№ 59
гр. Ловеч, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
административно наказателно дело № 20234300600207 по описа за 2023
година
С решение № 23/05.04.2023 г. , постановено по НАХД № 17/2023 г.
Тетевенският районен съд , трети граждански състав е признал М. Г. Д., ЕГН
********** за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“
във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК, затова че на 16.07.2022 г. , около 10,43 ч. в
гр. Т., област Ловешка, улица ***“ до имот с № УПИ № 2, в посока на
движение квартал „П.“ при управление на МПС – лек автомобил „М., с ДК №
** **** **, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата
– чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДП ,като не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което управлявал и не е изпълнил и задължението да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението и по непредпазливост причинил на К. В. П. от гр. Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява бедрена кост в
областта на тазобедрена става, между двата трохантера, което е причинило
трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок не по-малък
от три и половина –четири месеца, като на основание чл. 78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева в полза на държавата. Със същата
присъда съдът на основание чл. 78а ал. 4 от НК е лишил Д. от право да
управлява МПС за срок от шест месеца от влизане на решението в сила.
Недоволен от така постановения съдебен акт останал Д., поради което
чрез процесуалния си представител го обжалва в предвидения от закона срок
по реда на въззивното производство. Излага подробни съображения като
1
сочи, че приетата от решаващия съд фактическа обстановка не съответства на
действителната. В тази връзка изтъква, че същия безкритично е приел тезата
на прокуратурата ,че пострадалата към момента на удара е била спряла по
средата на уличното платно ,за да си поприказва със свидетелката М.. Излага
,че е налице противоречие между показанията й и тези на последната.
Счита,че елементарната житейска логика сочи, че при движение на
пострадалата и лекия автомобил, управляван от Д. в една посока , то дясната
част на колата може да удари единствено левия крак на пешеходката, а не
десния. По изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени
постановеното от първата инстанция решение и да постанови ново , с което да
оправдае подзащитният му Д. по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание представителя на обвинението счита ,че жалбата е
неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока. Счита
решението за правилно, обосновано и законосъобразно ,поради което следва
да бъде потвърдено, като в частта по чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДП ,следва да бъде
оправдан.
В съдебно заседание процесуалния представител на въззивника
поддържа жалбата по съображенията изложени с нея и моли да бъде уважена.
В допълнение посочва, че по отношение на количката, която е дърпала
пострадалата не се установява какво е станало с нея.
Въззивникът Д., редовно призован за съдебно заседание не се явява.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата ,становището на страните в
процеса,приложените към делото доказателства и след като сам извърши
проверка на постановения съдебен акт, приема за установено следното:
М. Г. Д. живеел в гр. С. и с. Р., община Т.. Притежавал лек автомобил
„М.“ с рег. № ** **** **. Притежавал свидетелство за управление на МПС №
*********, валидно до 10.01.2030 г. , категории С В М АМ ТКТ.
Свидетелката К. В. П., живеела в кв. П. на гр. Т..
Свидетелката Ц. К. също живеела в кв. П. на гр. Т..
Свидетелката Ц.М.а била внучка на свидетелката К..
На 16.07.2022 г. свидетелките П. и К. около 09.00 часа излезли от
домовете си и отишли да пазаруват на кооперативния пазар в гр. Т..
Пострадалата П. имала количка за багаж, която дърпала. След като
напазарували и поставили вещите в количката двете тръгнали обратно да се
връщат. Пострадалата П. отново дърпала количката. Вървели по улица
„***“, която минавала покрай басейна. Същата водела към кв. П.. Двете
свидетелки вървели в дясно по пътното платно, тъй като там имало сянка.
В същото време в посока кв. П. с лекия си автомобил марка джип „Т.“,
рег. № ** **** ** пътувала свидетелката М., заедно с детето си. Тя забелязала
двете жени, заобиколила ги и спряла пред тях, с намерението да ги качи в
автомобила, като зад него останала нейната баба, свидетелката К., тъй като
говорила по телефона. Пострадалата П., дърпайки количката, с покупките
заобиколила посочения по-горе автомобил отдясно и продължила движението
си към кв. П..
2
В този момент и деецът Д. с посочения по-горе автомобил, също пътувал
в посока кв. П..
В момента, в който пострадалата П. в процеса на движение достигнала
до предната лява врата на спрелия автомобил, управляван от свидетелката М.,
последната видяла „с периферията си“, че лек автомобил я изпреварва и
минава покрай нея. В този момент прозорецът й бил леко свален и тя
извикала на пострадалата ,че идва лек автомобил, при което последната леко
се обърнала надясно , като количката с покупките придърпала пред нея. В
същия момент последвал удар от страна на лекия автомобил, управляван от Д.
в десния й крак, при което пострадалата П. паднала на лявата си страна и
падайки изговорила „ ти ме удари“. След това Д. преустановил движението
на управлявания от него лек автомобил в положение с предна част на калника
до този на свидетелката М.. Слязъл от автомобила, отишъл да пострадалата и
й извикал „какво правите“. Пострадалата му отговорила“ти ме удари“. След
това Д. се върнал в лекия автомобил, като непознато момче вдигнало
пострадалата и я поставил на задната седалка на управлявания от М. лек
автомобил. Последната се обадила на телефон 112 и в последствие на място
пристигнали свидетелите С. Х. и Х. Х., служители на РУ на МВР гр. Тетевен.
Пострадалата била откарана в Спешна медицинска помощ – гр. Тетевен.
От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза е
видно, че в резултат на падането на пострадалата П. на лявата й страна и било
причинено трайно затруднение на движението на левия долен крайник за не
по-малко от 3,5- четири месеца, счупване на лява бедрена кост в областта на
тазобедрената става, между двата трохантера , което е по своята същност
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК.
От заключението на вещото лице по автотехническата експертиза е
видно ,че пътното платно в района на местопроизшествието е било
двупосочно, без маркировки с широчина от 5.0 до 5,5 метра, прав участък с
добро асфалтово покритие. Времето е било сухо. При движението си по улица
*** на гр. Т., Д. с управлявания от него автомобил се е приближил до мястото
на местопроизшествието, движейки се със скорост от 12 км/ч. В това време в
същата посока вляво бил спрял лек автомобил Т., с водач свидетелката М.. До
автомобила на пътното платно се движела пострадалата П., дърпайки ръчна
количка. С оглед на конкретната пътна обстановка Д. е могъл да възприеме
описаната по-горе пътна обстановка, за което говори факта, че намалил
движението си почти до спиране, след което потеглил, отклонявайки се вляво
на лекия автомобил Т. и в процеса на движение с предна дясна част/при арка
на калника/ ударил дясната част на тялото на П. бутайки я напред, при което
тя паднала на лявата си страна. В този момент скоростта на движение на
лекия автомобил била 3 км/ч. Мястото на удара е било надлъжно на 80-80,7
метра от приетия ориентир, напречно на 2,6- 3 метра вдясно от левия край на
платното за движение на улица „***“, по посока кв. П., на гр. Т..
При горните факти настоящата инстанция приема, че е налице причинно
следствена връзка между станалото ПТП и настъпилия противоправен
резултат – причинените увреждания на пострадалата П..
3
От заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се
установява,че причина за станалото ПТП са неправилните действия на Д. с
органите на управление на лекия автомобил.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че вина за станалото ПТП има
Д., който с действията си -неправилно боравене с органите на управление на
лекия автомобил нарушил правилата на чл. 20 ал. 1 от ЗДП, а именно –
водачът е длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство,
което управлява и вследствие на това е настъпило и ПТП и причинените на П.
увреждания описни по-горе.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
приема, че Д. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „б“ във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК, затова
че на 16.07.2022 г. , около 10,43 ч. в гр. Т., област Ловешка, улица ***“ до
имот с № УПИ № 2, в посока на движение квартал „П.“ при управление на
МПС – лек автомобил „М., с ДК № ** **** **, негова собственост, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 1 от ЗДП ,като не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и по
непредпазливост причинил на К. В. П. от гр. Т. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява бедрена кост в областта на тазобедрена
става, между двата трохантера, което е причинило трайно затруднение на
движението на ляв долен крайник за срок не по-малък от три и половина –
четири месеца.
От обективна страна същия е осъществил изпълнителното деяние, като
при управление на собствения си лек автомобил марка„М., с ДК № ** **** **
нарушил правилата за движение съдържащи се в чл. 20 ал. 1 от ЗДП ,
вследствие на което възникнало ПТП, при което на К. П. били причинени
увреждания, представляващи средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
ал. 2 от НК. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелката М.,
свидетелите С. Х., Х. Х., К., П., заключенията на вещите лица по съдебно-
медицинската експертиза – д-р Д. и автотехническата експертиза Д., както и
на приложените към делото писмени доказателства. Същите взаимно се
допълват и подкрепят, относно механизма на станалото ПТП, а именно, че в
момента на удара от страна на лекия автомобил, управляван от Д.,
пострадалата П. е била обърната надясно спрямо него и е била ударена в
дясно. Единственото противоречие са показанията на свидетелката П., в
частта им, че в този момент, тя е разговаряла със свидетелката М..
Последната сочи, че само е предупредила П., че приближава лек автомобил,
като не са разговаряли повече. Съдът приема ,че това обстоятелство не
променя механизма на ПТП, тъй като безспорно както от нейните показания,
така и на свидетелката М. се установява, че в момента на удара, пострадалата
П. е била обърнала тялото си на дясно спрямо посоката на движение на лекия
автомобил, управляван от Д..
Освен това съдът приема, че пряка и непосредствена причина за
станалото ПТП е нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДП, но не и на алинея 2 от
същия закон. От заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза се установява, че управлявания от дееца Д. лек автомобил е можел
4
да премине, покрай пострадалата без да я удари. Освен това от
доказателствата по делото не се установява да е възникнала опасност за
движението, в процеса на управление на лекия автомобил, от страна на дееца
Д., което да е налагало същия да спре и поради скоростта му на движение той
не го е сторил и това да е довело да настъпилото ПТП.
От субективна страна Д. е действал виновно, по непредпазливост, като
проявна форма на вината е престъпна небрежност – същия не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен
да ги предвиди. Доказателства в тази насока са всички посочени по- горе.
За престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „б“ от НК законодателят е
предвидил наказание до три години лишаване от свобода или пробация. Д. не
е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаване от
наказателна отговорност по тази глава и от престъплението не са причинени
имуществени вреди. Следователно по отношение на него могат да се
приложат разпоредбите на чл. 78а от НК, като правилно решаващия съд на
основание на този текст от закона го е освободил от наказателна отговорност
и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Освен това
настоящата инстанция приема ,че правилно решаващия съд е приложил
разпоредбата на чл. 78а ал. 4 от НК и е наложил на Д. наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца от влизане на решението
в сила. Настоящата инстанция приема ,че така наложените наказания са
справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца и
чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК.
При горните съображения съдът не споделя възраженията направени от
процесуалния представител на въззивника.
Освен това съдът приема, с оглед на изложеното по-горе, че следва да се
измени решение № 23/05.04.2023 г. , постановено по НАХД № 17/2023 г.
Тетевенският районен съд , трети граждански състав е признал М. Г. Д., ЕГН
********** за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“
във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК, в частта, с която е прието, че Д. е нарушил
правилата за движение по чл. 20 ал. 2 от ЗДП, като го оправдае по
обвинението в тази му част.
В останалата част следва да се потвърди решението.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 23/05.04.2023 г. , постановено по НАХД №
17/2023 г. на Тетевенският районен съд , трети граждански състав, с което е
признал М. Г. Д., ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343 ал. 1 б. „б“ във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК, в частта, с която е
прието, че Д. е нарушил правилата за движение по чл. 20 ал. 2 от ЗДП, като го
5
оправдава по обвинението в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се съобщи на страните, че решението е изготвено с мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6