№ 3
гр. М., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на пети декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500344 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба на ЗК „Л.“ Ад против решение № 257/21.06.2022 г. на Районен съд – М.
по гр. д. № 2884/2021 г., с което е отхвърлен установителен иск по чл. 422 от
ГПК.
Жалбоподателят ЗК „Л.“ АД твърди във въззивната жалба, че
решението е неправилно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС
да постанови ново, с което уважи иска за признаване съществуването на
вземане на компанията срещу Община М.. Изтъква, че неправилно
първоинстанционният съд е игнорирал протокол за ПТП като доказателствено
средство. Той има характера на официален свидетелстващ документ по чл.
179 от ГПК и обвързва съда да приеме за установени фактите, които
длъжностното лице е възприело лично и възпроизвело в документа.
Необсъдени са останали и показанията на водача на увредения автомобил, а
те са съществени за установяване механизма на ПТП. Необсъждането на
доказателства е процесуално нарушение, довело до необоснованост на
съдебния акт. Жалбоподателят поддържа, че Общината не е изпълнила
задължението си да поддържа пътя в състояние, осигуряващо безопасно
движение по него, в резултат на което са причинени вреди на лекия
1
автомобил, за които пък дружеството е изплатило обезщетение по силата на
договор за застраховка Каско. Обосновава наличието на причинна връзка
между бездействието на длъжностни лица на Общината и вредоносния
резултат.
Ответникът по въззивната жалба Община М. не взема становище по
жалбата.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови
доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните
в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред РС – М. е бил предявен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 410 от
КЗ за признаване за установено съществуването на вземане на ЗК „Л.“ АД
срещу Община М. в размер на 1104 лв, за които е била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 2348/2021 г. на РС – М.. След оспорване на
вземането от страна на длъжника, ЗК „Л.“ АД е предявило иск в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
За да отхвърли иска, МРС е приел, че не са установени всички
елементи на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД. Изплатилият обезщетение
застраховател се суброгира в правата на пострадалия срещу лицето, което не е
осигурило безопасното движение по общински път. Изтъкнал е, че
произшествието се е случило на територията на гр. М., където улиците са част
от общинската пътна мрежа и по силата на чл. 31 от ЗП Общината има
задължението да ги поддържа. Отговорността на Общината по чл. 49 от ЗЗД
може да бъде ангажирана, ако се установи, че тя е възложила на изпълнител
дейностите по ремонт и поддържане на улицата, че пряк изпълнител на
работата виновно е причинил вредата при изпълнение на възложената му
задача. МРС е обосновал извод, че не е безспорно доказано длъжностни лица
от Общината да са бездействали при осъществяване на функциите по чл. 31
от ЗП, т.е. не налице неизпълнение на законово задължение; не е установен
механизмът на ПТП, а също и вредите върху автомобила.
Въззивният съд намира обжалваното решение за неправилно, поради
което го отменя.
2
По делото е установено, че на 22 юни 2017 г. около 23 ч. лек
автомобил ХХХ с ДКН *** се движел по ул. „Х. в гр. М., когато попаднал на
дупка на пътното платно с размери 200/130/4, при което спукал двете предни
гуми марка Бриджстоун Потенца 245/35R20. Тъй като автомобилът,
собственост на „Ф.“ ЕООД, бил застрахован при дружеството-въззивник по
договор Каско, застрахователят изплатил обезщетение за имуществените
вреди в размер на 1104 лв.
Относно собствеността на автомобила е представен талон, а наличието
на застраховетелен договор се установява от приложена полица. За
възникналия инцидент водачът Г.Г. уведомил Пътна полиция.
Местопроизшествието било посетено от служител на ОД на МВР М., който
съставил протокол за ПТП № 1370777.
Разпитан в съдебно заседание водачът Г.Г. посочва, че инцидентът е
станал през нощта, поради тъмнината не е имало добра видимост, а пътното
платно на ул. „Х.“ е било подготвено за ремонт чрез изрязване на част от
асфалтовата настилка. Той попаднал в такава дупка, която поради машинното
изрязване била с остри ръбове и това довело до спукване на двете предни
гуми.
За подмяна на гумите собственикът извършил разходи, а
застрахователят в изпълнение на поетото задължение по договора „Каско“ му
платил застрахователно обезщетение от 1104 г., за което е представено
платежно нареждане.
При така установените факти съдът намира иска за основателен.
От представената застрахователна полица е установено наличието на
застрахователно правоотношение между въззивника и собственика на
увредения автомобил. По повод възникналото застрахователно събитие –
ПТП на 22 юни 2017 г,. застрахователят е изпълнил договорното си
задължение и платил обезщетение за имуществените вреди по лекия
автомобил. На основание чл. 410 от КЗ застрахователят разполага с правната
възможност да се суброгира в правата на увредения и да насочи иск срещу
лицето, което виновно е причинило имуществените вреди. Причинителят на
вредите носи отговорност за непозволено увреждане.
По делото е спорно дали въобще е настъпило произшествие, при което
са спукани двете предни гуми на автомобил ХХХ с ДКН ***. На първо място
3
данни за такъв инцидент се съдържат в показанията на свидетеля Г.Г., който
управлявал автомобила. Той описва конкретната пътна ситуация и начина, по
който се е стигнало до спукването на предните гуми. Показанията му се
основават на личните възприятия като участник в инцидента и се подкрепят
от съставения от служител на Пътна полиция протокол за ПТП.
Протоколът за ПТП, съставен от компетентно длъжностно лице -
служител в МВР, в установените форма и ред, е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Съставителят на
протокола в конкретния случай не е присъствал на инцидента. Той е посетил
местопроизшествието в последствие и е констатирал състоянието на пътната
настилка, местоположенето на автомобила и настъпилата вреда – спуканите
предни гуми. Този документ не може да се ползва за установяване механизма
на произшествието, но длъжностното лице в кръга на службата си е
удостоверило конкретната пътна обстановка и последиците от
произшествието – имуществени вреди по автомобила. От това следва, че
протоколът за ПТП има доказателствена стойност за наличието на дупка на
пътя и за резултата от инцидента.
Съвкупният анализ на доказателствата налага извод, че на 22 юни 2017
г. управляваният от Г.Г. лек автомобил ХХХ е попаднал в дупка, изрязана в
асфалтовото покритие на пътното платно на ул. „Х.“ в гр. М. и е спукал двете
предни гуми.
Собственикът на превозното средство е понесъл имуществени вреди,
изразяващи се разходи за подмяна на повредените гуми. Тези вреди са в пряка
причинна връзка с поведение на длъжностни лица при въззиваемата Община
М..
Произшествието е настъпило в урбанизирана територия, а улиците в
населеното място са собственост на Общината (§7, т. 4 от ПР на ЗМСМА). Тя
има задължението съгласно чл. 31 от Закона за пътищата да поддържа
улиците в състояние, позволяващо безопасно движение по тях, да полага
грижи те да са в изправност. При наличие на дупка, изрязана в
асфалтовото покритие, за да бъде извършен ремонт, следвало е да бъде
поставен пътен знак, обозначаващ състоянието на пътя и предупреждаващ
4
водачите за възможната опасност.
Отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана
при доказаното бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка
със задълженията им за поддържане и обезопасяване на общински път – ул.
„Х.“ в гр. М., между което бездействие и причиненото увреждане на
автомобила съществува пряка причинна връзка. В чл. 167, ал. 1, от ЗДвП е
вменено задължение за лицата, стопанисващи пътя, да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок, като в чл. 167, ал. 2 от ЗДвП се
регламентират правомощията на кметовете на общините във връзка със
създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените места. Ето защо
отговорността на общината следва да бъде ангажирана на основание чл. 49 от
ЗЗД за всички вреди, произлезли в резултат на противоправното поведение
на нейни служители, които не са изпълнили вменените им законови
задължения по сигнализиране и отстраняване на препятствията по пътя,
каквато е дупка с размери 200/130 см на платното за движение.
Отговорността на Общината възниква поради бездействие на нейни
служители, които не са предприели и минималното, за да обезопасят пътния
участък в ремонт. Доколкото деликтът от страна на Общината е осъществен
чрез бездействие на нейни служители, то в нейна тежест е било да ангажира
доказателства за положени усилия в изпълнение на законовото изискване за
гарантиране безопасността на общинския път. Неправилно МРС е приел, че
няма доказателства за бездействие. Ищецът е твърдял, че липсва надлежно
сигнализиране на опасния участък и поради изтъкването на отрицателен факт
той не носи тежест да го доказва. Ако Общината е имала насрещно
възражение, то тя е следвало да ангажира убедителни доказателства в
покрепа на твърденията си. В отговора само се оспорва твърдението да е
имало дупка, но не въвежда факти, които да описват поведение на общински
служители по изпълнение на законовото изискване за обезопасяване и
сигнализиране на дупката.
По изложените съображения искът по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 410
от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД е установен по основание. По отношение
размера на дължимото обезщетение съдът приема, че действителната
5
стойност на причинените вреди се съизмерява с пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилите по автомобила щети и изплатеното в
съответния размер застрахователно обезщетение от ЗК „Л.“ АД.
Като неправилно МОС отменя обжалваното решение и вместо него
постановява ново, с което признава за установено по отношение на Община
М. съществуването на вземане на ЗК „Л.“ АД в размер на 1104 лв, за което е
била издадена заповед за изпълнение от 11 октомври 2021 г. по ч. гр. д. №
2348/2021 г. на МРС.
Община Монтата дължи и лихва за забавено плащане в размер на 336,41
лв от датата на деликта, но следва да се признае за установено
съществуването на това вземане за периода 30 юли 2018 г. – 30 юли 2021 г.,
както е заявено с исковата молба.
При този изход на процеса на въззивника се дължат направените пред
двете съдебни инстанции разноски, а те възлизат на 961,40 лв, а също и
разноските в заповедното производство в размер на 300 лв юрисконсултско
възнаграждение и 28,80 лв държавна такса.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 257/21.06.2022 г. на Районен съд – М. по гр. д. №
2884/2021 г., вместо кето ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ОБЩИНА М.,
представлявана от кмета З.Ж., съществуването на вземане в полза на ЗК „Л.“
АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори Г. и Д., в размер
на 1104 лв – обезщетение за имуществени вреди, както и лихва за забава в
размер на 336,41 лв за периода 30 юли 2018 г. – 30 юли 2021 г., за които е
била издадена заповед за изпълнение от 11 октомври 2021 г. по ч. гр. д. №
2348/2021 г. на Районен съд - М..
ОСЪЖДА ОБЩИНА М. да плати на ЗК „Л.“ АД разноки по водене на
делото пред двете съдебни инстанци и в заповедното производство
общо1290,20 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7