РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Смолян, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100184 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца А. М. К., с правното основание
на чл.181, ал.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответника Главна дирекция „****”
гр.София за заплащане на сумата в размер на 684,00 лева- левовата равностойност за
неосигурена храна за периода 01.02.2018г.- 31.01.2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, 120,45лева- мораторна лихва
върху задължението за левовата равностойност на полагащата се храна, / с допуснатото
в съдебно заседание изменение на размера на претенциите/.
Ищецът, редовно призован, не се явява. Исковете се поддържат с писмена молба,
постъпила от процесуалния му представител адв.О..
За ответника, редовно призован, не се явява представител в съдебното заседание. В
писмена молба се изразява становище за отхвърляне на исковете съобразно
възраженията в отговора.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, становищата в молбите,
внесени за съдебните заседания, и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, както и заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза,
1
установи следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение.
От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че
ищецът А.К. за процесния период 01.02.2018г. до 31.01.2021г. е изпълнявал
служебните си задължения при работа със статут на държавен служител по смисъла на
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като на смени , всяка с продължителност от 12 часа съгласно
изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време.
За периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2020 г. на А. М. К. не е предоставяна безплатна
предпазна храна или левовата й равностойност. За периода от 01.08.2020 г. до 31.01.2021г.
на ищеца е заплатена левовата равностойност за полагаемата му се такава.
Констатираното от вещото лице е съобразено с отчетените положени смени от А. М. К. и
в съответствие с официалните данни от НИМХ по дни съгласно чл.2, т.7 от Наредбата при
среднощни температури < 10 и >30 градуса Целзий за периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2020
г. , а именно 189 смени със специфичен характер.
Според заключението по ССчЕ размерът на левовата равностойност на неосигурената на
ищеца храна за положен от него труд със специфичен характер за периода 01.02.2018 г. до
31.07.2020 г. е 684.00 лева.
Размерът на лихвата върху всяко месечно задължение, считано от първо число на месеца,
следващ този, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна за
процесния период до 12.02.2021 г. /датата на предявяване на иска/ е 120,45 лева.
При така установеното от фактическа страна исковете подлежат на уважаване в
размера им съобразно заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната
експертиза, както се поддържат и исковете и съобразно допуснатото изменение в
съдебно заседание, т.е., така, както са изчислени от вещото лице, включително за
лихвите за посочените от вещото лице периоди, като следва да се съобрази
установеното, че за периода от 01.08.2020 г. до 31.01.2021г. на ищеца е заплатена левовата
равностойност за полагаемата му се такава. Или, претенцията по чл.181, ал.3 от ЗМВР
следва да се уважи за периода 01.02.2018 г. до 31.07.2020 г. в размер на сумата от 684.00
лева. Така е поискано и е допуснато изменение на претенцията, поради което и иска
подлежи на уважаване в този размер.
Според разпоредбата на чл.181, ал.3 от на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които
извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага
безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност.
Съгласно чл.2, т.7 от НАРЕДБА за определяне на условията и реда за осигуряване на
левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на
Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичен характер на труда, и осигуряване на левовата равностойност на
ободряващи напитки на служителите на Министерството на вътрешните работи,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. /издадена от министъра на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., изм., бр. 21 от 9.03.2018
г., в сила от 9.03.2018 г., бр. 77 от 1.10.2019 г., в сила от 1.10.2019 г., изм. и доп., бр. 69
от 4.08.2020 г., в сила от 4.08.2020 г./ за извършване на дейности, свързани със
2
специфичен характер на труда, се полага безплатна храна на служителите на МВР,
които работят при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от
Националния институт по метеорология и хидрология.
От заключението по ССчЕ се установява размера на левовата равностойност на
полагащата се безплатна храна и напитки за периода, за който плащане на е извършено
на ищеца.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за осигурявана
храна за периода до 31.07.2020г., нито да е плащана тяхната равностойност. Ето защо,
работодателят следва да заплати търсените суми.
Предвид горните доводи на съда, ще следва исковете да бъдат уважени в
претендирания им размер, заедно със законната лихва върху главниците след датата на
предявяване на исковете в съда, заедно с мораторните лихви в установения от вещото
лице по ССчЕ размер.
С искането за допускане на изменение на претенциите е поискано мораторните
лихви да бъдат присъдени в размера, изчислен от вещото лице по ССчЕ- 120,45 лева, за
който следва да се уважи. Така е допуснато и изменението на претенциите от съда, а
именно претендират се такива лихви в размер на 120,45 лева за периода, посочен,
видно от таблицата от вещото лице – 01.03.2018г.- 12.02.2021г.
С оглед изхода на делото, на основание чл.80 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК ще следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото в
размер на 300,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно, отчитайки установените граници на
размера на адвокатското възнаграждение в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и заявените искове – за главница и отделно за
мораторни лихви и размера на претенциите.
Ще следва на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 100,00лева /
изчислена върху двата иска- за главница и за мораторни лихви/ както и разноски за
вещо лице в размер 130,00 лева, които са изплатени от бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „***“ гр.**** да заплати на А. М. К., ЕГН**********, с
3
адрес .****, сумите в размер на 684,00 лева- левовата равностойност за неосигурена
храна за периода 01.02.2018г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда 12.02.2021г., 120,45 лева- мораторна лихва
върху задължението за левовата равностойност на полагащата се храна, изчислено за
времето от 01.03.2018г. до 12.02.2021г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „****“ гр***, да заплати на АС. М. К., ЕГН**********,
с адрес с**** съдебни разноски по делото в размер на 300,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „****“ гр.****,да заплати по сметка на Районен съд-
Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 100,00 лева, както и
разноски за вещо лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза в размер на
130,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен
срок,считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4