Решение по дело №151/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260016
Дата: 2 февруари 2021 г.
Съдия: Иванка Георгиева Илинова
Дело: 20195200900151
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    260016

 

гр.Пазарджик , 02.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд,Търговско отделение,в открито заседание ,проведено на двадесети януари през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА

 

при участието на секретаря П Б,като разгледа докладваното от съдията търговско дело №151 по описа за 2019 година,за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е  иск с правно основание  чл.432, ал.1 от КЗ обективно съединен с иск по чл.86 от ЗЗД .

Производството по делото е образувано по искова молба  Производството по делото е образувано по подадена искова молба от   Д.И.К., ЕГН-**********, адрес:с*** против ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"  АД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление:гр.София,п.к.1301,район Възраждане ж.к.ВЪЗРАЖДАНЕ,ул.СВЕТА СОФИЯ No7,ет.5,с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 409 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 Твърди се,че на посока град ,поради движение с несъобразена скорост,водачът на л.а.марка "", модел "",с регистрационен № и рама №, управляван от Т В С,ЕГН-**********,самокатастрофира и се удря в крайпътната мантинела.При инцидента пострадала ищцата Д.И.К.,която пътувала в автомобила като получила в хематом на задната и външната част на дясното бедро.Това довело до нетрудоспособност и затруднение в придвижването й за период от 2 месеца,като към настоящия момент оздравителният период продължава.Приета била по спешност в ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - ПАЗАРДЖИК на 11.09.2018г.и била изписана на същия ден,а след изписването здравословното й състояние постепенно се влошило като на 25.09.2018г. заради повишена температура  е приета в  болница.Установен е възпалителен процес, животозастрашаваща инфекция на меките тъкани по задната част на дясното бедро. Извършена е оперативна интервенция под обща анестезия.Изписана  е на 28.09.2018г.

Механизмът за настъпване на процесното ПТП,описан по-горе е отразен и в Констативен Протокол с пострадали лица №1006р-11403/2018г.на ОД на МВР-град .Автомобила е бил валидно застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с полица BG/23/118002316631 за периода валидност от 14.08.2018г. до 13.08.2019г.

Ищцата твърди,че търпи множество неудобства вследствие претърпяната травма - затруднено придвижване и самообслужване и ще изпитва болки в дясното бедро до края на живота си.

Заведена е извънсъдебна претенция  на 14.01.2019г.в "ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ ",   на основание чл.380, ал.1 от КЗ. Във връзка с нея от  ответника е изплатена сумата от 1000,00 лева,която сума ищцата счита за крайно недостатъчна за компенсиране на претърпените от нея неимуществени вреди.

 Съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да осъди  ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяното ПТП в размер на  30 000,00лева,ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума,считано от датата на изтичане на три месечния срок след получаването на извънсъдебната претенция- 15.04.2019г.Претендира присъждане на съдебно деловодните разноски .

Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

В отговора на исковата молба ответника оспорва предявения иск като неоснователен и завишен по размер.Оспорва вината на водача на катастрофиралия автомобил Т С.Твърди,че вина за ПТП има и другия водач на МПС,без да излага обстоятелства във връзка с тези твърдения.Твърди,че принос за настъпване на вредоносния резултат има и самата ищца,която е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.Оспорва искането за присъждане на лихва за забава,тъй  като твърди,че не е изпаднал в забава.

Не оспорва,че водача на автомобила е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ към датата на ПТП и че ищцата е изпълнила процедурата по заявяване на застрахователната претенция пред дружеството.

Не е депозирана допълнителна искова молба.  

От събраните по делото доказателства,анализирани поотделно и в съвкупност,от  фактическа страна се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в  чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането,съгласно която увреденото лице,спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ  чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице,спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл.от ЗЗД,да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.За да се ангажира отговорността на застрахователя по  чл. 432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.Наред с това,следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител–застрахован,спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди ,а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между последното и причинената вреда.

По делото не се спори,че нае настъпило ПТП,при което  Т В С губи контрол върху управлявания от него лек автомобил,в който пътува ищцата и автомобила се удря в предпазната мантинела.Горните обстоятелдства съдът приема за установени и от представениа от ищцовата страна като доказателство по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №126 от 11.09.2018г.В протокола е отразено,че ищцата като пътник в автомобила е претърпяла телесни  увреждания изразяващи се в прорезна рана,натърнвания,охлузна рана.На водача е съставен акт за устаонвяване на адвимистративн онарушение №0682113 на 11.09.2018г.АУАН е представен като доказателство по делото и от него е видно,че водача е нарушил разпоредбите на чл.20 от ЗДвП.За извършеното нарушение е издадено НП №18-1006-003406 на 01.10.2018г.,с което е наложена глоба в размер на 20,00лв.

Представени са доказателства,че ищцата е потърсила медицинска помощ в ЦСМП гр.,а впоследствие се е наложило да бъде подложена на хирургично лечение.Цялото представено по делото медицинско досие е било предоставено на вещото лице и данните от него са отразени в експертното заключение,което съдът ще коментира по-долу.

За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания като свидетел по делото е разпитана нейната сестра– С К.Свидетелката установява,че  след като разбрала за инцидента веднага тръгнала към ЦСМП в гр. и там намерила сестра си.След няколко дни ищцата претърпяла операция на крака в МБАЛ „Здраве“ гр..Останала в балницата  3 дни.Изписали я с дренаж.Като я изписали  отишла при родителите си в село Г. Не можела да  става и да стъпва на крака.След удара  имало съсирена кръв на крака й и се наложило да извадят този съсирек с операция.Една седмица не можела да става, родителите им й помагали.  Майка  й й помагала да ходи до тоалетната,готвела.След  една седмица започнала да  става и да излиза.Свидетелката я виждала почти всеки ден.Ищцата не била добре,била стресирана и уплашена.Преди това не се плашела.Станала малко по-затворена.Не искала да се качва в кола,защото изпитвала страх.Този страх отшумял с времето.Сега се вози в кола,по-добре е.Сега вече няма болки и всичко е  наред и с настроението й.  Крака я боли когато се променя времето и става по-студено.Установява,че сега ищцата се чувства добре физически и психически.

Данни за механизма на процесното ПТП и за травматичните увреждания, получени от ищцата,дава заключението на допусната по искане на двете страни комплексна съдебно техническа и медицинска експрертиза.

            От експертното заключение,което съдът и в двете му части ,цени  и кредитира като доказателство по делото ,се установява,че на .,поради движение с несъобразена скорост,водачът на л.а.марка "", модел "",с регистрационен № и рама №,Т В С,губи контрол върху автомобила и той се удря в средната разделителна мантинела отляво,след което се отклонява надясно,излиза от пътното платно и се преобръща около надлъжната си ос.Произшествието става на прав и сух пътен участък,в тъмната част на денонощието при топло и тихо време,без данни за техническа неизправност на МПС.

Експертите са категорични,че ищцата е претърпяла наранявания вследствие на пътния инцидент  в областта на главата и дясното бедро.Била е транспортирана и приета по спешност в Спешното отделение на МБАЛ гр. на 11.09.2018г.с диагноза „Контузия на бедрото“,била е прегледана и насочена за рентгенография на бедро,след което е била освободена за домашно лечение,без да е била хоспитализирана.Впоследствие,на 25.09.2018г.е била приета в хирургичното отделение на МБАЛ „Здраве“ гр. с диагноза:други неуточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан,супорирал посттравматичен хематом на дясното бедро.Изразената симптоматика е била болки в задната част на бедрото и висока температура.При прегледа било установено,че тъканите по задната част на бедрото са обхванати от възпалителен процес с типична болка,оток,зачервяване,повишена локална температура ,флуктуация и болезнен десен ингвинален канал.Под обща анестезия е извършена ексцезия на кожна лезия с евакуация на гъста жълта гной,кръв и съсиреци,лаваж и улейовиден дренаж.Вещото лице от състава на комплексната съдебна експертиза д-р М.,установява,че настъпилото влошаване на здравословното състояние на ищцата две седмици след катастрофата,е типично усложнеие при хематом в мускулатурата,който се среща често в областта на бедрото,подбедрицата и около лактите.Представлява натрупване на кръв в тъканните цепки между мускулните снопове,която не може да се резорбира,ако е в по-голямо количество.Лечението е оперативно и в случая възстановителния процес е продължил около два месеца от датата на травмата,след което ищцата не следва да изпитва болки при промяна на времето.Експерта е категоричен,че възпалението е в пряка и непосредствена връзка с травмата и представлява типично и често срещано усложнение.

В заключението се посочва,че няма категорични данни къде в автомобила е седяла ищцата ,както и за това същата да е пътувала с правилно поставен предпазен колан.Контузията на дясното бедро по задно външната му част е в резултат от удар в твърд тъп предмет и би се получила и при поставен предпазен колан.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че  са  установени елементите от фактическия състав на  чл.432,ал.1 от КЗ във връзкас чл.45 от ЗЗД.Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от причинените й телесни увреждания.Вредите са причинени виновно,в резултат на противоправното поведение на Тови Весков Стойнев,който при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в разпоредбата на чл.20 от ЗДвП като е управлявал МПС с несъобразена за пътните условия скорост,изгубил е контрол върху движението на управлявания от него автомобил,който  се е ударил в мантинелата в ляво,отклонил се е в дясно и е напуснал пътното платно преобръщайки се около надлъжната си ос. Следствие на инцидента на ищцата,която е пътувала в процесния автомобил са причинени телесни увреждания:порезна рана в областта на главата и контузия на задно външната част на дясното бедро ,като обезщетение се претендира единствено за претърпените болки и стардания от контузията на бедрото.Липсват твърдения,данни или установени по делото обстоятелства изключващи виновността на дееца,която вина и без друго се презумира от нормата на чл.45 ал. 2от ЗЗД

 При това положение съдът приема,че извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,са установени по категоричен начин.Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинените вреди.Установен е и специфичният елемент на визираната в  чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.с чл.343,ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя,обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение,породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" – застрахователна полица BG/23/118002316631 за периода валидност от 14.08.2018г. до 13.08.2019г.В следствие на удара ищцата е претърпяла травматични увреждания   - контузия на задно външната част на дясното бедро и последвало възпаление на мястото на удара,където с е образувал хематом,наложило оперативна интервенция.

Спорно  в настоящото производство е   размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди и основанията за намаляването му  поради съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45 от ЗЗД, в хипотезата на упражнено по реда на  чл.432, ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД,както това изрично е прието още в ППВС №4/1968г.,означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,понесени от конкретното увредено лице,но и на всички онези неудобствата,емоционални,физически и психически сътресения,които съпътстват същите.В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна.С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането,последиците,възрастта на увредения,общественото му положение.При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията на личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото като доказателство по делото заключение от съдебно-медицинска експертиза, която, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, съдът кредитира изцяло.

Съгласно заключението на вещото лице ищцата е търпяла болки и страдания   с по-интензивен характер пред първите 10-12 дни след операцията,а възстановителния процес е продължил 2 месеца след травмата.Заради наложилото се оперативно лецчение е престояла три дни в болнично заведение.Ищцата е напълно здрава и възстановена  като не се очаква да изпитва болки вседствие контузията при пормяна на климатичните условия.Разпитаната по делото свидетелка установява,че след операцията ищцата изпитвала болки и неудобства при битовото си обслужване-не можела да става и да стъпвана крака.Разчитала на помощта на майка си в ежедневието си в продължение на около седмица,след което започнала да става и да излиза. Редом с това е изпитвала психически дискомфорт-станала затворена, страхувала се при пътуване в автомобил.Свидетелката  установява,че с времето този страх отшумял и сега ищцата може да пътува с автомобил,поради което съдът приема,че ищцата е успяла да възстанови и душевнтото си равновесие като е преодоляла всички последици от катастрофата.

 Съобразявайки горните факти и обстоятелства,възрастта на ищцата–на 28 години към момента на инцидента и отражението на същия върху  психиката на същата,съдът счита,че следва да присъди обезщетение в нейна полза в размер на 3000,00лв.Не се установиха изложените в исковата молба твърдения,че инфекцията на меките тъкани в областта на бедрото е била в животозастращаваща степен ,както и твърденията на ищцата,че търпи множоство неудобства заради затруднено предвижване и при самообслужване и че ще търпи болки до края на живота си.

Не се спори,че на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1000,00лв.При това положение ,ответника ще следва да бъде осъден да заплати разликата до 3000,00лв.,а именно 2000,00лв.Над този размер до предявения от 30000,00лв.,иска като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен.

 Съдът намира възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,намиращо правното си основание в разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД,за  неоснователно.Безспорно е,че ищцата не е пътувала с поставен предпазен колан,но от заключението на експерта съдът приема,че  дори и същия да беше поставен,то процесното травматично увреждане отново би  настъпило.Поведението на ищцата е противоправно – в нарушение на чл. 137а   ал.1 от ЗДвП,но от обективна страна същото не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Над този размер до претендирания от 30000,00лв.иска, за разликата от 28000,00лв.,следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Обезщетението следва да се присъди в полза на ищцата ведно със лихвата за забава,считано от 14.05.2019г.,както е поискано в исковата молба,а иемнно от датата,на която изтича три месечния срок по чл.496 от КЗ ,до окончателното изплащане на главницата.

Представен е договор за правна защита и съдействие сключен между ищцата и адв.Н.Д.,в който е уговорено,че ще бъде предоставена безплатна правна помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Адв.Д.  претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК в определен от съда размер.Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение,в случай ,че същото е  завишено.

Ответната страна претендира разноски посочени в списък по чл.80 от ГПК в размер на 2200,00лв.,в т.ч.и адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 1920,00лв.

 Възражението на ищцата за намаляването му поради прекомерност е неоснователно предвид ,че същото е близко до минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения от 1430,00лв.с прибавен ДДС.

 С оглед изхода на делото в полза на адв.Д. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 370,00лв.

Ответника има право на разноски в размер на  2053,33лв.,определение съразмерно отхвърлената част от иска при условията на чл.78 ал.3 от ГПК, които ищцата следва да бъде осъдена да заплати.

Ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ по делото в размер на   80,00лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И  

 

ОСЪЖДА  ЗАД „ОЗК- Застраховане",ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.„Света София" №7,ет.5  на основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.52  от ЗЗД да заплати  в полза на  Д.И.К., ЕГН-**********,адрес:с*** сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,вследствие телесни увреждания, причинени й от Т В С като водач на лек автомобил марка "", модел "",с регистрационен № и рама №   с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност" по   застрахователна полица  BG/23/118002316631 за периода валидност от 14.08.2018г. до 13.08.2019г. при ПТП от ведно със законната лихва за забава,считано от 14.05.2019г.до окончателното изплащане на обезщетението  като за разликата над 2000,00лв.до претендирания размер на обезщетението от 30000,00лв.,или за 28 000,00лв.ОТХВЪРЛЯ   иска  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 ОСЪЖДА  ЗАД „ОЗК- Застраховане", ЕИК *********  на основание чл.38 ал.1 т.2  от Закона за Адвокатурата да заплати на адв.Н.Н.  Д.,член на САК,личен номер   адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищцата   в размер на   370,00лв.

ОСЪЖДА   ЗАД „ОЗК- Застраховане", ЕИК *********  да заплати ДТ по делото в размер на   80,00лв.

ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН-********** съобразно отхвърлената част от заявената претенция да заплати в полза на ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане", ЕИК *********  деловодни разноски в размер на    2053,33лв.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в  двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.

 

 

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: