Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
211, 11.06.2020
година, град Търговище,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ
РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет
и втори май две хиляди и двадесета година:
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Янита Тончева,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 2095 по описа за 2019 г. на РСТ,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Постъпила е искова молба от Ф.И.А.,
Н.Р.Н., Б.Р.Н. и В.Р. ***, със съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв.Н.С. ***, срещу С.И.С. и И.С.И. ***, с която е предявен положителен установителен иск за
собственост върху 1244/1513 ид.ч. от
правото на собственост върху ДВОРНО МЯСТО с пл.№ 24 в кв.4 на с.З.,
общ.Търговище, цялото с площ от 1513 кв.м./по скица/, за което е отреден УПИ
ІХ-24 в км.4, ведно с построените в него къща и стопански постройки, с правно
основание чл.124 от ГПК.
Ищците твърдят в исковата си
молба, че всички са законни наследници на общия наследодател Р.Н.А., починал на
17.07.2017г. Първата е негова съпруга, а останалите трима са неговите деца. С
предварителни договори от 13.12.1994г. и 01.12.1997г. той е купил от втората
ответница и покойния й съпруг следния недвижим имот, находящ
се в с.З., общ.Търговище, а именно: ДВОРНО МЯСТО с пл.№ 24 в кв.4 на селото с
площ от 1513кв.м./по скица/ , за което е отреден У ПИ IX-24 в кв.4, ведно с
построените в него къща и стопански постройки.
Новозакупеният имот е съседен на
имота на ищците (с пл.№ 23), поради което те и техният наследодател, веднага
след 01.12.1997г., са започнали да упражняват фактическа власт върху
по-голямата част от площта му - 1244 кв.м, премахвайки мрежата между двата
имота. Тъй като след продажбата втората ответница и покойния й мъж е нямало
къде да отидат да живея, по тяхна молба Р.Н.А. им е позволил да останат да
живеят в продадената му къща, както и да ползват 269кв.м. от парцела - тази
част от него, върху която са изградени жилищната сграда и стопанските
постройки. Тогава по взаимно съгласие е била изградена ограда, между площта на
процесния имот, ползвана от ищците и тази, която е била ползвана от семейството
на И.С.И.. Частта от поземления имот, стопанисвана от семейството на ищците, с
площ от 1244кв.м., е била превърната от тях в овощна градина, засадена с
най-различни плодни дръвчета.
Излагат твърдения, че владението
върху поземлен имот с пл.№ 24 в кв.4 на село З. се е осъществявало по
гореописания начин в продължение на 20 години - от 1997г. до 2017г. През 2015г.
с Нотариален акт за собственост акт № 47, том XIV, дело № 2628 от 15.09.2015г.
на Служба по вписванията - Търговище, наследодателят на доверителите ми и
първата от тях са признати за собственици на процесния имот на основание
давностно владение. Две години по-късно с Нотариален акт за собственост № 92,
том V, дело № 892 от 09.05.2017г. на Служба по вписванията - Търговище
ответницата И.С.И. е призната за собственица по давност и наследство на същия
недвижим имот.
Предвид създалия се спор за
собствеността на процесния имот страните са водили дела пред PC-Търговище и
ОС-Търговище. С Решение № 75 от 20.02.2018 г. по гр. д. № 820 по описа за 2017
г. на PC-Търговище е признато за установено по отношение на И.С.И., че
доверителите ми, са собственици по давностно владение и наследство на
незастроената част от дворното място, която е с площ 1244 кв. м. (оцветена в
червено на скицата към заключението по изготвената по делото СТЕ), като искът е
отхвърлен в останалата му част - за застроената част от дворното място, която е
с площ 269 кв. м., ведно с къща и постройки (оцветена в синьо на скицата към
заключението по СТЕ). Отменен е констативният нотариален акт за собственост на И.И..
Въпросното решение на РС
Търговище е отменено от Окръжен
съд-Търговище с Решение № 72 от 21.06.2018г. по в.гр.д.№ 90/18г. Мотивите на
въззивната инстанция, с които е отменено първоинстанционното решение са, че в
настоящия случай макар да е налице категорично доказване на давностно владение
от страна на доверителите ми и техния праводател върху 1244кв.м от двора, то
благоустройствените закони не позволяват придобиването на съответната реални
части от него, предвид изискванията за минимални размери. Оставащите 269кв.м.
от имота за ответниците няма как да се обособят като самостоятелен парцел.
Междувременно на 17.05.2017г. с
Нотариален акт № 173, том V, партида 78607 на Служба по вписванията-Търговище
ответницата И.И. е продала процесния
имот на първия ответник, който е нейн син.
С оглед невъзможността ищците да
бъдат признати за собственици на реална част от поземлен имот с пл.№ 24 в кв.4
на село З., то считат, че за тях е налице правен интерес от завеждането на иск,
с който да бъде установено, че са собственици по давностно владение на идеална
част от недвижимия имот, съответстваща на обема на владяната от тях реална
част. Общата площ на ПИ с пл.№ 24 в кв.4 на село З. е 1513кв.м., а площта
владяна от ищците през периода 1997г. - 2017г. е 1 244 кв. м. Съответно
твърдят, че ищците са собственици на
1244/1513 ид.ч от правото на собственост на процесния недвижим имот.
Останалите 269/1513 ид.ч. са собственост на втория ответник - С.И.С., който ги
е придобил от втората ответница въз основа на договор за покупко-продажба. В
съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска. Претендира
разноски.
В отговора ответниците считат
иска за недопустим, алтернативно неоснователен. Твърдят, че между същите страни
е воден идентичен спор, завършил с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№
90/2018г. на ВОС с което е отменено решението постановено по гр.д. 820/2017г.
на РСТ. Във връзка с неоснователността излагат следните възражения:
Не отговаря на обективната истина изнесеното в исковата молба, че целият
имот е закупен от ищците, което се доказва и от воденото наказателно
производство. От него става ясно, че къщата не е продавана никога, така е
записано и в договорите, които в правния мир нямат никаква юридическа стойност,
като единствено чрез тях може да се определи началния момент на давностното
владение, което ищците са осъществявали върху реална част от дворното място.
Самото наличие на такива договори изключва намерението за общо владение на
процесния имот, от тях става ясно намерението за самостоятелно владение и
своене на завзетите части. Не отговаря и на истината, че по взаимно съгласие е
изградена ограда между двата имота, оградата е изградена от ищците по
настоящето дело самоволно, като И. предвид факта, че по това време не е имала
възможност да се противопостави не е предприела мерки.
Самият факт,
че ищците са инициирали производство за признаване на собственост въз основа на
обстоятелствена проверка, говори за тяхното намерение, а именно самостоятелно
владение и своене на целия имот на ответниците, респ. на реална част от
дворното им място /ако се дава вяра на свидетелите по обстоятелствената
проверка/.
На следващо
място от всички събрани по гр.д. №820/2017 г. доказателства, в т.ч. свидетелски
показания, експертиза и писмени доказателства се установява следното: Ищците
винаги са владяли самостоятелно завзетата „своя" част от имота, като не са
допускали ответниците до тази част от имота. Още повече от свидетелските
показания се установява, че пред селото те са представяли двора за свой
собствен, като са заявявали, че е закупен, което категорично отхвърля
намерението за общо владение на имота, което е необходимо за придобиването на
идеални части от него. От приложената по гр.д. №820/2017 г. експертиза се
установява, че завзетия от ищците имот и този, който е оставен за ответниците
по настоящия иск няма общ вход, т.к. ответниците са били лишени от всякакъв
достъп до тяхното дворно място. Ищците са си имали самостоятелен вход, оградили
са самоволно ползваната от тях част и самостоятелно са обработвали „тяхната си
част". От приложените писмени доказателства, в т.ч. декларациите подавани
от ищците е видно, че същите са декларирали земята като лично своя. Считат, че в
конкретния случай става въпрос за владение на реална част от процесния поземлен
имот. При владение на реална част от недвижим имот то не би могло да обоснове
извод, че владелецът е придобил собствеността върху съответните идеални части
от имота по давност. За да се придобие по давност част от правото на
собственост - идеални части, е необходимо съвместно владение, а не
самостоятелно владение на реална част от имота. Ето защо, когато едно лице
владее непрекъснато, явно и спокойно реална част от дворно място, то не става
собственик на частта от дворното място нито реално, нито в идеални части от
целия парцел. Или с оглед владението на реална част от процесния имот от страна
на ищците не може да се приеме за основателно твърдението им за придобиване на
идеални части от него по давност.В съдебно заседание чрез процесуалният си представител
поддържат отговора. Претендират разноски.
Съдът, след преценка на представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства
прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото
удостоверение за наследници на изх.№ 16264/02.12.2019г., изд. от Община
Търговище на Р.Н.А., ЕГН **********, починал на 17.07.2017г. негови законни
наследници са ищците по делото: Ф.И.А.-съпруга; 2. Н.Р.Н.-син; 3. Б.Р.Н.-син и
4. В.Р.А.-дъщеря.
Съгласно нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 121, том ІІ, рег.№ 1806, дело № 186 от
09.05.2017г. по описа на нотариус Г.Г.- -рег.№ 223 на
НК /съответно акт № 92, том V, дело №
892, парт.книга № 78607, дв.вх.№
1685, вписан на 09.05.2017г. по описа на Служба по вписванията – Търговище/ ,
ответницата И.С.И. е призната за собственик по давностно владение и наследство
от своя баща(С. И.М.) на следния недвижим имот, находящ се в с. З., общ.
Търговище, а именно: Дворно
място-дворище с пл.№ 24 в кв.4 по плана на с. З., с площ от 1515 кв.м., за
което е отредено УПИ ІХ-24 в кв.4 по плана на с. З., ведно с построената къща и
стопански постройки, при граници: улица, УПИ VІІІ-23 на Б.Р.Н. и А.Н.Н., УПИ Х-25, УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19.
От представения от ищците по нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 138, том ІІ, рег.№ 1914, дело № 200 от
17.05.2017г. по описа на нотариус Г.Г.– рег.№ 223 на НК /съответно акт № 173, том V, парт.
№ 78607 , вписан на 17.05.2017г. по описа на
Служба по вписванията-Търговище/
се установи, че И.С.И. продава на
сина си С.И.С. процесния
недвижим имот, за който тя се легитимира за собственик с посочения по-горе
нотариален акт от 09.05.2017г.
От приложеното като писмено
доказателства гр.д.№820/2017г. по описа на РС-Търговище се установява, че с предварителен писмен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 13.12.1994г. в с. З.., общ.
Търговище, С. И.М.( починал съпруг на ответницата Й. С.И.) и Й. С.И., от една
страна – като продавачи, продават на Р.Н.А.,
от друга страна – като купувач, 240
кв.м. от собствения си недвижим имот, а именно парцел ІХ-24 в кв.4 по плана на
с. З., със застроената в него къща и стопански постройки, които 240 кв.м.
представляват в реални граници ивицата в югоизточния край, в непосредствено съседство
с парцел VІІІ-23- на купувача, имаща размери 6 по 40 метра, с граници: улица,
парцел VІІІ-23 на Р. А., парцел ІV21 и останалата част от имота на продавачите,
за сумата от 15000 лв., която е изплатена напълно и в брой от купувача на продавачите и срещу която сума
последните дават съгласието си купувачът Р.Н. да застрои полумасивна
постройка за магазин /дюкян/ в продаденото дворно място. Също така видно от
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
01.12.1997г. С. И.М. и Й. С.И., от една
страна – като продавачи, продават на Р.Н.А.,
от друга страна – като купувач,
1.250 /един дка и двеста и
петдесет кв.м./ от собствения си недвижи мито, а именно парцел ІХ-24 в кв.4 по
плана на с. З., със застроена в него къща и стопански постройки, които 1250
кв.м. представляват в реални граници празно дворно място от към парцела на
купувача VІІІ-23 и парцели ІІІ-19 и ІV-19 и останалата част от имота на
продавачите с намиращите се в него къща и стопански постройки, за сумата от
125000 лв., която сума е платена напълно и в брой от купувача на продавачите, срещу която сума
последните дават съгласие на продавача да застрои полумасивна
постройка за жилище и магазин /дюкян/ в
продаденото му дворно място.
Съгласно т.4 от предварителния
договор от 01.12.1997г., владението и ползването на купения имот се предава
от продавачите на купувача в деня на
подписването на същия договор.
Във връзка със спор за
собственост върху имота страните са водили граждански. С решение № 75/20.02.2018г. постановено по
гр.д.№ 820/2017г. на РС-Търговище съдът
е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.С.И., ЕГН **********,***, че Ф.И.А.,
ЕГН **********, Н.Р.Н., ЕГН **********, Б.Р.Н., ЕГН ********** И В.Р.А.,
ЕГН **********, четиримата с постоянен адрес ***, са собственици по давностно
владение и наследство на незастроената
част от дворно място, с площ от 1244 кв.м. /оцветено в червено на скицата
към заключението по СТЕ/, цялото с площ
1513 кв.м., представляващо поземлен
имот-дворище с пл.№ 24 в кв.4 по плана на с. З., за който е отреден УПИ ІХ-24 с площ 1526 кв.м., при граници за
целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. М. Х.; УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Д.А.и Б.Х. и УПИ
ІІІ-23 на Б.Р.Н. и А.Н.Н., на осн. чл.124 ал.1 ГПК
във вр. чл.79 ЗС.
Искът в останалата част – за
застроената част от дворното място, която е с площ 269 кв.м. ведно с къща и постройки /оцветена в синьо на скицата към заключението
по СТЕ/, е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЕН е констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и
наследство № 121, том ІІ, рег.№ 1806,
дело № 186 от 09.05.2017г. по описа на нотариус Г.Г.-
рег.№ 223 на НК /съответно акт № 92,
том V, дело № 892, парт.книга № 78607, дв.вх.№ 1685, вписан на 09.05.2017г. по описа на Служба по
вписванията – Търговище/, само за незастроената част от дворно място , която е
с площ 1244 кв.м. /оцветено в червено на скицата към заключението по СТЕ/, цялото с площ 1513
кв.м., представляващо поземлен
имот-дворище с пл.№ 24 в кв.4 по плана на с. З., за който е отреден УПИ ІХ-24 с площ 1526 кв.м., при граници за
целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. М. Х.; УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Д.А.и Б.Х. и УПИ
ІІІ-23 на Б.Р.Н. и А.Н.Н., на осн. чл.537 ал.2 ГПК.
С
решение № 72/21.06.2018г. постановено по в.гр.№ 90 по описа за 2018г. на
ОС-Търговище съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения
от Ф.И.А., Н.Р.Н., Б.Р.Н., и В.Р.А.
против И.И. положителен установителен
иск за собственост на основание давностно владение и наследство върху
незастроената част от дворно място, която е с площ 1244 кв. м. (оцветена в
червено на скицата към заключението по СТЕ), цялото с площ 1513 кв. м., представляващо поземлен имот – дворище с пл. № 24 в кв. 4 по
плана на с. З., за който е отреден УПИ ІХ-24 с площ 1526 кв. м., при граници за
целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. М. Х.; УПИ ІІІ-19 и УПИ ІV-19 на Д.А.и Б.Х. и УПИ
ІІІ-23 на Б.Р.Н. и А.Н.Н..
ОТХВЪРЛИЛ е предявения от Ф.И.А., Н.Р.Н., Б.Р.Н., и В.Р.А. против И.И.
иск за отмяна на Нотариален акт № 33, том ХІІІ, рег.№ 12998, дело № 1616 от
15.09.2015г. по описа на нотариус П.А.(съответно
Нотариален акт № 47, том ХІV, дело № 2628 от 15.09.2015 г. по описа на
СВ-Търговище) за незастроената част от дворно място, която е с площ 1244 кв. м.
(оцветена в червено на скицата към заключението по СТЕ).
По
делото са ангажирани и гласни доказателства-свидетели от с.З.:
Св. Х. С. – сестра на ищцата заяви, че ищците имат имот в с.З. с
площ около 2 декара. Съседният имот купили преди 20 години, 22-23 години. В
съседния имот има къща и място които са били на ответницата и баща й, но ищците
са взели само мястото. Когато сестра й купила имота, Р. бил още жив. И. останала
да живее в къщата, защото нямало къде да отиде, от съжаление ги оставили, макар
да са купили и къщата. Ф. и Р. си работили дворното място докато той бил жив.
След като починал Р., пак семейството на ищците си обработвало мястото. Твърди,
че има ограда да се знае до къде И. и С. могат да ходят , има сложена граница. И.
и С. не обработват имота и никога не са го работили мястото. И. е подписала предварителния договор
за продажба с баща си заедно, когато той е бил жив.
Св. И.А. ***, заяви че познава и двете страни. Отсъствал е от страна в периода от
2000г. до 2014г, но преди да замине знам, че Р., който е мъж на Ф. и баща на Н., работел едно место
зад къщата, но не знае дали го е закупил или го работил под наем. Цялото място
е около декар, ведно със сградата. В сградата, откакто е роден, знае, че живели
бащата (С.) и майката (Н.) на И., като баща ѝ е построил сградата. Той е
взел земята от дядо Ю. през 40-те години. След смъртта на родителите ѝ И.
останала там със сина си С.. Дворното място зад къщата го работел Р.. От 2014
година, когато се върнал от Холандия в къщата живеят И. и сина й С., а другите
(ищците) живеят в отделна къща, която е съседна на тази на И.. Спорното мястото
последните три години И. и семейството ѝ си го работят. След смъртта на Р.
никой не работел мястото и цялото обрасло. След водените граждански дела и
окончателното решение по него И. почистила целия двор зад сградата и започнали да
го работят. До преди две години мястото зад къщата било разделено, като от
страната на И. входа бил до самата сграда, а дворът изцяло отворен. След
съдебното решение, ответниците сложили старата ограда.
Свидетелят Х.Х. заяви, че познава имота, който е около 1,5 дка. В
местото има една къща, в която живее И. със сина си. Те работят и мястото зад
къщата. Чувал е, че преди това Р. е работил мястото няколко години, но двора и
къщата са на И.. Сега тя работи двора и дворът е затворен. Живее на 200-300
метра от къщата на И., но не е виждал Р. да обработва мястото.
Свидетелят И.А. заяви, че И. и С. живеят в къщата, а ищците си имат друга къща и друго
място. Дворното място зад къщата на И. две години го обработвал Р.. Преди това
го работил С. (бащата на ответницата И.), а след това го работила И.. Р. само
две години обработвал мястото. След като приключили предишните дела И. и сина
ѝ си заградили местото и си го работят. Заяви, че Р. е взел мястото от
бащата на И.( С.), но не го работел. Не знае дали го е купил или му е дал само
пари, за да го работи.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, с изключение на тези на св.Х. С. , която счита за
заинтересована от изхода на спора, поради родство с ищците. Останалите трима
свидетели не са незаинтересовани от изхода на спора. Познават страните и имат
преки и непосредствени впечатления от собствеността, владението и ползването на
спорните идеални части от имота.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достига до следните правни изводи: Предвид
изложеното съдът приема иска за допустим, при наличие на обоснован за ищците
правен интерес, но разгледан по същество намира за неоснователен и недоказан по
следните съображения: Установителният
иск за 1244/1513 ид.ч. от недвижим имот по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК е
обоснован от обстоятелството, че процесния имот е придобит от ищците по силата
на предварителен договор и продължило от 1997г. до 2017г. необезспокоявано
владеене, без собствеността върху тази част да е била прехвърляна или оспорвана
от някого.
Придобивната давност, съгласно чл.79 ЗС е
оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ, чрез фактическа власт върху имота като свой (чл.68, ал.1 ЗС) в
продължение на определен от закона период от време (10 години за
недобросъвестно владение на недвижим имот) - непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобиването на правото следва да има изявление/позоваване от
владелеца за същото. Правото на позоваване може да се обективира
и от наследниците на лицето, доколкото то преминава в наследството, какъвто е
настоящия случай с предявения от ищците иск (ТР №7/17.12.2012г. по
т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС).
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което
следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт
върху имота се упражнява с намерението той да се свои без противопоставяне от
страна на собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. Следва
владелецът да е демонстрирал по отношение на лицето - собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик, тоест че упражнява собственическите
правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия
състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия
собствеността владелец, при пълно и пряко доказване в хода на процеса,
твърдението за изтекла придобивна давност се явява основателно.
Владението се
дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи като своя лично или чрез други го“, т.е. дефинира се
като фактически отношения между гражданско-правните субекти , изразяващи се в
това , че едните имат фактическата власт върху вещта без да се позовават на
правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент
именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като своя.
Намерението е
психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказването,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според
която „предполага се, че владелецът държи вещта като своя , доколкото не се
докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца,
тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на
заинтересованите лица, които възразяват , че владелецът не държи вещта за себе
си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.
Владението като
фактическо отношение е постоянно когато фактическата власт върху
вещта няма случаен характер, а е израз на волята и разбирането на
лицето-владелец, че вещта е собствена.
За да се установи
този признак, съдът изследва въпроса за трайното фактическо въздействие по
отношение на вещта в съпоставка на факти за евентуалното владение на други
лица, които препятстват претендиращият собствеността владелец. Въпрос на
фактическа преценка на съда е дали действията на владелеца имат спорадичен
/случаен, спонтанен/ характер или са израз на осъзнато поведение, израз на воля
да се държи и запази вещта сякаш по отношение на нея владелецът има вещно
право. Постоянното владение не следва да се възприема като синоним на
непрекъснато владение, в смисъл на осъществена във всеки момент фактическа
власт, а е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки момент когато
пожелае да може да реализира владелческата си власт,
без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца
от владението му.
Владението е непрекъснато в смисъл да не е било прекъсвано за период
по-дълъг от 6/ шест/ месеца – арг. от чл. 81
ЗС, да е несъмнено- т.е. да няма съмнение не само относно факта, че
владелецът държи вещта но и за това, че я държи за себе си. Намерението да се
държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен / несъмнен/ начин, начин който не буди съмнение за отричане на чуждата власт
по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Цялото поведение на
владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да
упражнява фактическата власт единствено за себе си. Владението следва да е
спокойно когато не е установено с насилие и е явно,
когато фактическата власт се упражнява така , че всеки заинтересован да
може да научи за това, да не е установено по скрит начин , тайно от предишния
владелец.
В конкретния случай не се
установи, ищците да са установили трайно владение върху процесните идеални
части от имота както се твърди в исковата молба в периода 1997г.-2017г.
Владение е било осъществявано от тях върху празната част от дворното място зад
къщата само в продължение на 2-3 години, след което е било преустановено,
съгласно събраните в настоящия процес гласни доказателства. Към исковата молба е представен предварителен
договор от 13.12.1994г. за покупко-продажба, но същият не е
в съответствие с императивно предписаната законова форма за
действителност на сделките за прехвърляне на собственост и други
вещни права върху недвижими имoти - нотариален
акт и само въз основа на него не може да се прави извод за основателност на
иска.
За
пълнота следва да се посочи, че Решение № 72 от 21.06.2018г. по в.гр.д.№ 90/18г. по описа
на Търговищки окръжен съд и мотивите в него не обвързват по никакъв начин съда, решаващ спор между
същите ищци и различени ответници, доколкото силата на присъдено нещо е
обвързала само страните по посоченото дело и не засяга правата на собственост
които ответника С.И.С. е придобил по силата на нотар.
Акт №173, том V, партида 78607 на СП -Търговище от 17.05.2017г.
Съобразявайки изложеното, предвид всички събрани по делото
доказателства, съдът счита, че предявеният установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК е недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
изхода от спора, на ответниците се дължат разноски в размер на 600лв., реално
изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.И.А., Н.Р.Н., Б.Р.Н. и В.Р. ***,
със съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв.Н.С. ***, срещу С.И.С. и И.С.И. ***, положителен установителен иск
за собственост върху 1244/1513 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО с пл.№ 24 в кв.4 на с.З.,
общ.Търговище, цялото с площ от 1513 кв.м./по скица/, за което е отреден УПИ
ІХ-24 в км.4, по плана на селото, ведно с построените в него къща и стопански
постройки, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ф.И.А.,
Н.Р.Н., Б.Р.Н. и В.Р. ***, със съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв.Н.С. ***, да заплати на С.И.С. и И.С.И. ***, действащи
чрез адв.Т.В., от АК-Търговище, съд.адрес:***,
кантора 9В.Д.В., ЕГН
********** ***, действаща чрез пълномощник адв. Н. ***, със съдебен адрес ***,
к.№5, разноските по делото в размер на 600
лв., реално изплатено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на
осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: