№ 311
гр. П., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720103573 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - П." АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу В. ЦВ. СТ. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2004/2021 г. по описа на
Районен съд П. за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „****** в
размер на 208,95 лева – 1/3та от главница в общ размер на 626,84 лева за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 27,80
лева, представляваща 1/3та от законна лихва за забава на месечните плащания в общ
размер на 83,39 лева за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г. , представляващи
стойността на доставената и потребена топлинна енергия и законна лихва за забава до
процесния имот.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор е срок. Намира предявените искове за
неоснователни. Оспорва качеството си на потребител, доставката на топлинна енергия
до имота в процесния период. Оспорва представените по делото писмени
доказателства с аргумент, че не доказват по основание и размер исковата претенция,
както и че счетоводството на ищеца е нередовно водено.
1
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност, като се позовава на
кратка тригодишна такава.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В проведеното съдебно заседание страните поддържат така изложеното.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
2
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така
действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в
ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на осн. чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия
състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.
Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни
за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за
предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно, като
по правило главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно
убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение.
Релевантните факти биха могли да бъдат установени чрез верига от косвени
доказателства, които преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка да водят до извод
за осъществяване на главния факт, предмет на доказване (така Решение №
226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 31/09.03.2012 г. по
гр.д. № 502/2011 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г.
на ВКС, IV г.о.).
Въпреки разпределената му доказателствена тежест и предоставената му
възможност, ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява при
условията на пълно и главно доказване наличие на валидна облигационна връзка в
процесния период (обусловено от притежавано от ответника качество на собственик,
вещен ползвател на имота или конкретен договор) с ответника върху имота, за който се
твърди, че е топлоснабден.
Представена е единствено Декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена пред Община
П. за целите на данъчното облагане, от трето, неучастващо по делото лице – ЕМ. В. С..
Последната е декларирала, че притежава 4/6 от правото на собственост върху имота, за
който се сочи, че е топлоснабден, на основание покупка – нотариален акт № 157/1989
г., и наследство. Отразено е, че останалите двама съсобственици – С. Ц. СТ. и
ответницата В. ЦВ. СТ., притежават от 1/6 ид.ч. от същия. Видно от приложеното
3
удостоверение за наследници, трите лица, за които в декларацията се сочи, че са
съсобственици на имота, са наследници по закон на ЦВ. СТ. СВ., като Е.С. е
преживялата съпруга на наследодателя, а С. СТ. и В.С. са негови деца. Други
доказателства във връзка с правото на собственост върху процесния имот не са
ангажирани, въпреки предоставената на ищеца възможност за това.
Представената декларация по чл. 14 ЗМДТ е единствено индиция, че към
исковия период е възможно ответницата да е била съсобственик на имота, но не
установява несъмнено този факт, доколкото същата не е предвиден в закона способ
нито за придобиване или за доказване правото на собственост върху недвижим имот
(така и Решение № 972 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г.). Още повече, че
в конкретния случай декларацията е депозирана от трето лице и обективира
единствено негово извънсъдебно изявление, но не носи подписа на ответницата, за да
може да бъде същата да бъде ценена по реда на чл. 175 ГПК. При тези данни и липсата
на представен акт, обективиращ прехвърлителната сделка, включително и с оглед
изричното оспорване от страна на ответника и процесуалния му представител, съдът
намира, че не може да приеме за установено по несъмнен начин съществуващо в полза
на ответницата право на собственост върху процесния топлоснабден имот за исковия
период единствено на база подадената от трето, неучастващо по делото лице,
Декларация по чл. 14 ЗМДТ. Релевантните факти биха могли да бъдат установени чрез
верига от косвени доказателства, които преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка
да водят до извод за осъществяване на главния факт, предмет на доказване. В случая
обаче не е налице такава логически свързана система от доказателствени факти, която
да създаде необходимата сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на
установените доказателствени факти, наистина се е осъществил.
Ето защо съдът приема, че от ангажираните по делото конкретни доказателства
не би могъл да се формира извод за съществуващо в полза на ответника право на
собственост върху процесния имот, т.е. за качеството му на потребител по сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, договор за продажба на топлоенергия.
В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно
материално право и изрично указани й от съда, съдът дължи прилагане на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл.
154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде
защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното
бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална
(доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4488/2013 г.).
Поради липса на една от материалните предпоставки, обуславящи
основателността на исковите претенции, същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор право на разноски има ответникът по правилото
на чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са доказани в размер на 200 лева и следва да бъдат
присъдени. Своевременно въведеното възражение на ищеца за прекомерност на
платените адвокатски хонорари е неоснователно, доколкото същите са уговорени в
размер, под минималния, съгласно относимата редакция на чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
В. ЦВ. СТ. , ЕГН: ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД сумата от
208,95 лева – представляваща 1/3та от главница в общ размер на 626,84 лева –
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в град П., ул. „****** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 27,80 лева, представляваща 1/3та от
законна лихва за забава на месечните плащания в общ размер на 83,39 лева за периода
от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение в рамките на ч.гр.д. № 2004/2021 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД да
заплати на В. ЦВ. СТ. , ЕГН: **********, сума в размер на 200,00 лева разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5