Определение по дело №1879/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3014
Дата: 17 октомври 2019 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20193100501879
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …………..

 

     ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

     като разгледа докладваното от съдия Бажлекова ч.гр.д. № 1879 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.278 ГПК вр. чл.396 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Томи Билдинг”ООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Евлоги Георгиев“ №32, чрез адв. В.П. срещу определение № 2330 на Варненският районен съд, постановено на 18.02.2019г. по гр.д. № 14217/2018г., с което е допуснато обезпечение на предявения от Александр Г.П. и О.А.П., граждани на Руската федерация , срещу „Болкан инвестмънт енд ланд“ЕООД и „Томи билдинг“ООД иск с правно основание чл.440 ГПК, чрез спиране на принудителните изпълнително действия по изпълнително дело № 20178950401221 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, по отношение на недвижим имот: апартамент № С-4, с идентификатор 10135.2571.4690.1.4 по КК и КР на гр.Варна, с адрес гр.Варна, к.к. „Чайка“, бл.С, ет.2, с площ от 70,76 кв.м., находящ се в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор 10135.2571.4690, след внос на парична гаранция в размер на 3050лв.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение като се твърди, че същото е постановено в противоречие с чл.391 ГПК и немотивирано. Твърди, че в конкретния случай дори при уважаване на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.440 ГПК, влязлото в сила решение няма да отнеме правото на ответника „Томи Билдинг“ ООД да се удовлетвори като кредитор от продажбата на процесния апартамент, собственост на ищците. Същото е възникнало и съществува на основание чл.453, т.2 ГПК. Допуснатата обезпечителна мярка е неподходяща, а освен това при налагането й, на съда е било известно, че на 30.11.2011г. е вписана възбрана върху собствения на ищците имот и с исковата молба ищците са представили постановление от 16.08.2017г. на ЧСИ Станев. Излага се също, че след постановяване на обжалваното определение, с което е уважена молбата за допускане на обезпечение на иска, ВРС е постановил определение, с което е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес от предявяване на иска.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение.

     С писмен отговор Александр Г.П. и О.А.П., чрез адв. А. са оспорили жалбата като неоснователна. Молят същата да се остави без уважение и се потвърди обжалваното определение.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Производството по гр.д. № 14217/18г. на ВРС е образувано по искове на Александр Г.П. и О.А.П. с правно основание чл.440 ГПК за признаване за установено по отношение на „Болкан инвестмънт енд ланд“ЕООД, в качеството му на длъжник и „Томи билдинг“ООД, в качеството му на взискател по изп.д. № № 20178950401221 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, че длъжникът не е собственик на имота спрямо който е насочено изпълнението, а именно: апартамент № С-4, с идентификатор 10135.2571.4690.1.4 по КК и КР на гр.Варна, с адрес гр.Варна, к.к. „Чайка“, бл.С, ет.2, с площ от 70,76 кв.м., находящ се в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор 10135.2571.4690, ведно с принадлежащите му 2,9840% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

     С  исковата молба, ищците са отправили и искане по реда на 391, ал.1 ГПК, съда да допусне обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело, с предмет посочения имот.

Съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК, обезпечение на иск се допуска при наличие на посочените в текста алтернативни предпоставки:1. Искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2. Бъде представена гаранция в определен от съда размер. Във всички случаи обаче обезпечение се допуска по допустим иск и когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В случая за ищците е налице обезпечителна нужда, до колкото същите твърдят че имат самостоятелни противопоставими на взискателя права по отношение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение. При постановяване на едно бъдещо решение, в полза на ищците, за тях ще бъде невъзможно или силно затруднено осъществяване на правата им по това решение ако са извършени действия по принудително изпълнение и е приключило изпълнителното производство по отношение на имота. Предвид целената защита - осуетяване на приключване на изпълнителното производство по отношение на процесния имот наложената обезпечителна мярка е подходяща и адекватна. Изложените в исковата молба твърдения  представени доказателства са достатъчни за обосноваване на извод за допустимост на иска. Дали действително ищците притежават права противопоставими на ответниците или не, ще бъде изследвано и окончателно установено в производството по делото. В тази връзка следва да се има предвид, че първоинстанционният съд е извършил преценка на останалите две алтернативно дефинирани предпоставки по чл.391 ГПК, като е допуснал обезпечението при представяне на гаранция.

Производството по предявения иск е висящо, тъй като определението на ВРС за прекратяване на производството по гр.д. № 14217/2018г. по описа на ВРС не е влязло в сила към момента на постановяване на настоящото определение.

Поради изложените съображения съставът на ВОС намира, че крайния извод на ВРС, че са налице предпоставките на чл.391 ГПК е правилен. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2330 на Варненският районен съд, постановено на 18.02.2019г. по гр.д. № 14217/2018г.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ: