МОТИВИ: срещу подсъдимия М.А.И. *** е предявено обвинение по чл. 343 б ал.2 във
вр. с ал.1 от НК
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан по време на досъдебното
производство подсъдимия дава кратки обяснения, не се признава за виновен. Разпитан в хода на
съдебното следствие подсъдимия не се
признава за виновен, дава обяснения.
Деянието му се доказва по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства.
От обясненията дадени от подсъдимия М.И.,
в хода на съдебното следствие, съпоставени с показанията на свидетелите И.П.П.
– дадени в хода на съдебното следствие и четени на осн. чл. 281 от НПК, А.М.И.,
Д.Г.С., И.Г.П., И.И.Ч., заключението на съдебно медицинската
експретиза, заключението на автотехническата експертиза, фотоснимки
изготвени от д-р Я.К., съдържащи се и на цифров носител, справка от ЦСМП Габрово, ведно с ксерокопие
от страницата в журнала – л. 40 – 41,
справка от д-р Е.М. – л. 42,
писмо от Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Габрово ведно с
протокол за ПТП № 1482048, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
план-схема към протокола за ПТП и изготвен фотоалбум, съдържащ 6 бр. снимки,
изготвени от възникнало ПТП на
20.03.2016г., съдържащи се и на цифров носител, както и писмените материали
съдържащи се в ДП № 235/2016г. по описа на РУ Полиция Габрово, приобщени по
реда предвиден в НПК и имащи значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, както следва: АУАН, талон за
медицинско изследване, Заповед за ПАМ,
доклад за установен факт и предприето
действие, справка картон на водача – 2 бр.,
Наказателно постановление № 16-0892-000200 от 28.04.2016г., справка от Началник сектор Пътна полиция – л.
32 от ДП, справка от началник сектор
Пътна полиция - л. 34 от ДП, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, съдебно медицинско
удостоврение № 56/2016г., съдебно
медицинско удостоверение № 55/2016г., съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М.И. *** и от 2011г. не
е правоспособен водач на МПС, поради отнети
всички контролни точки.
На 20.03.2016г. вечерта, малко след
20,00 часа, подсъдимият М. И. управлявал товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер” с рег. № ЕВ 0207 АХ по бул. „Хемус” в гр. Габрово в посока към кв.
„Бичкиня”, като преди това консумирал алкохол.
Непосредствено преди тунела на посочения булевард, подсъдимият изубил
контрол върху управлението на
автомобила, който се блъснал в скала, вдясно от пътното платно, след което се ударил в стената на тунела. След
произшествието, подсъдимият излязъл от автомобила и започнал да обикаля
наоколо. В това време покрай катастрофиралия микробус преминали свидетелите И.П. и И.П.. Виждайки микробуса, двамата свидетели
слезли от автомобила, с който пътували, за видят имали в катастрофиралия
микробус, хора, които се нуждаят от
помощ. Докато двамата оглеждали микробуса, в който нямало
никой, покрай тях преминал подсъдимия И.. Свидетелите П. и П. го запитали, той ли е
управлявал микробуса, на което
подсъдимия отговорил, че не е управлявал
и продължил пеша през тунела в посока кв. Бичкиня. Малко след това на място пристигнал
автопатрулен екип, в състава на който бил свидетелят Д. С..
Свидетелите П. и П. обяснили на свидетелят С. и неговите колеги, какво са видели и в каква посока е тръгнал
подсъдимия, при което полицаите
предприели издриване. След извършен
обход в района, в гористата местност
след тунела, в посока кв. Бичкиня, полицаите установили подсъдимия И.. Последният бил във видимо нетрезво състояние, с
кръв по челото, с наранявания по главата. След установяването му от
полицейските служители, в присъствието на
свидетелят С., подсъдимият опитал да изхвърли ключовете за микробуса,
които държал в ръката си. При проведен разговор между св. С. и подсъдимия,
последният първоначално отрекъл да е
управлявал микробуса, после заявил, че го заслепил друг автомобил. На място пристигнал за съдействие екип на Пътна полиция, в състава на който бил
свидетелят И.Ч.. При запитване от страна на св. Ч. към подсъдимия, дали той е
управлявал автомобила, подсъдимият
отговорил, че е управлявал
микробуса. Свидетелят Ч. поискал
документи за проверка от подсъдимия, при което последният отключил вратата на
микробуса и представил само застраховка
Гражданска отговорност. Тъй като
подсъдимият бил с мирис на алкохол, свидетелят Ч. го поканил за извършване на проверка за употреба на
алкохол с техническо средство, като след изпробването техническото средство
отчело резултат 1,70 промила. На
подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване и му била
обяснена възможността за даване на кръвна проба за изследване. Изготвени били
протокол за ПТП, план- схема за ПТП, констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, направени били снимки. Тъй като подсъдимият имал наранявания в областта
на главата, свидетелят Ч. извикал за съдействие екип на ЦСМП Габрово, който
откарал подсъдимия в болницата.
Свидетелят Ч. останал на мястото на произшествието за повече от един
час, докато пътното платно бъде разчистено, а микробуса откаран от Пътна
помощ. По-късно подсъдимият бил откаран
от МБАЛ в РУ Габрово, където му бил
съставен АУАН № 215 от 20.03.2016г., който е надлежно връчен и подписан от
подсъдимия. Макар и на място на ПТП
подсъдимият да не е отричал
пред св. Ч., че е управлявал микробуса,
в районното управление заявил,
че не той е управлявал МПС, но не посочил лицето, което е управлявало. Установено било, че МПС
е собственост на бащата на подсъдимия, свидетелят А.И..
Така установената фактическа
обстановка е предмет на оспорване от
страна на подсъдимия М.И.. Същият дава обяснения, в които заявява, че на
20.03.2016г. пътувал заедно с баща си, отивали да вземат приятелката му.
Тръгнали от село Мрахори към кв. Палаузово. Малко преди тунела излезли две
коли, които се изпреварвали, били точно една до друга и нямало къде да се отиде
освен в дясно. Нямало изкъртена скала, това което казал свидетеля, че имало
изкъртена скала не било вярно. Не се е
опитвал да изхвърли ключовете, били изпаднали от джоба. Върнал се малко по-назад да сложи триъгълник,
минали 3-4 коли, никой не спрял. Сложил
по-назад от микробуса триъгълника, тъй като задницата му била на пътя. Върнал се до буса, той пушел, баща му тръгнал да търси някой да издърпат
буса. Телефонът му бил счупен вътре в буса. Извадил пожарогасителя, но
той бил малък спрей, микробуса не спрял да пуши, затова тръгнал на другата
страна. Започнало да му се вие свят и
седнал точно в края на тунела, само да
не бъдел до платното, че му се виел свят.
Бусът взел да пуши, не могъл да потуши пожара и просто минал от другата
страна на тунела. Полицаите първо минали нагоре по пътя покрай него,
както бил седнал, след това се върнали и
чак тогава отишли при него. Попитали го
дали е карал, казал им, че не е.
Момчетата, които дошли да оглеждат буса, дошли около 20 минути след
катастрофата. Когато те спрели, подсъдимия бил от дясната страна на буса, тъкмо
оглеждал откъде пуши, защото бил изпръскал пожарогасителя. Казал им да се махат
от буса, защото пуши, тогава отишъл от другата страна на тунела и седнал. Нараняването му било само от вътрешната
страна на устата. На място бил изпробван
с техническо средство за алкохол. Питал защо да дава проба, след като не е
управлявал. Казал им кой е водача на буса поименно. Те казали, че трябва да
напишат протокол. Казал им, че баща му е отишъл да търси нещо, с което да
изтеглят буса. Не знае, защо са го
изпробвали за алкохол, казали му, че такъв е реда, трябвало да бъде тестван, трябвал
протокол и някой да го разпише. Казал
им, че няма връзка с баща си. Техническото средство отчело положителен
резултат. Карали го да надува четири пъти, когато бил отчетен резултата не му
бил показан, единия полицай го обърнал към другия. Казали му, че е отчел. След като бил откаран в РУ казал, че не е
управлявал той, посочил водача на буса, но бил вписан, като водач, защото само
него намерили там. Не бил отключвал
буса. Бил седнал на пътя, виело му се свят и в момента в който се изправял ключа паднал, а те казали, че искал да го
изхвърли. Когато баща му заминал,
подсъдимия останал да го угаси. Ключът бил на таблото. След случая лежал две
седмици. Не знае защо баща му не отишъл в полицията да заяви, че той е
управлявал автомобила, от неграмотност ли.
На 24 март отишъл на съдебен лекар.
На съставеният АУАН написал, че има възражения, защото е съставен на
него, а не на баща му. Отишли на съдебен
лекар за да се видят какви са
нараняванията им. Полицаите не му повярвали, написали протокол. Отишли на
съдебен лекар, може би за да послужи за тук. Посъветвали го за това да отидат
на съдебен лекар. След като написали
акта на него, какво друго можели да
направят освен да отидат на съдебен лекар.
Отишли на 24 март, защото два дни лежал
в къщи, болели го краката, и се посъветвал с адвокат, той му казал да
отидат на съдебен лекар, за да се видело
кой е бил с колан. Баща му ходил два дни
след инцидента при личната си лекарка, болели го гърдите. Той бил с колан, а
подсъдимия без колан. Бил от дясната страна
и там нямало колан. На съдебния лекар
обяснил, че е бил отдясно, и се е ударил
в челото, устата, имал наранявания по гърдите.
Преди случая е управлявал същия бус.
Работел с баща си и си позволявал да го управлява, заради което е
наказван. След ПТП-то не е участвал в транспортирането на буса, полицаите му
казали, че са се обадили на техен приятил и буса е откаран... Неговата
приятелка дошла в болницата, където бил откаран, научила от момчетата, които минавали, те се обадили на сина й и той й казал. Приятелката му дала телефона си и се опитал
да позвъни на баща си, но нямала номера
на баща му, а и подсъдимия не го знаел.
След това отишли в полицията и там чакали да съставят протоколите. След като приключила процедурата се прибрал в
къщи. След два дни се видял с баща си на
Мрахорите. През това време не се бил чувал и виждал с него. Чул се междувременно с баща си и той му
казал, че няма сериозни наранявания от катастрофата. Тогава се питали какво ще правят с буса, как
ще го намерят. Отдавна нямал
свидетелство за управление, точките му били изчерпани, не могъл да си плати
курса, трябвало и глобата да плати.
С обясненията си подсъдимият И. изгражда теза, че не е
управлявал микробуса, която намира продължение в показанията на свидетеля А.И..
Същият в показанията си заявява, че на 20.03.2016г. били на село, рязали
дърва. Седнали да обядват, сипал на М. 1-2 ракии. След това продължили
да работят. Като приключили работа,
седнали на масата. М. пак пил ракия.
След 19 часа се обадила приятелката на М., която работела на Палаузово,
да отидат да я вземат. Тръгнали с автомобил „Фолксваген”, свидетелят го
управлявал. Като наближили тунела, двама
водачи се изпреварвали, защото изведнъж станали четири фара, уплашил се и свил
надясно и се ударил в скалата, не можел да вижда, защото срещу него били на
дълги фарове. След което колата се
ударила, счупил се двигателя, скоростната купия паднала на земята. Попитал М. как е, добре ли е, той счупил с глава стъклото. М. казал да махнат колата, да не се удари
някой в нея. В този момент се сетил за
свой познат – И. П., който имал и джип и газка и казал, че ще отиде при него, живеел на Палаузово. Тръгнал за дома на И. П., стигвал до там, но
не знаел апартамента му. Знаел, че паркира пред входа, нямало джипката и
газката и след това се върнал към буса и М.. Като се върнал нямало никой.
Опитал се да позвъни на М., но никой не вдигнал. Отишъл на Крушата. Нямал пари в себе си, само
книжката носел. Като отишъл на Крушата,
позвънил на апартамента на М., никой не отворил. Нямал ключ за апартамента. След това тръгнал пеша за село Мрахори и се
прибрал около полунощ. Нямал пари и
нямало на кой да се обади. Буса бил
негова собственост и обичайно той го управлявал. Като отишъл да търси И. П., не се обадил на
приятелката на М.. От 40 години бил
шофьор и за първи път му се случвало такова нещо. На другия ден се свързал с М., той му казал,
че са му съставили акт полицаите. Не си
спомня дали М. му е обяснил, за какво е съставен акта и кога е научил, че са
взели на М. проба за алкохол. М. му
казал, че пробата му е 1,7. Направили му
проверка за алкохол, защото го намерили до буса. М. не е карал буса, даже не го
били намерили до буса, а по-нагоре, оттатък тунела. След това полицаи не са го търсили. Само отишъл при дознателя да каже какво е
станало. Не е ходил в полицията да каже,
че е управлявал буса, а не М.. Синът му
нямал книжка от доста време. От произшествието М. имал травми по главата,
счупил стъклото с глава и коляното си ударил в таблото. От произшествието
самият той бил натъртено рамо , в гърдите и отзад където е колана, куцал с
десния крак. Ходил на преглед при лекар. Отишли още на другия ден на лекар, но
не работел. На втория ден с М. отишли на лекар в болницата, той им издал
документи за прегледа. М. се съветвал с адвокат и той му казал да
отидат... Не знае защо не е отишъл в
полицията да каже, че е управлявал буса, били паникьосани. Не знае защо не е отишъл на следващия ден да
заяви това обстоятелство. Какво да правел в полицията, били си пръснали
автомобила, какво повече да търсел. Точно за какво е осъждан сина му не знае. След като синът му казал, че са му съставили
акт за управление след употреба на алкохол, от нехайство ли от какво не може да
каже, защо не отишъл в полицията и да
каже, че е управлявал буса. Четири дни
след инцидента отишли на съдебен лекар. След катастрофата не е ходил в Бърза
помощ за травмите.
В подкрепа на твърденията на
подсъдимия са приложени и два броя съдебно –медицински удостоверения с
номера 55/2016г. и 56/2016г.
От съдебно-медицинското удостоверение с №
56/2016г, издадено на М. И. е видно,
че прегледа е извършен на 24.03.2016г.,
при който подсъдимият е съобщил на
съдебния лекар, че при станалия на 20.03.2016г. пътен инцидент е бил пътник на
предната дясна седалка на лекотоварен автомобил, без предпазен колан. Ударил с
глава предно панорамно стъкло, което се счупило, ударил си гръдния кош
вдясно. При прегледа се установили
следните увреждания – контузия на главата с оплузване и болезненост в лявата
челна област, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на
долната устна вдясно, контузия на гръдния кош и поясната област с болезненост,
кръвонасядане в дясната поясна област, охлузване на дясното коляно. Оплаквания от главоболие и световъртеж, болки
в гръдния кош и дясното рамо. Получените увреждания можело да бъдат причинени
по времето и начина съобщен от пострадалия.
От съдебно-медицинско удостоверение
с № 55/2016г. издадено на А.И. е видно, че прегледа е извършен на 24.03.2016г.
и същият е съобщил на съдебния лекар, че на
20.03.2016г. при пътния инцидент е бил водач на лекотоварен автомобил
„Фолксваген”, бил с поставен предпазен колан. Получил болки отпред по лявото
рамо, корема и в областта на кръста, които продължавали и към момента. При
прегледа са установени следните увреждания – контузия на тялото с кръвонасядане
и болезненост по предната повърхност на лявото рамо, контузия с болезненост по
хода на долрине ребрени дъги отпред вдясно, болки в дясната поясна област –
усилващи се при движение. Получените увреждания можели да бъдат причинени по
време и начин, съобщени от пострадалия.
Фактически подсъдимия оспорва да е управлявал
микробуса на 20.03.2016г., като твърди, че на
посочената дата баща му е управлявал,
с поставен колан, а подсъдимият се е возел на дясната седалка без колан.
Не се оспорва употребата на алкохол.
Обясненията на подсъдимия са
изключително хаотични, нелогични и вътрешно противоречиви. Обясненията на
подсъдимия кореспондират с показанията на неговия баща, свидетеля А.И., но
същите обрисуват едно поведение и на двамата – подсъдим и свидетел, което
е житейски недостоверно и лишено от
всякакво логично обяснение на
предприетите от тях действия, така както са описани.
На изградената
от подсъдимия защитна теза, подкрепена от показанията на неговия баща – свидетелят А.И. и
представените в подкрепа на тази теза, съдебно медицински удостоверения се
противопоставят останалите по делото писмени и гласни доказателства.
Действително
никой от свидетелите П., П., Д. и Ч. не е пряк очевидец на управлението на автомобила и последвалото ПТП
с него. Въпреки това, посочените свидетелите детайлно изясняват установеното от
тях на мястото на произшествието, положението на автомобила, както и поведението на подсъдимия при забелязването
му първоначално от свидетелите П. и П., впоследствие при установяването му от
свидетеля Д., обясненията които е дал пред него, а след това и пред свидетеля Ч...
От показанията на свидетелите Д. и Ч. се установява
противоречиво поведение на подсъдимия
относно това кой е управлявал автомобила, като първоначално не е
оспорвал този факт, а впоследствие заявил, че друго лице, без уточняването му,
е управлявал автомобила.
Във връзка с проверка твърденията на
подсъдимия и представените съдебно – медицински удостоверения е назначена
съдебно – медицинска експертиза. От заключението е видно, че по начина, по който са изглеждали уврежданията на М.И. при прегледа на
24.03.2016г. е възможно същите да бъдат получени при травма причинена на
20.03.2016г. Възможно е травмата на главата да
бъде получена при удар с глава в предното панорамно стъкло. Възможно е
травмите намиращи се в дясната половина на тялото – кръвонасядане по вътрешната
половина на долната устна в дясно, кръвонасядане в дясна поясна област,
кръвонасядане по дясното коляно, субективна болезненост в дясна гръдна половина
и дясно рамо да бъдат причинени при удар
в дясната предна врата, ако пострадалия се намира на дясната седалка до водача
на превозното средство. Вида на
травматичното увреждане на А.И. констатирано
при прегледа на 24.03.2016г. не изключва същото да бъде получено на
20.03.2016г. Косо лентовидно кръвонасядане върху лавото рамо може да се пулич от
поставен предпазен колан, ако пострадалия е на мястото на водача на превозното
средство. Възможно е от натиска на предпазния колан върху съответните части на
тялото – дясна долна част на гръдния кош и дясна поясна област пострадалия да
има субективно усещане за болка в тези части.
В съдебно заседание вещото лице д-р Р. поясни,
че в случая с А.И. увреждането е по-тясно и
не отговаря на широчината на колана. Но би могло и да е от колана. Вещото лице посочва, че няма обяснение за
липсата на кръвонасядания по другите части на тялото, това зависело и от силата на удара, и с какво
е облечен. Вещото лице се е запознало
със снимковия материал, но не могло да разбере, къде точно е счупено
панорамното стъкло, тъй като снимките
били неясни. Според вещото лице
поведението на А.И. след инцидента не е нормално. Дори да няма външни
травматични увреждания, при такава травма от предпазен колан има доста силни
болки най-вече в областта на гръдния кош и в ребрата, спонтанни или при дишане.
Двигателният капацитет е доста ограничен и то при млади хора, а при възрастни
се проявява по-силно. Относно М.И. кръвонасядането в дясната поясна област би
могло и да бъде получено и от удар в скоростния лост, ако е бил на мястото на
водача. Това не е специфична травма, може да се получи при удар във всеки твърд
предмет. Увреждането на А.И. над ключицата може да бъде получено четири
дни преди прегледа, но може да бъде получено и на по-ранен и на по-късен
етап. Вещото лице заявява, че само по
външния вид на кръвонасяданията не може да се съди за деня на получаването на травмата. Би могло по начина, по който твърдят да бъдат
причинени травмите на лицата, но не може да се докаже категорично. А.И. би
трябвало да потърси медицинска помощ, оплакванията при такива травми са доста
сериозни. Не е логично да се извървят толкова километри при тези силни болки
гърдите. Вещото лице заяви, че автотехническа експертиза би могла да даде
отговор на основния въпрос имайки предвид установените увреждания на лицата.
От заключението на автотехническата
експертиза се установява, че установеното увреждане на предното панорамно
стъкло, определя удар в лявата му част в посока отвътре - навън и липса на
въздействия върху стъклото в дясната му
част – до около 0,4 м. на ляво от десен край на стъклото. Вещото лице е
разгледало различни варианти и е посочило следното: ако А.И. е бил водач, без поставен предпазен
колан, то той трябва да има увреждания по глава, лице, каквито не са били
установени. Ако е бил с предпазен колан, то той не би стигнал до стъклото и
такова увреждане на последното няма да се наблюдава. Ако А.И. се е возил на предна дясна седалка
и е бил с колан, то следва да получи огледални въздействия от предпазния колан.
Всеки един от двамата, ако е бил без предпазен колан на предна дясна седалка, като се има предвид и
че зоната на осъществяване на удара в
челото на стената е срещу предна дясна седалка, би следвало при установените
ударни въздействия той да осъществи удар с голям интензитет в стъклото, дори да
го пробие с тялото си, и върху него – тялото, части от тялото, да действат
най-големи ударни въздействия. Ако М.И. е бил пътник на предна дясна седалка и
е бил с предпазен колан, то тогава не би достигнал до предното стъкло и няма да
има увреждания по лицето, като би следвало
медицинската експертиза да установи въздействия от поставения колан,
каквито за него не са указани. Ако М.И. е
бил водач и е бил с предпазен колан, аналогично на А.И., не би достигнал
предното стъкло и би следвало да има следи от въздействието на колана. Ако М.И.
е бил водач и е бил без предпазен колан, то тялото му може да се измести
напред, като следствие явяването на волана, като допълнителна, трепа опорна
точка, въздействията при такъв контакт със стъклото ще са със значително
по-малък интензитет, отколкото ако е бил
на предна дясна седалка без колан. След контакт със стъклото, най-вероятно с
глава, следствие възникналите инерционни сили е възможно падане на тялото с
дясна страна на приборно табло и скоростен лост – възможни са направления на
въздействия в зоните на установените увреждания.
В заключение
вещото лице е посочило, че изложения механо- математичен анализ на база данните
по делото, съпоставянето на установени увреждания на автомобила и предното
стъкло, начина на получаването им, уврежданията на М.И. и А.И. и възможния механизъм на получаване,
определени от съдебно медицинската експертиза, определят М.И., като
най-вероятен водач на товарния автомобил към момента на настъпилото на
20.03.2016г. ПТП.
Заключенията на двете експретизи изцяло допълват
показанията на свидетелите от втората група. Показанията на тази група
свидетели са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви и съдът изцяло
ги кредитира. Същите освен, че дават ясна, точна и логична представа за
случилото се на 20.03.2016г., но и изцяло се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства. Разгледани в съвкупност, събраните по делото писмени и
гласни доказателства, опровергават по
категоричен начин твърдяната от подсъдимия теза и налагат несъмнения извод, че
именно подсъдимия е управлявал на 20.03.2016г. автомобила.
Събраните
по делото, макар и косвени доказателства, са намират помежду си в такава
взаимовръзка, че налагат единствения възможен извод, че автор на деянието е подсъдимия М.И..
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия М.И. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 343б ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, на 20.03.2016г. по бул.
„Хемус” в гр. Габрово, управлявал МПС – автомобил „Фолксваген Транспортер” с
рег. № ЕВ 0207 АХ, с конкцентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда –
1,70 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила
присъда /споразумение № 644 от 12.10.2012г.
по НОХД № 980/12г. на РС Габрово/, за деяние по чл. 343 б ал.1 от НК.
Съобразно чл. 6 от
Наредба № 30 / 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни преводни средства, в случай на отказ
да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно
заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или
друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на
техническото средство.
Престъплението е формално и не е нужно настъпването на друг
резултат. С инкриминирането му се
оказва наказателно правна закрила на
обществените отношения, в рамките на
които се гарантира сигурността на автомобилния транспорт на по-ранен етап,
преди настъпването на друг вредоносен резултат, а в случая дори има настъпило и ПТП.
Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл,
подсъдимият е съзнавал общественоопасните последици и пряко е целял тяхното
настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и
подбудите за извършване на престъплението, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието и определи наказание при условията на чл. 54 от НК в
размер на ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 лева в полза на
държавата.
Смекчаващи вината обстоятелства – няма.
Отегчаващи вината обстоятелства – наличието на още
две осъждания отново за управление на
МПС след употреба на алкохол, извън това, което определя правната квалификация
по настоящото дело, както и друго осъждане свързано с управление на МПС без
свидетелство за управление.
Степента на
обществена опасност на подсъдимия, като деец е висока предвид осъжданията му за
престъпления против транспорта, както и
налаганите наказания за нарушения на ЗДП.
Обществената опасност на транспортните престъпления
се обуславя от непосредствения обект на засягане. Това са обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта, в частност транспортните средства
и съоръжения, здравето и живота на хората. В този смисъл управлението на МПС след
употреба на алкохол при хипотезата на конкретната правна норма съставлява
престъпление с висока степен на обществена опасност. Имайки се предвид, че това
е четвърто поред извършено от подсъдимия престъпление- управление на МПС след
употреба на алкохол, обстоятелството, че при извършване на деянието, предмет на
разглеждане подсъдимият е управлявал и
като неправоспособен водач, както и че
при управлението е настъпило и ПТП, се налага извод за изключително
висока степен на обществена опасност на деянието, поставяйки в риск живота и
здравето на останалите участници в движението.
Описаното очертава подсъдимия като системен нарушител,
незачитащ законите и правовия ред. Очевидна
е липсата на реална преценка за това в
каква опасност за живота и здравето
поставя, както сам себе си, така и неограничен кръг от участници в
движението. Подсъдимият има трайно установено престъпно поведение, насочено е
към неспазване на правовия ред, като наложените до момента по отношение на него
наказания по абсолютно никакъв начин не са постигнали целеният поправителен
ефект и не са му подействали възпиращо
от извършването на нови престъпления.
За деянието в
извършването на което подсъдимият е
признат за виновен се предвижда наказание от една до пет години лишаване от свобода и глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева.
При извършеният анализ на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства съдът определи наказанието при превес на отегчаващите
вината обстоятелства, като счете, че
наказание лишаване от свобода определено над
средния размер, а именно ДВЕ
ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 лева е съответно на извършеното и отговарящо на
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Така определеното наказание лишаване от свобода
подсъдимия следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим на осн. чл. 57 ал.1
т.2 б. В от ЗИНЗС.
Съдът счита, че
така определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание е
справедливо и че това е единствения
начин за поправянето на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, като
по този начин би се отнела и възможността подсъдимия да извършва нови
престъпления.
Предвид това, че подсъдимият е неправоспособен водач,
не следва да се налага наказание
лишаване от право да управлява МПС.
Видно от справката съдимост на подсъдимия с Определение № 59 от 02.02.2015г. по ЧНД №
22 /2015г. на РС Габрово, влязло в законна сила на 18.02.2015г., на подсъдимият
И. е наложено общо наказание на осн. чл.
25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК по присъди по НОХД № 742/2014г- на РС
Габрово, влязла в законна сила на 14.08.2014г., НОХД № 681/2014г. на РС Габрово
влязла в законна сила на 06.10.2014г. и по НОХД № 1197/2014г. на РС Габрово,
влязла ва законна сила на 15.12.2014г. в размер на най-нтежкото от тях, а
именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 200 лева. Изпълнението на наказанието лишаване от
свобода е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на определението в сила.
От изложеното е видно, че деянието, предмет на
разглеждане по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на цитираното определение. Налице са
предвидените от закона предпоставки за привеждане в изпълнение на отложеното
наказание лишаване от свобода.
На осн. чл. 68 ал.1 от НК съдът ПРИВЕЖДА в изпълнение наложеното на
подсъдимия М.А.И. с Определение №
59 от 02.02.2015г. по ЧНД № 22/2015г. на
РС Габрово, влязло в законна сила на 18.02.2015г., общо наказание на осн. чл. 25 ал.1 във вр. с
чл. 23 ал.1 от НК в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн. чл. 57 ал.1 т.2 б. В от ЗИНЗС определя
първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на приведеното наказание лишаване от
свобода в размер на една година.
ОСЪЖДА подсъдимият М.А.И. да заплати
направените по делото разноски в размер на 429,74 лева, както и 5 лева при
издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.
Причини за извършване на
деянието е ниска правна култура и
неспазване на правилата за движение по пътищата.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ