№ 183
гр. Велико Търново, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110102781 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 ал. 3 КТ.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че по силата на трудов
договор от 01.01.1999г. и допълнително споразумение № 175/04.06.2007г. е заемал
длъжността „доцент в катедра „***” в Историческия факултет на ответния
университет, както и че със заповед № РД10-1257/01.09.2021г., връчена му на
02.09.2021г., му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” по чл. 188 т. 3 КТ.
Посочва, че с уволнителната заповед са му вменени нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 187 ал. 1 т. 8 КТ – злоупотреба с доверие и уронване доброто име
на предприятието. Ищецът счита уволнението си за незаконосъобразно и оспорва да е
извършил дисциплинарните нарушения описани в заповедта. Изтъква, че е изтекъл
срока по чл. 194 ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание и че при
определянето му е нарушена разпоредбата на чл. 189 ал. 1 КТ. Признава, че на
брифинг на 19.04.2019г. организиран от политическа партия е направил изказване,
което е публикувано в посочените в заповедта медии, но уточнява, че с него е
критикувал действията на *** на ***, както и стила и методите му на управление.
Твърди, че това негово изказване е основано на извършени от *** репресии, уволнения
и заплахи спрямо служители и студенти. В тази връзка допълва, че извършените от ***
нарушения и неправомерни действия, вкл. срещу членове на Студентския съвет са
констатирани в доклад на комисия, извършила проверка по заповед на Министъра на
1
образованието и науката от 30.04.2019г. Ищецът признава, че на 25.04.2018г. е подал
сигнал до Главния прокурор на Р България за извършени нарушения във връзка с
издадени от университета професионални квалификации на италиански граждани, но
изтъква, че това му поведение е в изпълнение на конституционните му задължения по
чл. 67 КРБ като депутат от 44-то Народно събрание. Освен това уточнява, че по повод
на сигнала в СРП е образувано досъдбено производство за престъпление по чл. 316 вр.
чл. 309 НК. Ищецът оспорва да е извършил нарушение на посочените в уволнителната
заповед разпоредби на Етичния кодекс на работещите във ***. Смята, че същите нямат
нормативен характер и не определят обема и характера на задълженията му по
трудовото правоотношение. Ищецът сочи, че в резултат на уволнението е останал без
работа и че месечното му брутно трудово възнаграждение е в размер на 2280 лв. По
изложените съображения иска от съда да признае уволнението му за незаконно и да го
отмени, да го възстанови на предишната му работа и да осъди ответника да му заплати
сумата от 13680 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
шест месеца /03.09.2021г. – 03.03.2022г./. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове, с доводи
за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, при
спазване на разписаните в закона процедурни правила. Възразява, че описаните в
уволнителната заповед действия на ищеца представляват нарушения на трудовата
дисциплина, с който същият е злоупотребил с доверието на работодателя и е уронил
доброто му име. Ответникът изтъква, че при налагане на дисциплинарното наказание е
спазен срока по чл. 194 ал. 1 КТ, тъй като за посочените в заповедта периоди ищецът е
бил в законоустановен отпуск. Допълва, че от него са изискани и взети писмени
обяснения преди налагането на наказанието, в съответствие с чл. 193 КТ, както и че
заповедта за уволнение е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 КТ.
Ответникът оспорва при налагането на процесното наказание да е нарушена
разпоредбата на чл. 189 ал. 1 КТ, за което черпи доводи от позицията, която е имал
ищеца към момента на изказванията, за публичния характер на последните и широкото
им отразяване в медиите. В тази връзка допълва, че тези изказвания на ищеца са
станали достояние на широк кръг трети лица, което обективно е накърнило авторитета
и доверието във възможностите на работодателя да организира и ръководи учебния и
работния процес, което от своя страна го е злепоставило пред същите трети лица.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че изказванията му от м. април 2019г.
почиват на реални факти, като изтъква, че с решения на ВТАдмС са отхвърлени жалби
за нарушения на изборите за органи на управление във *** през 2019г. Относно
подадения сигнал до прокуратурата ответника посочва, че е налице произнасяне на съд
в Италия, че неправилно административния орган в България /НАЦИД/ е приложил
Директива 2013/55/ЕО. По тези съображения ответната страна счита предявения
искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне с присъждане на разноски.
2
Съдът, като е предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, а и от
представените от тях трудов договор от 1988г. и допълнителни споразумения от 2007г.,
2017г., 2020г. и 2021г. се установява, че ищецът е заемал в ответния университет
длъжността „доцент в катедра „***”. Със заповед № РД 10-1257/01.09.2021г. на *** на
***, връчена на 02.09.2021г., на ищеца е наложено наказание "дисциплинарно
уволнение" на основание чл. 188 т. 3 КТ вр. чл. 189 ал. 1. чл. 187 ал. 1 т. 8 пред. 1 и 2
КТ и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ. В
заповедта като фактическо основание за уволнението е описано, че на 19.04.2019г.
ищецът на брифинг организиран от *** направил изказвания, които са цитирани в
посочените в заповедта интернет сайтове на медии и на сайта на ***, както и че на
25.04.2018г. е подал сигнал до Главния прокурор на РБ и до Министъра на
образуванието и науката, който е отразен в статии в посочените централни и местни
ежедневници, с които си действия е злоупотребил с доверието на работодателя и е
уронил доброто му име, а същото така е нарушил и задълженията си съгласно
цитираните разпоредби на чл. 11 и чл. 18 от Етичния кодекс на работещите в
университета. В уволнителната заповед са цитирани следните изказвания на ищеца:
„Бях отстранен от поста помощник ректор и трябваше да водя дела, за да бъда
възстановен на тази длъжност. Бях отстранен, защото критикувах постъпката на ***
като член на Академичния съвет. Този човек наложи дух на страх и подчинение.
Единственият инструмент за управление е репресия, уволнения и заплахи”; „Със сега
действащия закон се дават изключителни правомощия на ректорите. Затова и ВМРО
ще настоява за промените, които ще гарантират контрола на държавата върху
държавните училища”; „Законът, направен някога с добрата идея, че академичната
общност е образована и може да се самоуправлява, е дала изключителни правомощия
на ***. Той е председател на Академичния съвет, той е работодател на всички
преподаватели, той се разпорежда с финансите на университета и носи материална
отговорност. Когато един човек няма качества или има лоши мисли, може да
злоупотреби с такава власт”; „Вчера беше провалено задължението на Студентския
съвет да проведе частични избори за попълване на квотата от страна на ръководството
на университета. Бяха отправени заплахи за изключване. Това е недопустимо. Това е
нарушение. Това изисква намеса на държавата – за защита на закона, за защита на
академичната автономия, за защита на репутацията на ***. Бяха отправени и писмени
заплахи за отстраняване към студенти, подписани лично от ***. Всичко днес това го
казваме публично и апелираме към изпълнителната власт, към МОН и към министър –
председателя – нека защитят държавния и академичен интерес, както и на обществото”,
както и че ищецът е посочил, че е изключително трудно за него да предприема такава
постъпка към своя университет. Относно подадения от него сигнал на 25.04.2018г. в
3
заповедта за уволнение е отразено, че касае издадени от *** 171 професионални
квалификации на италиански граждани за възможността им за удостоверяването им за
целите на упражняването на професията в друга страна, както и за възможно бъдещо
провеждане от *** на самостоятелно обучение на други 200 италиански граждани за
придобиване на учителска квалификация в следдипломни програми за обучение”. За да
наложи най – тежкото дисциплинарно наказание ответникът е посочил в заповедта за
уволнение, че е съобразил публичния характер и нееднократността на изявленията на
ищеца пред медии, както и легитимирането му като народен представител в 44 НС на
РБ.
Избирането на ищеца за народен представител в 44 НС на РБ е ноторно известно
на съда и не е обстоятелство, по което между страните съществува спор. В дадените от
него обяснения по чл. 193 КТ, поискани му от работодателя му с покана от
18.05.2021г., същият е посочил, че визираните в заповедта за уволнение събития от м.
юли 2018г. и м. април 2019г. са свързани с дейността му именно на народен
представител и в изпълнение на задълженията му по чл. 67 КРБ. От представените от
ответника молби и заповеди за отпуск и за прекъсване на такъв, както и болничен лист
от 13.04.2021г. се установява, че ищецът е бил в неплатен и платен отпуск, както и в
отпуск по болест за времето от 03.04.2017г. до 26.03.2021г., от 26.03.2021г. до
11.04.2021г., от 13.04.2021г. до 19.04.2021г., от 11.06.2021г. до 18.06.2021г., от
22.06.2021г. до 09.07.2021г. и от 13.07.2021г. до 31.08.2021г.
От писмо на Националния център за информация и документация /НАЦИД/ от
09.02.2018г. е видно, че са констатирани нарушения на българското законодателство
при издаването на свидетелства за професионална квалификация на *** на италиански
граждани по нерегулираната професия „учител”, доколкото голяма част от обучението
им е проведено самостоятелно и незаконосъобразно от висше училище /ЕПУ – гр.
Перник/ без да има необходимата за това акредитация, както и по лекционен материал
/над 70 %/ изнесен от преподаватели от италианско висше училище, които не
фигурират в регистъра на МОН за академичен състав и не са на основен трудов
договор с нито едно висше училище в България, вкл. ответния университет. В писмото
е посочено още, че академичното признаване на дипломите на 170 – те италиански
граждани е станало по реда на ЗВО с решение на Академичния съвет /АС/ на *** от
18.04.2016г. Въз основа на това писмо на НАЦИД, което е адресирано до него в
качеството на народен представител, ищецът в същото това качество е подал сигнал до
Главния прокурор на РБ и до Министъра на образованието и науката, че посоченото в
писмото решение т. 4.4.6. не е вземано на АС на 18.04.2016г. От постановление за
образуване на ДП по пр.пр. № 47794/2018г. на СРП и писмо на наблюдаващия
прокурор до ищеца от 15.04.2019г. се установява, че въз основа на подадения от него
сигнал е започнало наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 316 вр.
чл. 309 НК относно ползването на преправен частен документ – решения на АС от
4
18.04.2016г. по т. 4.4.6. От представеното съдебно удостоверение по НАХД №
8003/2021г. на СРС и от приложеното към него постановление по чл. 78а НК е видно,
че за това престъпление срещу *** на ответния университет е внесено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по чл. 78а НК. От ангажираните от ответника доказателства /листи 190- 202/ се
установява, че на интернет сайтовете на посочените в заповедта за уволнение печатни
издания са публикувани статии във връзка с подадения от ищеца сигнал до
прокуратурата и за провежданото разследване за съставяне на фалшив документ в
ответния университет. Ответникът е представил в надлежен превод по см. на чл. 185
ГПК решение на Апелативния съд на Р Италия /шести състав/ произнесено по искови
молби на италиански граждани придобили хабилитация за упражняване на
преподавателска дейност в България, за което са им издадени свидетелства за
професионална квалификация. В решението е отразено, че понятието регулирана
дейност, предложено от НАЦИД не съвпада точно с това, което предвижда
законодателството на ЕС и е разпоредено на административните власти в Италия да
проведат процедура за сравнително оценяване и да прецени квалификацията на ищците
по делото.
От заповед на Министъра на образованието и науката от 30.04.2019г. се
установява, че е назначена комисия от служители на МОН за проверка спазването на
разпоредбите на чл. 67, чл. 72 – чл. 74 ЗВО от ***, както и по отношение на
съответствието на приетите правилници на университета със закона. От изготвения от
комисията доклад от 03.06.2019г. и констативен протокол към него е видно, че до ***
на *** е отправена препоръка за отмяна на разпоредби от правилниците за дейността
на Общото събрание /ОС/ на *** и на Контролния съвет /КС/ на ***, позволяващи
неприсъствено гласуване и вземане на решение за приемане и промяна на тези
правилници с обикновено мнозинство от присъстващите. Дадена е препоръка и за
отмяна на разпоредби от първия правилник, които уреждат правила за организирането
на избора на представители на студентите и докторантите в ръководните органи на
висшето училище, доколкото това е нарушения на закона, тъй като условията и реда за
това се определят от правилника за организацията и дейността на студентския съвет.
Констатирано е, че в периода м. март 2018г. – м. април 2019г. са проведени заседания
на АС и на КС на *** без да е попълнена квотата на представителите на студентите и
докторантите и без да са проведени частични избори за попълването й, което е в
нарушение на чл. 30 ал. 2 и ал. 3, 34а ал. 2 и чл. 36а ал. 4 ЗВО. Комисията е установила
още, че на основания писма от 18.04.2019г. на председателя на ЦИК за избор на органи
за управление на университета, поради допуснати груби нарушения относно
организацията и провеждането на избори за представители на студентите и
докторантите в ОС на ***, за една година от обучение са отстранени със заповеди на
*** от 23.04.2019г. студентите Димитър Георгиев Димитров /лист 41/ и Иван Маринов
5
Маринов. Със заповед на *** от 29.06.2018г. за две години от обучение е отстранен
И.Д. с посочен мотив системно неизпълнение на задължението за участие в учебния
процес като асистент – преподавател и нарушаване на задължението за опазване на
името и авторитета на *** чрез публикации във „Фейсбук”, а със заповед на *** от
24.01.2019г. за срок от една година е отстранен от обучение студента П. Д. П., като в
заповедта нито е посочена нарушена законова разпоредба, нито са изложени мотиви за
това отстраняване. Относно провеждането на избори за попълването на квотата на
студентите и докторантите в ОС на *** във връзка с провеждането на избори за мандат
2019-2023г. комисията е констатирала възникването на конфликтна ситуация между
ръководството на *** и Студентският съвет. Последният е бил възпрепятстван да
проведе насрочените от него частични избори на 18.04.2019г. и такива впоследствие са
проведени от Инциативен комитет, които няма представителната власт на Студентски
съвет и не може да действа от негово име. Комисията е отразила в доклада си, че *** на
ответния университет сам е осуетил възможността да се проведат законосъобразни
избори като е прекратил студентските права на горепосочените двама представител на
Студентския съвет.
Ищецът е представил писмо от *** на *** от 02.04.2019г. до член на
Студентския съвет, с което се приканва да се спази графика за провеждане на изборите
на органи на управление на университета и да се свика заседание на съвета за
насрочване на избори за определяне на представители на студентите и докторантите.
Отправено е официално предупреждение до лицето, че при неизпълнение може да му
бъде търсена отговорност като студент по чл. 74 ал. 2 ЗВО.
Няма спор между страните, а и от представените от тях доказателства
/протоколи от съдебни заседания, решения по адм. дело № 319/2019г. и № 320/2019г.
на Адм.съд В. Търново/ се установява, че жалбите срещу решението за избор на
председател и зам. председател на проведеното на 20.05.2019г. ОС на ***, както и
решението за избор на ректор са отхвърлени като неоснователни, като решението на
съда по гр.д. № 320/2019г. е потвърдено с решение на ВАС от 08.12.2021г. по адм. дело
№ 6856/2021г. по неговия опис /листи 255 – 258/.
От представените от ответника доказателства /листи 183 - 186/ се установява, че
на интернет сайтовете на посочените в заповедта за уволнение печатни издания под
съответните заглавия са публикувани изказванията на ищеца отразени в заповедта за
уволнение от 01.09.2021г. От представения Етичен кодекс на работещите във *** се
установява, че посочените в уволнителната заповед негови разпоредби са правилно и
дословно цитирани.
От показанията на свид. Сиди – доведен от ищеца се установява, че в качеството
си на народен представител в 44 – то НС от трибуната на парламента е прочел
политическа декларация от името на парламентарната група относно отправен натиск
6
и заплахи спрямо студенти във връзка с попълването на квотата им в АС за избор на
ръководство на ответния университет. След това направили и пресконференция в НС,
за да могат да отговорят на журналистически въпроси. Към него момент бил разговарял
със свид. П. П., който бил изключен от Студентския съвет във връзка с изборите през
2019г.
От показанията на свид. *** – преподавател във *** от 2002г. се установява, че
през 2019г. е имало случаи на изразяване на недоволство и несъгласие с ръководството
на университета и начина на водене на финансите, от което последвали уволнения на
преподаватели /***, ищеца като помощник – ректор/, на служители /***/, както и
изключване на студенти /***/. В началото на 2019г. проф. *** била извикана от ***, за
да подаде оставка като декан и била заплашена, че ако не стори това ще бъде
дисциплинарно уволнена. Тази информация я има публикувана в статия от 08.04.2019г.
в местен ежедневник, в която е отразено и изявление на ***, че още не е я уволнил, но
ще го направи. Свидетелят цитира и публично изказване от 26.02.2019г. на друг
преподавател /***/, че в университета цари страх и безпаричие, в отговор на което ***
също публично отговоря, че с неговите проблеми ще се разправи след това. Свидетелят
посочва, че е бил кандидат за ректор на изборите през 2019г. и че към него не са
отправяни заплахи от ръководството, но изтъква, че след това е бил ограничаван в
научната си дейност, тъй като не е допускан до участие в международни програми, по
който преди това е участвал многократно.
От показанията на свид. П. П. – бивш член и председател на Студентския съвет
към 2018г. се установява, че бил сезирал МОН за проблеми с правилника на ***, чрез
който недопустимо се изменял правилника на Студентския съвет. През 2019г. бил
избран за член на ЦИК за избор на ръководство на университета, но бил отстранен за
една година със заповед на ***, без в същата да са изложени мотиви за това.
Отстранени били и студентите ***, чийто мандат в Студентския съвет изтичал през
2020г., но *** искал този мандат да бъде прекратен предсрочно и през 2019г. да се
проведат нови избори за членове на Студентския съвет, съгласно разписаното в
правилника на ОС на ***. Поради несъгласие с *** с прекъснати права бил и Ив. Д..
Ректорът бил изпратил предупреждения до членовете на Студентския съвет, че ако не
се съобразят с промените в правилника ще има последици за тях. За тези събития
свидетелят е разговарял с ищеца и е споделял за писмата с него.
От показанията на свид. В. – член на ЦИК за изборите през 2019г. се установява,
че е имало проблеми с попълването на квотата на студентите в ОС на университета и
че ЦИК не била подпомага в дейността си от представителя на студентите.
Насрочените частични избори били провалени, тъй като изборния ден бил прекъснат.
Председателят на ЦИК към *** занесъл на председателя на Студентския съвет писмо
от МОН, че изборите са незаконосъобразни. Свидетелят посочва, че през м. февруари
7
2019г. ищецът участвал в пресконференция под надслов „Страх и безпаричие”, на
която били представени двама от кандидатите за ректор – проф. *** и проф. *** и на
която ищецът отправил критики и нападки към ръководството на ***, включително за
издаване на фалшиви дипломи. Тези негови изказвания и изказванията му от април
2019г. в сградата на НС, според свидетелят са се отразили негативно на кандидат
студентската кампания, тъй като имало хора, които не искали да кандидатстват, заради
проблема с фалшивите дипломи. След тези изказвания не е имало спад в приема на
студенти, но е нямало и увеличение.
От показанията на свид. М., който е бил студент по право през 2019г. се
установява, че тогава е бил член на Студентския съвет и че след провалените избори за
попълване на квотата на студентите в ОС е участвал в Инициативен комитет, който е
организирал и излъчил представители на студентите. Изборите за попълване на част от
квотата на студентите били насрочени, имало студенти готови да гласуват, но не се
състояли, поради отказ на част от ръководството на Студентския съвет да ги проведе.
Тези негови членове били близки с ищеца и членували в неговата партия. Те
впоследствие били отстранени от ***, поради неизпълнение на задълженията им по
правилника на ***. Като член на Студентския съвет свидетелят бил получил писмо от
***, с което му се напомняли задълженията по този правилник, но то не е било със
заплашителен тон.
От показанията на свид. Г. – директор на Центъра за квалификация на *** от м.
декември 2018г. се установява, че обучението на италианските граждани е започнало
през 2017г. и е завършило през 2019г., като по споразумението с ЕПУ – гр. Перник,
ответният университет е следвало да организира и проведе единствено държавните
практико - приложни изпити. На тези лица са издадени съответните свидетелства,
които според италианския съд са легитимни. Изказванията на ищеца за издаване на
фалшиви дипломи на тези италиански граждани и тяхното медийно разгласяване се
отразило негативно на университета. Имало съмнение, напрежение и липса на доверие
у кандидатстващите. Не се реализирало и намерението за обучение на други
италиански граждани в Центъра за квалификация.
Не е спорно между страните, че брутното месечно трудово възнаграждение на
ищеца преди уволнението е 2280 лв., както и че след уволнението си не е започнал нова
работа.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
При оспорване на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение
работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за
прекратяване на трудовия договор на посоченото в заповедта основание. В случай на
прекратяване на трудовото правоотношение поради налагането на дисциплинарно
8
наказание „уволнение” по чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, работодателят следва да докаже пълно
и пряко спазването на всички императивни норми, с които закона свързва
законосъобразността на уволнението, както и осъществяването на нарушенията на
трудовата дисциплина, представляващи основание за налагане на най – тежкото
дисциплинарно наказание на работника. Законосъобразното налагане на
дисциплинарно наказание е предоставено от издаване на мотивирана писмената
заповед, в съответствия с изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ, от носителя на
работодателска власт или от определено от него лице, в сроковете по чл. 194 КТ, при
съобразяване на разпоредбата на чл. 193 КТ.
В случая процедурните изискания на закона по налагане на най – тежкото
дисциплинарно наказание са спазени, доколкото от ищеца са поискани и той е дал
обяснения по чл. 193 ГПК относно вписаните в заповедта за уволнение негови
действия квалифицирани от работодателя като нарушения на трудовата дисциплина.
Последните са описани в заповедта от 01.09.2021г. по разбираем за работника начин,
така че да му се осигури възможност да се защити в хода на евентуално съдебно
производство за оспорване на уволнение му. В заповедта нарушенията на трудовата
дисциплина, които се твърди да са извършени от ищеца са достатъчно конкретизирани
по фактическите им признаци – време, място и начин на осъществяване, което сочи на
спазване на изискването на чл. 195 КТ. Противно на възраженията на ищеца при
издаване на процесната уволнителна заповед не е бил изтекъл срока по чл. 194 ал. 1
КТ. Съгласно чл. 194 ал. 3 КТ същият не тече през времето, когато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. В случая от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че към датите на твърдените нарушения
/25.04.2018г. и 19.04.2019г./ ищецът е бил в неплатен отпуск, който е продължил до
26.03.2021г. Впоследствие ищецът е бил в законоустановен отказа за времето от
26.03.2021г. до 11.04.2021г., от 13.04.2021г. до 19.04.2021г., от 11.06.2021г. до
18.06.2021г., от 22.06.2021г. до 09.07.2021г. и от 13.07.2021г. до 31.08.2021г. Предвид
на това към 02.09.2021г. когато му е връчена уволнителната заповед и от който момент
наказанието се счита за наложено, не е бил изтекъл нито двумесечния срок от узнаване
на нарушението, нито едногодишния от извършването му по чл. 194 ал. 1 КТ. В тази
връзка следва да се има предвид, че относно продължителността на тези срокове,
когато работникът е ползвал отпуск е от значение дали същият се брои в работни или в
календарни дни. В този смисъл е Решение № 209/21.01.2019г. по гр.д. № 87/2018г. на
III г.о., ВКС. В случая ползвания от ищеца във визираните период платен и неплатен
отпуск се брой в работни дни, а само отпуска за временна неработоспособност /от
13.04.2021г. до 19.04.2021г/ се отчита в календарно време. Ето защо към 02.09.2021г.
няма как да са изтекли сроковете по чл. 194 ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно
наказание за нарушенията описани в уволнителната заповед.
Същественото за изхода на спора обаче е, че към посочените в заповедта за
9
уволнение дати – 25.04.2018г. и 19.04.2019г., на които ищецът е осъществил описаните
в заповедта действия, възприети от ответника като нарушения на трудовата
дисциплина, същият е изпълнявал мандата си на народен представител в 44 –то НС.
Съгласно постановеното между тези страни Решение № 29/02.04.2018г. по гр.д. №
2155/2017г. на III г.о., на ВКС, докато е депутат, макар и да запазва заемната до
избирането си длъжност в ответния университет, който безспорно е държавно висше
училище и е учреждение по смисъла на чл. 131 ПОДНС от 2017г., ищецът не
упражнява функциите й за времето на мандата си. В тази връзка, за да се избегне
забраната за несъвместимост по чл. 68 ал. 1 КРБ респ. чл. 134 ал. 1 ПОДНС от 2017г.,
трудовото му правоотношение на заеманата преди избирането му длъжност е
поставено в латентно състояние, като за времето на мандата си като народен
представител ищецът е ползвал неплатен отпуск. В случая след избирането си за
депутат в 44-то НС последният е бил в неплатен отпуск за времето от 03.04.2017г. до
26.03.2021г. и в него период той не дължи изпълнение на задълженията си по
трудовото правоотношение с ответния университет, след като последното е в латентно
/спящо/ състояние. В този период ищецът не черпи трудови права от правната си
връзка с университета /арг. и от чл. 133 ал. 1 ПОДНС от 2017г./ респ. не е дължи
изпълнение на възложената му работа, в частност не е длъжен да спазва и трудова
дисциплина към този работодател. През него период не се проявяват типичните за едно
трудово правоотношение задължения на страните по него, като работодателят също не
е длъжен за осигурява на работника нормални условия за осъществяване на трудовата
му функция. Закрилата, с която се ползва избрания за народен представител работник,
изразяваща се в правото му да запази заемната от него преди това длъжност и да се
върне на нея след края на мандата си, следва от закона, а не се осигурява от
работодателя му, за да му дължи срещу това лоялност по см. на чл. 126 т. 9 КТ. Ето
защо, дори описаните в процесната уволнителна заповед юридически факти да
представляват по същество нарушения на задълженията на работника по трудовото
правоотношение, доколкото те безспорно са се осъществили през време на мандата на
ищеца като народен представител, същите не са годни да ангажират дисциплинарната
му отговорност и да доведат до прекратяване на трудовия му договор с ответника,
когато се върне да изпълнява трудовата си функция, след изтичане на легислатурата на
44-то НС.
Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че горните съображения
сами по себе си са достатъчни за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и
за неговата отмяна, доколкото и последният изрично с исковата молба е навел довод за
неговата незаконосъбразност в тази насока, след като твърди, че на процесните дати е
действал в качеството си на народен представител.
Извън горното, дори да се приеме, че за описаните в заповедта от 01.09.2021г.
действия на ищеца може да му се търси дисциплинарната отговорност, от
10
установените по делото факти не следва, че с тях същият е злоупотребил с доверието
на работодателя си и е уронил доброто му име. Съгласно съдебната практика като
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 ал. 1 т. 8 КТ злоупотребата с доверие
представлява злепоставяне на отношенията на доверие между работника или
служителя и работодателя. По правило злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си
положение е извършил преднамерени /умишлени/ действия, с цел извличане на имотна
облага за себе си или за трето лице. Злоупотреба с доверие на работодателя е налице и
в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът с действията си е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено, включително при нарушаване на приети етични правила и норми за
поведение. Когато с поведението си работникът злепоставя работодателят пред
колектива и трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно
на конкркуретнтноспособността, ефективността и авторитета на предприятието е
налице уронване на доброто име на предприятието. Естествено е възможно
поведението на работника едновременно да представлява злоупотреба с доверие и да
води до уронване на доброто име, като въпрос на фактическа преценка е дали са се
проявили заедно тези форми на нелоялно отношение към работодателя. За да е налице
нарушение на трудовата дисциплина свързано с накърняване на доверието на
работодателя, работникът следва да действа недобросъвестно. В случаите, когато това
става чрез разгласяване на информация или подаване на сигнали до институции, до
каквато се свеждат вменените на ищеца нарушения, за да е налице нелоялно
отношение и действие в противоречие с оказаното доверие, следва да се касае за
разпространяване на неверни данни и сведения т.е. за клеветнически изявления.
Последните са налице, когато се разгласяват неистински позорни обстоятелства за
другиго или се преписва престъпление, което не е извършено.
Хронологично първото посочено в заповедта за уволнение нарушение на ищеца,
касае подаден от него на 25.04.2018г. сигнал до Главния прокурор и Министъра на
образованието и науката във връзка с издадени от ответния университет
професионални квалификации на 171 италиански граждани, както и възможно бъдещо
провеждане на обучение на други 200 граждани на Италия. Само по себе си описано по
този начин съдържанието на сигнала не сочи на изнасяне на клеветнически и неверни
злепоставящи работодателя факти. Нито издаването на квалификации за проведено
обучение, нито възможността за бъдещо такова е позорящо обстоятелство, което да е
годно да накърни авторитета, престижа и доброто име на работодателя. Начина на
отразяване на сигнала в посочените в заповедта медии, статиите и заглавията им, са
действия на трети лица. Отделно от това изложените в тези издадения факти за
провеждано по сигнал на ищеца разследване от СРП във връзка с издаването на
фалшив документ в ответния университет са достоверни. От събраните по делото
11
доказателства безспорно се установява, че за разследване на сигнала е образувано
досъдебно производство, което е приключило с внасянето на предложение в съда за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
на *** на *** относно ползването на неистински частен документ – решение на АС на
*** по т.4.4.6. от 18.04.2016г. По тези причини, макар и наказателното производството
да не е приключило с влязъл в сила краен акт, поведението на ищеца не може да се
квалифицира като разпространение на неверни и клеветнически факти, включително с
преписване на престъпление по отношение ръководството на университета. След като
подадения от ищеца сигнал има автентичен характер, действията му по сезиране на
прокуратурата и изпълнителната власт за това, не могат да обосноват фактическия
състав на нарушението по чл. 187 ал. 1 т. 8 КТ и да се разглеждат като злоупотреба с
доверието и уронването на доброто има на предприятието, вкл. чрез нарушаване на
цитираните в заповедта за уволнение правила и норми от Етичния кодекс /в подобен
смисъл Решение № 180/25.06.2014г. по гр.д. № 991/2014г. на III г.о., ВКС/. Верността
на сигнала отрича възможността публичното му оповестяване и разгласа да
съставляват нарушение на трудовите задължения на работника и да води до
накърняване на доверието към работодателя.
По отношение изказванията ищеца от проведения на 19.04.2019г. брифинг в
парламента, цитирани в уволнителната заповед, годни да накърнят доброто име,
престижа и авторитета на работодателя и да съставляват израз на злоупотреба с
доверие са единствено тези негови изявления, които имат фактически, а не оценъчен
характер. Освен това изнесените от него факти следва едновременно да са неистински
и позорящи, за да обосноват наличието на нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 8 КТ. В случая
изявлението на ищеца, че е отстранен от поста помощник – ректор, защото критикувал
постъпка на *** и че трябвало да води дела, за да бъде възстановен на тази длъжност е
вярно и е факт служебно известен на съда, а и не е спорен между страните. Този факт
не е и позорящ, поради което не може да води до накърняване авторитета на ответния
университет. Изказването на ищеца относно правомощията на ректорите по закон и
извода му, че когато един човек няма качества или има лоши мисли, може да
злоупотреби с тази власт не е насочено срещу ръководството на ответния университет.
След като последното не е адресат на така описаното изявление, то не може да се
разглежда като нарушение етичните правила и норми, водещо до накърняване на
авторитета на работодателя, а и в последната си част има характер на оценъчно
мнение, поради което не може да се разглежда като клеветническо.
За настоящият състав на ВТРС единствено годни да представлява нарушение на
трудовата дисциплина и да увредят доброто име на работодателя респ. да са израз на
злоупотреба с гласуваното на ищеца доверие са изявленията на последния, че ректорът
е наложил дух на страх и подчинение и че единствения инструмент, с който управлява
е репресия, уволнения и заплахи, както и че ръководството на университета е
12
провалило провеждането на частични избори за попълване на квотата от Студентския
съвет и че към студентите са отправени писмени заплахи за изключване подписани
лично от ***. Тези изказвания по естеството си могат да злепоставят работодателя щом
са станали достояние на трети лица, както е в случая, но за да съставляват нарушение
на трудовите задължения на ищеца и на етичните правила и норми по чл. 11 и чл. 18 от
Етичния кодекс на работещите във ***, те следва да са неистински.
От съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства
може да се направи извод, че визираните по – горе изказвания имат автентичен и
достоверен характер. От показанията на свидетелите на ищеца, които си
кореспондират със съдържанието на доклада и констативния протокол от извършената
от представители на МОН проверка, безспорно се установи, че във връзка с изразено
несъгласие с начина на водене на финансите и ръководството на университета са
извършени уволнения на преподаватели и служители, както и са изключвани студенти.
От показанията на свид. *** се установява още, че спрямо преподаватели е оказан
натиск за подаване на оставки от заемани от тях ръководни длъжности и за отправяни
закани за дисциплинарно уволнение, ако не сторят това. Установи се, че този свидетел
след кандидатирането си за ректор през 2019г. и до момента не е допускан до участие в
международни програми, по който преди това е участвал многократно. Обстоятелства,
които не са оспорени от ответната страна и които могат да се разглеждат като форма на
своеобразен натиск /репресия/ срещу преподаватели в университета. Временното
отстраняване /изключване/ на студенти, които са били членове на Студентския съвет и
то с немотивирани актове /относно свид. П. П./, което се установява освен от неговите
показания, така и констативния протокол от проверката на МОН, също може да се
разглежда като упражняване на натиск и репресия. Подобен израз има и
отстраняването на други двама от членове на Студентския съвет /Маринов и
Димитров/. Отправените до членовете на Студентския съвет писма подписани лично от
*** на ответния университет /лист 40/ и отправеното от него официално
предупреждение за търсена на отговорност по чл. 74 ал. 2 ЗВО, поради несвикване на
ОС на Студентския съвет, категорично може се възприеме като писмена заплаха за
изключване. Доколкото ректорът е субекта, който може да отстрани студент или
докторант от висшето училище за определен срок, отправеното от него официално
предупреждение чрез препращане към нормата на закона има достатъчно
заплашителен тон и представлява пряка намеса в студентското самоуправление. Още
повече, че нищо от изложеното в писмото не покрива хипотезите при които закона
допуска временно отстраняване на студент, включително тази по чл. 72 ал. 2 т. 2 ЗВО,
изискваща системност в неизпълнението на правилниците на висшето училище.
От доклада и констативния протокол на МОН безспорно се установи, че на
18.04.2019г. /вчера според изказването на ищеца от 19.04.2019г./ Студентския съвет е
бил възпрепятстван да проведе насрочените от него частични избори за попълване на
13
квотата на студентите и докторантите в ОС на ***. В тази връзка в доклада е изложено,
че въпреки че ректорът е резюлирал положително искането на председателя на
Студентския съвет за осигуряване на няколко кабинета за гласуване в различни сгради
на университета, вкл. градове, в деня на избора охраната и администрацията са
възпрепятствали изборния процес в част от сградите, доколкото имали устно
разпореждане от *** за провеждане на изборите само в една секция. Отделно от това в
протокола е отразено, че на 18.04.2019г., в деня на избора, председателят на ЦИК,
който безспорно е част от ръководството на университета, е уведомил с писмо
председателя на Студентския съвет, че съгласно писмо на МОН от 15.04.2019г. избора
за представителите на студентите и докторантите в ОС на *** не може да е частичен
т.е. че те са незаконосъобразни. В тази връзка са и показанията на свид. В.. При така
установената фактология може да се направи извод, че от страна на ръководството на
университета са предприети действия за осуетяване възможността да се проведат
насрочените за 18.04.2019г. частични избори, което потвърждава верността на
изложеното от ищеца. Недопустимата намеса в дейността на Студентския съвет явства
и от последващите действия на *** за временно отстраняване от обучение на
председателя на Студентския съвет и представителя на студентите в ЦИК на основание
докладна записка от председателят на ЦИК от деня на изборите, поради тяхното
непровеждане, въпреки че становището на ръководството на университета е, че те не
могат да са частични и не следва да се провеждат.
Фактът, че жалбите срещу избора на ректор и за председател и зам. председател
на ОС на *** са отхвърлени от съда не може да обоснове извод за невярност на
твърденията на ищеца относно действията на работодателя във връзка с провеждането
на частичните избори от Студентския съвет и тяхното осуетяване, доколкото тези
действия не са били предмет на преценка от съда при проверка законосъобразността на
оспорените актове на ОС на ***. Обстоятелство ясно посочено в мотивите на всяко
едно от приложените от ответника съдебни решения.
В крайна сметка следва да се посочи, че дори да се приеме, че описаните в
уволнителната заповед изказвания са довели до разгласата на невярна и опозоряваща
работодателя информация, безспорно те са направени от ищеца по време на мандата
му като народен представител, а съгласно трайната практика на ЕСПЧ, в качеството си
на такъв същият не следва да ограничава изявленията си, дори когато съдържат
твърдения с клеветнически характер, особено когато изразява мнение по важни за
обществото теми. Безспорно въпросите относно действията на ръководството на един
от водещите в страната университети във връзка с управлението на процесите в него и
отстояване на академичната и студентската автономия са значими за не малка част от
обществото в страната.
Мотивиран от всичко изложено настоящият състав на ВТРС намира, че по
14
делото остана недоказано от страна на работодателя законосъобразното упражняване
на субективното потестативно право на налагане на дисциплинарно наказание
уволнение на ищеца, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.
1 КТ се явява основателен. Решаващо за този краен извод на съда е, че ищецът по
време на мандата си като депутат не може да върши нарушения на трудовата
дисциплина по правоотношението си с ответния работодател, тъй като не осъществява
трудовата си функция по него, за които да бъде уволнен дисциплинарно след заемането
на предишната си длъжност.
Уважаването на исковата претенция по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност е обусловено от уважаването на иска за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая съдът е намерил
този иск за основателен, поради което основателен се явява и искът по чл. 344 ал. 1 т. 2
КТ. Ищецът следва да бъде възстановен на предишната си длъжност „доцент в катедра
„***” в Историческия факултет на ответния университет, която е заемал по безсрочен
трудов договор.
Искът по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ
е акцесорен относно иска за отмяна на уволнението. За уважаването му, освен
признаване незаконността на уволнението, следва да се докаже от ищеца, че за него са
настъпили вреди от това незаконно уволнение, а именно оставане без работа за период
не по – дълъг от 6 месеца респ. полагане на труд на по – нископлатена работа. В случая
между страните не е спорно, че за периода 03.09.2021г. до 24.01.2022г. ищецът не е
престирал труд по трудово правоотношение при същия или при друг работодател.
Изрично оспорване на това обстоятелство от страна на ответника липсва, а и същият
не е ангажирал доказателства, който по реда на насрещното доказване да го
опровергаят. Не е спорно, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца
преди уволнението е в размер на 2280 лв. В тази връзка изчислено по реда на чл. 162
ГПК размера на дължимото обезщетение на ищеца по чл. 225 ал. 1 КТ за периода
03.09.2020г. – 24.01.2022г. възлиза на 10 602 лв. Следователно предявения от него иск
по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за горницата
над него до пълния предявен размер от 13680 лв., както и за периода 25.01.2022г. до
03.03.2022г., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 242 ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта на присъденото обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ, тъй като се
касае за обезщетение за работа.
При този изход на делото претенциите за разноски и на двете страни се явяват
частично основателни, съразмерно с уважената респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал извършването на разноски за платено възнаграждение за един
адвокат в размер на 1000 лв., поради което с оглед уважената част от исковете му се
15
следват разноски в размер на 924, 85 лв. Ответникът, при платен адвокатски хонорар в
размер на 700 лв. и съразмерно с отхвърлената част от исковете има право на разноски
в размер на 52, 50 лв., които следва да бъдат понесени от ищеца. На основание чл. 78
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на ВТРС държавна такса върху уважените искове в размер на 524, 08 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ,
уволнението на М. В. М., ЕГН: ********** с адрес гр. *** извършено със заповед №
РД 10-1257/01.09.2021г. на *** на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и
Методий”, с която на основание чл. 188 т. 3 КТ вр. чл. 189 ал. 1. чл. 187 ал. 1 т. 8 пред.
1 и 2 КТ, на М. В. М. е наложено наказание "дисциплинарно уволнение".
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, М. В. М., ЕГН:
********** с адрес г*** на заеманата от него преди уволнението длъжност – „доцент в
катедра „***” в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св.Св.
Кирил и Методий”.
ОСЪЖДА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „Св.Св. Кирил и
Методий”, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Теодосий
Търновски” № 2, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. В. М., ЕГН: ********** с адрес
гр. *** на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, СУМАТА от 10 602 лв. /десет хиляди
шестстотин и два лева/, представляваща брутния размер на обезщетението по чл. 225
ал. 1 КТ за времето от 03.09.2021г. до 24.01.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на исковата молба – 27.09.2021 г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 10 602 лв. до
пълния предявен размер от 13 680 лв. и за периода 25.01.2022г. – 03.03.2022г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „Св.Св. Кирил и
Методий”, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Теодосий
Търновски” № 2, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 524, 08 лв. /петстотин двадесет и четири лева и
осем стотинки/, представляваща общия размер на дължимите за производството
държавни такси върху уважените искове.
ОСЪЖДА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „Св.Св. Кирил и
Методий”, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Теодосий
Търновски” № 2, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. В. М., ЕГН: ********** с адрес
г*** СУМАТА от 924, 85 лв. /деветстотин двадесет и четири лева и 85 ст./,
16
представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН: ********** с адрес г*** ДА ЗАПЛАТИ на
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „Св.Св. Кирил и Методий”, със седалище и
адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Теодосий Търновски” № 2, ЕИК: *********
СУМАТА от 52, 50 лв. /петдесет и два лева и 50 стотинки/, представляваща
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
17