ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…… …. /27.07.2020 г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч. гр.
дело № 5847
по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.577 във връзка с чл.274 ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба 58769/24.06.2020
г., подадена от „С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу определение № 603 от 28.05.2020 г.
на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на договор за
цесия. В жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен и се
излагат подробни съображения в подкрепа на тази теза. Сочи се, че на 19.10.2019
г. между ПИБ АД - цедент и „С.“ ЕАД, ЕИК
******** е сключен рамков договор за цесия, с който цедентът прехвърля, а
цесионера придобива вземанията, посочени в договори 1,2 и 3. На същата дата бил
подписан договор 1 за цесия, като към същия са подписани общи 284 приложения,
като всяко приложение представлява неразделна част от договора за цесия
1/19.12.2019 година. Приложение 187/19.12.2019 г. касае вземане, обезпечено с ипотека на ПИБ АД
срещуА.АД. Самото приложение е с нотариална заверка на подписите. Твърди се, че
самото приложение е реално договорът за цесия, който подлежи на вписване, като
в заявлението изрично е посочено по коя конкретна ипотека се иска вписване на
договора за цесия от общо деветте ипотеки, посочени в договора. Оспорват се и
останалите аргументи за отказ на съдията по вписванията, като вкл. се сочи, че
молбата не следва да е в два екземпляра, а само договорът за цесия, тъй като
именно той се вписва.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери
за установено следното:
Подадено е
заявление с вх.26161/28.05.2020 г. от „С.“ ЕАД, ЕИК ******** с искане да се
впише прехвърляне на вземане на ПИБ АД спрямо „А.“ ООД, ЕИК********по договори
за банков кредит в размер на 128 000 евро
- договор за кредит 010-366/07.08.2009 г., анекс 12/010-332/21.12.2009
г. и анекс 2/010-178/08.07.2010 г. в полза на С. ЕАД, ЕИК ********. Сочи се, че
С. ЕАД е придобил вземанията на банката по посочения договор за кредит и анекси
спрямо „А.“ ООД, обезпечени с договорна ипотека, вписана в СВп, вх. рег. номер
30220/09.07.2010 г., акт 100, том XVII дело
17653/2010 г., учредена с НА 102, том I, рег. номер
2018, дело 095/2010 г. на нотариус В.А., рег. номер 048. Описан е имотът, върху
който е учредена договорната ипотека.
Към молбата
страната са представен следните документи -1) – адвокатско пълномощно; 2)
приложение 187 към договор за цесия 1/19.12.2019 г. към рамков договор за цесия
от 19.12.2019 г.; 3) договор за цесия от 19.12.2019 г.4) нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека; 5) документ за платена държавна такса.
Въз основа на
тези документи и съобразявайки искането за вписване на прехвърляне на вземане,
обезпечено с ипотека, съдията по вписванията постановява отказ за вписване.
В определение
603/28.05.2020 г. е посочено, че се касае за акт, който подлежи на вписване
съгласно чл. 569, т.45 от ГПК, но същият не отговаря на изискванията на чл. 3,
ал.1 от Правилника за вписванията относно формата на подлежащия на вписване акт,
а именно: 1) не е представена молба по чл. 17, ал.1, т.Е от ПВ в два
екземпляра, няма нотариална заверка на подписа, не са представени и два
екземпляра от договора за цесия, като в конкретния случай е следвало да се
представи и рамковия договор за цесия и приложението към него; 5) платежното
нареждане за платена такса няма заверка от банката.
При така
установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбоподателят е уведомен за постановения отказ на 05.06.2020 година.
Жалбата е подадена на 08.06.2020 година, в срока по чл.275 ГПК. По изложените
съображения, Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, от
надлежни страни и поради това се явява допустима, поради интереса им от
обжалване.
По
основателността на жалбата
Съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 17, ал.1, б „е“ in fine във връзка с б „а“ от Правилника за
вписванията, вписване на прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека става по
молба на всеки заинтересован, подадена в
два еднакви екземпляра, придружена
от два екземпляра на документа, на основание на който се иска
вписването.
Съгласно чл. 17, ал.2
от ПВп молбата за вписване трябва да съдържа данните за молителя, посочени в
чл. 6, ал. 1, б. "а", основанието (документа) за вписването, размера
на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан
договорът за ипотека или молбата за учредяване на законната ипотека, върху
която ще се прави вписването.
Следователно, в
производството по вписване, съдията по вписванията извършва единствено
проверка: 1/дали актът, чието вписване се иска, е от категорията на тези, които
подлежат на вписване, съгласно Правилника за вписванията ; 2/ дали е редовен от
външна страна; 3/ дали има необходимото съдържание и 3/ дали в производството е
внесена необходимата държавна такса.
В конкретния случай, се иска вписване на прехвърляне
на вземане, обезпечено с договорна ипотека.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗЗД, прехвърлянето и
залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова
вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването
в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие освен, че трябва да
бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите, както вече
беше посочено по-горе, следва да бъдат и вписани в имотния регистър.
Следователно, съгласно изискването на ЗЗД и на ПВп вписването
на прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, става по молба на всеки
заинтересован, без обаче законът да поставя изискване самата молба да бъде с нотариално
заверен подпис на молителя. Поради това този аргумент за отказ за вписване е
неоснователен.
Основателен е обаче отказът да се допусне вписването
на прехвърлянето на вземането на молител С.Г Г.АД, тъй като молбата не отговаря
на посочените по-горе формални изисквания, а именно да се представи в два
екземпляра, както и в два екземпляра да е самият акт, който се иска да бъде
вписан – договорът за прехвърляне на вземания да е в два екземпляра.
Събраните по делото доказателства установяват, че
молителят е представил към молбата за вписване на прехвърлянето на вземане само
един екземпляр от молбата (заявление), както и само по един екземпляр от рамковия
договор за цесия и договор 1 за цесия, въз основа на който е сключен и договор
за прехвърляне на конкретното вземане – приложение 187 договор за цесия
1/19.12.2019 г. към рамков договор за цесия от 19.12.2019 година.
Причините поради които това е станало представянето
на молбата в един екземпляр (доколкото се касае само за втвърдения на
жалбоподателя), са ирелевантни. Дори и да се приеме, че представения към делото
екземляр с входящ номер на СВп е индицията, че
молбата е била представена в два екземляра от молителя, то е безспорно,
че самият договор за цесия не е представен в два екземпляра. Настоящата съдебна
инстанция споделя извода на съдията по вписванията, че договорът за прехвърляне
на вземане е съвкупност от трите акта – рамков договор, договор 1 за
прехвърляне на вземане и приложение 187 от 19.12.2019 година, а не само,
каквито са твърденията на молителя, приложение 187.
В самото приложение 187 липсват клаузи, свързани с
прехвърляне на вземането. То представлява описани в табличен вид договори за
кредит, без да е ясна само от този документ волята за прехвърляне на
вземанията. В самото приложение е посочено, че се касае за приложение към
договор за цесия 1/19.12.2019 г. и рамков договор за цесия 19/.12.2019 година.
Следователно, с представянето само в един екземпляр на рамковия договор и на
договор за цесия 1/19.12.2019 г., молителят не е изпълнил императивните
изисквания на Правилника за вписванията за комплектуване на молбата по чл. 17,
ал.1, б „а“ от правилника.
Съгласно т.1 на ТР№ 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при
констатиране на нередовности съдията по вписванията същият следва да постанови
отказ за вписване, защото нередовностите на акта не могат да се отстранят в
рамките на производството по вписване. Актът следва да бъде извършен наново
(защото производството по чл.129, ал.2 ГПК не намира приложение в това
охранително производство ) и представен за вписване, като в този случай
вписването ще има ред от представянето на редовния акт.
По изложените съображения, Съдът намира постановения
отказ на съдията по вписванията за правилен.
Водим
от горното, СГС, ТО
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 603 от 28.05.2020 г. на
съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на прехвърляне на
вземане, обезпечено с ипотека на ПИБ АД спрямо „А.“ ООД в размер на
128 000 евро, произтичащо от договори за кредит 010-366/07.08.2009 г., анекс 12/010-332/21.12.2009
г. и анекс 2/010-178/08.07.2010 г. и всички анекси в полза на С. ЕАД, ЕИК ********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок, при предпоставките по
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.