Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №14231 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ от Д. Д.Д. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ АД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща частичен иск
от остатъка в размер на 4 500 лева - дължимо застрахователно обезщетение за
нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден
капак, калник преден ляв, подкалник ПВЦ преден ляв, фар ляв, фар за мъгла
преден ляв, спойлер предна броня, резервоар стъклоумивател и лайсна преден ляв
калник, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
застрахователен договор №440117031050972/18.09.2017г. за „Каско+” на
лек автомобил Сузуки Гранд Витара с
ДК №**КТ, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -21.09.2018г. до
окончателното изплащане.
Ищцата
излага, че на 18.09.2017г. сключила застраховка „ Каско+“, клауза „ Пълно
каско“ на собствения си л.а. Сузуки Гранд Витара с ДК №**КТ с ответното дружество със срок на
действие 19.09.2017г. до 18.09.2018г., обективирана в
полица№440117031050972/18.09.2017г. Застрахователната премия, която следвало да
заплати била 8741 лева и била заплатена еднократно при сключване на
застраховката. Автомобилът бил
застрахован за сумата от 8 741 лева.
Сочи,
че на 10.08.2018г. предоставила автомобила за управление на В.Б., която
управлявайки автомобила претърпяла ПТП
на 11.08.2018г. в къмпинг Арапя пред хотел Арапя Дел Сол при излизане на
завой, при мокра настилка след поднасяне на автомобила, при което същата губи
контрол и блъска паркираните вляво автомобили. За настъпилото ПТП били
уведомени контролните органи, които посетили мястото на произшествието и
съставили протокол за ПТП №1461310. В протокола като причина за настъпване на
произшествието била посочена, че Венеция Б., движейки се с несъобразена скорост губи контрол над
управляваното МПС и реализира ПТП с
материални щети с паркиралите от лявата страна автомобили.
Твърди,
че за настъпилото ПТП уведомила застрахователя, като него негов служител
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил
Опис-заключение по щета №44010311806820/22.08.2018г. В описа като увредени
детайли били описани: предна броня,
преден капак, калник преден ляв, подкалник ПВЦ преден ляв, фар ляв, фар за
мъгла преден ляв, спойлер предна броня, резервоар стъклоумивател и лайсна
преден ляв калник. На 05.09.2018г. получили уведомление с изх.№752/05.09.2018г.
от ответника, че отказва да й изплати обезщетение, като се позовава на
чл.9,т.1.10 от ОУ – „По тези общи условия застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети настъпили в резултат на … управление на МПС
след употреба на алкохол над допустимите от закона норми или под въздействието
на наркотично средство или негов аналог или водачът е отказал да се подложи на
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог или се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог, както след прием от водача на
застрахованото МПС на медикаменти или хранителни добавки, при чиито прием е
протизаконно шофирането“.
Счита,
че отказът на ответника да изплати застрахователно обезщетение е несонователен.
Твърди, че от химическата експертиза се установява, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е
в нормите, разрешени от закона – 0.39 промила.
Излага,
че след извършено проучване в няколко сервиза установил, че сумата необходима
за възстановяване на автомобила била в размер на 4500 лева. Твърди, че
увредените части са били оригинални и следва да бъдат подменени с
оригинални.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът „ДЗИ –Общо застраховане“АД е
депозирал писмен отговор, в който е изразено становище за
неоснователност на иска. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца.
Твърди
се, че застрахованият не е изпълнил задълженията си да пази и да ползва МПС с
грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да
спазва техническите и законовите правила за неговата експлоатация, вследствие
на което се създали предпоставки за увеличаване на риска и настъпило
застрахователното събитие. Твърди се, че водачът на МПС В.Б. е нарушила
чл.5,ал.3, т.1 ЗДвП и виновно е причинила ПТП, като управлявала превозно
средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 промила, а именно 0.66 промила. Това било установено посредством
дрегер 7510 от пристигналия на място екип на МВР. Предвид наличието на алкохол
в кръвта в количество 0.66 промила и т.9.1.10 от ОУ застрахователното дружество отказало да заплати застрахователно
обезщетение.
Оспорва
твърденията на ищеца, че водачът е управлявал с 0.39 промила . Сочи, че не са
спазени изискванията на чл.17,ал.4 Наредба №1/19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
– вакуумните епруветки, съдържащи пробите,
да бъдат запечатвани със стикер със сериен номер от талона за медицинско
изследване. Сочи се, че пробата е предадена на ръка и по този начин не било
възможно доказването, че кръвната проба, съдържаща се във вакуумната епруветка
е действително от изследваното лице В.Б.. Кръвната проба била предоставена от В.Б.
в 9.00 часа или един час и половина след настъпване на ПТП и предвид изминалия период от време
концентрацията на алкохол в кръвта на виновния водач била намаляла. Излагат се
и съображения за виновно нарушаване от страна на водача на разпоредбата на
чл.20,ал.2 ЗДвП.
В
условията на евентуалност претенцията се оспорва по размер. Твърди се, че
ищецът не е навел доказателства, че увредените части по автомобила са били
оригинални и че същите не могат да бъдат подменени с части от алтернативен
производител и монтирани в сервизи не притежаващи сертификат ISO 9001:2008.
Отправя се искане в случай, че бъде установена
тотална щета, претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. В тази връзка
се излага, че не са представени доказателства, че регистрацията на МПС е
прекратена.Отделно от това се сочи, че при тотална щета се изплаща
застрахователно обезщетение не повече от действителната му стойност към датата на настъпване на
застрахователното събитие, намалена със стойността на годините за използваните
части.
Твърди
се също, че на застрахования била изплатена сумата от 1310.61 лева по щета
№44010311800562, като отговорността на застрахователя след приспадане на тази
сума била до 7 430.39 лева, а не
8 741 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представено е Свидетелство за регистрация част I, издадено на 18.09.2012г. , от което е видно че собственик на л.а. Сузуки Гранд Витара с ДК №**КТ е ищцата Д.Д.Д..
От застрахователна полица №440117031050972/18.09.2017г. за „Каско+” се установява, че между „Д.з.”ЕАД и В.В.В. е сключена застраховка „Каско+”, по отношение на л.а. Сузуки Гранд Витара с ДК №**КТ със срок на действие 19.09.2017г. – 18.09.2018г., като дължимата по застраховката застрахователна премия в размер на 521.35 лева, уговорена да се плати разсрочено. Уговорената застрахователна сума е в размер на 8741 лева.
Видно от Протокол за
ПТП №1461310/11.08.2018г., е че при посещение от същата дата на автоконтрольор
в РУ Царево на датата на издаването му
при къмпинг Арапя, пред хотел Арапя делсол в посока общински път Царево е
настъпило ПТП, при което В.И.Б. като водач на л.а. Сузуки Гранд Витара с ДК
№**КТ , движейки се с несъобразена скорост, губи контрола на МПС и удря
паркиралите в лявата страна две МПС. В графата „алкохол“ е вписано наличие на
концентрация на алкохол 0.05- 1.2.
Представен
е Протокол за медицинско изследване на алкохол или друго упойващо вещество
№0009301 от 11.08.2018г. 9.00 часа е
отразено вземането на кръвна проба от В.И.Б. с отразяване, че същата е признала
употребата на алкохол – мастика- узо 150 гр. На 10-11.08.2018г. 22 – 01 часа.
Съгласно Протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта
№424/13.08.2018г. се установява наличието на етилов алкохол в кръвната проба на
В.И.Б. 0.39 промила грам на литър.
В Опис заключение по щета №11010311806820/22.08.2018г. са описани следните щети по л.а. Сузуки Гранд Витара с ДК №**КТ :предна броня, преден капак, калник преден, подкалник PVC, фар ляв, фар за мъгла, спойлер предна броня, резервоар стъклоумивател, лайсна преден ляв калник.
С Уведомление изх. №752/05.09.2018г. „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е запознало Д.Д. със становището на назначената по щета №11010311806820/ 22.08.2018г. експертна комисия, съобразно което е налице хипотезата на чл.9.1.10 от ОУ, при която застрахователят не предоставя застрахователно покритие по щети, настъпили в резултат на управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите от закона норми, поради и което е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по щетата.
На В.И.Б. е съставен АУАН №0651781/11.08.2018г., съгласно който същата при процесното ПТП е била тествана с дрегер 7510 +, като е установено наличието на алкохол с концентрация 0.66 промила. Издадено е и наказателно постановление №18-0302-000342/28.08.2018г.
Представени са Общите условия на автомобилна застраховка Каско.
Съгласно заключението на проведената по делото САТЕ уврежданията, които са установени от застрахователя и видими на изготвения снимков материал са : предна броня, преден капак, калник преден, подкалник PVC, фар ляв, фар за мъгла, спойлер предна броня, резервоар стъклоумивател, лайсна преден ляв калник. Стойността за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени е 4 334.51 лева. Пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП е 12 000 лева. Автомобилът е възстановен.
Съгласно заключението на проведената СМЕ от д-р Д.Д. отчетената разлика между пробата в издишания въздух при изследването с Алкотест Дрегер и кръвната проба, изследвана по газхрамотографски метод се дължи на разликата във времето между изследването с дрегер и вземането на кръв за изследване по газхематографски път. Съобразно метода/ формулата на Видмарк може да се определи, че към времето на предварителното изпробване концентрацията на етилов алкохол в била в порядъка на 0.615 %, което съответства на лека степен на алкохолно повлияване.
Проведена е повторна СМЕ, изгответна от д-р В.Д., която потвърждава, че съобразно формулата на Видмарк следва да се приеме, че при ПТП концентрацията на алкохол е била 0.615 %, като разликата между дрегера и кръвната проба се дължи на изминалото време и вероятността водачът да разгражда алкохола по –бързо от средното – около 0.18 % промили в час.
Съдът с оглед
гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи :
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ.
В тежест на застрахования е да установи
наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
застрахователно събитие, което е в причинно-следствена връзка с причинените
щети на застрахованото имущество, вида и размера на тези щети.
В тежест на застрахователя е да установи, че е
изплатил следващото се застрахователно обезщетение или наличие на
обстоятелства, установяващи, че настъпилото събитие не е покрит с договора
риск.
На
основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
сключването от страните на застрахователен договор, обективиран в полица №440117031050972/18.09.2017г.
за „Каско+”
Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е
предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
В чл.408,ал.1 КЗ са изброени хипотезите, в които застрахователят може да откаже плащането на обезщетение, като в т.3 е предвидено – при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Застрахователят оспорва предявения иск с
твърдението, че обстоятелствата, при които е настъпило ПТП – управление на МПС
след употреба на алкохол са изключени от
застрахователно покритие.
От заключението и на двете изготвени СМЕ се
установява, че водачът на застрахования в ответното дружество лек
автомобил към момента на настъпване на
ПТП е управлявал същия след употреба на алкохол, като концентрацията е отчетена
с дрегер от контролните органи и е възлизала на 0.66 промила, а при кръвната
проба тази стойност е била 0.39 промила. Разликата при двете проби се дължи на
изминалия времеви период между двете проби, като заключението по повторната
експертиза допълва, че е възможно тази разлика да се дължи и на способността на
водача да разгражда по-бързо алкохола от средната норма, която е 0.18 промила в
час. И двамата експерта дават за средна стойност 0.62 промила по метода/
формулата на Видмарк.
Общите условия на застрахователя в т.9.1.10 , на
която същият се позовава предвиждат за изключение, при което не се предоставя
застрахователно покритие за щети, които са настъпили при управление на МПС след
употреба на алкохол над допустимите от закона норми или под въздействието
на наркотично вещество или негов аналог, или водачът е
отказал да се подложи, или се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог, както и след прием на медикаменти или хранителни
добавки, при чиито прием е противопоказано шофиране.
От събраните по делото доказателства се
установява, че водачът на застрахования автомобил е управлявал същия под въздействие на алкохол
със средна стойност съобразно заключенията на двете експертизи, към момента на
настъпване на ПТП 0.62 %, което е над законоустановения минимум, съгласно
разпоредбата на чл.5,ал.3, т.1 от ЗДвП. Това обосновава извод, че са налице
предпоставките на чл.408,ал.1, т.3 КЗ и
чл.9,1, т.10 от Общите условия като настъпилите
щети вследствие на процесното ПТП не представляват покрит застрахователен риск,
поради и което застрахователят не дължи застрахователно обезщетение.
С
оглед изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските :
Съобразно изхода на делото в
полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски , както следва : сумата от 350 лева – за депозит
за вещи лица и сумата от 360 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78,ал.3 ГПК.
На горните съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.Д.,
ЕГН: ********** с адрес *** срещу „Д.З.
” ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание чл.405,ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от остатъка
в размер на 4 500 лева - дължимо застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден капак,
калник преден ляв, подкалник ПВЦ преден ляв, фар ляв, фар за мъгла преден ляв,
спойлер предна броня, резервоар стъклоумивател и лайсна преден ляв калник,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователен
договор №440117031050972/ 18.09.2017г.
за „Каско+” на лек автомобил Сузуки
Гранд Витара с ДК №**КТ, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
-21.09.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.,ЕГН: ********** с
адрес *** да заплати на „Д.З.”
ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 710/седемстотин и десет/ лева,
представляваща направените разноски в производството по делото, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаването му пред Варненския окръжен съд.