Р Е Ш Е Н И Е
№ 2849 04.11.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На трети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8 374 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез адвокат юрисконсулт Паолина Видева Йовчева, преупълномощена от „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“ против Д.Й.Д. ЕГН **********, с адрес: *** и Н.И.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца сумата 1 809, 55 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
С определение от 23.10.2018 година производството по делото е прекратено по отношение на ответника Н.И.Г. ЕГН **********, с адрес: ***. Заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в сила по отношение на длъжника Н.И.Г., в качеството й на ЕТ „БОЗКО- Н.И.“ ЕИК ********* и е издаден изпълнителен лист.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим по отношение на ответника Д.Й.Д., тъй като със Заповед № 3033 от 13.08.208 година, постановена по частно гражданско дело № 5911 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответната страна на сумите, индивидуализирани в исковата молба, и предвид указване на кредитора предявяване на иск по повод постъпило възражение от посочения длъжник.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На 14.08.2008г. между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, от една страна като кредитор, и ЕТ „БОЗКО- Н.И.“ ЕИК *********, от друга като - като кредитополучател, и Н.И.Г. с ЕГН **********, Д.Й.Д. ЕГН ********** - като солидарни длъжници, е сключен Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 105 в размер на общо 10 000 с цел - за финансиране основната дейност на фирмата- довършителни СМР. Насрещното задължение е за връщане на кредита заедно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове. Крайният срок за погасяване на задълженията е предвиден в т.7.1 от договора за кредит и е 13.08.2009г.
Впоследствие са сключвани анекси към договора за кредит, с които се променят лихвени и/или други условия по кредита, както и се продължава крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита. С Анекс №1/12.08.2009г., към договора за кредит страните са променили срока за погасяване на суми по кредита, като е определен нов краен срок за погасяване (издължаване) на кредита съгласно т.7.1 - 13.09.2009г.. Като солидарен длъжник по кредита встъпва „БОЗКО 74“ ООД, ЕИК *********.
С Анекс №2/16.01.2012г. към договора за кредит, и считано от датата на влизането му в сила, страните се съгласяват и приемат, че установеното в договора за кредит и анексите към него в пълен обем изцяло се преурежда, заменя и приема съдържанието и параметрите, установени с този анекс, който регулира всички отношения между страните до окончателното събиране вземанията на Банката по договора за кредит в пълен размер (главница, лихви, комисионни, разноски, такси и др.). Съгласно т.2.8 от анекса, редовният дълг, считано от датата на анекса, формиран от редовна главница по т.2.4, неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата по т.2.5, начислена, неизискуема лихва по т.2.6 и начислена, просрочена и изискуема лихва по т.2.7, е в размер на 3149,22 лева, като погасяването ще се извършва съгласно договорен погасителен план по т.7, на вноски, дължими на 20-то число от месеца. Съгласно т.7.2 от анекса е определен нов краен срок за погасяване (издължаване) на кредита - 20.12.2014г.
Солидарната отговорност е поета съгласно чл.16.3 от договора за кредит, на основание гл.VI и гл.VII от ЗЗД, като изрично е договорено, че всяко едно от солидарно задължените лица отговаря за цялото задължение по договора.
След сключване на Анекса, длъжниците са погасили част от месечните си вноски, след което са преустановили плащанията си. Останало е непогасено задължение в размер на 2251.26лв., от които: главница- 1809,55 лв. и договорна лихва- 441,71лв.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.12.2014г. „Уникредит Булбанк“ АД е прехвърлила вземанията си по договора за банков кредит на заявителя.
В исковата молба е посочено, че съгласно т.4.3 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени
изрични пълномощни, цесионера - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и
„Иванов и Денев - Адвокатско дружество“ са упълномощени от - цедента „Уникредит Булбанк“ АД да
извършват уведомяване от негово име и за негова сметка. Ищецът, чрез
представляваща твърди че уведомленията са изпратени на посочените в договора и
анексите адреси на всеки един от длъжниците. Писмата
се връщат в цялост, като на известието за доставка е отбелязано
„Непотърсено“. На следващо място ищецът,
чрез процесуалния си представител, излага довод, че ответника следва да се
счита уведомен за цесията с връчване на
препис от исковата молба и приложенията и този факти следва да бъде взет
предвид съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК.
Поради изложеното ищецът
предявява посочения иск за установяване на дължимост
на главница.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.Й.Д., чрез адвокат А.Д.,***, в който на първо място оспорва представителната власт на юрисконсулта, подал исковата молба. Позовава се на нормите на чл.71, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата, като посочва, че адвокатско дружество може да преупълномощи само адвокат.
В писмения отговор ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва пълномощно от 05.03.2013 година от управителя на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , с което упълномощава Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ да уведомява длъжници на дружеството за непородило правно действие, тъй като пълномощното предхожда като дата сключването на договора за цесия. Поради това счита, че и писмото, с което е уведомен доверителя й за промяната на кредитора по правоотношението за непородило правно действие. В тази насока са изложени подробни фактически и правни доводи. Конкретизира, че в пълномощното не е предвидена възможност за преупълномощаване поради което няма как адвокатското дружество да извърши такова уведомяване от името на „Уникредит Булбанк“ АД. На следващо място в писмения отговор от името на ответника е поискано да бъде посочено кое точно вземане, произтичащо от договор претендира да е прехвърлено с цесията. В тази насока е изложено, че сумата не съвпада с никоя от сумите, посочени в анексите. Претендираните от ищеца вземания не кореспондират с описано в договора в договора за цесия. По изложените съображения ответникът е отправил искане предявеният иск да бъде отхвърлен.
В изпълнение на указания от името на дружеството – ищец са постъпили доказателства за упълномощаване на адвокат.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа предявения иск, сочи доказателства и отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде приета за установена дължимост на сумата от страна на ответника.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, отново поддържа становището за липса на представителна власт на адвоката, представляващ дружеството, което е ищец. Поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора отправя искане за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
По отношение на възражението за липса на представителна власт на адвокат К. да осъществява процесуални действия от името на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, настоящият състав приема, че приложение следва да намери чл. 77 от Закона за адвокатурата, на който тя се е позовала и съгласно който адвокати, адвокатски дружества, адвокати от Европейския съюз и групи адвокати от Европейския съюз, трайно установени на територията на Република България или временно упражняващи професията при условията на чл. 19г, могат да сключват помежду си писмен срочен или безсрочен договор за постоянна работа срещу определено възнаграждение. Ако в договора не е уговорено друго, възнаграждението се дължи месечно. В чл.77, ал.2 от ЗА е посочено, че в случаите, когато договорът предвижда и явяване пред съд, упълномощаването се извършва от адвоката, адвоката от Европейския съюз или адвокатското дружество, сключили договора. В този случай възложителят извършва преупълномощаване със съгласието на клиента. В случая за установяване на тези правнорелевантни факти като писмени доказателства по делото са представени Рамков договор за постоянна работа по дела на основание чл.77 от Закона за адвокатурата между „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“, от една страна, и от друга – адвокат Н.С.К., като договорът е безсрочен. Към исковата молба е приложено пълномощно от представляващия дружеството ищец „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД управител, с което е учредена представителна власт на посоченото по – горе адвокатско дружество и в чиято т.9 е посочено, че дружеството има право да преупълномощава и други адвокати. При това положение настоящият състав приема, че е налице съгласие на клиента по смисъла на чл.77, ал.2 от ЗА и процесуалният представител е упълномощен в съответствие с изискванията на закона.
По отношение на правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 430 от ТЗ за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца главница по договор за банков кредит, което вземане е прехвърлено съгласно чл.99 от ЗЗД с договор за цесия на ищеца.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически страна:
По възражението на процесуалния представител на ответника за липса на действие на договора за цесия, тъй като задълженията не са индивидуализирани, които факти са и предмет на доказване в настоящия процес съдът приема следното:
От приетия като писмено доказателство договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.12.2014 година, сключен между „УниКредит Булбанк“ АД, от една страна като цедент, и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от друга – като цесионер, се установява, че предмета на договора /§2/ е прехвърляне и продаване заедно със съпътстващите гаранции портфолио с необслужвани вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени от цедента с трети лица. Конкретизирано е, че продадените и прехвърлени вземания са описани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за цесия. Страните са постигнали съгласие, че вземанията се прехвърлят към цесионера в състоянието им към датата на влизане в сила на този договор. В приложение № 1 , под № 40, се съдържа задължение на ЕТ „БОЗКО – Н.И.“ с номер кредит № 955LTOC120190201, с посочена главница в размер от 1 809,55 лева, и лихви в размер на 441,71 лева, към датата на договора за цесия – 08.12.2014 година. По делото е приложено и писмено доказателство – Приложение № 5 към договора за цесия, подписано от представляващите цедента, представляващо потвърждение на извършената цесия. По отношение на направеното възражение от процесуалния представител на ответника за това, че договора, който е прехвърлен с цесията, е различен от договора, сключен между едноличния търговец и банката, настоящият състав взе предвид приетото като писмено доказателство писмо от „УниКредит Булбанк“ АД, в което е отразено, че потвърждава договор за банков револвиращ кредит № 105 от 14.08.2008 година /описан и в исковата молба/, анексите към него и задължените лица, в съответствие на номер на контракт № 955LTOC120190201 обслужвал кредита. Не се установява по делото между тези страни да е възникнало друго правоотношение с източник договор за банков кредит. При това положение и с оглед режима, при който се учредяват и действат банките, настоящият състав приема за установено, че е налице идентичност в правоотношението, което е прехвърлено с договора за цесия и описаното в исковата молба. По делото липсват доказателства за уведомяване на длъжниците по договора за прехвърляне на вземането преди подаване на заявлението и преди подаване на исковата молба, но на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде взет предвид факта, настъпил в хода на настоящия процес за това, че ответникът е уведомен, съгласно чл.99 от ЗЗД, чрез процесуалния му представител с получаване на препис от исковата молба и приложените по делото доказателства от ищеца, който е упълномощен от цедента /пълномощно, представляващо лист 64 от делото и пълномощно, представляващо лист 52 от делото/. Възражението за това, че упълномощаването на адвокатското дружество от страна на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в посочения смисъл е от 05.03.2013 година, която дата предхожда датата на цесията е неоснователно, тъй като това не е пречка да породи действието си с оглед изричното овластяване за уведомяване на всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към съответните договори за цесия безсрочно и предвид обстоятелството, че пълномощното следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощителя /т.9/. За този извод – относно надлежното уведомяване на ответника за цесията, с оглед нормата на чл.99 от ЗЗД, настоящият състав взе предвид и пълномощното, представляващо лист 52 от делото, с което цедента „УниКредит Булбанк“ АД, чрез представляващите го главен изпълнителен директор и оперативен директор, упълномощават цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, представлявано от управителя, да уведомят длъжниците. С горните мотиви настоящият състав приема, че договора за цесия е породил действие си между страните и по отношение на длъжника в съответствие с чл.99 от ЗЗД и има за предмет и договора за банков кредит, индивидуализиран в исковата молба.
От приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно - икономическа експертиза, се установява, че на 14.08.2008г. между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, от една страна като кредитор, и ЕТ „БОЗКО- Н.И.“ ЕИК *********, от друга като - като кредитополучател, и Д.Й.Д. ЕГН ********** - като солидарен длъжник, е сключен Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 105 в размер на общо 10 000 с цел - за финансиране основната дейност на фирмата- довършителни СМР. Насрещното задължение е за връщане на кредита заедно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове. Крайният срок за погасяване на задълженията е предвиден в т.7.1 от договора за кредит и е 13.08.2009г. Впоследствие с два анекса срокът на договора е продължаван, като е уговорен краен срок за издължаване на главницата – 20.12.2014 година, променяни са и други уговорки между страните.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от страните, а и съдът го приема за обосновано, се установява, че на 08.08.2008 година кредитополучателя е усвоил сумата 9 719, 00 лева. Заключението е направено въз основа на анализ на представено извлечение за движението по кредитен контракт. В заключението са посочени и извършените плащания на задължения по договора, които са в размер от 10 230, 59 лева и погасените задължения с тези вноски както следва: сумата 7 909, 45 лева, представляваща главница, сумата 1 217, 12 лева, представляваща договорна лихва за редовна главница, сумата 564, 41 лева, представляваща договорна лихва за просрочена главница и сумата 539, 61 лева, представляваща наказателна лихва при просрочена главница и/ или лихва. Вещото лице е посочила, че към датата на цесията задължението за главница е в размер от 1 809, 55 лева, каквато е и цената на иска на същото основание. В заповедното и исковото производство не е поискано присъждане на договорна лихва в размер от 441, 71 лева за периода от 11.06.2014 година до 20.12.2014 година, също предмет на договора за цесия.
Материално правната отговорност на ответника Д.Й.Д. се установява от чл. 121 от ЗЗД и съгласно който освен в предвидените в закона случаи солидарност между или повече длъжници възниква само когато е уговорена. С изложеното той се е съгласил с подписване на договора.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде уважен.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в доказан до момент размер от 236, 19 лева, от които сумата 36,19 лева, представляваща платена държавна такса и сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 45, 03 лева. В решението следва да бъде отразено, че задължението за присъждане на тези разноски е солидарно с едноличния търговец, за който вече е издаден изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл.235, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Й.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез адвокат Н.К., като солидарен длъжник сумата от 1 809, 55 лева /хиляда осемстотин и девет лева, петдесет и пет стотинки/, представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 105 от 14.08.2008 година, сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, заедно с ЕТ „БОЗКО- Н.И.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Меден Рудник“ бл.29, вх.5, ет.3, ап.89, по отношение на който е издаден изпълнителен лист на 04.10.2018 година, плащане на която сума е разпоредено със Заповед № 3033 от 13.08.208 година, постановена по частно гражданско дело № 5911 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10.08.2018 година до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Д.Й.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, да платят на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез адвокат Н.К., сумата 236, 19 лева /двеста тридесет и шест лева и деветнадесет стотинки/, представлява разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА Д.Й.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, да платят на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез адвокат Н.К., сумата 45, 03 лева /четиридесет и пет лева и три стотинки/, като задължението е солидарно с ЕТ „БОЗКО- Н.И.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Меден Рудник“ бл.29, вх.5, ет.3, ап.89, и за едноличния търговец е издаден изпълнителен лист на 04.10.2018 година по частно гражданско дело № 5911 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.