№ 2212
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20241100506114 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 922/16.01.2024г . по гр.д. № 48777 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 61-ви състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 186365/07.09.2022г. на „Всичко за децата” ЕООД, ЕИК
********* срещу „Берс Лоджистикс”ООД, ЕИК ********* с правно
основание чл. 55, ал.1 пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД за връщане на платена без
основание сума в размер от 14 400лв. , начислени по фактура №
6533/01.11.2018г., фактура № 6598/01.12.2018г., фактура № 6690/01.01.2019г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.09.2022г., до
окончателното й изплащане; сумата от 988лв., представляващи обезщетение
за забава на плащане на главницата за периода от 04.01.2022г. до 07.09.2022г.,
като на „Всичко за децата” ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
„Берс Лоджистикс”ООД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 1976лв., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.
№38099/06.02.2024г. по регистъра на СРС от ищеца „Всичко за децата”
ЕООД, ЕИК ********* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило
1
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че между
страните имало договор от 26.09.2018г. за предоставяне на логистични услуги,
като при непредоставена на такива за съответни месец дължимата сума за
ползване на складовите помещения била 500лв. без ДДС. Тази сума била за
т.нар „сух склад” – използване на складовите помещения без да се възлагат и
ползват логистичните услуги. Издадените от ответника фактури били само за
минималната сума за склад, но вместо да е за по 500лв. без ДДС те били
издадени за по 4500лв. без ДДС. Нямало основание за издаване на фактури за
горница над 500лв. без ДДС. По делото били приети две приложения за
различни суми, неправилно районният съд приел, че и двете обвързват
страните. Житейски неоправдано било да се приеме, че за една и съща услуга
и период от време страните ще уговорят две различни цени и те и двете да ги
обвързват. Между страните имало трайни търговски отношения, обяснимо
било ищецът да е допуснал грешка, като е платил сумите по фактурите, която
грешка в последствие посочил на ответника с нарочна покана, с която и
прекратил договора поради неизпълнение на ответника на задълженията му.
През процесния период с ответника имало няколко сключени договора – някои
с ищеца, други със свързани с него лица, договорите били с различни
параметри и цени, недобросъвестно ответникът издал фактури за суми над
500лв. без ДДС. Следвало да се допуснат исканията му за събиране на гласни
доказателства за установяване на обичайната търговска практика между
страните, начина а заявяване на услугите, обработването на заявките,
извършването и предоставянето на договорените услуги, как се е
осъществявала комуникацията между страните, обстоятелствата , свързани с
прекратяване на договора и с освобождаването на складовете. Оспорил бил
приложението към договора. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете - „Берс Лоджистикс”ООД, ЕИК
********* е оспорил жалбата. Навело е твърдения, че решението на
районния съд е правилно. Оспорвания на двете приложения не били наведени
от ищеца, фактурите били осчетоводени от ищеца и платени. Съдебно-
счетоводната експертиза установила, че през целия период на
взаимоотношения между страните ищецът плащал по 4500лв. без ДДС
месечно. Фактите , за които били искани свидетели били неотносими, за тях
имало събрани и писмени доказателства, недопустимо било събирането на
2
гласни доказателства за установяване на съдържание на договор на стойност
над 5000лв и в сключването на които страната е участвала. Изпълнявал
добросъвестно задълженията си по договора с ищеца. Договорите били два –
единият за сумата от 500лв. без ДДС, а другият за сумата от 4000лв. без ДДС.
Не били подавани коригиращи декларации по ЗДДС от ищеца, иск бил
подаден 2 години след прекратяването на отношенията на страните.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
186365/07.09.2022г. на „Всичко за децата” ЕООД, ЕИК ********* срещу
„Берс Лоджистикс”ООД, ЕИК *********, с която е поискало от съда да
осъди ответника на основание чл. 55, ал.1 пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД да му върне
платена без основание сума в размер от общо 14 400лв. , начислена по
фактура № 6533/01.11.2018г., фактура № 6598/01.12.2018г., фактура №
6690/01.01.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
07.09.2022г., до окончателното й изплащане, като му заплати и сумата от
988лв., представляващи обезщетение за забава на плащане на главницата за
периода от 04.01.2022г. до 07.09.2022г. Навело е твърдения, че страните
сключили договор на 26.09.2018г. за предоставяне на логистични услуги за
онлайн магазин, като се съгласили при непредоставяне на такива за съответни
месец дължимата сума за ползване на складовите помещения да е 500лв. без
ДДС. Тази сума била нещо като абонаментна такса да усругите или т.нар
„сух склад” – използване на складовите помещения без да се възлагат и
ползват логистичните услуги. Издадените от ответника фактури били само за
минималната сума за „сух склад”, но вместо да е за 500лв. без ДДС те били
издадени за 4500лв. без ДДС. В периода на издаването на фактурите с
ответника били сключени няколко договора – някои от тях от ищеца, а други –
със свързани с него лица, като всеки бил с различни параметри и цени. Така
издадените фактури за ищеца било ясно, че са издадени от ответника по
грешка, като с оглед на трайните отношения между страните и за да не
затрудняват работата осчетоводил фактурите и ги платил, но своевременно ги
оспорил пред ответника, като се уговорили надвнесените суми да бъдат
възстановени на ищеца или да бъдат прихванати в следващ отчетен период.
Платили фактурите и поради това, че ответникът имал практика да ограничава
3
достъпа до складовите помещения, ако има неплатени фактури и така , ако
ищецът повдигнел спор и отправи искане за корекция на фактурите, то имало
опасност достъпа му до складовото пространство да бъде блокирано и да има
сериозни пречки за дейността си. В последствие ответникът изпълнявал
задълженията си по договора неточно, ищецът правил възражения за
недостатъци, но въпреки това по горепосочените причини продължил да
плаща сумите по издаваните от ответник фактури. Сумите по процесните
фактури за горница над 600лв. по всяка от тях нито му били върнати, нито
били прихванати с последващи задължения на ищеца , поискал да му бъдат
върнати с покана от 04.01.2022г, но това не било направено и до момента,
ответникът бил в забава за връщането им. Осчетоводил бил процесните
фактури и ги бил платил. В хода на устните състезания е посочил, че не знаел
да има Приложение № 2, представено от ответника, то било неотносимо към
предмета на делото. Претендирал е разноски.
Ответникът „Берс Лоджистикс”ООД, ЕИК ********* в предоставения му
срок е оспорил иска. Навел е твърдения, че страните били обвързани от
рамков договор сключен на 26.09.2018г., с който ответникът се задължил да
предоставя на ищеца услуги за онлайн магазин, в приложение 2 към договора
били посочени цените на складовите логистични услуги, като то сочело, че
минималната сума за ползването на складовите помещения била 4000лв.
месечно без ДДС. Ищецът поискал допълнителна услуга по съхранение и
доставка на детски храни и за нея страните уговорили минимална месечна
сума от по 500лв. месечно без ДДС. Затова между страните били пописани две
Приложения № 2, двете ги обвързвали, затова и сумата по фактурите била по
4500лв. без ДДС. Тази сума му била платена и имало основание за същото,
тези фактури били приети от ищеца, който ползвал и данъчен кредит по тях..
Ответникът бил издал и други три фактури на ищеца за логистичните услуги ,
те също били платени от ищеца. Не били проведени разговори за
възстановяване на сумите по фактурите поради грешка при издаването им.
Договорът бил прекратен на 22.06.2020г., фактурите били платени много
преди това, поканата била 6 месеца след прекратяването на договора.
Изпълнявал задълженията си по договора, възражения срещу изпълнението не
били направени от ищеца. Претендирал е разноски.
С Определение от 31.05.2023г. районният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен
4
договор за предоставяне на логистични услуги на 26.09.2018г., че ответникът е
издал процесните фактури всяка за по 5400лв. с ДДС и ищецът ги е
осчетоводил и платил, договорът между страните вече е прекратен.
По делото е приет неоспорен от страните договор от 26.09.2018г., носещ
подписи за страните по него, съгласно който ищецът е възложил на ответника
и той се е съгласил да извършва срещу възнаграждение логистични услуги за
онлайн магазини, като цените за услугите са посочени в Приложение № 2,
договор е рамков и сочи основните елементи от правоотношението. Съгласно
чл. 2 договор е за срок от една година, но при липса на писмено изявление 3
месеца преди края на срока от някоя от страните, че не желае да се продължи
действието, то срок автоматично се продължава за още една година. Съгласно
чл. 2.2. от договора всяка страна може да прекрати договора с едномесечно
предизвестие, а възложителят може да го прекрати без предизвестие, ако
изпълнителят системно не изпълнява качествено услугите-три или повече
пъти за един месец; изпълнителят може да го прекрати без предизвестие ако
плащания се забавят с повече от 15 дни. Съгласно чл. 3 от договора
изпълнителят издава месечна фактура с приложение, сочещо извършени
услуги и цената следва да се плати в срок от 3 дни от получаване на фактурата
по електронна поща, плащането е по банков път. Съгласно чл. 3 от
Приложение № 1 към договора – Общи условия, логистичните услуги
включват обработка на входящи и изходящи стоки; контрол на входящи стоки
за количество и ненарушена цялост на ниво кашон/палет; контрол на
изходящи стоки по писмена заявка на възложителя за видове стоки,
количества, срок на годност, партида и др.; складиране в подходящи
помещения; охрана на стоките.
Прието е представено от ищеца Приложение № 2 към договор за складови
логистични услуги, носещо подпис за страните, с което са посочени цени за
отделни операции за всяка услуга, като ищецът се е задължил да заплаща
минимална сума за складово обслужване от 500лв. без ДДС месечно за
ангажимента на ответника да предоставя постоянно обезпечение на услугата
според заявката на ищеца, като за нуждите на възложителя се отдава под наем
помещение при цена от 11,73 лв. без ДДС на кв.м. и таксата за същото се
заплаща заедно с минималната сума – до второ число на текущия месец.
Прието е представено от ответника Приложение № 22 към договор за
5
складови логистични услуги, носещо подпис за страните, с което са посочени
цени за отделни операции за всяка услуга, които са идентични като тези по
представеното от ищеца приложение, като ищецът се е задължил да заплаща
минимална сума за складово обслужване от 4000лв. без ДДС месечно за
ангажимента на ответника да предоставя постоянно обезпечение на услугата
според заявката на ищеца, като за нуждите на възложителя се отдава под наем
помещение при цена от 11,73 лв. без ДДС на кв.м. и таксата за същото се
заплаща заедно с минималната сума – до второ число на текущия месец.
Приети са фактура № 6533/01.11.2018г., фактура № 6598/01.12.2018г.,
фактура № 6690/01.01.2019г., издадени на ищеца от ответника всяка за сумата
от по 5400лв. с ДДС с посочено основание „минимална сума” , като в първата
е посочено, че е за ноември 2018г.,във втората е посочено че е за декември
2018г. – сух склад; в третата е посочено, че е за сух склад.
Прието е писмо , известие за доставяне, съгласно които на 28.04.2020г.
ищецът е съставил изявление до ответника, сочещо че отправя едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора от 26.09.2018г., като желае той да
бъде прекратен считано от 01.06.2020г., като е посочил, че за услугите които са
на тримесечна такса същите следва да се прекалкулират и фактурирани на
едномесечна база, ответникът е получил писмо от ищеца на 29.04.2020г.
Приета е покана, удостоверяванията по която са извършени от нотариус В.
М., съгласно която на 04.01.2021г. чрез залепване на уведомление на
20.12.2020г. на ответника е връчена покана от ищеца, сочеща че по договора
от 26.09.2018г. дължал по 500лв. без ДДС месечно като минимална сума , но
фактура № 6533/01.11.2018г., фактура № 6598/01.12.2018г., фактура №
6690/01.01.2019г били издадени за по 4500лв. месечно без ДДС и ищецът
платил тези суми без основание за горницата над 500лв. без ДДС по всяка от
тях и е поискал да му бъдат върнати. Посочено е в поканата, че нееднократно
бил отправял искания за същото, но и до момента суми не били върнати.
Приета е фактура № 6654/10.12.2018г. издадена от ответника на ищеца,
сочеща извършени услуги, както и минимална сума от 4000лв. , която е
отразена във фактурата със знак „-„.
Приета е фактура № 6743/07.01.2019г. издадена от ответника на ищеца,
сочеща извършени услуги, както и минимална сума от 4000лв. , която е
отразена във фактурата със знак „-„.
6
Приета е фактура № 6824/04.02.2019г. издадена от ответника на ищеца,
сочеща извършени услуги, както и минимална сума от 4000лв. , която е
отразена във фактурата със знак „–„.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице е посочило след запознаване с
документи по делото и справки при страните, че процесните три фактури са
осчетоводени от страните, като те са платени от ищеца на ответника съответно
на 09.11.2018г., на 04.01.2019г. и на 04.01.2019г., тези фактури ищецът е
включил в дневниците за продажби съответно за декември 2018г. и за януари
2019г., като по тях е ползван ДДС. Осчетоводени от ищеца били и фактурите
№ 6654, 6743 и 6824, само по първата от тях не бил ползван данъчен кредит от
ищеца, тази фактура в дневника за покупки била осчетоводена като
„непризната доставка” без ДДС. Посочило е, че в периода от 26.09.2018г. до
22.06.2020г. ответникът издавал на ищеца ежемесечно фактури за сумата от по
5400лв. с ДДС с основание „минимална сума”, тези фактури ищецът
осчетоводил и всички тях платил на ответника, ползвал и данъчен кредит по
ЗДДС.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че е платил на
ответника процесната сума, че е поканил ответника да му я върне.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че
основанието на което му е платена сумата е съществувало към даването на
сумата .
7
Съдът приема за установено по делото, че на 26.09.2018г. страните са
сключили валиден договор, съгласно който ищецът е възложил на ответника и
той се е съгласил да извършва срещу възнаграждение логистични услуги за
онлайн магазини за срок от една година с уговорено автоматично
продължаване на същия за срок от 1 година, ако нито една от страните не
отправи изявление за обратното в срок от 3 месеца преди уговорения срок,
ежемесечно изпълнителят издава фактура за услугите и цената следва да се
плати в срок от 3 дни от получаване на фактурата по електронна поща, че
предоставените услуги се заплащат по цените по приложение № 2, като
отделно от тях се заплаща минимална сума за складово обслужване за
ангажимента на възложителя да предостави постоянно обезпечение на
услугата според заявките на клиента, отделно се плаща и наем за помещение,
предоставено за нуждите на възложителя Установено е по делото, че
ответникът е издал на ищеца фактура № 6533/01.11.2018г., фактура №
6598/01.12.2018г., фактура № 6690/01.01.2019г., всяка за сумата от по 5400лв.
с ДДС с посочено основание „минимална сума” за сух склад съответно за
ноември 2018г., декември 2018г. и януари 2019г. и ищецът му ги е платил
съответно на 09.11.2018г., на 04.01.2019г. и на 04.01.2019г. Тези обстоятелства
не са спорни по делото, а и се установяват от приетите по делото неоспорени
от страните договор, носещ подпис за тях, фактури, заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото,
неоспорено от страните.
Спорен въпрос по делото е стойността на минималната месечна сума за
складово обслужване за ангажимента на възложителя да предостави
постоянно обезпечение на услугата според заявките на клиента. Съдът приема
за установено по делото, че стойността на тази месечна сума е в размер на
4500лв. без ДДС месечно, тоест по 5400лв. с ДДС месечно. За този извод
съдът съобрази, че по делото са приети неоспорени от страните две различни
Приложения № 2 към договора, като същите сочат идентични цени за
услугите и за наема на помещението, предоставено на възложителя, но всяко
от тях сочи различна стойност за минималната месечна сума – едното сочи
сумата от 500лв. без ДДС, а другото сочи сумата от 4000лв. без ДДС. Всяко
едно от тези приложения носи подпис за страните по делото, като ищецът не е
оспорил нито едното от тях . Нито едно от тези приложения няма дата, не
8
съдържа изявление, че преурежда отношенията между страните по отношение
на минималната месечна сума по начин такъв, че да дерогира вече постигнати
между страните съглашения за същата. При така установеното и като съобрази
установеното от заключението по счетоводната експертиза, което съдът
кредитира по съображения изложени по-горе, че през целия период на
действие на договора между страните от 26.09.2018г. до юни 2020г.
ответникът ежемесечно е издавал фактури на ищеца за минимална месечна
сума от по 5400лв. с ДДС, че всяка от тези фактури е приемана от ищеца,
осчетоводени са от него и ищецът е ползвал данъчен кредит по ЗДДС по всяка
от тях, че сумите са платени от ищеца на ответника, то съдът приема, че всяко
едно от приетите по делото Приложение № 2 към договора е обвързвало
страните и те едновременно са уреждали отношенията между страните за
процесния период. Осчетоводяването на фактурата , ползването на данъчен
кредит, плащане на сумата установява достигане до знанието на ищеца за
предявяване на претенция от ответника за заплащане на сумата и че ищецът
признава това си задължение. Първичните счетоводни документи и
вписванията им в счетоводните книги на страните, ползването на данъчен
кредит по фактурата, дори тя да не носи подпис на представителя на
търговеца, установява че търговецът е потвърдил по реда на чл. 301 от ТЗ
действията по сключването на сделката, както и по приемане на стоката/
работата. Тези действия означават недвусмислено признание на задължението
за плащането и са признание на задължението и доказва съществуването му.
/В този смисъл Решение № 178/13.10. 2017г. по т.д. № 638/2017г. на ВКС, 2-ро
Т.О.; Решение № 160/07.11.2017г. по т.д. № 2217/2016г. на ВКС, 1-во Т.О.,
Решение № 216/02.08.2016г. по т.д. № 2411/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение
№ 198/13.05.2016г. по т.д. № 274/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
121/21.07.2016г. по т.д. № 1622/2015г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на ВКС, 2-ро Т.О., всички постановени по
реда на чл. 290 от ГПК/. В случая минималната месечна сума се дължи за
ангажимента на възложителя да предостави постоянно обезпечение на
услугата според заявките на клиента. По съображения изложени по-горе съдът
приема, че осчетоводяването на фактурата и плащането й доказват че ищецът
е приел, че ответникът е изпълнил този си ангажимент и затова му се дължи
сумата. Това последователно поведение на ищеца по време на действието на
договора във връзка с всяка от издадените му месечни фактури доказва, че той
9
е приел, че дължимата минимална месечна сума е 5400лв. с ДДС, която
съответства на сбора на сумите и по двете приложения. Не е установено по
делото, че в някой момент по време на действието на договора ищецът е
възразил срещу начислената му сума с твърдения, че няма съгласие за такава.
Дори с изявлението от април 2020г. за прекратяване на договора ищецът не е
направил такива оспорвания . Едва с нотариалната покана от декември 2021г.
ищецът оспорва дължимостта на сумата от 4000лв. без ДДС, но това
изявление е много след приемането на фактурите и плащането им, както и
много след прекратяване на договора. Така по делото не може да се обоснове
извод, че срещу минималната месечна цена от 4000лв. без ДДС ищецът
своевременно е възразил. Действително, съставянето в близък период от време
на две приложения № 2, сочещи различни месечни минимални суми не е
типично. Обстоятелството, че двете приложения са сключени в близък период
от време се установява от фактурата за ноември 2018г., с която начислената
от ответника минимална месечна сума е в размер на 5400лв. с ДДС, тоест
двете приложения № 2 са съществували към 01.11.2018г. , а договор е
сключен на 26.09.2018г. Търговските отношения обаче са динамични и
предвид характеристиката на договора между страните-логистични складови
услуги за онлайн магазин, то житейски оправдано е да се приеме в случая, че
при вече подписано едно приложение № 2 ищецът е приел, че необходимостта
от „сух склад” е по-голяма от преценената първоначално и така страните са
сключили и второ приложение № 2 за допълнителния „сух склад”, от който
ищецът е имал нужда. Следва да се посочи, че не са ангажирани доказателства
за твърденията на ищеца, че е имало много договори, сключени с ответника за
различни суми, че е допуснал, че ответникът по грешка е издал фактури за
5400лв. с ДДС, че е провел многократно разговори с ответника и са се
съгласили горницата над 600лв. с ДДС да бъде върната, съответно прихваната
с последващи задължения, а в тежест на ищеца е било да го направи по делото.
Оплакванията на въззивника за допуснати процесуални нарушения от
районния съд поради недопускане на гласни доказателства са неоснователни
и съображения за този извод съдът е изложил при произнасянето си по това
доказателствено искане, които не е нужно да се повтарят. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че свидетелски показания за установяване
на съдържание на писмени договори с цена над 5000лв. са недопустими без
съгласие за събирането им от насрещната страна, каквото в случая не е дадено,
10
а и посочените от ищеца обстоятелства, за които е поискал допускането им не
са относими за делото, защото не са от естество да установят релевантни за
делото факти.
При така възприето съдът приема, че правилно е прието от районния съд,
че и двете приети по делото Приложения № 2, носещи подписи за страните и
неоспорени от тях, са обвързвали страните и дължима минимална месечна
сума е била в размер на 5400лв. неоснователни са твърденията на въззивника,
че бил оспорил представеното от ответника Приложение № 2. В нито един
момент от развитие на производство пред СРС такива оспорвания не са
направени. По това приложение № 2 ищецът е взел отношение едва в хода на
устните състезания пред СРС като изявленията не са такива за оспорване на
документ по смисъла на ГПК.
С оглед гореизложеното съдът приема, че платената от ищеца сума е имала
своето основание към момента на плащането й, поради което и неоснователен
е иска за връщането й като платена без основание. Доколкото иска за
обезщетение за забава е акцесорен на главния иск, то неоснователността на
последния води до извод за неоснователност и на иска за обезщетение за
забава.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест въззивника следва да
се поставят разноски на въззиваемия в производството пред СГС в размер на
1790лв. възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 922/16.01.2024г . по гр.д. № 48777 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 61-ви състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Всичко за децата” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Берс Лоджистикс”ООД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 1790лв. (хиляда седемстотин и деветдесет лева),
представляващи съдебни разноски в производството пред Софийски градски
11
съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12