№ 379
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000501312 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №262082/29.12.2020г., постановено по гр.д.№9896/2019г., СГС е осъдил
М. С., родена в Кралство Нидерландия, ЕГН**********, да заплати на „Юробанк
България“АД, ЕИК000694749, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД следните суми: сумата 121 969.44 лв., ведно със законната лихва от 25.07.2019 г.
до окончателното изплащане, представляваща частична главница по договор за кредит за
покупка на имот № HLЗЗ481/01.04.2008 г., включваща просрочени вноски за главница за
периода 10.08.2014 г. - 10.07.2019 г. и предсрочно изискуеми вноски за главница, и която
сума по курс швейцарски франк-български лев към 1.04.2008 г. е равна на 98 139.26
швейцарски франка ; сумата 1033.54 лв., представляваща просрочени такси по договора за
периода 21.04.2017г. - 23.04.2018г. ; сумата 747.30 лв. представляваща нотариални разноски,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 11 645.61 лв. разноски по делото, като е
отхвърлил исковете за просрочени такси и за нотариални разноски за разликата до
първоначално предявените размери.
Срещу решението е подадена жалба от „Юробанк България“АД, в която се правят
оплаквания за неговата неправилност, тъй като валутата на присъдените суми не отговаря
на валутата, която е уговорена в договора за кредит, както и не отговаря на валутата, в която
договор за кредит е усвоен и в която е погасяван от ответницата.Освен това съществува
1
противоречие между изводите, до които е стигнал първоинстанционният съд в своите
мотиви и крайното осъждане в диспозитива на решението, предвид следното : необоснован е
извода, че оспорените от ответната страна клаузи по договора не са индивидуално
уговорени, тъй като по делото е представена собственоръчно написана молба от
кредитополучателя за предоставяне на кредита в швейцарски франкове и 2 молби за
преструктуриране на кредита ; съдът е приел, че кредита е усвоен в евро, а се установява, че
сумата е предоставена и усвоена в швейцарски франкове ; направен е извод, че клаузите,
които предвиждат отпускане на кредита в швейцарски франкове не са нищожни, но въпреки
това в диспозитива е присъдена сума в лева ; неправилен е извода, че клаузите на чл.20 и
чл.22 са нищожни като неравноправни.От изложеното следва, че след като съдът е приел, че
клаузите за предоставяне на кредита швейцарски франк не са равноправни, то е следвало да
присъди сумите в същата валута.В условията на евентуалност се възразява, че
равностойността на швейцарските франкове не следва да се определи към момента на
сключване на договора, тъй като по този начин кредиторът остава незащитен от промяна на
валутния курс след този момент.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното
решение и постанови друго по същество, с което да осъди ответницата да заплати
претендираните суми в швейцарски франкове.Претендират се разноски.
Ответницата М. С. не е депозирала отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна и правна
страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените в жалбата оплаквания, които са свързани с неговата правилност.От горното
следва, че ищецът не оспорва изводите на първоинстанционния съд, че кредитополучателят
е изпаднал в забава по отношение на задължението си да заплаща уговорените вноски по
главница и лихва, които към момента на подаване на исковата молба възлизат на
98 139.26швейцарски франка/падежирала и предсрочно изискуема главница/, сумата от
831.61 швейцарски франка, представляваща такса за управление на кредита за 2017г. и
2018г.Възразява се, че валутата, в която тези суми е следва да се присъди е в швейцарски
франкове, евентуално, че левовата равностойност на тази валута не следва да се определя
към момента на сключване на договора.
Не е спорно по делото, че между страните е бил сключен Договор за кредит за
покупка на имот № HL33481 от 01.04.2008г., по силата на който „Банката предоставя на
Кредитополучателя кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 91 400евро, по курс "купува" за швейцарския франк към евро на
„Юробанк И Еф Джи България“АД в деня на усвояване на кредита, а Кредитополучателят
се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на настоящия договор.В чл. 1, ал. 3 страните са договорили, че: "В деня на
2
усвояване на кредита страните подписват Приложение № 1 към настоящия договор,
представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата
курс "купува" за швейцарския франк на „Българска пощенска банка“АД, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове“.Според чл. 6,
ал. 1 от договора кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение № 2
към договора, представляващ неразделна част от него, а в чл. 6, ал. 2 от договора е
предвидено, че: "Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и /или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои
сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за
което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменно и
безусловно съгласие и оправомощава банката".
С решение № 136 от 20.01.2021 г. по т. дело № 1467/2019 г. на ВКС, ІІт.о. е прието,
че : „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на
разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в
чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е
остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в
същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на
страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /швейцарски
франкове/“.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от договора: "Кредитополучателят декларира, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от
договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро,
като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и
че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит".
Кредитополучателят декларира в ал. 2 на чл. 22 от договора, че "изцяло е запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от
договора, както и че е съгласен с настъпването им".
Кредитополучателят М. С. е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй
като в качеството си на физическо лице е сключила през 2008г. договора за кредит за
покупка на недвижим имот.Този договор не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, а ответната банка се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на
ЗЗП поради това, че го е сключила в рамките на своята търговска /банкова/ дейност. Поради
3
това сключения между страните договор има характеристиката на потребителски договор, за
който са приложими разпоредбите на ЗЗП.
Съдът намира, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 от договора за кредит не са
индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от банката, а и ищците не
са имали възможност да влияят върху тяхното съдържание.Разпоредбата на чл. 146, ал. 4
ЗЗП възлага в тежест на търговецът или доставчикът да установи твърдението си, че
определено условие от договора е индивидуално уговорено.Изложеното означава, че в
тежест на банката е да проведе обратно доказване, като установи, че потребителите са имали
възможност да изразят становище по съдържанието на договора, вкл. по клаузите на чл. 6,
ал. 2 и чл. 22, ал. 1 от него и да повлияят върху тяхното съдържание.В процесния случай
това не е сторено. Неоснователно е оплакването на ответника, че предоставената на
потребителите възможност да се запознаят със съдържанието на процесния договор, съотв.
липсата на възражения по част от неговите клаузи означава, че същите са нямали
възражение по неговото съдържание и всички клаузи се считат за индивидуално уговорени.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани
на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя
начин. Клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 относно превалутирането при погасяването на
кредита по курс "продава" на банката за швейцарскияфранк към лева/еврото и поемането на
валутния риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарскияфранк към лева/еврото не отговарят на изискването за яснота и
разбираемост.Банката не е предоставила на кредитополучателя преди сключване на
договора за кредит в чуждестранна валута достатъчна информация, която би му позволи да
извърши преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо
задълженията по кредита.
С непредоставянето на необходимата информация на потребителя банката като
икономически по-силна страна е нарушила принципа на добросъвестност, като уговорените
клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 са довели до значителна неравнопоставеност между
страните.
Клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, която дава право на банката при липса на
осигурени средства в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж
на погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на
кредитополучателя в евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши
от банката с тези средства след служебното им превалутиране в швейцарски франкове по
курс "продава" на банката за швейцарския франк към евро, е проявление на поетия от
кредитополучателя с клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора валутен риск и всички вреди от
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
лева/еврото като резервна валута на страната, които могат да имат за последица повишаване
на дължимите погасителни вноски по кредита.Поради изложената аргументация посочените
клаузи се явяват неравноправни и на основание чл.143, т.18 от ЗЗП нищожни.
4
Неравноправни са и клаузите по чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 2 от договора за кредит, тъй
като с тях е предвидена възможност банката да промени едностранно, без постигане на
изрична уговорка с кредитополучателя, размера на базовия лихвен процент /БЛП/, по който
начин се изменя дължимата възнаградителна лихва и съответно месечната анюитетна
вноска, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.От съдържанието на първата от посочените клаузи
се установява,че : липсват изчерпателно уговорени обективни обстоятелства за промяна на
БЛП, които не зависят от волята на кредитора; начинът на формиране на лихвения процент
не е установен и уговорен в договора; липсва ясна методика за промяна на лихвата, която да
позволява както понижаване, така и повишаване на уговорената лихва; липсва описана
методика, при която може да се променя размерът на възнаградителната лихва ; не са
посочени обективни критерии, при които банката може едностранно да измени лихвения
процент.
Както бе посочено по-горе страните са се уговорили за предоставяне на кредитен
лимит в равностойността на швейцарски франкове на 91 400евро по курс "купува" за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита и по който сумата е
предоставена към момента на усвояване на кредита.Предвид формирания извод за
нищожност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора следва, че кредитът ще трябва да
бъде върнат в уговорения размер и валута – равностойността на швейцарски франкове на 91
400евро по първоначално определения курс, т. е. по курс "купува" за швейцарския франк
към евро на банката в деня на усвояване на кредита/В същия смисъл Решение № 168 от
29.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2184/2019 г., II т. о., ТК/.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262082/29.12.2020г., постановено по гр.д.№9896/2019г.
на СГС в частта, в която е осъдил М. С., родена в Кралство Нидерландия, ЕГН**********,
да заплати на „Юробанк България“АД, ЕИК000694749, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД следните суми: сумата 121 969.44 лв., ведно със законната
лихва от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща частична главница по
договор за кредит за покупка на имот № HLЗЗ481/01.04.2008 г., включваща просрочени
вноски за главница за периода 10.08.2014 г. - 10.07.2019 г. и предсрочно изискуеми вноски
за главница, и която сума по курс швейцарски франк-български лев към 1.04.2008 г. е равна
на 98 139.26 швейцарски франка ; сумата 1033.54 лв., представляваща просрочени такси по
договора за периода 21.04.2017г. - 23.04.2018г. ; сумата 747.30 лв. представляваща
нотариални разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6