№ 35
гр. Д. , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка А. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Гражданско дело №
20205410100261 по описа за 2020 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка
с чл. 3 от ГПК и чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба ищцата твърди, че е наследница на Д. К. К.,
с ЕГН **********, който по силата на присъда № 2/05.02.2019г.,
постановена по НЧХД № 121/2018 г. по описа на PC - Девин, потвърдена с
Решение № 167/25.04.2019 г. постановено по ВНЧХД № 14/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Смолян е осъден да заплати на В. А. К., с ЕГН **********,
от **********, сумите: 300.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва върху главницата от 300.00 лева, считано от
датата на увреждането- 05.05.2018 год. до окончателно изплащане на сумата
и 81.00 лева - разноски по компенсация и след прихващане. Твърди, че в
изпълнение на влезлите в сила съдебни актове, на 03.05.2019 г., Д. К. К. чрез
пощенски запис от пощенска станция – ПС - Д. е заплатил на В. А. К. сумата
от 411.00 лева. В съобщението до получателя е посочено основанието за
плащане - Решение № 167 от 25.04.2019 г. на Окръжен съд – Смолян, с което
е била потвърдена присъда по НЧХД № 121/2018 г. по описа на Районен съд -
1
Девин. С така заплатената на 03.05.2019г. сума от 411.00 лв. са били
погасени сумите: 300.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК; 30.00 лв. -
законната лихва върху главницата от 300.00 лева, считано от датата на
увреждането- 05.05.2018 год.; 81.00 лева - разноски по компенсация и след
прихващане, или общо в размер от 411.00 лв. Твърди, че въпреки така
извършеното плащане, девет месеца по-късно със своя молба вх. №
02072/24.02.2020 г. отправена до ЧСИ П. М. с peг. № 881 в КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд- Смолян, ответницата В.К. е поискала да се образува
изп. дело, като е представила изпълнителен лист от 15.05.2019 г., издаден на
основание присъда № 2/05.02.2019г., постановена по НЧХД № 121/2018 г. по
описа на PC – Девин като по този начин ответницата получила вече веднъж
дължимите суми чрез пощенски запис лично от Д. К. знаейки, че последният
междувременно е починал на 16.11.2019г. е поискала още веднъж да й бъдат
заплатени същите суми - този път по принудителен начин, чрез изпълнително
производство срещу наследниците на Д. К., сред които попада и ищцата.
Твърди, че узнавайки от синовете си за образувано дело ангажирала
квалифицирана правна помощ и съдействие в лицето на адв. А.П., за което е
сключен договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020 г. и е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 80.00 лв., което е платено с
подписването на договора, а последният е послужил като разписка за
платената сума. Междувременно, на 14.03.2020г. по така образуваното изп.
дело № 123/2020 г. по описа на ЧСИ П. М. с peг. № 881 са изготвени Покана
за доброволно изпълнение от 14.03.2020 г. и запорно съобщение от
14.03.2020 г., които обаче предвид въведеното на 13.03.2020г. извънредно
положение в страната така и не били изпратени до ищцата като същата през
това време била държана в неведение за това каква сума всъщност дължи,
на кого дължи и защо. Твърди, че след като ситуацията била изяснена, от страна на
процесуалния представител на длъжника по изпълнителното дело е
подадено възражение вх. № 03554/22.04.2020 г. с искане за прекратяване на
изп. производство, ведно с договор за правна защита и съдействие и
доказателства за изплащане на сумите преди образуването на изпълнителното
дело, въпреки така подаденото възражение, седмица по-късно - на
29.04.2020г., на ищцата били връчени чрез куриер посочените по - горе
Покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение, изготвени още на
2
14.03.2020 г. От тях ищцата узнала, че е осъдена да заплати на ответницата В.
А. К. съответната за нея дължима част от сумата – 245.24 лв. Освен това
шокирана узнала, че вече има наложен запор върху банковата й сметка,
където са спестяванията й, а на всичкото отгоре бил насрочен и опис и
оценка, които да се извършат в дома й. Твърди, че в сичките тези шокиращи
обстоятелства били причина да претърпи изключително негативен емоционален комплекс от чувства,
изразяващи се в страдания вследствие на възмущение, гняв и силно негодувание
от противоправното и недобросъвестно поведение на ответницата; душевни
болки, преживян стрес, притеснения, емоционален шок и чувство за
безпомощност да промени нещата по хода на изпълнителното дело;
отрицателни емоции и стресови състояния - нервно напрежение, завишено
кръвно налягане, безсъние, неспокойство и тревожност по време на
висящността на изпълнителния процес. Твърди, че всичките тези негативни
преживявания и емоции, съчетано с обстоятелството, че по изпълнителното
дело все още няма произнасяне по направеното още на 22.04.2020 г. искане за
прекратяване довели до там, че вечерта на 30.05.2020 г. получила сърцебиене,
хипертонична криза, високо кръвно налягане и отпадналост. Бил извикан
екип на Спешна медицинска помощ. Твърди, че на 04.06.2020г. като взел
предвид подаденото възражение от 22.04.2020 г. и представените с него
доказателства за изплатени суми преди образуване на делото, ЧСИ П. М. с
рег. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян е издал
Постановление от 04.06.2020 г. за прекратяване на изпълнително
производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Постановлението било получено и от
двете страни на 12.06.2020г., поради което е влязло в законна сила, считано от 19.06.2020г. След
прекратяване на изпълнителното производство ЧСИ възстановил по сметката
на ищцата вече събраните суми. Счита, че в настоящия случай, видно от
изложената фактическа обстановка са налице всички елементи от
фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 3 ГПК.
Налице е противоправна злоупотреба с процесуално право, тъй като
ответницата е отправила искане до частен съдебен изпълнител за образуване
на изпълнително дело и изпълнение за суми, които вече са били заплатени от
длъжника, т.е. изпълнителното производство е било образувано
недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави. Като възложител на тази
работа ответницата е носител на гаранционно - обезпечителна отговорност по
чл. 49 ЗЗД. Счита, че е налице претърпяна имуществена вреда в размер на
3
80.00 лева, представляваща уговореното и заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение за защита по изп. дело № 123/2020г. по описа на ЧСИ П. М. с
рег. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян, образувано срещу ищцата в
качеството й на наследник на Д. К. К.. Счита, че са налице и претърпени
неимуществени вреди от недобросъвестно упражняване на процесуални
права - образуване на изп. дело № 123/2020 г. по описа на ЧСИ П. М. с peг.
№ 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян, след като сумата -
предмет на изпълнението, е била изплатена преди това изцяло чрез пощенски
запис лично на ответницата. Счита, че е налице и пряка причинно-следствена
връзка между противоправното действие на ответницата и причинените
вреди - имуществени и неимуществени, поради което за нея се явява правен
интерес от завеждане на делото.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.49, вр. с
чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК да осъди ответницата – В. А. К. да заплати в полза
на ищцата А. Р. К., сума в размер общо 1580.00 лева, от които: 80.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от
недобросъвестно упражняване на процесуални права - образуване на изп. дело
№ 123/2020 г. по описа на ЧСИ П. М. с рег. № 881 в КЧСИ, c район на
действие Окръжен съд - Смолян, след като сумата - предмет на изпълнението,
е била изплатена преди това изцяло чрез пощенски запис лично на
ответницата – В. А. К.; 1500.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени й неимуществени вреди от недобросъвестно упражняване на
процесуални права - образуване на изп. дело № 123/2020 г. по описа на ЧСИ
П. М. с pег. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -Смолян, след
като сумата - предмет на изпълнението, е била изплатена преди това изцяло
чрез пощенски запис лично на ответницата – В. А. К., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на подаване на настоящата искова
молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира за разноски.
В о.с.з. ищцата не се явява. Пълномощникът й адв. А.П. –
поддържа исковата молба. От името на доверителката му А.К. моли съда да
се произнесе с решение, с което да приеме подадената искова молба за
основателна и доказана по размер. Счита, че от събраните доказателства
безспорно се установява осъществения състав на специалния деликт по чл. 3
от ГПК и чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Счита, че е налице
4
причинно- следствена връзка между противоправното деяние на
ответницата, а именно образуването на изп. дело след като сумата е вече
платена. Налице са и претендираните имуществени и неимуществени вреди,
за които от една страна има писмени доказателства, от друга страна са
събрани гласни доказателства. Моли съда да уважи претендираните искове.
Претендира за разноски по делото, съгласно списък на разноски, излага
подробни съображения в писмени бележки.
В о. с. з. ответницата лично с адв. Ж. Ч. и адв. Ед. С. оспорват
иска изцяло като неоснователен и недоказан. Адв. Ч.- моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Счита, че задължение е на ищцата да докаже причинно-
следствената връзка за причинените й неимуществени вреди. Счита, че от
представената епикриза нищо не се установява, т.е. дали това поведение на
доверителката му е довело до тези здравословни проблеми на ищцата. Такава
експертиза не е поискана от ищцата и до момента не е искана, което счита,
че е единственото условие да докаже причинно- следствената връзка, това не
беше установено. Свидетелят, който е син на ищцата, счита неговите
показания са предубедени, заинтересовани с оглед родствените връзки и с
оглед на това, че той също води дела срещу доверителката му и моли да не
бъдат ценени. Претендира за разноски. Излага подробни съображения в
писмени бележки. Адв. С.- моли съда да отхвърли иска изцяло като
неоснователен и недоказан. Счита, че действително не е доказана ищцовата
претенция, че вследствие на действия от страна на доверителката му,
ищцата е търпяла неимуществени вреди, поради което моли иска да бъде
отхвърлен изцяло. Твърди се за влошаване на здравословно състояние,
съответно за хипертонична криза, остро изявена, която дори и да е имало
такава от представената медицинска документация, то безспорен е факта, че
и преди тези дати - м. април 2020 г., ищцата е страдала от хронични
заболявания, още повече видно от епикризата с лош контрол от нейна
страна, които счита, че са причина евентуално за хипертоничната криза,
която е получила ако се приеме, че има такава на 30.05.2020г., но
категоричен е ВКС в практиката си, че причинната връзка е зависимост, при
която деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е вследствие
на конкретно действие или бездействие на делинквента. Възможно е
5
деянието да не е единствената причина за резултата, т.е. вредата да е
предпоставена от съвкупно въздействие на множество явления, събития, едно
от които е соченото в процеса за вредоносно, както е в настоящия случай. В
тази насока е Решение № 9/02.02.2018 г. на ВКС по гр.дело № 1144/2017г., III
ГО на гражданска колегия, докладчик съдия Даниела Стоянова, което
решение е по реда на чл. 290 от ГПК и има задължителен характер. Счита, че
безспорно е установено, че ищцата е страдала от множество заболявания и
факта, от който се претендират правата не е единствения, не може да се
приеме, че е единствения за настъпилите неимуществени вреди, поради което
моли иска да бъде отхвърлен изцяло. Отделно от това, в исковата молба се
претендира за неимуществени вреди вследствие действията на частния
съдебен изпълнител по повод получените документи и т.н., в която насока
по реда на чл. 290 от ГПК е Решение № 7/14.04.2010г. на ВКС, по гр. дело
№ 4492/ 2008г., докладчик съдия Здравка Първанова. Счита, че дори да има
образувано изпълнително дело, което е било възложено от страна на
ответницата, съдебния изпълнител е извършил противоправните си
действия, изхождайки от неговите задължения с оглед дейността, която
извършва. Няма налице противоправни действия от негова страна. Ето защо,
моли съда, искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, а така също
и като недоказан, тъй като по никакъв начин не се установява ищцата да е
търпяла неимуществени вреди, посочени в исковата молба вследствие на
действията на доверителката му, за което да носи отговорност.
Алтернативно в случай, че съда не уважи гореизложените аргументи моли, да
не уважава исковата претенция в пълен размер, а по справедливост да
прецени какво обезщетение би било справедливо за доказаните обаче от
страна на ищцата търпяни неимуществени вреди, като счита, че дори такива
да е имало, ако се приеме, че такива е имало, те са минимални и моли да
бъдат обезщетени към минимален размер, предоставя на съда, но предлага в
рамките на 200-300 лева, като съда ще определи по справедливост съгласно
критериите на чл. 52 от ЗЗД обезщетение. Претендира за разноски. Излага
подробни съображения в писмена защита.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
6
От удостоверение за наследници изх. № 1148/30.12.2019г., издадено
от Община Д. се установява, че ищцата А. Р. К. е един от законните
наследници на Д. К. К. – б.ж. на с. Ляск., община Д., обл. См., починал на
16.11.2019г.
От ответницата В. А. К. е подадена молба за образуване на
изпълнително производство с вх. № 02072/24.02.2020г. до ЧСИ П. М. с рег. №
881 в КЧСИ, c район на действие Окръжен съд - Смолян, по изпълнително
дело № 123/2020г. срещу А. Р. К., Д. Д. К., В. Д. К. и С. Д. К. - наследници на
починалия Д. К.. Към молбата си е представила изпълнителен лист №
156/15.05.2019г. по присъда № 2/05.02.2019г., постановена по НЧХД №
121/2018г. по описа на Районен съд - Девин.
С Разпореждане за образуване на изпълнително производство, на
основание чл.426 ал.1 ГПК е образувано изпълнително дело № 123/2020г. по
описа на ЧСИ П. М., peг. № 881, с район на действие Окръжен съд – Смолян,
с взискател - В. А. К. и длъжници – А. Р. К., Д. Д. К., В. Д. К. и С. Д. К. като
на основание чл.458 ГПК е присъединен взискател държавата, чрез НАП за
дължимите публични вземания от длъжника Д. Д. К., в размер на 18975.28
лева. Наложен е запор до размера на горепосочените суми върху трудовото
възнаграждение и всички други възнаграждения за труд на длъжника Д. Д.
К., които получава от работодателя си „Г. Ф. Е. Др.“ ООД гр. Пл.. Наложен е
запор до размера на горепосочените суми върху всички банкови сметки на
длъжника А. Р. К., а също така и върху всички негови депозити, вложени
вещи в трезори, съдържанието на наетите от него касети и сумите,
предоставени от него за доверително управление в „Юр. Б.“ АД, като се
уведоми длъжникът за наложения запор, както и „Юр. Б.“ АД за наложения
запор.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 2434/14.03.2020г. по
изпълнително дело № 123/2020г. е поканена ищцата А.К. да заплати
парично задължение в полза на взискателя В. А. К., като задължението й към
28.03.2020г. по изпълнителното дело възлиза на 245.24 лева, от които:
главница- 75.00 лева със законна лихва, считано 05.05.2018г.; 20.25 лева -
неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./; 83.16 лева –
дължими такси по изпълнителното производство до момента и 52.66 лева -
7
дължима пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. На ищцата е
даден двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно
задължението си. Указано е, че при неизпълнение на задължението си в този
срок ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК.
Поканата за доброволно изпълнение е получена на 29.04.2020 г. от
Ел. Т. - снаха.
До „Юр. Б.“ АД гр. С. е изпратено запорно съобщение изх. №
2439/14.03.2020г. по изпълнително дело № 123/2020г., е което е наложен
запор за задължението на ищцата, което към 28.03.2020г. по изпълнителното
дело, от които: главница- 75.00 лева със законна лихва, считано 05.05.2018г.;
20.25 лева - неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./;
83.16 лева – дължими такси по изпълнителното производство до момента и
52.66 лева - дължима пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
На 22.04.2020г. е постъпило възражение вх. № 03554 по
изпълнително дело № 123/2020г. по описа на ЧСИ П. М. от А. Р. К., Д. Д. К.,
В. Д. К. и С. Д. К., в качеството им на наследници на Д. К. К., с което молят
да бъде прекратено изпълнително дело № 123/2020г. и да им бъдат
възстановени сторените в производството щети, вкл. и разноски като излагат
съображения, че дължимата на взискателя В. А. К. сума е била изплатена
чрез пощенски запис от 03.05.2019г. от наследодателя Д. К. К. в размер на
411.00 лева, с която са били погасени: 300.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществен вреди за престъпление по чл.146,
ал.1 НК, 30.00 лева - законна лихва върху главницата 300.00 лева, считано от
05.05.2018г. и 81.00 лева - разноски по компенсация и след прихващане.
От ищцата е приложен договор за правна защита и съдействие от
20.03.2020г. за процесуално представителство, защита и съдействие на
длъжника по изп. дело № 123/2020г. по описа на ЧСИ П. М. с рег. № 881, с
район на действие Окръжен съд- Смолян и е договорено и изплатено
възнаграждение в размер 80.00 лева.
От разписка за паричен превод от 03.05.2019г. се установява, че Д.
К. К. е превел на В. А. К. сумата от 411 лева, получени от В. А. К. с
разписка № 411/15.05.2019г.
8
С Постановление за прекратяване на изпълнително производство,
ЧСИ П. М. е прекратил изпълнително дело № 123/2020г. и са вдигнати
наложените запори, предвид извършено плащане на задължението с пощенски
запис, получен от В. А. К. на 15.05.2020г.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ от 30.05.2020г.
ищцата е посетила бърза помощ на 30.05.2020г. в 22.55 ч.
От Епикриза № 4287/584/2020г., издадена от МБАЛ „Св. П.“- Пл.“
ЕООД гр.Пл. се установява, че ищцата А.К. е с окончателна диагноза: 150.1
......................- ....................... II клас по килип. I 11.0 Артериална хипертония II
ст.- кризисно протичане. Отразени са минали заболявания: Артериална
хипертония, Невролитиаза, Хидронефроза в ляво.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел В. К. – син на
ищцата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие да установено, че
преди една година разбрали, че В.К. е образувала дело за около 350-400 лева
против тримата му братя и майка му- ищцата. Когато ищцата разбрала, било
три месеца след смъртта на съпруга й- Д. К., много се разстроела, вдигнала
кръвно налягане. Свидетеля живее в гр. Пл. и постоянно се чувал с малкия му
брат и с ищцата. След това разбрали, че са запорирани всички сметки на
ищцата, като тя разчита на една пенсия, на братята му също са били
запорирани сметките. Тогава той се свързал с адвоката, който им обяснил, че
всичко ще е наред, но не може да се направи нищо в тази пандемия. След това
ищцата постъпила в болница, тя постоянно била разстроена, с кръвно 200 и
постъпила във Втора градска болница- Пл., където била няколко дни.
Постоянно поддържали връзка с адвоката. Баща му приживе платил всичко на
В., водили са няколко дела помежду си. Ищцата се притеснила за тези
документи, които съдия- изпълнителя ги е изпратил, щяли да ходят на село
да описват вещите, имало запор на пенсията. Ищцата отслабнала, имала силно
сърцебиене. След като адв. П. им се обадил, че вече е приключило делото,
след това ищцата се успокоила. От м. март 2020г. при ищцата започнали
притесненията, когато съдия- изпълнителя изпратил запори на сметките,
както и безпаричието, тогава били поставени КПП-тата, брат му единствено
работил в тяхната къща, снахата не работела в пандемията, племенника също,
от там тръгнало всичко. Ищцата има заболявания, но когато си пие хапчетата
9
не е проблем. От м. март 2020 г. ищцата започнала да вдига изключително
високо кръвно. След като получила майка му документите от съдия-
изпълнителя племенника му закарал ищцата в Бърза помощ- Д..
Съдът намира, че предявените обективно и субективно съединени
искове по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 3 от ГПК са
частично основателни и доказани, по следните съображения:
Упражняването на материално и процесуално право поначало е
правомерно, това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право.
Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други
(чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Пример за това е, когато взискателят е
упражнил процесуалното си право да инициира изпълнителен процес
недобросъвестно, при условие че вече му е била заплатена сумата, т.е. при
липса на съществуване на вземане в негова полза, което да подлежи на
принудително изпълнение. В този случай другата страна има право да
претендира обезщетение за вреди, доколкото поведението на взискателя е
противоправно – в нарушение на разпоредбата на чл. 3 ГПК. Съгласно чл. 3
ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители
под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Отговорността по чл. 3 ГПК за вреди, причинени от злоупотреба с
процесуални права е деликтна и за нея са приложими общите правила
относно деликта.
В обстоятелствената част на исковата молба се навеждат фактически
твърдения за причиняване на имуществени и неимуществени вреди.
За да се уважи иска по чл. 49 във връзка с чл.45 от ЗЗД се изисква
доказване на предпоставките за ангажиране отговорността на прекия
причинител на вредите - деяние, вреда и причинната връзка между тях.
Установяване на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД изисква виновно и
противоправно поведение на ответника, но в хипотезата на тази разновидност
по чл. 49 във връзка с чл.45 от ЗЗД. Фактическият състав на деликта включва
10
кумулативното наличие на следните елементи: деяние – действие или
бездействие; противоправност на деянието; вреда; причинна връзка между
осъщественото деяние и настъпването на вредите, както и вина на
причинителя. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима
презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Противоправността се
изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което
засяга чужди субективни права или правнозначими интереси и блага на един
или повече правни субекти, а причинната връзка е необходимо закономерно
следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Упражняването на
съществуващо право може да бъде счетено за непозволено увреждане само в
случаите по чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 3 от ГПК, т. е., когато с упражняването му
не се задоволява интересът на носителя на правото, а се цели увреждане на
́
лицето, спрямо което се осъществява това право. Следователно злоупотреба
с право по смисъла на чл. 3 ГПК е налице само в случаите, когато лицето знае,
че това право не съществува или че не му принадлежи, но въпреки това
предприема действия по осъществяването му, т.е лицето е недобросъвестно.
Когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува
недобросъвестност липсва. При предявен иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за
вреди, причинени от недобросъвестно упражняване на процесуални права (чл.
3 ГПК) недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване от
този, който я твърди. Установено е по делото, че на 03.05.2019 г. в
изпълнение на влезлите в сила съдебни актове /присъда по НЧХД № 121/2018
г. по описа на Районен съд – Д., потвърдена с Решение № 167/25.04.2019 г. на
Окръжен съд – Смолян, описани по-горе/ наследодателя на ищеца - Д. К. К.
чрез пощенски запис от пощенска станция – ПС - Д. е заплатил на
ответницата В. А. К. сумата от 411.00 лева. Ответницата е подала молба вх.
№ 02072/24.02.2020 г. до ЧСИ П. М. с peг. № 881 в КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд- Смолян, с която е поискала да се образува изп. дело,
като е представила изпълнителен лист от 15.05.2019 г., издаден на основание
присъда № 2/05.02.2019г., постановена по НЧХД № 121/2018 г. по описа на
PC – Девин. ЧСИ П. М. с peг. № 881 в КЧСИ взел предвид представеното
възражение вх. № 03554/22.04.2020г. адв. А.П. като процесуален
представител на ищцата за изплатени суми преди образуване на делото и
издал Постановление от 04.06.2020г. за прекратяване на изпълнителното
11
производство на осн. чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК, влязло в законна сила, считано от
19.06.2020г. Между ищеца и адв. А.П. е сключен договор за правна защита и
съдействие от 20.03.2020 г., с който е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 80.00 лв., платено с подписването на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение. В конкретния
случай е безспорно установено, че дължимата от наследодателя на ищцата
сума от 411.00 лева е приведена чрез пощенски запис от пощенска станция –
ПС - Д. на 03.05.2019 г., а е получена лично от ответницата на 15.05.2019 г.,
като няколко месеца по-късно – на 24.02.2020 г. е образувано изпълнително
дело срещу ищцата като наследник на Д. К. К. за същата тази сума. При това
положение, по безспорен начин се доказва недобросъвестността на
ответницата, за това, че е потърсила защита на материално право чрез
изпълнително производство за вземане, което вече е погасено чрез плащане,
като в случая поведението на ответницата (подаване на молба за образуване
на изпълнително дело, при липса на материално право) представлява
злоупотреба с процесуално право, което е противоправно, а вината се
предполага. Ответницата на основание чл. 49 ЗЗД, като възложител на ЧСИ на
тази работа, ответницата е носител на гаранционно - обезпечителна
отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Налице е претърпяна имуществена вреда в размер на 80.00 лева,
представляваща уговореното и заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение за защита по изп. дело № 123/2020г. по описа на ЧСИ П. М. с
рег. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян, образувано срещу ищцата в
качеството й на наследник на Данчо К. К., налице е пряка причинно-
следствена връзка между противоправното действие на ответницата и
причинената имуществена вреда, тъй като плащането на сумата за
възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство в рамките
на изпълнителното производство пряко следва от насочването на
принудителното изпълнение срещу ищцата за вземане, което е погасено
поради плащане преди образуване на изпълнителното производство. В
конкретният случай се претендира за имуществената вреда, изразяваща се в
претърпяна загуба – заплащане от ищцата на адвокатско възнаграждение за
12
защитата й като длъжник по образуваното изпълнително дело и ответницата
отговаря за тази вреда в пълния й размер от 80.00 лева.
Ищцата претендира и за неимуществени вреди в размер на 1500.00
лева. Причинно-следствената връзка между деянието и настъпилата вреда
представлява такава обусловеност между вредоносния резултат и
противоправното поведение, че без да е осъществено деянието, вредата не би
настъпила. Изпълнително производство, е образувано няколко месеца, след
като задълженията на наследодателя на ищцата са били погасени. Житейски
логично е адресатът на принудителното изпълнение – ищцата като длъжник
по изпълнението, образувано за удовлетворяване на мнимо изпълняемо
право, да изпита отрицателни емоции като притеснение, стрес и гняв при
узнаване на обстоятелството, че има наложен запор върху банковата й сметка
и насрочен опис и оценка, които да се извършат в дома й. Именно защото
ищцата е знаела, че присъдената в нейна тежест сума е изцяло погасена чрез
изпълнение (плащане) приживе от съпруга й, тя е изпитала отрицателните
емоции на притеснение и гняв. Образуването на изпълнително дело за
принудително изпълнение на парично притезание, което вече е
удовлетворено, по своето правно естество представлява противоправно
поведение (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото). То е виновно, тъй като ответницата до края на съдебното
дирене и пред настоящата съдебна инстанция не опроверга уредената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД оборима презупция за вина на лицето, което противоправно е
причинило вредоносния резултат. В този смисъл, в процеса на доказване в
настоящото съдебно производство е установен по несъмнен начин един от
юридическите факти, който е от субективно естество, включен във
фактическия състав, при проявлението, на който се поражда деликтна
отговорност – вината на причинителя на вредата. Твърденията в исковата
молба се подкрепят от събраните доказателства. От показанията на свидетеля
В. К. – син на ищцата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК /описани по-горе/ се
установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Съдът приема
свидетелските показания, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, за
обективни, последователни, съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства - фиш за спешна медицинска помощ от 30.05.2020г., епикриза
№ 4287/584/2020г., издадена от МБАЛ „Св. П.“- Пл.“ ЕООД – Пл., описани
13
по-горе, както са и житейски логични – субективните възприятия на
свидетеля относно главния факт на доказване (настъпването на вредоносния
резултат и причината за него) са формирани непосредствено и не са повлияни
от други обстоятелства. Трайно в практиката на ВКС е прието, че един от
способите за установяване на истината по делото представляват опитните
правила, при които чрез прилагане на дедуктивния метод може да се приеме
за доказан един правнорелевантен факт, след съвкупния анализ на всички
изяснени правнозначими обстоятелства. Опитните правила са носители на
съществена информация за взаимовръзката на явленията в природата, за
причинно-следствената връзка между отделните факти, като всеки отделен
факт се проявява в два аспекта – веднъж като причина за настъпване на
определен резултат, а в другия случай като следствие на един причинен
процес. Житейски логично е, а следователно, правно обосновано е да се
приеме, че ищцата е претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени
вреди /гняв и силно негодувание от противоправното и недобросъвестно
поведение на ответницата; душевни болки, преживян стрес, притеснения;
отрицателни емоции и стресови състояния - нервно напрежение, завишено
кръвно налягане и тревожност по време на висящността на изпълнителния
процес и др./. В случаят е приложим общия критерий за справедливост по чл.
52 от ЗЗД, и сумата от 600.00 лева е справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди, който размер е в съответствие с константната съдебна
практика на ВКС, включително на задължителната такава, намерила израз и в
ППВС № 4/1968 г. За това иска за сумата от 600 лева следва да се уважи, а в
останалата част на иска до претендираната сума от 1500 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По исковете по чл.86 от ЗЗД:
Последователна е съдебната практика на ВКС, според която
обезщетение за забава при изпълнение на задължение за обезвреда на
настъпили вреди се дължи от датата на деликта, от който момент вземането
става изискуемо. Когато задължението произтича от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана, поради което лихвата като
обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди,
произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на
правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента
14
на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е.
от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността
му. Съдът не присъжда служебно лихва върху присъденото обезщетение за
установените по делото вреди, а трябва да е изрично сезиран с исковата
молба. Ищцата претендира законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане
на задължението, а не от момента на изискуемостта на вземането, за това следва да
се уважат исковете за лихва върху главниците от 80.00 лева - обезщетение за
причинените й имуществени вреди и 600.00 лева - обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от недобросъвестно упражняване на
процесуални права - образуване на изп. дело № 123/2020 г. по описа на ЧСИ
П. М. с pег. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -Смолян, след
като сумата - предмет на изпълнението, е била изплатена преди това изцяло,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба- 26.08.2020г. до
окончателното изплащане на задълженията.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на
ищцата направените по делото разноски по представен списък по чл.80 ГПК,
в размер 400.00 лева, представляващи 50.00 лева - държавна такса и 350.00
лева -адвокатско възнаграждение, което възнаграждение е съответно на
минималния размер за предоставената правна помощ, съгласно чл.7, ал.2
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. К., с ЕГН ********** от с. Ляск., община Д., обл.
См. ДА ЗАПЛАТИ на А. Р. К. с ЕГН ********** от с. Ляск., община Д.,
обл. См. сумите: 80.00 лева /осемдесет лева/, представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди от недобросъвестно упражняване на
процесуални права - образуване на изп. дело № 123/2020 г. по описа на ЧСИ
П. М. с рег. № 881 в КЧСИ, c район на действие Окръжен съд - Смолян, след
като сумата - предмет на изпълнението, е била изплатена преди това изцяло,
ведно със законната лихва върху сумата от 80.00 лева, считано от датата на
15
подаване на исковата молба – 26.08.2020г. до окончателното изплащане на
сумата; 600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от недобросъвестно упражняване на
процесуални права - образуване на изп. дело № 123/2020 г. по описа на ЧСИ
П. М. с pег. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -Смолян, след
като сумата - предмет на изпълнението, е била изплатена преди това изцяло,
ведно със законната лихва върху сумата от 600.00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 26.08.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 400.00 лева /четиристотин лева/ - разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта над уважения размер от 600.00 лева
до претендирания от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от недобросъвестно упражняване на
процесуални права - образуване на изп. дело № 123/2020 г. по описа на ЧСИ
П. М. с pег. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -Смолян, след
като сумата - предмет на изпълнението, е била изплатена преди това изцяло,
ведно със законната лихва върху сумата от 1500.00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 26.08.2020г. до окончателното изплащане на
сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Смолянски окръжен съд, считано от съобщението
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
16