№ 156
гр. гр. *****, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. В.а
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20231620102082 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, депозирана от „*********”
ЕООД, ЕИК ***********, адрес, гр. *****, район ********, ул. ******* №
*-*, чрез адвокат П. В. В. ЕГН ********** - *АК, адрес: гр. ******, ул.
******** № **. ет. *, ап.*, срещу И. Т. К., ЕГН **********, адрес: ****, ул.
********* № *, вх. * ет. *, ап. **, с която е предявен положителен
установителен иск - за установяване дължимост на сумата от 321,12 лв.
(триста двадесет и един лева и дванадесет ст.) – главница по Договор за
предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта №***-
****** от **.0*.20**г., представляваща част от сумите, присъдени по ЧГД
****/20**г. по описа на РС Лом, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК № 1106 от 11.09.2023г., както и законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (08.09.2023г.) до окончателното
изплащане на сумата - иск с правна квалификация чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, производство по реда на чл. 422 във вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на **.0*.20**г. в гр. ***** бил сключен
Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта
между „**********” АД, ЕИК ******** в качеството на кредитор и И. Т. К. с
ЕГН ********** в качеството на кредитополучател, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя кредитна карта с първоначален
кредитен лимит в размер на 500 лева /петстотин лева/. Кредитът се олихвяван
с лихвен процент, подробно определен в чл. 6 от Договора. Срокът на
1
договора бил две години, като се подновявал автоматично, в случай че
картодържателят не е заявил изрично, че не желае подновяване. В исковата
молба се твърди, че след усвояване на кредита кредитополучателят не е
изпълни поетите договорни задължения към „********“ АД, ЕИК *********.
Останало било непогасено задължение по кредита в размер на общо на 429,71
лв., от които 321,12 лв. - главница и 108,59 лв. - договорна лихва. Ищецът
твърди, че на 25.09.2021г. задълженията по договора за кредитна карта
окончателно били падежирали. На 15.12.2021г. бил сключен Договор за
прехвърляне на парични вземания и Анекс № 1 към него от 05.05.2023г.
между „**********” АД, ЕИК ******** и „********“ ЕООД с ЕИК
********, с който задължението на И. Т. К., ЕГН **********, произтичащо от
Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта
от **.0*.20**г., е изкупено от ищеца. Релевира се, че ответникът е уведомен
по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Ищецът твърди, че е
пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, като
подал до Районен съд Лом заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, с което е претендирал следните суми: 321,12 лв. -
главница и 108,59 лв. - договорна лихва. По този повод било образувано
частно гражданско дело № **************/20**г. Срещу издадената заповед
за изпълнение ответникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК. Предвид това на
ищеца били дадени указания за предявяване на иск за установяване на
вземането му срещу ответника. В исковата молба се твърди, че към момента
на депозирането й пълно погасяване на задължението не е осъществено и
няма основание, на което същото да е отпаднало. Поради гореизложеното
релевира, че за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за
установяване на вземането, произтичащо от Договор за предоставяне на
кредитен лимит по револвираща кредитна карта от **.0*.20**г. за сумата от
321,12 лева - главница. По отношение на претендираната в заповедното
производство договорна лихва в размер на 108,59 лв. ищецът е уточнил, че
извършва оттегляне на иска си на основание чл. 232 ГПК.
Предвид това с определение от 17.01.2024г., влязло в сила на
09.02.2024г., съдът е обезсилил заповед за изпълнени № 1106/11.09.2023г.,
издадена по ЧГД № ****/20**г. по описа на РС Лом срещу И. Т. К. с ЕГН
********** в частта й за сумата, представляваща договорна лихва, начислена
за периода **.0*.20**г.-датата на подписване на договора, до 25.09.2021г. –
датата на падеж на договора – 108,59 лв. (сто и осем лева и петдесет и девет
ст.) и е прекратил производството по гр.д.№ ****/20**г. по описа на Районен
съд Лом в тази му част поради оттегляне на иска в посочената част на осн. чл.
232 ГПК.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за
установено, че И. Т. К. с ЕГН **********, адрес: ****, ул. ********* № *, вх.
* ет. *, ап. **, дължи на „********“ ЕООД с ЕИК ********, адрес: гр. *****,
район ********, ул. ******* № *-*, сумата от 321,12 лв. (триста двадесет и
един лева и дванадесет ст.) - главница, присъдена с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1106 от 11.09.2023г. по
ЧГД № ****/20**г. по описа на РС Лом, както и законната лихва върху
2
претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда (08.09.2023г.) до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Препис от исковата молба и приложенията й е връчен на ответника
ведно с разпореждане № 2339 от 14.11.2023г., с което е указано на същия
изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
или да оттегли иска.
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С определение № 472 от 16.04.2024г. за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на
страните съдът отново е уведомил последните на основание чл.239, ал. 1, т. 1
от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната
неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие
страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и
чл.239 от ГПК.
Ищецът, редовно призован, не се е явил в проведеното съдебно
заседание на 16.05.2024г. От същия преди заседанието е постъпила молба с
вх. № 4285/14.05.2024г., в която е посочено, че ищцовата страна моли да бъде
даден ход на делото в нейно отсъствие, като е отправено и изявление
касателно наличието на предпоставките по чл. 238 вр. чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. Представен е и списък по чл. 80
ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 16.05.2024г., редовно призован,
видно от върнатия отрязък от призовката, връчена на 25.04.2024г., ответникът
не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане
делото да се гледа в негово отсъствие.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред
съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод
на пресъдено нещо.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
Страните са редовно призовани за проведеното по делото открито
съдебно заседание, като нито една от тях не се е явила. От страна на ищеца е
постъпило искане за гледане на делото в негово отсъствие. Ответникът,
редовно и своевременно призован, не се е явил в проведеното съдебно
заседание, не е посочил уважителни причини за неявяването си, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
3
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и
искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея ведно с Разпореждане № 2339 от 14.11.2023г. с оглед упражняване
правото да подаде писмен отговор по чл.131 ГПК, които са получени от него
на 14.11.2023г., и призовка за страна за открито съдебно заседание ведно с
Определение № 472 от 16.04.2024г. по чл. 140 ГПК, получено на 25.04.2024г.,
на последния са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед направеното от ищеца своевременно искане за произнасяне с
неприсъствено решение и предвид това, че ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, не се е явил в откритото съдебно заседание, като не е
направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй
като на страните са указани последиците от неявяването в съдебно заседание
с Разпореждане от 14.11.2023г. и в последствие (повторно) отново с
Определението за насрочване на делото от 16.04.2024г. Освен това съдът
намира, че с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства искът е вероятно основателен.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл
и подкрепят изложените в исковата молба твърдения.
На основание горното съдът намира, че поради наличието на
предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се
постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения
размер.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в
заповедното производство разноски. Разноските надлежно се претендират и
са в размер, както следва: държавна такса за водене на заповедното
производство - 25 лева (двадесет и пет лева), юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство – 50 лв. (петдесет лева), довнесена държавна
такса за водене на исковото производство – 25 лв. (двадесет и пет лева), или
общо 100 лева (сто лева).
Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Т. К., ЕГН **********, адрес:
****, ул. ********* № *, вх. * ет. *, ап. **, дължи на „*********” ЕООД,
4
ЕИК ***********, адрес, гр. *****, район ********, ул. ******* № *-*,
сумата от 321,12 лв. (триста двадесет и един лева и дванадесет ст.) -
главница по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща
кредитна карта №***-****** от **.0*.20**г., представляваща част от сумите,
присъдени по ЧГД ****/20**г. по описа на РС Лом, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК № 1106 от
11.09.2023г., както и законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
(08.09.2023г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. Т. К., ЕГН **********, адрес: ****, ул. ********* № *,
вх. * ет. *, ап. **, да заплати на „*********” ЕООД, ЕИК ***********,
адрес, гр. *****, район ********, ул. ******* № *-*, направените съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 100 лева (сто лева), от които: държавна
такса за водене на заповедното производство - 25 лева (двадесет и пет лева),
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство – 50 лв.
(петдесет лева), довнесена държавна такса за водене на исковото
производство – 25 лв. (двадесет и пет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
Да се отдели ЧГД № ****/20**г. по описа на PС Лом от настоящото
дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5