Решение по дело №651/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 148
Дата: 19 април 2024 г. (в сила от 19 април 2024 г.)
Съдия: Весела Иванова Евстатиева
Дело: 20245300600651
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Пловдив, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Христина В. Христова
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245300600651 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв.В. Д., в качеството му на защитник на
подсъдимия И. С. Т. срещу присъда от 01.03.2023г. на РС Пловдив,
постановена по НЧХД № 5104/2022г.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.130 ал.2 от НК спрямо частния тъжител Ю. В. К. и е
освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК като му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. Съдът е
осъдил подсъдимия да заплати направените в производството разноски от
страна на частния тъжител.
Присъдата се обжалва с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Правят се оплаквания за неправилна доказателствена
оценка на фактите и оттам постановяване на атакувания съдебен акт при
грешни фактически и правни изводи. Иска се цялостна проверка на
атакувания съдебен акт и отмяната му чрез оправдаване на подсъдимия.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от защитника и подсъдимия,
1
който изразяват становище, че присъдата е постановена при неправилна
оценка на доказателствата, при наличието на множество противоречия и
следователно недоказаност на частното обвинение и се претендира
оправдаване на подсъдимия. Акцентира се, че несъстоятелността на
обвинението се извежда и от приложения по делото запис на флаш памет.
Частният тъжител и неговия повереник адв.И. Д. желаят въззивният съд
да потвърди присъдата на районния съд като правилна, обоснована и
законосъобразна. Намират, че при постановяването й съдът правилно е
обсъдил гласните и писмени доказателства, задълбочено е съпоставил
показанията на двете групи свидетели, отнесъл ги е към установеното от
приетите писмени доказателства и обосновано е кредитирал съдебно-
медицинската експертиза. Възразява се единствено, че предоставеното ВД –
запис на флаш памет не е имало пречка да бъде кредитирано като случайно
създаден видеозапис.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
присъдата съгласно чл.314 от НПК, като взе предвид становищата на страните
по съществото на казуса и неведените възражения, намира за установено
следното:
От събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. Т. и тъжителят Ю. К. живеели в един и същи жилищен
блок в гр.Пловдив, **********. К. живеел на съпружески начала със
свид.П.Д. в ап.№ ** на ет. **, а подсъдимият със семейството си на ет. **, ап.
№ **.
По повод проведено общо събрание на етажната собственост на
11.08.21г., на което тъжителят не успял да присъства, същият отправил
неколкократно покани към свид.Т.Т. – съпруга на подсъдимия, да получи
екземпляр от съставения от нея протокол на въпросното събрание, за да се
информира за взетите на него решения. К. изрично настояал от свидетелката
да получи екземпляр от протокола от събранието. От своя страна обаче
свид.Т.А все посочвала, че ще направи копие от протокола, което ще му
предостави, когато е готово, но това не се случило в изминалия месец. Тъй
като и свидетелите Д.М. и Т.М., живущи на семейни начала в същия вход,
искали да получат и те копие от протокола, заедно с К. и Д. решили на
2
09.09.21г. да посетат свид.Т.А, за да си поискат отново екземпляр от
въпросния протокол. За целта били подготвили писмена покана, която
смятали при отказ да връчат на Т.А, а свид.Д. се била подготвила да снима
ситуацията с мобилния си телефон.
На уговорената дата, към 21.00ч тъж.К., свид.Д., свид.М. и свид.М. се
качили на етажа на Т.И, като единствено тъжителят К. застанал пред входната
врата на Т.И. Свид.Д. била отстрани, като снимала с телефона на видеозапис,
а останалите изчаквали до стълбите. Свид.Т.А отворила вратата на жилището
си и като разбрала за какво я търси К., отново му заявила, че не може да му
предостави протокола, тъй като не бил удобен моментът, манджата щяла да й
загори. При това понечила да затвори входната врата, но преди това
тъжителят успял да подхвърлил към вътрешността на жилището поканата,
която бил приготвил, след това вратата на апартамента се хлопнала пред К.. В
същия момент се чул и гласа на подс.Т. от вътрешността на жилището. В
момента, в който Ю. К. тръгнал да се връща към останалите си спътници,
вратата на жилището на Т. рязко се отворила и от там излезли свид.Т.Т. и
подс.И. Т.. Първата се насочила към свид.Д., която още държала телефона си
на запис в ръката си. Т.А избутала мобилното устройство от ръката на Д. и то
паднало на земята, а подс.Т. се насочил към тъжителя и му нанесъл няколко
удара с ръка в областта на лицето. В резултат на това очилата на тъжителя
отхвръкнали от лицето му и паднали на друго място на площадката. В този
момент се намесили и свидетелите Д.М. и Т.М.. Последният застанал между
подс.Т. и тъжителя К., а свид.М. заявила, че ще сигнализират на полицията за
станалото. Тогава подсъдимият и съпругата му се върнали в жилището си. В
този момент на стълбищната площадка се показала свид.К.У., която живеела
на същия етаж в ап. ** и изразила недоволство от вдигнатия шум в този късен
час. Тъжителят и свид.М. всеки от своя телефон започнали да звънят на ЕЕН
112. След това К. и свидетелите Д., М. и М. слезли пред входа на блока, а след
малко дошли органите на МВР, след които свид.Н.М.. Полицейските
служители, след проведен разговор на място с лицата, съставили протоколи за
предупреждение и на двете страни да не се саморазправят и ги приканили да
уредят отношенията си по законния ред.
В резултат от ударите на подсъдимия Т., тъжителят К. получил
контузия на главата, в лявата лицева половина в областта на скулата и му
3
била причинена болка.
Гореописаната фактическа обстановка е приета за установена и от
контролирания съд, който я е извел след анализ на гласните доказателствени
средства, изводими частично от обясненията на подсъдимия, частично от
показанията на свидетелите Т.А и У.; изцяло от показанията на свидетелите
Д., М. и М., както и от писмените доказателства, копия на материалите по
воденото досъдебно производство № 410/2021г. по описа на V РУ при ОД
МВР Пловдив, справки от Районен център 112 Кърджали, постановления за
спиране, възобновяване и прекратяване на досъдебното производство, копия
на протоколи по чл.65 от ЗМВР. Кредитирал е и заключението по съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице З.Н., която е допуснал в
хода на първоинстанционното производство.
Първоинстанционният съд е направил обстоен и задълбочен анализ на
посочените по-горе доказателствени източници при спазване на принципите
по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК.
По несъмнен начин в хода на производството пред проверявания съд се
доказва авторството на деянието, механизмът на извършването му, времето,
мястото и обстановката на осъществяването му.
В тази насока районният съд обосновано е кредитирирал показанията на
свидетелите очевидци на стореното Д., М. и М. като непротиворечиви,
обективни и последователни. Те се подкрепят и от писмените доказателства
по делото, подадените сигнали на ЕЕН 112 и тяхното съдържание,
обективирано на хартиена разпечатки, на съставените на место
предупредителни протоколи, на изводите на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза. Правилно първата съдебна инстанция е отнесла
изводимото от гласните доказателствени източници от показанията на
посочените свидетели с механизма на причиняване на телесната увреда,
изводим от заключението на вещото лице д-р Н., чиито изводи съответстват
на начина на причиняването им, описан в тъжбата – т.е. чрез нанасяне на
няколко удара в лицето, причинили болка. С оглед установените медико-
биологични характеристики на умишлено нанесената телесна травма, не е
нужно в случая действията на подс.Т. да са оставили видими следи по лицето
на пострадалия, още повече че същите могат да бъдат видими евентуално до
1-2 дена след инцидента и то от специалист медик, видно от разясненията на
4
вещото лице в съдебното заседание /л.72 съд.пр.РСПв/. По юридически
критерии установеното нараняване като престъпен резултат се субсумира в
състава на най-леката телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, така както е
приел и съдът в обжалваната присъда.
Законосъобразно първостепенният съд е заключил, че заявеното от
подсъдимия в частта, в която отрича нанесена телесна увреда на тъжителя е
единствено израз на правото му на защита. В същата насока обосновано е
игнорирал показанията на неговата съпруга досежно инкриминираните факти
с оглед близките им отношения и заинтересованост от изхода на делото,
твърдейки, че съпругът й само избутал тъжителя от дома им, а не го е удрял.
Това твърдение рязко противоречи на заявеното от всички останали
участници в конфликта, че всъщност вратата на жилището първо се
затръшнала, след като тъжителят мушнал показаната, едва след това Т.
излезнали на площадката и последвали ударите. Видно е, освен това, че
свидетелката Т.А отрича спомен или заявява уклончивост по отношение на
факти, които касаят и нейните действия по време на инцидента, като
изложеното от нея се явява вътрешно противоречиво. В разпита си пред РС
свид.Т.А не отрича, че телефонът на Д. се разхвърчал, но първоначално
твърди, че не знае как това е станало и вероятно някой го е избутал, без да
уточнява кой. След това твърди, че може и съпругът й да е сторил това.
Накрая отрича тя самата да е избутвала мобилното устройство, сетне, че не си
спомня, но със сигурност е помолила Д. да спре да снима, л.64. По нататък в
разпита си, на л.65 уточнява за пореден път, че телефонът на П. паднал, след
като мъжът й избутал тъжителя.
Аргументирано първият съд е отчел, че показанията на свид.У. не могат
да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като показанията й също са
логически компрометирани. От една страна същата твърди, че е очевидец на
стореното, което наблюдавала единствено през шпионката и потвърждава
подхвърлянето на някакви бели листи от страна на тъжителя. Същевременно
обаче У. твърди, че К. искал да влиза насилствено в жилището на Т., което е
версия на подсъдимия и съпругата му, а от друга страна се отрича напълно от
останалите свидетели очевидци. Настоящият съд също не възприема за
достоверно това изявление на У., както е сторил РС. За тъжителят, бидейки
*** е абсолютно житейски неиздържано да заснема свои противоправни
5
действия, който всъщност се е подготвил да заснема единствено връчване на
покана за предоставяне на документи. Отделен въпрос е, че последното също
е недопустимо от гл.т.на законовите възможности за удостоверяване на този
факт, както правилно възразява защитата, но е ясно, че К., в желанието си да
ползва въпросния запис , макар и по недопустим ред, очевидно не е имал
намерение да записва извършването на свое правонарушение с незаконно
проникване в чуждо жилище. В този ред на мисли свидетелстването от страна
на У. за отрицателни факти /такива, които не са се случили в
действителността, т.е. ненанасяне на удари/ при все, че от друга страна
твърди, че всичко е наблюдавала през шпионката, като изолирано и алогично,
се явява необективно и правилно не е кредитирано. Освен това въпросът, че
свид.У. се лансира за първи път едва в настоящото производство и не е било
съобщено от нея дори и в момента на инцидента, като всъщност тогава тя
самата питала какво става и колко е часът. Твърдението на тази свидетелка,
че се е появила на инцидента точно след случилото се, единствено се
кредитира като достоверно и в съответсвие с останалите присъстващи на
етажа в този момент, а именно свидетелите Д., М., М. и тъжителя. А те
ведната на место й заявили, че последният би ударен, но тя не реагирала по
начин, че това изявление да не съответства на възприетото от нея през
шпионката. Показанията на свид.К.И. се явяват производни, тъй като
свидетелят разказва наученото от него от други участници в настоящото
наказателно производство, които вече са депозирали пред съда своите преки
свидетелски изявления. В този смисъл утвърдената съдебната практика
повелява, че е недопустимо замяната на оригинерни с деривативни
доказателствени средства и показанията на този свидетел правилно не са
намерели доказателствено отражение в атакувания съдебен акт.
Макар и пристигнал на место след инцидента, свид. М. е възприел
състоянието на участниците в него и е пресъздал пред съда по един независим
начин съобщеното му от всяка страна непосредствено след стореното,
включително че не е било направено оплакване за носене на ножове и лютив
спрей, както се твърди пред РС от страна на подсъдимия и свид.Т.А.
Свидетелят е възприел и че тъжителят бил видимо превъзбуден и притеснен.
Тук следва да се посочи, че веднага след нападението, на тел.112 е съобщил
както пострадалият К., така и свид.М. и съобщеното от тях е в пълен унисон с
преките свидетелските показания на очевидците на случая. Спомена се и по-
6
горе, че общо, а и в детайли, тези гласни доказателствени средства напълно
синхронизират помежду си.
В този смисъл защитната теза на подсъдимия, че не е имал агресивно
поведение спрямо тъжителя, а единствено отбранително, остава
несъстоятелна. Правилно контролираната съдебна инстанция е изключила от
доказателствената маса по делото приобщената флаш памет, за която се
твърди, че има следи по нея от престъплението, съгласно чл.109 от НПК и по
този начин да се третира като веществено доказателство. Законосъобразно
районният съд е приел, че въпросният видео запис е нарочно създаден с цел
да се заснеме поредният опит да се изиска екземпляр на протокол от Общо
събрание на етажната собственост. Съдебната практика е неотклонна и
последователна във виждането си, че нарочно създадените записи, не по
предвидения в чл.125 от НПК ред, не могат да служат за доказателствена
основа при изграждане на изводи на решаващия съд, независимо от това по
какъв повод за създадени, което очертава тяхната недопустимост, съгласно
чл. 105, ал. 2 НПК. В случая аргументирано това е отбелязано от
проверявания съд. Наличието на годни гласни и писмени доказателствени
средства за установяване на разследваното събитие в настоящия казус се
явяват достатъчна, надеждна и сигурна доказателствена опора за направените
в присъдата фактически и правни изводи.
Не може да се приеме за основателно възражението на тъжителя, че
записът, създаден с цел да заснеме „процедурата по връчване на поканата“ е
нарочно създаден, но за последващите събития той се явява „случаен“.
Записът не може да бъде приет за годна доказателствена основа за
претендираното престъпление от частен характер, инициирано от самия
тъжител, който е предприел и въпросното заснемане преди това, защото е
целенасочено и преднамерено и по този начин компрометира
доказателствената му стойност, бидейки създадено с цел да се ползва в
последващо производство. Безспорно свид.Д. е предприела заснемане на
стореното и за това събитие тъжителят и спътниците му са били подготвени
да връчат покана, макар и да не са предполагали развоя на събитията. Това
обаче не прави записът случайно създаден. Същият би бил случаен, ако
изхожда от напълно независим източник, който заснема по обективен начин
всяко събитие, независимо от неговите участници по време, място и повод и
това се случва в непрекъснат интервал от време, а не избирателно /напр.
7
Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о. относно видеозапис, направен с
предварително поставена на обществено място камера, Решение № 269/2013г.
на ВКС ІІ н.о. и Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І н.о., съгласно които
частен или неслучаен аудиозапис е недопустимо доказателствено средство,
като силата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България "никой
не може да бъде...записван...без негово знание или въпреки неговото изрично
несъгласие освен в предвидените в закона случаи"/. А в настоящия случай
Т.И се противопоставили на заснемането. В унисон с цитираната съдебна
практика и предвид игнорирането на ВД от доказателствената маса още от
първостепенния съд, не било необходимо и назначаването на съдебно-
техническа експертиза за изследване на въпросите относно автентичността и
непрекъснатостта на заснетото видео изображение, независимо, че същото е
било предявено на страните и същите не са имали възражения.
От друга страна, поради същите съображения, и защитата не може да
се ползва от твърденията си за изводими от процесния запис факти в нейна
полза - че липсва заснемане на удари, при все, че по делото е установено с
допустими гласни доказателствени източници, че телефонът е бил избит от
ръката на свид.Д. и е паднал на земята още преди нанасянето на ударите от
подсъдимия на тъжителя. Несъстоятелен е и направеният неколкократно в
пледоариите по същество призив към въззивния съд да се съобрази със
съдържанието на обявения още от първия съд недопустим способ за
доказване. Възраженията на защитата за недоказаност на съставомерното
поведение на подс.Т. са неоснователни. Не може да се приеме за меродавно и
твърдението на защитата, че свид.М. тенеденциозно била съобщила, че „ги
били ударили“, което разколебавало кое всъщност лице е пострадалото.
Съобщение с подобно съдържание не е оповестено на ЕЕН 112. Видно от
приложените по делото разпечатки самостоятелно подалите сигнала заявяват
нанесено телесно посегателство единствено спрямо тъж.К.. Законосъобразно
е становището на първия съд относно вината и ангажираната отговорност на
предаденото на съд лице за деяние, наказуемо по частноправен наказателен
ред по чл.130 ал.2 от НК – причиняване на болка или страдание, без
разстройство на здравето.
Престъплението, за което подсъдимият И. Т. е признат за виновен от
съда, предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или
8
пробация или глоба от 100 до 300 лева. Прав е бил първият съд, като е
намерил, че в случая е приложим институтът на чл.78а от НК. Налице са
всички материалноправни предпоставки за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност. Правилно първоинстанционният съд му е наложил
административно наказание глоба, което е преценил, че следва да е в
минималния размер от 1000 лева само при наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства и този извод се споделя напълно от настоящия
съд. Обжалваната присъда като законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Настоящият съд не намери основание за изменение или отмяна на
присъдата на процесуално основание. Тук следва да се посочи във връзка с
направената забележка от страна на частния тъжител, че действително в
мотивите към първоинстанционната присъда районният съд е посочил други
имена в началото на изложената от него фактическа обстановка както на
тъжителя, така и подсъдимия, но това се дължи единствено на техническа
грешка, защото по-напред, очертавайки предмета на доказване точно е
индивидуализирал страните. Волята на контролирания съд досежно главния
факт по делото е недвусмислено представена, доказателствата са
анализирани по разбираем начин в изготвените към присъдата мотиви.
Процесът на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд не е
опорочен и е ясно проследим.
Пред въззивния съд се направи искане от повереника на тъжителя за
присъждане на направените разноски пред ПдОС, за което представи Договор
за правна защита от 26.03.2024г. с посочване на заплатена в брой изцяло от
тъжителя сума в размер на 1200 лева за процесуално представителство на
адв.И. Д.. С оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК следва подсъдимият да
бъде осъден да заплати направените разноски от страна на частния тъжител за
настоящата фаза на процеса.
Настоящит съд констатира, че не е била заплатена държавната такса в
размер на 6 лева при обжалване на първоинстанциония съдебен акт, съгласно
Тарифа №1 за държавните такси, които се събират от съдилищата, която сума
следва да се възложи в тежест на признатия за виновен подсъдим.
Воден от горното и на основание чл. 334 т.6 вр. чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 56 от 01.03.2023г. на Пловдивски
районен съд, постановена по НЧХД № 5104/2022г.
ОСЪЖДА подсъдимия И. С. Т. да заплати на частния тъжител Ю. В. К.
сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева за процесуално представителство на
въззивното производство, както и сумата от 6 /шест/ лева по сметка на
Окръжен съд- гр.Пловдив.
Решението е окончателно.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10