№ 11155
гр. София, 17.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110153950 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е такова по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението на кредитора и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 14487/9.10.2021 година, с която е разпоредил длъжникът В.
В. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – град София, ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, да заплати
на кредитора „МП, сумата от общо 915,04 лева – представляваща неизплатени задължения
по Договор за кредит № М**********/2.6.2020 година, от които:
- 788,98 лева – представляващи 8 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за
периода от 10.11.2020 година до 10.6.2021 година, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от депозирането на заявлението пред заповедния съд – 16.9.2021 година до
окончателното ѝ изплащане;
- 126,06 лева – представляващи 8 броя незаплатени вноски по договорна
възнаградителна лихва, дължими за периода от 10.11.2020 година до 10.6.2021 година.
- сумата от 42,82 лева – представляваща лихва за забава за периода от 11.11.2020
година до 31.8.2021 година;
- сумата на сторените по делото разноски – 42,95 лева –заплатена държавна такса и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева с ДДС.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение
по смисъла на чл.414а от ГПК като е заявил, че дължима сума е заплатена – така с
възражение с вх.№ 95914/26.11.2021 година.
Преди да бъде докладвано възражението за произнасяне – по делото е постъпила и
молба с вх.№ 101711/3.12.2021 година от кредитора, с която е заявено оттегляне на
заявлението.
Съдът С оглед на С оглед на постъпилата молба от кредитора съдът приема, че не
следва да дава указания на заявителя да изрази становище по постъпилото възражение по
чл.414а от ГПК.
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази следното:
1
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
влиза в сила.
По смисъла на чл.414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за възражение – този
по чл.412, т.8 от ГПК може да подаде възражение, към което да приложи доказателства за
извършеното плащане. Съдът дава указания на заявителя, който има право да изрази
становище.
По аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4 изречение първо и изречение второ, в
случай, че в указания срок заявителят депозира становище съдът дължи произнасяне по
постъпилото възражение и становище, но по волята на законодателя, това не е свързано с
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за уважаване на
заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на изпълнителен лист за сумите по
заповедта за изпълнение и съответно по възражението на длъжника за разноските.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за изпълнение, за
което страните не спорят за съда е и несъмнено, че с разпоредбата на чл.414а от ГПК
законодателно се цели да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на
задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно
вземането посочено в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на
кредитора да получи изпълнение на вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство кредиторът се
удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск за установяване на
вземането си. Плащането обаче не спира срокът за подаване на възражение срещу заповедта
– такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а
напротив налага извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск,
освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в
становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което
обуславя наличието на правен спор. В казуса кредиторът не възразява и признава, че
длъжникът да е заплатил сумите по заповедта за изпълнение в цялост, ведно с уважените
суми за разноски.
При горното съдът като приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила с
изтичането на дадените на страните срокове – за възражение и становище, като приема, че
срещу длъжника не следва да се издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта за
изпълнение.
Следва да се посочи, че вземането по заповедта за изпълнение – дълг и разноски в
производството е удовлетворено изцяло. При това заповедта за изпълнение е влязла в сила с
изтичането на срока.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК – за да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е заявено още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се следва не само
да е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право –
т.е. удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде
издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение като се има
предвид извършеното плащане от длъжника – следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл.416 от ГПК във връзка с чл.414а, ал.4,
2
изречение второ от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист в заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 55211/16.9.2021 година, въз основа на което
е образувано ч.гр.дело № 53950/2021 година по описа на Софийски районен съд, по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
14487/9.10.2021 година – поради плащане на вземането по заповедта, признато от
заявителя.
Прекратява производството по ч.гр.дело № 53950/2021 година по описа на Софийски
районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд - с частна жалба в
двуседмичен срок, който за страните тече от връчването на разпореждането.
Препис да се връчи на заявителя и длъжника.
Следи влизане на определението в сила делото да се предаде в „Архив“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3