№ 1150
гр. Варна , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500371 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. oт ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 288 814 /14.12.2020г., подадена от
Б. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****“, бл. 20, вх. Б, ет.6, ап. 57 срещу
решение № 261 536 / 04.12.2020г., постановено по гр.д. № 4187 / 2020г. на ВРС, 11 с-в, в
неговата цялост, с което е осъдена Б. М. Й. ДА ЗАПЛАТИ на „Малта Консултинг" ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Сан Стефано № 19, ет.2,
ап.13 , представлявано от управителя С.Д.Б., сумата в общ размер от 10 815 лв. ,
представляваща предоставени като заемни средства с пет платежни нареждания, както
следва: 1200 лв., наредени на 29.05.2015 г., 2360 лв. , наредени на 08.09.2015 г., 1000 лв.,
наредени на 30.09.2015 г., 5655 лв., наредени на 29.10.2015 г. и 600 лв. , наредени на
04.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 28.04.2020 г. до окончателното й заплащане.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано, както
и постановено при съществени процесуални нарушения. С проекта за доклад и с
окончателния доклад съдът неправилно бил квалифицирал главния иск като такъв с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /вместо по чл. 240, ал.1 от ЗЗД/, а евентуалният иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД. Съдът се е произнесъл по главния иск, като неправилно го е
квалифицирал като иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. След като се твърди
1
заемно правоотношение не е възможно да е налице неоснователно обогатяване, а искът
следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 240 от ЗЗД. Сочи, че по делото
липсват доказателства, че е налице договор за заем между страните. Установените от съда
факти на банкови преводи на процесната сума по сметка на ответницата не установяват по
несъмнен начин между страните заемно правоотношение. Липсват каквито и да е
доказателства, които да установят поемане от страна на ответницата на задължение да върне
на ищеца получените от нея суми, за да се направи категоричен извод, че сумата е преведена
на нея като заем. От приложените по делото преводи на суми от 08.09.2015 г., 30.09.2015 г.,
29.10.2015 г. и 04.11.2015 г. е видно, че в тях не е отбелязано, че сумите се дават в заем. В
случая не е налице и основанието по чл.55, ал.1.пр.1 от ЗЗД, тъй като ищецът твърди, че е
налице договор за заем. Задължителната практика на ВС, дадена с ППВС № 1/1979 г. по
тълкуване на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД приема, че първоначална липса на основание е
налице, не само когато предаването, съответно получаването на нещо е станало въз основа
на нищожен акт или в случаите на унищожаемост- след прогласяване на унищожаемостта,
но още и без наличието на някакво правоотношение. Моли съда да отмени решението, като
постанови ново, с което да отхвърли исковете.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди,
че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно и законосъобразно.
Ответникът по делото няма правен интерес да оспорва дали е осъден по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
или по чл. 55 от ЗЗД. Дори и да се беше произнесъл съдът по чл.240, ал. 1 от ЗЗД в най-
добрия за ответника вариант - ищецът да не беше доказал съществуването на заемно
правоотношение, неминуемо щеше да се стигне до разглеждане на иска по чл. 55 или чл. 59
от ЗЗД, в зависимост от поставената от съда квалификация. С оглед на липсата на правен
интерес по отношение на неразглеждането на иск с правна квалификация по чл. 240 от ЗЗД,
както и твърденията му в отговора на исковата молба, а и в самата въззивна жалба за липса
на заемно правоотношение, оплакванията на въззивника са недопустими и следва да бъдат
оставени без разглеждане. В цялост във въззивната жалба се развиват всякакви доводи,
свързани с недоказаността на заемното правоотношение при условие, че въззивникът е
осъден по чл. 55 от ЗЗД, а обжалването, че това е неправилна квалификация е на основание
съществуването на договор за заем, който се отрича като съществуващ от въззивника.
Оплакванията, свързани с твърденията за изпълнен нравствен дълг също са неоснователни и
недоказани. Няма пречка С.Б. да си преведе по собствена сметка или да получи в брой суми
от дружеството като се задължи към него и поеме отчетническа отговорност и после с
получаната сума от свое име и за своя сметка да извърши всякакви действия. В конкретния
случай това не е извършено, а дори напротив, сумите, преведени по банковите сметки на
Б.Й. принадлежат на юридическото лице и то не е направило волеизявление, че изпълнява от
името на трето лице - С.Б.. Ако дружеството имаше намерение да изпълнява чужди
нравствени дългове, то щеше да посочи това като основание или между страните би се
постигнало тристранно споразумение. Споразумение между дружеството - ищец и С.Б. и
2
Б.Й. за изпълнение на задължение на трето лице няма и никога не е бил обсъждан. Още
повече, че в самия отговор на искова молба ответникът прави твърдения и доказателствено
искане свързано с това твърдение, а именно че сумите са преведени за „извършване на
ремонтни работи“. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
С определение No 654 / 18.02.2021г., въззивният съд е оставил без движение
производството по делото, като е дал надлежни указания за отстраняване на констатираните
нередовности по исковата молба. С молба вх. No 8010 / 27.04.2021г., ищецът по делото е
остранил същите, като е посочил, че между страните са сключени неформални (в устна
форма) договори за заем, по които заемните суми са предадени на ответницата, която не ги е
върнала в уговорените срокове, поради което и исковата молба съставлявала и покана за
връщане.
В открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от процесуален
представител, който поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на първоинстанционното
решение и за присъждане на разноски. За въззиваемата страна не се явява представител в
съдебно заседание, депозирана е молба преди о.с.з, с която се оспорва жалбата и се поддържа
подадения отговор, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за
присъждане на разноски.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционният съд е приел, че производство пред РС – Варна е образувано
по предявени в условията на евентуалност искове от „Малта Консултинг" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Сан Стефано № 19, ет.2, ап.13
, представлявано от управителя С.Д.Б. срещу Б. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. ****", бл. 20, вх. Б, ет. 6, ап. 57, както следва: осъдителен иск с правно основание чл. 55
ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от
10815,00 лв. , представляваща предоставени като заемни средства с пет платежни
нареждания, както следва: 1200 лв. , наредени на 29.05.2015 г., 2360 лв. , наредени на
08.09.2015 г., 1000 лв., наредени на 30.09.2015 г., 5655 лв., наредени на 29.10.2015 г. и 600
лв. , наредени на 04.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.04.2020 г. до окончателното й заплащане,
и в условията на евентуалност, в случай, че не се докаже съществуването на заемни
правоотношения, осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в общ размер от 10815,00 лв. , представляваща преведени в
полза на ответника суми, както следва: 1200 лв. , наредени на 29.05.2015 г., 2360 лв. ,
наредени на 08.09.2015 г., 1000 лв., наредени на 30.09.2015 г., 5655 лв., наредени на
29.10.2015 г. и 600 лв. , наредени на 04.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.04.2020 г. до
3
окончателното й заплащане.
В исковата си молба ищецът излага, че „Малта Консултинг" ЕООД е предоставило на
ответницата Б. М. Й. заемни суми общо в размер на 10 815 лв. /десет хиляди осемстотин и
петнадесет лева/ по неформални договорни отношения по банков път, както следва: - 1200
лв. , наредени на 29.05.2015 г. с основание „превод на договорен заем"; - 2360 лв. , наредени
на 08.09.2015 г. с основание „превод"; - 1000 лв. , наредени на 30.09.2015 г. с основание
„превод"; - 5655 лв. , наредени на 29.10.2015 г. с основание „превод"; - 600 лв. , наредени на
04.11.2015 г. с основание „превод Малта Консултинг ЕООД". Сочи се, че „Малта
Консултинг" ЕООД било предоставило сумите по процесните 5 банкови превода въз основа
на неформална договорка между страните същите да бъдат използвани и съответно върнати
поради заемния им характер. Излага се, при заплащането им ответникът е обещал на
законния представител на дружеството ищец, че сумите ще бъдат възстановени в най-кратки
срокове, но до настоящия момент не са изпълнени дадените устните обещания.
Ответницата Б. М. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****", бл. 20, вх. Б, ет.
6, ап. 57, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се
излага становище за неоснователност на предявената искова претенция, поради което се
моли същата да се отхвърли изцяло. Твърди се, че претендираните суми не са предоставени
на ответницата в заем от „Малта консултинг" ЕООД, не е налице също така и неоснователно
обогатяване, тъй като сумите са били предоставени на ответницата на основание
споразумения между нея и С.Д.Б.. Излага се, че С.Д.Б., който е управител на „Малта
консултинг" ЕООД, и ответницата са съпрузи, като бракът им е сключен на 27.08.2015 г.
Още преди сключването на брака бъдещите съпрузи са постигнали споразумение, като на
29.04.2015 г. то е оформено в писмен документ, наречен „Обещания", който е бил подписан
от двамата. С.Д.Б. е обещал да се грижи и закриля бъдещата си съпруга Бояна и дъщеря й
Ани и че ще ги подпомага със сумата 1000 евро месечно. Още преди сключването на брака
им на 15.08.2015 г. двамата съпрузи са подписали и споразумение, като са се уговорили
издръжката на съпругата да бъде увеличена на 1200 евро месечно. Преведените суми по
сметката на ответницата са били изразходвани за нуждите на семейството. Съпругът С.Д.Б.
не е разполагал със средства по личните си банковите си сметки и затова в изпълнение на
обещанието и споразумението е превеждал сумите от сметката на „Малта консултинг"
ЕООД, на което дружество е бил управител. През 2020 г. по повод извършвана финансова
ревизия на Б. М. Й. от ТД на НАП- Варна С.Д.Б. е дал писмени обяснения на ревизиращия
орган на 25 или 26.05.2020 г. В обясненията си той твърди, че преведените суми по
банковата сметка на Б. М. Й. от банковата сметка на фирмата са давани за извършване на
ремонтни работи на Б.Й., а не че са дадени в заем. Излага се, че не са налице основанията и
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като сумите не са дадени без основание, по горепосочените
съображения. Наред с изложеното се счита, че е налице и хипотезата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД,
тъй като С.Д.Б. съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг към съпругата си, поради което
даденото не подлежи на връщане.
4
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно, но същото е
недопустимо.
Съгласно задължителната практика на ВКС /ППВС № 1/10.11.1985г. и ТР №
1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е
постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако
съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен
иск.
Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на
постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е
присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран.
/решение № 131/14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение №
539/13.12.2011 г. по гр. д. 1844/2010 г. и решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009
г., двете на ВКС, ІV-то г. о./.
Съгласно нормите на ГПК, правната доктрина и съдебната практика съдържанието и
пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца- чрез
изложението в исковата молба на фактите и обстоятелствата, на които основава своето
право и съответното отправено до съда искане. Съдът разглежда исковете на основанията,
на които са предявени, като изхожда от изложените твърдения от ищеца относно
обстоятелствата, на които същият основава претенциите си и в този смисъл недопустимо е
разглеждането на непредявен иск (чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК).
В процесния случай ищецът се позовава на възникнало заемно правоотношение
между страните, което се потвърждава и от депозираната пред въззивния съд молба с вх. No
8010 / 27.04.2021г. Главната претенция на ищеца е за осъждане на ответницата да върне
сумата, предоставена й в заем, поради неизпълнение на това й задължение или предявеният
иск намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД. В условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел и е разгледал главен иск с правно основание чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и евентуален с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Разпределението на
доказателствената тежест и по главния, и по евентуалния иск е на плоскостта на
5
неоснователното обогатяване, като произнасянето е именно по този иск, което съставлява
произнасяне по непредявен иск. В действителност главният предявен от ищеца иск е такъв
по чл. 240 от ЗЗД, а в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното и решението на ВРС следва да бъде обезсилено и делото
върнато за разглеждане от друг състав на съда по предявените искове.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд трябва да се произнесе
и по направените разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261 536 / 04.12.2020г., постановено по гр.д. № 4187 /
2020г. на Районен съд - Варна, 11 - съдебен състав, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове –
главен по чл.240 ЗЗД и в условията на евентуалност чл. 55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6