Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр.
Габрово, 11.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в
открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА
К. ГОЛЕМАНОВА
при
секретаря В. Григорова, като разгледа докладваното от
съдията Косева В.гр.д.№231 по описа за 2018година и за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №215 от 16.07.2018г. по
гр.д.№2274/2017г. Габровският районен съд
е отхвърлил предявеният иск от Х.И.Е., ЕГН **********, П.Т.Е., ЕГН **********,
М.Р.Е., ЕГН **********, Р.И.Е. - Н., ЕГН **********, П.И.Е., ЕГН **********, С.Б.Е.,
ЕГН **********, Н.К.К., ЕГН **********, М.К.К., ЕГН **********, Е.И.И., ЕГН **********,
М.И.Б., ЕГН **********, П.И.И., ЕГН **********, М.Е.М., ЕГН ********** и Г.Е.П.,
ЕГН **********, всички със съдебен адрес:*** - адв. И.М. срещу ЕТ „ВИА - НЕОН -М.П.",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. Юрий
Венелин № * за
ревандикация на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 593727.625.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село П., община Габрово, област
Габрово с площ от 738 кв. м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м),
незастроен, при съседи: 59327.652.72, 59327.652.50, 59327.652.52, като неоснователен и
недоказан, на осн. чл. 108 от ЗС.
Присъдени
са и разноски.
В законният
срок решението е обжалвано от Х.И.Е., ЕГН **********, П.Т.Е., ЕГН **********, М.Р.Е.,
ЕГН **********, Р.И.Е. - Н., ЕГН **********, П.И.Е., ЕГН **********, С.Б.Е.,
ЕГН **********, Н.К.К., ЕГН **********, М.К.К., ЕГН **********, Е.И.И., ЕГН **********,
М.И.Б., ЕГН **********, П.И.И., ЕГН **********, М.Е.М., ЕГН ********** и Г.Е.П.,
ЕГН **********, чрез адв. М., като неправилно и необосновано, при неизяснена
фактическа обстановка и в противоречие с доказателствата по делото. В жалбата
се излага, че неправилно районният съд приел за основателно възражението на
ответника за изтекла в негова полза, като добросъвестен владелец, придобивна
давност. Процесният имот с инд.№59327.652.5, образуван от овощна градина в м.
"до училището" от 0,700 дка и зеленчукова градина в м. "до
училището" от 0,500 дка, при описаните съседи, общо двата имота с площ
1.200 дка, за който е издаден нот. акт №96, рег. №439, дело №98/30.01.1927г. по
описа на Габровски мирови съдия, е бил винаги в собственост на наследниците на
И.Е.И., роден на ***г. и починал на *** г.
Правата си на собственик Б.Е. черпел от друг констативен нотариален акт-
нот. акт за собственост на недвижим имот
по давност №197, том ІІ, дело №775/20.09.1968г. по описа на ГНС, следователно
това били два различни имота. Процесният
имот не бил предмет на нот. акт за
собственост на недвижим имот по давност №197, том ІІ, дело №775/20.09.1968г. и
договора за доброволна делба на наследствен имот, вписан в РС- Габрово том І,
акт №50, вх.р. №627 от 13.03.1975г. и
нот. акт за дарение І178, том ІІ, дело №887 от 1983г. Б.Е. нямало как да се
легитимира като собственик с посочените актове и да продаде процесният имот,
както било прието в обжалваното решение. Именно това бил имота, който М. и Н.Х.
купили от Б.Е.- имот отнет от държавата, върху който е построен магазин. Съгласно представения АДС №4887/17.02.1973г.
"***" бил собственик на
масивна сграда магазин, застроен върху 88 кв.м. На 07.03.2005г. бил съставен
АОС №1637, с който освен магазин Община Габрово придобила и поземлен имот №5 с
площ 315 кв.м. Община Габрово не обжалвала продажбата на имота, извършена с
нот. акт №128, защото преди това собственика на имота не бил обезщетен, а
издала скица, като съобразно графичното й изображение "настанява"
новите собственици М. и Н.Х. в процесния имот, собственост на ищците. Построяването на магазина в имота на Б.Е.
била причината, поради която Община Габрово заверила окомерната скица от
1983г., като "пращала същия на мястото на процесния имот". За това границите по тази скица и
нотариалните актове и договора за делба, с които се легитимирали Х. като
собственици, не съвпадали. Окомерната
скица била издадена без да е съобразена с приети, одобрени и влезли в сила
кадастрални и регулационни планове на с. П.. Този факт бил констатиран от в.л., че такива
планове няма. Посочените в тази скица
граници не отговаряли на графиката.
Скицата по закон имала 6- месечна давност и не правела Х., като
владелци, собственици. Те не се
възползвали от възможността по Закона за възстановяване на собствеността върху
одържавени недвижими имоти- за поискат възстановяване на отнетия им от
държавата имот. Единствения документ за
собственост след 1927г. за процесния имот бил нот. акт по давностно владение
№55, том ІV, рег. №10640, дело №491 от 01.12.2016г. на нотариус С.В.. Нот. акт №128, който материализирал
собственическото основание за владение на имота, не се отнасял за процесния имот. Неправилно нот. акт №55 /2016г. сочел, че правното основание за
собствеността е нот. акт за покупка на
недвижим имот №128/1986г. Нот. акт
№55/2016г. касаел друг имот. Ответника не отричал, че владее имота към настоящия
момент, но го владеел без правно основание. Х. от 7
години не ходили в имота, а съгласно чл. 81 ЗС с изгубване владението повече от
6 м. давността се прекъсвала. Не била
налице и хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС - не било доказано ответника и праводателите му да са владяли имота непрекъснато и
необезпокоявано, за да го придобият по давност.
Претендирано
е обжалваното решение да се отмени, да се постанови ново и да се присъдят
разноските по делото.
Въззивният
съд, като взе предвид доказателствата по делото и възраженията във въззивните
жалби, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Видно от
молбата на л. 57 от делото на ГРС, съдът е бил сезиран с правен спор касаещ собствеността на поземлен имот с идентификатор № 593727.625.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село П., община Габрово, област
Габрово, с площ от 738 кв. м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10 м), незастроен, при съседи: 59327.652.72,
59327.652.50, 59327.652.52.
За да
отхвърли предявената претенция районният съд е изложил следните мотиви:
Ответникът ЕТ „ВИА - Неон
-М.П.", ЕИК ********* се легитимира като собственик на посочения имот по
силата на нотариален акт № 109, том IV,
рег. № 11276, дело № 543 от 22.12.2016 г. по описа на Нотариус С.В. с рег.№ *
на НК, район на действие PC- Габрово, с който е придобил имота по силата на
покупко-продажба от М.И.Х. и Н.К.Х..
Праводателите на
ответника се легитимират, като собственици по силата на два акта – на нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение № 55, том IV, рег. № 10640, дело № 491 от 01.12.2016 г. по
описа на Нотариус С.В., с рег. № * на НК, район на действие Районен съд –
Габрово, с който М.И.Х. и Н.К.Х. били признати за собственици по давностно
владение на процесния поземлен имот и
на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 128, том II, дело № 773 от 1986 г.
по описа на Габровски районен съд, с който закупили имота от Б.И.Е..
Основателно
е
възражението на ответника за придобиване на имота по давностно владение- налице е упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато
фактическа власт върху имота
в продължение на 5
години, на годно да направи владелеца
собственик основание /чл. чл. 79 ал. 2 от ЗС/. От показанията, както на
свидетелите на ищеца, така и на свидетелите на ответника се установява, че от закупуването на имота
през 1986 г. от М.И.Х. и Н.К.Х. /праводатели на ответника/, те двамата, явно,
необезпокоявано и непрекъснато са упражнявали фактическата власт върху имота до
продажбата му през 2016г. на ответника. Нещо повече, видно от показанията на
съпругата на ищеца Е., те са били възприемани и като собственици
на имота /”и им казал, че иска да купи
имота”/. Във всички случаи обаче, видно от
показанията на свидетеля П.С.В., разпитан по искане на ищците, което изключва
пристрастието му в полза на ответника, М.И.Х. и Н.К.Х. са упражнявали явно,
необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт
върху имота за периода от 2010г. до датата на продажбата му през 2016г. т.е. в продължение
на повече от 5 години.
Отделно от изложеното,
неоснователно е и твърдението на ищцовата страна, че не процесният имот е
предмет на покупката през 1986г. от М.И.Х.
и Н.К.Х.. На първо място, видно от приложената по делото кадастрална скица на
поземления имот с идентификатор № 593727.625.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село П., община Габрово, област Габрово с площ от 738
кв. м., в него като носители на вещното право на собственост са отразени М.И.Х.
и Н.К.Х. въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
128, том II, дело № 773 от 1986г. по
описа на Габровски районен съд. Кадастралната карта е изготвена през 2007г. и
до 2016г. не е изменяна и не са оспорвани данните в нея. Няма данни да е
изменена и до приключване на съдебното следствие. Видно също така от
приложената окомерна скица, заключенията и обясненията на вещото лице, южната
граница на имота, материализирана чрез ограда, съответства на отразената в окомерната скица, въз основа на
която е извършена покупко-продажбата през 1986г. /на 3 м. северно от магазина/, т.е.
нотариалният акт за покупко-
продажба на имота материализира
собственическо основание за владение на имота.
Тъй като праводателите на
ответника – М.И.Х. и Н.К.Х. са упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато
фактическа власт върху имота
в продължение на
повече от 5 години, е налице основанието предвидено съгласно чл. 79 ал. 2 от ЗС за
придобиването му по давност от тях. Ответникът ЕТ„ВИА - Неон -М.П.",
ЕИК *********, е собственик на имота,
тъй като е придобил същия от собственик и тъй като е собственик владението му
не е без основание, а на собственическо
основание.
Тъй като не се установи
да е налице една от предпоставките за
уважаване на иска, а именно ответникът да владее имота без основание, то предявеният ревандикационен иск следва да
бъде оставен без уважение.
Решението на районният съд е правилно,
базирано на доказателствата по делото, като на осн. чл. 272 ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционният съд.
Съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. А в нея са направени няколко основни възражения: за
неправилно преценена за изтекла в полза на ответника придобивна давност; че
имота, за който ищците претендират да са собственици съгласно нот. акт от
1927г. е различен от "процесния имот", закупен от Х. и продаден от
тях на едноличният търговец- ответник по делото- те закупили от Б.Е. имот отнет
от държавата, върху който е построен магазин; Х. от 7 години не ходили в имота, а съгласно чл.
81 ЗС с изгубване владението повече от 6 м. давността се прекъсвала.
Възраженията са неоснователни,
оборени са от доказателствата по делото и на същите е отговорено от първата
инстанция в съдебният акт.
Ищците са
претендирали, че са собственици на недвижим имот с инд. №59327.625.5 по КК и
кадастралните регистри / приети със заповед №РД-18-5/22.02.2007г. на ИД на
АГКК/ на с. П., Общ. Габрово, с площ 738 кв.м., въз основа на нот. акт №96 от 1927г. на Габровски мирови съдия,
издаден по обстоятелствена проверка в полза на наследодателя им И.Е.И..
В цитирания нотариален акт №96 от
1927г. на Габровски мирови съдия, са описани много имоти, сред които: т.15 -
овощна градина в м. "до
училището" с площ 0,7 дка; т. 33- зеленчукова градина в м. "до
училището" от 1/2 дка. Според ищците процесният имот инд. №59327.625.5 е образуван от зеленчукова
градина в м. "до училището" от 0,500 дка и 0,200 дка останали в
собственост на наследниците на И.Е.И.. Доказателства в подкрепа на това твърдение обаче по
делото не са представени. По делото пред първата инстанция е изслушана съдебна
експертиза от в.л. геодезист, което по границите описани в нотариалния акт от
1927г. се е опитало да посочи местоположението на имотите. Тъй като тези
граници са били валидни преди 90 години,
няма данни дали са променяни, както и дали тези имоти са били внасяни в ТКЗС и
после възстановявани по надлежния ред, а също и като се вземе предвид , че не е имало картов материал, нито графични
източници, вещото лице е дало
заключение, базирано основно на
предположения- къде са се намирали тези два имота по акта от 1927г. Както
е посочило в.л. в с.з. на 19.04.2018г. / л.115/ "Всичко е възможно като
няма графичен материал. Не отричам, че може да се направи и друго заключение,
но аз съм убеден, че е много голяма възможността моето заключение да е
правилно".
От друга
страна М. и Н.Х., са закупили имота от единия от ищците / Б.Е./ през 1986г.,
станал негов собственик въз основа на договор за доброволна делба от 1975г.
и дарение през 1983г. са владели същия, видно от доказателствата по
делото /показанията на всички разпитани свидетели/, до момента, до който са го
продали на ответника по делото- ЕТ "Виа- Неон- М.П."- Габрово. Тъй като от 2007г. вече са налице КК и
кадастралните регистри / приети със заповед №РД-18-5/22.02.2007г. на ИД на
АГКК/ на с. П., Общ. Габрово, е явно, че имота, който е владян от Х. до
2016г., е именно процесния. Те са се легитимирали като собственици
по силата на два акта – на нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 55, том IV, рег. № 10640, дело № 491 от 01.12.2016г. по
описа на Нотариус С.В., с рег. № * на НК, район на действие Районен съд –
Габрово, с който М.И.Х. и Н.К.Х. били
признати за собственици по давностно владение на процесния поземлен имот и на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том II, дело № 773 от 1986г. по описа на Габровски
районен съд, с който закупили имота от Б.И.Е..
Следователно
ответника по настоящото дело ЕТ "Виа- Неон- М.П."- Габрово владее
имота на правно основание- той се легитимира като собственик на процесния имот с
инд. №59327.625.5 по КК и кадастралните регистри /приети със заповед
№РД-18-5/22.02.2007г. на ИД на АГКК/ на с. П., Общ. Габрово, с площ 738 кв.м.:
- с нотариален акт № 109, том IV, рег. № 11276, дело № 543 от 22.12.2016г. по описа на
Нотариус С.В. с рег.№ * на НК, район на действие PC- Габрово, с който ответникът придобил имота по силата на
покупко-продажба от М.И.Х. и Н.К.Х..
- чрез
придобиване правото на собственост върху процесния имот и по давностно владение, като присъединява владението и
на праводателите си Х. – налице е упражнявана
явно,
необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт
върху имота в продължение на 5 години,
на годно да направи владелеца собственик основание / чл. 79 ал. 2
от ЗС/.
Следователно неоснователни са
възраженията във въззивната жалба за неправилно преценена за изтекла в полза на
ответника придобивна давност. От показанията, както на свидетелите на ищеца,
така и на свидетелите на ответника се
установява, че от закупуването на имота през 1986г. от М.И.Х.и Н.К.Х.
/праводатели на ответника/, те двамата, явно, необезпокоявано и непрекъснато
са упражнявали фактическата власт върху имота до продажбата му през 2016г. на едноличният
търговец. Нещо повече, видно от показанията
на съпругата на ищеца Е., те
са били възприемани и като собственици на имота: „Съпругът ми беше ходил при Н. и М. два пъти
преди 10-15 год., виждал ги е в имота.......Той веднъж ги видял в имота от 700
кв. и им казал, че иска да купи имота, за да си уреди отношенията с
наследниците.”. Не е налице изгубване на владението от страна на Х. върху имота – тази
насока няма абсолютно никакви доказателства. Обстоятелството, че през някой
периоди от време Х. са ходили в имота по-рядко,
не означава, че са изгубили владението му.
Неоснователно е и възражението, че
имота, за който ищците претендират да са собственици съгласно нот. акт от 1927г.,
е различен от "процесния имот", закупен от Х. и продаден от тях на
едноличният търговец- ответник по делото- те закупили от Б.Е. имот отнет от държавата, върху който е
построен магазин. Видно от нотариалните актове по делото, имота, придобит от
наследниците по давност, който е бил предмет на договора за доброволна делба и
в последствие продаден от Б.Е. на Х., е за празно дворно място от 500 км.м., а
не за имот с магазин. По делото няма данни същия да е отнеман от държавата.
Общината не е "настанявала" ответният ЕТ в процесния имот инд.
№59327.625.5 по КК и кадастралните регистри /приети със заповед
№РД-18-5/22.02.2007г. на ИД на АГКК/ на с. П., Общ. Габрово, с площ 738 кв.м.
Същият го е закупил от лицата, които са негови собственици и са го владяли,
видно от доказателствата по делото, от
момента на закупуването му, до момента на продажбата през декември 2016г.
На
основание гореизложеното въззивната инстанция счита, че като правилно и
законосъобразно решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.
Разноски: С
оглед изхода на делото на жалбоподателите не се дължат разноски. На ответника
по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на сумата 800 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за
правна помощ.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №215 от 16.07.2018г. по гр.д.№2274/2017г. на Габровският районен съд.
ОСЪЖДА Х.И.Е., ЕГН **********, П.Т.Е., ЕГН **********,
М.Р.Е., ЕГН **********, Р.И.Е. - Н., ЕГН **********, П.И.Е., ЕГН **********, С.Б.Е.,
ЕГН **********, Н.К.К., ЕГН **********, М.К.К., ЕГН **********, Е.И.И., ЕГН **********,
М.И.Б., ЕГН **********, П.И.И., ЕГН **********, М.Е.М., ЕГН ********** и Г.Е.П.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕТ
„ВИА - НЕОН -М.П.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, ул.
Юрий Венелин № * сумата 800,00 лева /осемстотин лева/ - разноски по делото за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: