Решение по дело №2403/2022 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2022 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 Х-ти касационен състав,

в публично заседание на  10.11. 2022 г., в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :       Евелина Попова

      Ралица Андонова

                                                        

при секретаря   Добринка Долчинкова

с  участието на прокурора  Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 2403  по описа на съда за 2022  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  Зам. кмета на Община Варна ,  против решение № 1152/ 26.08.2022 г. по НАХД № 1698/2022 г. по описа на  ВРС, с което е  отменено  издаденото от  същият наказващ орган   НП № 086/ 11.03.2022 год. и Община Варна е осъдена да заплати на М.Р.А. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.      

С развити в жалбата доводи за  постановяване на обжалваното решение  в нарушение на материалния закон, предвид неправилните изводи на въззивния съд относно субективната страна на нарушението , се иска   отмяната му  и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване    на  обжалваното НП  и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.   В съдебно заседание  касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения юрисконсулт М. Б. молба с.д.  16696/9.11.2022 год. 

        Ответникът М.Р.А., чрез  упълномощения адвокат В. В.  изразява становище  за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е   основателна.

          С   обжалваното НП  е   наложена   на  основание чл. 178е от ЗДвП на настоящият   ответник    адм.  наказание глоба в размер на 50 лв.   за  нарушаване на чл. 15, ал.7 от ЗДвП, а именно  :  затова, че на 24.01.2022 г. около 13.40 ч. , в  гр. Варна на бул. „Вл. Варненчик“ срещу № 101 е паркирала лек автомобил „Пежо“ с рег. № **в градина, извън обозначените за това места.

          За да  отмени    НП , районният съд  е  приел, че от обективна страна мястото на паркиране нямало характеристиките  на тревна площ, още по-малко на градина, поради което вмененото нарушение не било виновно извършено.  

          Касационният съд намира, че  е налице изложеното  в жалбата основание по чл.348, ал.1, т.1   от НПК за отмяна на въззивното решение  -  нарушение на  материалния закон.   

          От събраните по наказателната преписка писмени доказателства – писмо с рег. № ЗК21002052ВН-001ВН-003ВН/23.12.2021 г.  на кмета на район „Одесос“  е категорично установено , че мястото на паркиране попада в площ отредена с устройствен план за обществено озеленяване. По причина на последното, мястото на паркиране представлява градина по смисъла на чл. 15, ал.7 от ЗДвП, паркирането  в която е забранено извън обозначените за това места. Не е спорна по делото липсата на обозначение разрешаващо паркиране  на процесното място, както и че то  според събраните гласни доказателства  е лишено от тревна растителност. Изведените от така установените факти изводи на въззивния съд са изцяло погрешни и необосновани – без да събере съответните доказателства за прилагането  на посоченият в писмото на кмета на район „Одесос“  устройствен план и като игнорира показанията на свидетеля П. , ВРС приема, че предвиденото в  планът  озеленително мероприятие не било реализирано, което обаче не съответства на събраните гласни  доказателства, според които реализираното озеленяване е унищожено от многократните извършваните нарушения от вида на процесното. С оглед последното, неправилен е правния извод на ВРС за това , че от обективна страна мястото на паркиране не представлявало градина.

          Неправилни са и правните изводи на въззивния съд относно субективната страна на деянието -  независимо от липсата на тревна растителност, наличието на подходяща за нейното засаждане почва и отделянето на същата от пътното платно чрез положен бордюр, представляват достатъчно   ясни и  възприемчиви   индикации за характеристиките на мястото като част от градина с  унищожена озеленена площ. Съобразно тези обстоятелства и въпреки, че съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, касационният съд намира, че деянието е умишлено извършено – паркирането в  градина с унищожена растителност е забранено абсолютно по същият начин както в такава със запазена тревна растителност, съответно  е разрешено само  на обозначените за това места. По тези съображения, като е паркирала на посоченото в НП място притежаващо характеристиките на градина без налично в нея обозначение разрешаващо паркирането, А. е осъществила както от обективна така и от субективна страна състава на адм. нарушение по чл. 178е от ЗДвП, а обратните правни изводи на ВРС не съответстват на правилното приложение на материалния закон, поради което постановеното от него решение подлежи на отмяна като материално незаконосъобразно, включително в частта му за разноските.

След отмяната и при решаване на делото от касационния съд по същество в съответствие с изискванията на чл. 222, ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде потвърдено – същото не страда от пороци на процесуална  незаконосъобразност каквито не е констатирал и въззивния съд,   явява се материално законосъобразно по гореизложените съображения, а наложеното адм.  наказание е определено в абсолютния предвиден в нормата на чл. 178е от ЗДвП минимален размер, поради което изменение в тази посока е процесуално невъзможно.  

          При този изход на делото разноски на ответника не се дължат, съответно  основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на касатора за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт М. Б. процесуално представителство по  касационното дело , поради което следва да се присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от  Наредбата за заплащане на правната помощ.

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 1152/ 26.08.2022 г. по НАХД № 20223110201698/2022 г. по описа на ВРС , с което е отменено издаденото от зам. кмета на община Варна  НП № 086/11.03.2022 г. и Община Варна е осъдена да заплати на М.Р.А. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.  и вместо него ПОСТАНОВИ :

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от зам. кмета на община Варна  НП № 086/11.03.2022 г. , с което на основание чл. 178е от ЗДвП е наложена на М.Р.А. глоба в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА М.Р.А., ЕГН  ********** адрес ***  да заплати  на Община Варна  за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                            ЧЛЕНОВЕ  :