника не е било нарушено по никакъв начин, като същото е реализирано в
цялост с депозирането на жалба пред въззивната
инстанция.
По същество, съдът
намери следното:
Досежно нарушението
по чл. 6, т.1 ЗДвП:
Посочената
разпоредба предписва, че участниците в движението следва да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка.
В разглеждания
случай отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за това, че не е
съобразил поведението си със съществуващия на кръстовището пътен знак „Б2“,
като не е пропуснал движещите се по пътя с предимство МПС-та.
Посоченото
обстоятелство обаче в конкретния случай и според настоящия състав на ВРС,
означава, че АНО е следвало да ангажира отговорността на водача не за нарушение
на разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП (явяваща се обща), а на тази на чл. 50, ал.1
от същия закон, която предписва задължение за водачите от другите пътища на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство,
поради което и съдът намира, че следва да отмени издаденото НП в тази му част.
Що се отнася до
второто нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП извършването на същото се потвърди
както от показанията на разпитания актосъставител,
така и от самия жалбоподател, поради което и съдът счита, че в тази част
обжалваното НП следва да бъде потвърдено .
Предвид изхода на спора
и с оглед заявеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи искането съобразно
потвърдената част от наказателното постановление, като в случая и доколкото
производството не се отличава с правна и фактическа сложност принципно при
пълното му потвърждаване би се дължал минималния размер на възнаграждение от 80
лева, но предвид частичната отмяна на обжалваното НП и след извършване на
съответните изчисления, съдът намери, че следва да присъди сумата от 3,81 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 17-0819-007040/12.03.2018г. на Началника на група
при Сектор „пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което на Н.И.Х. е наложено
наказание „глоба“ в размер на 200.00лева за допуснато нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0819-007040/12.03.2018г. на Началника на група
при Сектор „пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което на Н.И.Х. е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10.00лева за допуснато нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Н.И.Х. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 3,81 лева
сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: