РЕШЕНИЕ
№ 785
гр. Пазарджик, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201791 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Н. Л., ЕГН **********, с адрес по регистрация гр. Л., ул.
„О." №** , чрез адв. К. К. против Електронен фиш за налагане на глоба с К№ 2960986,
издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който жалбоподателят е бил санкциониран за извършено
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.3 от с.з. с глоба
в размер на 100 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика
досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на акта.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, процесуалния му представител
депозира становище за даване ход на делото и доказателствени претенции и писмена защита
със съображения за отмяна на фиша. Претендира разноски .
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 22.06.19г.. с преносима система за контрол на скоростта на МПС - ATCC -ARH
CAM S1 било заснето движение на км 96 АМ Тракия, с посока – Пловдив, на лек автомобил
с рег. номер ***** със скорост 166 км/ч при ограничение за движение по автомагистрала до
1
140 км/ч.
Установен бил собственикът на автомобила –жалбоподателя (по СРМПС) и с
обжалвания ЕФ последният е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост -
161 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по
чл.21,ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП й е
наложена глоба в размер на 100 лв.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като формата и
съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189,
ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити. В този смисъл всички оплаквания в жалбата и становището
по същество относно формата и съдържанието му са неоснователни.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с
разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис -
„Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и
специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния
фиш следва да има свой обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на
електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за
неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми
относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му
и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на
2
предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след
протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш
са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш
е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази
своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият
принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва
да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал
необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи
технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически
средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на
субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата и комуникации ;
дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след включването й от оператор.
Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в
съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др
на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018
г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват
АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване
е призната на база на установената дефиниция и данните в удостоверението за одобрен
тип средства за измерване, протокол от периодични проверки,
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което
може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189,
3
ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били
в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично и
независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е
активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки , които
касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на
действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от
Наредбата и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ). Тези
обстоятелства са установени и от данните в писмо 22727/30.11.21 на началник СПП при ОД
МВР Пазарджик
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на
нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни,
за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес е
изведен и приложен съответния фотос – всички, приложени към ЕФ. Всеки съдържа
визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта
и представя автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира
регистрационния му номер достатъчно ясно.
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за
видеонаблюдение в карето под единият фотос са разположени относимите към
нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и
ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните
връзки данни - дата и час, местоположение , конкретно отстояние на уреда от автомобила
към момента на отчитане на скоростта,налично ограничение, както и отмерена скорост и
параметри на мястото по GPS –( отделен компонент в АТСС). .
Налични по делото са правно-релевантните данни, че процесният автомобил е
регистриран поради движението си със скорост от 166 км/ч ( при предвидена и от
производителя на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3%
и тя е редуцирана до 161 км/ч с издадения ЕФ, датата и часа на отчитането ( които са
възприети за време на нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен
измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в
ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж към
ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси , отразяващи конкретните визирани горе параметри.
Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното
платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и
марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо средство,
което е поставено на позиционирания патрулен автомобил. При позиционирането му и
4
преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на
контрол в съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване акцентира
и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е попълнен от служителя на СПП
ОД МВР Пазарджик - оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/
15 г. ( Наредбата ) , тоест спазено е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата
на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното
техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените параметри ( виж в
протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТС С-то с
неговия регистрационен номер и разположение. В протокола надлежно са отразени: „
режим на измерване“ – „С“ – тоест устройството е било стационарно, както е отразено под
карето, в спрян служебен автомобил ( виж чл. 11 от Наредбата) ; въведеното ограничение на
скоростта с пътния знак, мястото на контрола с конкретния км на посочения път, времето на
контрол и всички други, относими към процесното измерване задължителни параметри.
Съвсем ясно и конкретно е обозначено мястото на контрол– което е напълно идентично с
отразеното в ЕФ и възраженията в тази обратния смисъл са голословни. Посочени в единия
от фотосите са координатите на местоизвършването (по GPS) , които са напълно
достатъчни за „индивидуализация на мястото на контрол“ ( виж решение 1018/16.12.20г.
на АС Пазарджик по канд 1138/29).
При наличното в протокола отразяване „ режим на измерване“ – „С“ – тоест
устройството е било стационарно, е напълно ирелевантно дали то е било в или извън
паркиран служебен автомобил. Важното е, че е било стационарно, а не в движещ се
служебен автомобил, въпреки, че информацията в писмото 22727/ 30.11.21 установява
конкретно, че т.нар „тринога“ е била извън сл. автомобил.
Според ал. 2 на чл.11 от Наредба „В случаите на осъществяване на контрол с мобилно
АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия
за реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение.
За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не
се издават“. Напълно логично е предписаното с ал.2 –когато такъв контрол се осъществява с
АТСС във време на движение , нарушителите се спират на място и се предприемат действия
по реализиране на административно-наказателна отговорност, като фишове не се съставят.
И е така, тъй като, когато и измервателният уред също в движение, скоростта няма да е
достоверно установена. В случая несъмнено е установено( от писмо 22727/0.30.11.21) , че
режимът на измерване е стационарен, поради което и неоснователно се претендира , че е
нарушена процедурата по издаване на ЕФ.
Не съставлява съществено нарушение на процедурата липсата на отразяване в
протокола на номера на първото и последното статично изображение , тъй като тези данни
нямат пряко отношение към процесното нарушение и неговото установяване. За последното
са приложени надлежни фотоси, които съдържат дата и час на създаването им/ на
нарушението /заснемането , както и индивидуалния, уникален номер на всяко от тях – ( виж
долния десен ъгъл). От друга страна посочен в протокола е общият броя изображения.
5
Липсата в протокола на „ служител, настроил ползваната АТСС не засяга редовността
на процедурата по установяване на нарушението при наличие на всички пет фотоси с ясни
изображения и налични върху единия параметри, които фотоси са генерирани поради
правилното действие на АТСС.
Не е спазено изискването на чл. 10 от Наредбата за фотос, който да
онагледява знак за поставяне на система на контрол,като такъв не е
представен по делото и в придружителното писмо не е заявено, че е бил
изготвен. При наличие на официалния документ по чл. 10 от Наредбата,
липсата на съпровождащ протокола фотос не води до липса на достоверни
данни за спазване на изискването на позициониране на пътния знак , тъй като
тази информация е удостоверена с протокола. ( виж решение на ПРС по анд
571/19 потвърдено с Решение на АС Пазарджик от4.12.2019г. по канд
835/2019 ).
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени
нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена процедура, при спазване
на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на
измервателния уред. Пътният участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е
бил обозначен по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г с оглед изменението
на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г., според което не се изисква поставяне на
пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания измервателен уред
са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за
одобрен тип средство за измерване, дадено при първоначалното сертифициране ( виж
удостоверението от БАН чл. 4, ал.2 от Наредба 8121з-532/12,05,15г) и последващата
периодична проверка – виж протокол за такава и писмо и чл. 4, ал.3 от Наредба 8121з-
532/12,05,15г).
Установен е бил и собственика в лицето на посоченото в СРПМС лице –
жалбоподателя, който основателно е санкционирана в това си качество по процесния ред и
на процесното основание. Като основание за реализиране на отговорността във фиша е
посочено и конкретното качество, поради което се реализира административно-
наказателната отговорност - собственик на когото е регистрирано МПС и което лице е
индивидуализирано с име и ЕГН.
Неоснователно се настоява с жалбата изявлението в нея досежно предоставено
управление на процесното МПС на посочено с три имена и адрес лице да се приеме за
декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Ако с жалбата, доколкото е подадена в
срока по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, подателят действително бе изпълнил изискванията на тази
норма, тя следваше да се приеме за декларация по смисъла на разпоредбата. Но –
посочената с жалбата лице, на което жалбоподателят твърди от години предоставил
6
управлението на МПС е заявено само с три имена и адрес , тоест то не е достатъчно пълно
идентифицирано. От друга страна , това лице е посочено само като лицето, на което преди
години било предоставено управлението на МПС, което съвсем не съставляват „данни за
лицето, извършило нарушението“ , каквото е изискването на Закона. Няма приложено и
СУМПС. Вярно е, че чл. 189, ал. 4 от ЗДвП въвежда по презупмтивен път отговорност за
собственика на превозно средство, по отношение на което с АТСС е установено нарушение
на режима на скоростта, но със следващата алинея е уреден посочения вече начин за
оборване на тази презумпция ( чрез деклариране на определени данни ). Не само грижата на
добър стопанин, но дори и процесната отговорност предполагат собственика да знае кой
кога управлява превозното му средство. Това е негово решение – ако не знае , по каквото и
да е причина, той носи отговорност за извършено със собственото му МПС нарушение по
силата на общото законодателното решение по чл. 188; ако знае, но не подаде декларация по
чл. 189, ал.5 от ЗДвП – пак носи отговорност в процесната хипотеза, респ. носи отговорност
и ако подаде декларация , която не отговаря на формалните изисквания за съдържанието й (
както е в случая).
Възможността собственикът на МПС да се освободи от отговорност за извършено с
него нарушение от друго лице е само, ако той посочи ясно персонифицира това лице и то
като водач на превозното средство към момента на нарушението – това е законодателната
воля, ясно изразена в общата норма на чл. 188 и специалната на чл. 189, ал.5 от ЗДвП,
приложима в процедурата по реализиране на отговорност чрез ЕФ за нарушение, установено
с АТСС. Тоест тежестта на доказване /оборване на презумпцията относно субекта, който ще
понесе отговорността е върху собственика. Затова той следва да заяви /декларира
обстоятелството кому е предоставил управлението на собственото си МПС на датата на
нарушението. В случая няма такова изявление и такова изявление не съставлява общото
твърдение кому ( при това при непълна идентификация) преди години било предоставено
управлението на МПС. Затова и това твърдение, доколкото не касае правно-релевантен
факт, не подлежи на изясняване в настоящия процес.
В него безспорно се доказа собствеността върху МПС – на жалбоподателя, който
тъкмо поради нея следва да понесе отговорността за извършеното с това МПС нарушение,
установено с АТСС.
Избягването на процедурата по чл. 189, ал.5, изр.ІІ чрез неподаване на декларация (
защото изявлението в жалбата не покрива критериите за такава) , при положение, че фишът
е обжалван и санкционираният знае датата и мястото на нарушението, прави
недопустимо признаване на възможността в за първи път съдебно заседание да се установи
именно това обстоятелство, което е следвало да се декларира с преднамерено избегнатата
декларация и което обстоятелство се отнася до лицето, което е управлявало. Да се допусне
такава възможност означава само едно – накрая да няма правен субект, който да отговаря за
санкционираното с фиша ( и напълно безспорно установено !!!) нарушение. Защото , ако се
приеме тезата на защитата - че собственикът не знае лицето извършило нарушението, а само
лицето, на което от преди години предоставило управлението, поради което съзнателно не
7
декларира обстоятелствата по чл. 189, ал.5 ЗДвП, но в съдебния процес се докаже кой е
водача, то следва, че ЕФ, издаден на собственика ще подлежи на отмяна и при безспорно
установено нарушение няма да може да се ангажира и наказателната отговорност на водача
поради принципа „non bis in idem” и ТР 4/18 на ОСНК на ВКС ( вече ще има решение за
отмяна на санкционен акт за същото нарушение, за същите обстоятелства). Затова
„декларативният режим“ е приложим в рамките на административното (а не в съдебното)
производство и има предвиден специален ред за отмяна на издадения против собственика
ЕФ, ако той посочи водача.
В процесната ситуация именно жалбоподателя като собственик следва да понесе
отговорността за санкционираното с фиша нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, доколкото
ясно са заявено в първата част на санкционния акт обстоятелствата по извършването му –
управление в посоченото извъннаселено място ( АМ Тракия с конкретен км) , при
ограничение на скоростта до 140км/ч , движение с 161 км/ч или движение със 21 км/ч над
установената максимална скорост. Коментираното съдържание на фиша, в неговата
описателна и квалификационно- санкционна част, прави напълно реализуемо правото на
защита и съдебния контрол върху него и опровергава твърденията на защитата в обратния
смисъл.
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от гледна точка на
неговото съдържание като санкционен документ, с който, при това, за първи път се
определят и параметрите на установеното нарушение. То е описано по време, място и
начин на извършването му, достатъчно ясно и детайлно, че да прави възможна, в
гарантирания от закона обем, защитата против него. Този извод е важим и по отношение на
мястото на нарушението, което ясно е определено във фиша, отразено и в протокола по чл.
10 от Наредбата.
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност на
нарушението по възприетата правна квалификация - първо и второ - основателността на
ангажираната административно -наказателна отговорност чрез налагане на предвидената в
твърд размер ( съобразно стойностите на превишението) глоба - по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Тази санкционна норма правилно е поставена в привръзка с основанието за реализиране на
отговорността по процесния начин – чрез ЕФ – по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при напълно
спазени предпоставки.
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за потвърждаването му,
поради което неоснователна е и претенцията за разноски в полза на ОД МВР Пазарджик и
неоснователна- претенцията в същия смисъл на жалбоподателя. Юрисконсулско
възнаграждение се дължи в хипотезата на чл. 63, ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл. 144 от АПК вр. Чл. 78
ГПК и чл. 32, ал.3 , пр.2 ГПК и предвид представеното пълномощно за процесуалния
представител на ОД МВР Пазарджик към писменото му становище по делото.
Възнаграждението следва да се присъди в полза на Дирекцията , предвид чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правна помощ , вр. Чл. 37 ЗПП и предвид броя на съдебните
заседания и обема на доказателствения материал, в размер на 80 лева , в тежест на
8
дружеството-жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба с К№2960986, издаден от
ОДМВР- Пазарджик, с който на М. Н. Л., ЕГН **********, с адрес по регистрация гр. Л.,
ул. „О." №** на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.3 от с.з. е наложена глоба в размер на
100 лева.
ОСЪЖДА М. Н. Л., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Пазарджик сума в
размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9