Р Е Ш Е Н И Е
№ 260246
29.03.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в закрито съдебно заседание, на двадесет
и девети март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
като разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 1585 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.251 от ГПК и е
образувано по молба на Д.П.П., депозирана чрез нейния пълномощник адв. Маргарита
Александрова за тълкуване на Решение № V -102 от 30.06.2020г., постановено по в.гр.д. № 1585/2019г., с което е потвърдено Решение № 1801 от 12.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 1557 по описа за 2019г. на БРС, в частта относно определената
издръжка и падежа за нейната дължимост.
Според молителката е налице необходимост от
тълкуване на решението в тази му част, тъй като не било ясно до коя дата на
всеки месец се дължи издръжката, респ. кога ще е налице забавена вноска за
издръжка. Липсата на падеж за дължимостта на издръжката от една страна
поставяло в риск интересите на детето, тъй като то можело да не получи
определения размер на издръжка в рамките на конкретния месец, за който се
дължи, а от друга пораждало неяснота от кой момент майката можела да претендира
законната лихва при забавено плащане на месечните вноски, а също и да сезира
компетентните органи в случай, че е налице неизпълнение на съдебното решение. В
допълнение на изложеното сочи, че бащата се възползвал от липсата на посочен
падеж в решението за издръжка и често забавял месечните издръжки с повече от
месец и половина, понякога с два месеца и почти винаги превеждал дължимите суми
ден преди изтичане на визираният в чл.183, ал.1 НК срок. В тази връзка посочва
цитира конкретни дати. В заключение сочи, че липсата на конкретен падеж прави
решението в тази му част неизпълнимо, води до накърняване интереса на детето, а
волята на законодателя и съда детето да получава месечна издържка в рамките на
конкретния месец се който се дължи – опорочена. Ангажира доказателства.
В срока и по реда на чл.251, ал.3 от ГПК е
депозиран писмен отговор от адв. Мария Димитрова – пълномощник на Б.С., с който
подадената молба се оспорва, навеждат се доводи за нейната недопустимост и
неоснователност. Ангажират се доказателства.
Съдът намира, че не е необходимо призоваване
на страните в открито съдебно заседание във връзка с депозираната молба и
разпоредбата на чл.251, ал.4 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.251, ал.1 от ГПК
споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го
е постановил.
Молбата с правно основание чл.251 от ГПК е
подадена от надлежна страна, решението, в частта на което се иска тълкуване е
влязло в сила, поради което същата е процесуално допустима.
Съдът, като прецени представените пред него доказателства и във връзка с
наведените твърдения намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
С решение № 1801 от 12.07.2019г. по гр.д. №
1557/2019г. ищецът Б.С. е осъден да заплаща на малолетната си
дъщеря С.Б.С., чрез майката – законен представител Д.П.П. месечна издръжка в
размер от 160 лева, начиная от 01.04.2019г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва при
забавено плащане на месечните вноски, като е отхвърлен главния иск – за
горницата му над 160 лева до 200 лева, както и акцесорната претенция за
обезщетение за забава върху тази горница.
Решението в цитираната му част е потвърдено с
Решение № V –
102 от 30.06.2020г. по в.гр.д. № 1585/2019г. по описа на БОС.
Нуждата от тълкуване на решението възниква
във всички случаи, когато решението е неясно. Тълкуването на решение по чл.251
от ГПК е форма за официално, авторитетно тълкуване, което има всеобща важимост.
То цели да острани неяснотата на решението спрямо всички и завинаги.
Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка
на доказателствата.
В конкретния случай, за молителката е неясна
датата на падежа на задължението за заплащане на дължимата издръжка, поради
което и се иска тълкуване на диспозитива на решението в тази му част.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Поставеният за тълкуване от съда въпрос се
урежда от разпоредбата на чл.146 от СК, в която се установява периодичността на
задължението за издръжка и неговият падеж. Съгласно чл.146, ал.1 от СК,
издръжката се изплаща ежемесечно. Тъй като се касае за регулярно, ежемесечно
вземане, падежът на присъдената издръжка на детето се явява последното число за
текущия месец, за който плащането се отнася. Гореизложеното обуславя извода, че
дължащия издръжка родител може да я заплати по всяко време в рамките на месеца
като изпада в забава след последното му число. В допълнение на казаното следва
да се спомене и че срокът е установен в закона в интерес и на двете страни,
поради което и предварителното изпълнение не освобождава длъжника от
задължението му да доставя и занапред периодично средства за съществуване на
нуждаещото се лице.
С оглед
горното, настоящия състав намира, че постановеното и влязло в сила съдебно
решение в частта на определената издръжка не следва да съдържа тълкуване на
закона в поискания с молбата смисъл и същата следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за тълкуване вх. № 261004/20.01.2021г. на Решение № V – 102 от 30.06.2020г., постановено по в.гр.д. № 1585/2019г. по описа на БОС, в частта относно определената
издръжка и падежа за нейната дължимост, подадена от Д.П.П., ЕГН: **********, депозирана чрез адв. Маргарина Александрова,
с адрес за призоваване и получаване на съобщения гр. Бургас, ул. “Хан Аспарух” № 3, ет.1.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: