Решение по дело №7283/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2132
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20215330207283
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2132
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
в присъствието на прокурора Бойка Ангелова Лулчева (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330207283 по описа за 2021
година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Р. Н. Ш., роден на ***г. в гр. ***, живущ в гр.
***, бул. ***, ***, български гражданин, със средно образование, женен,
работещ, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН за това, че на 11.05.2018
г. в гр. Пловдив, като управляващ и представляващ търговско дружество
„ДарШоп“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Георги Бенковски“ № 18А, в 30-дневен срок от спиране на
плащанията по парично задължение по публични задължения към
Национална агенция за приходите /НАП/, произтичащи от: справки –
декларации по ЗДДС за периода от 15.12.2012г. – 28.02.2017год.; данъчни
декларации по ЗКПО за периода от 01.01.2012г. – 31.12.2015год.; декларации
по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за периода от
01.01.2012г. – 30.06.2017г., декларации обр. 6 за данъчен период от
11.09.2012г. – 30.01.2016г. не е поискал от Пловдивски окръжен съд да открие
производство по несъстоятелност поради което и на основание чл. 378 ал. 4 т.
1 от НПК вр. чл. 227Б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 78а, ал.1 от НК го
1
ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ПРИЗНАВА обвиняемата М. Г. ИЛЧ., родена на ***г. в гр. ***, обл.
***, живуща в гр. ***, ул. ***, ***, български гражданин, висше образование,
неомъжена, работеща, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА за това,
че на 11.05.2018 г. в гр. Пловдив, като управляващ и представляващ
търговско дружество „ДарШоп“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски“ № 18А, в 30-дневен
срок от спиране на плащанията по парично задължение по публични
задължения към Национална агенция за приходите /НАП/, произтичащи от:
справки – декларации по ЗДДС за периода от 15.12.2012г. – 28.02.2017г.;
данъчни декларации по ЗКПО за периода от 01.01.2012г. – 31.12.2015г.;
декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за периода
от 01.01.2012г. – 30.06.2017г., декларации обр. 6 за данъчен период от
11.09.2012г. – 30.01.2016г. не е поискала от Пловдивски окръжен съд да
открие производство по несъстоятелност, поради което и на основание чл. 378
ал. 4 т. 1 от НПК вр. чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 78а, ал.1 от НК я
ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК обвиняемия Р. Н. Ш. да
заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на
136,50 лв по сметка на ОД МВР – Пловдив, в полза на бюджета на Държавата.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК обвиняемата М. Г. ИЛЧ.
да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на
136,50 лв по сметка на ОД МВР – Пловдив, в полза на бюджета на Държавата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд -
Пловдив в 15-дневен срок от днес по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Решение № 2132 от 01.12.2021 г., постановено по НАХД №
7283/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият Р. Н. Ш., да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл.
78а от НК за това, че на 11.05.2018г. в гр. Пловдив, като управляващ и
представляващ търговско дружество „ДарШоп“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски“ № 18А,
в 30-дневен срок от спиране на плащанията по парично задължение по
публични задължения към Национална агенция за приходите /НАП/,
произтичащи от: справки - декларации по ЗДДС за периода от 15.12.2012г. -
28.02.2017год.; данъчни декларации по ЗКПО за периода от 01.01.2012г. -
31.12.2015год.; декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от
ЗКПО за периода от 01.01.2012г. - 30.06.2017г., декларации обр. 6 за данъчен
период от 11.09.2012г. - 30.01.2016г. не е поискал от Пловдивски окръжен съд
да открие производство по несъстоятелност — престъпление по чл. 227б, ал.
2, вр. ал. 1 от НК

и предложение

обвиняемата М. Г. ИЛЧ., да бъде освободена от наказателна отговорност, като
й се наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК за това, че
на 11.05.2018г. в гр. Пловдив, като управляващ и представляващ търговско
дружество „ДарШоп“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски“ № 18А, в 30-дневен срок от
спиране на плащанията по парично задължение по публични задължения към
Национална агенция за приходите /НАП/, произтичащи от: справки -
декларации по ЗДДС за периода от 15.12.2012г. - 28.02.2017г.; данъчни
декларации по ЗКПО за периода от 01.01.2012г. - 31.12.2015г.; декларации по
чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за периода от 01.01.2012г. -
30.06.2017г., декларации обр. 6 за данъчен период от 11.09.2012г. -
30.01.2016г. не е поискала от Пловдивски окръжен съд да открие
производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 2276, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемите да бъдат
признати за виновни, като бъдат освободени от наказателна отговорност за
инкриминираното деяние, като им се наложи административно наказание
глоба ориентирано към минималния размер.

Защитникът на обвиняемите – адв. Д.М. не се противопоставя на доводите,
изложени от представителя на държавното обвинение, като моли съдът да
1
постанови решение с което да освободи подзащитните му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, ориентирано към
минимума.

Обвиняемата И. се признава за виновна, изразява съжаление за стореното.
С последната си дума моли да бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на глоба в рамките на минимума, предвиден в закона.

Обвиняемият Ш. се признава за виновен, изразява съжаление за стореното.
В последната си дума моли за наказание в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Р. Н. Ш. е роден на ***г. в гр. ***, живущ в гр. ***, бул. „***, ***,
български гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан,
ЕГН **********.
Обвиняемата М. Г. ИЛЧ. е родена на ***г. в гр. ***, обл. ***, живуща в гр.
***, ул. „***, ***, български гражданин, със висше образование, неомъжена,
работеща, неосъждана, ЕГН **********.
На 08.05.2012г. в търговския регистър на Агенцията по вписвания било
вписано търговското дружество „ДарШоп“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „България“ № 33. Съдружници
и управители на дружеството били обв. Р. Н. Ш. и обв. М. Г. ИЛЧ., които
представлявали дружеството заедно или поотделно.
Дружеството било с основен предмет на дейност: търговска дейност. На
22.08.2014г. по партидата на дружеството в търговския регистър на
Агенцията по вписвания била вписана промяна на седалището и адресът на
управление на „ДарШоп“ ООД и като такива били посочени: гр. Пловдив, ул.
„Георги Бенковски“ № 18А.
Първоначално, в известен период от време след вписване на дружеството в
търговския регистър, управляваното от двамата обвиняеми дружество
развивало успешна търговска дейност, имало множество клиенти и нямало
проблеми с покриване на задълженията към държавата. Дружеството не
притежавало недвижими имоти, а притежавало преимуществено
краткотрайни активи.
След тези моменти на стабилност обаче, дружеството започнало да изпитва
сериозни затруднения в дейността си. Намалели клиентите на „ДарШоп“
ООД, което неминуемо довело до спад в реализираната печалба на
дружеството, а оттам и до невъзможност последното, от своя страна, да
заплаща задълженията си към фиска. Първоначално управителите Р.Ш. и
М.И. успявали да организират, макар и със забавяне, заплащане на
2
публичните задължения на „ДарШоп“ ООД, формирани по справки -
декларации по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,
декларации по Закона за данъците върху доходите на физическите лица
/ЗДДФЛ/ и декларации обр. 6. В един момент, обаче, това станало
невъзможно и плащанията спрели.
За събиране на просрочените задължения през 2015г. в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив било образувано изпълнително дело №
16150005213/2015г. с размер на задълженията, изчислен към 23.03.2015г.
както следва: 7810,98 лв. главница и 1523,11 лв. лихви, произтичащи от
декларации обр. 6 за вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/,
здравноосигурителни вноски /ЗОВ/, вноски за универсален пенсионен фонд
/УПФ/, по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и по Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, всички за данъчен период
01.01.2012г. - 30.09.2014г. По посоченото изпълнително дело било изпратено
Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № 005213/2015/000003/
23.03.2015г., в което били описани по периоди дължимите и неплатени
задължения и същото било връчено лично на обв. И. на 30.04.2015г. На
същата дата на обв. И. били връчени и: Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № РД-11-117/20.01.2015г. и Регистър на поканите
по чл.182 ДОПК. На 24.04.2018г. на обв. И. било връчено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С180016 - 022- 0022137/ 02.04.2018г.
На 30.09.2013 г. на обв. Ш. било връчено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 21/РД-11- 593/30.09.2013г.
На 01.11.2016г. по образуваното изпълнително дело от страна на
дружеството била преведена сумата от 1680 лв. /хиляда шестстотин и
осемдесет лева/. На 10.04.2018г. по образуваното изпълнително дело от
страна на дружеството бил нареден превод на сумата от 500 лв. /петстотин
лева/, което е и последното доброволно плащане на публично-правните
задължения на „ДарШоп“ ООД, ЕИК *********.
Извън описаните по - горе задължения, от страна на дружеството били
формирани и следните други такива: задължения по справки - декларации по
ЗДДС за периода от 15.12.2012г. - 28.02.2017г.; данъчни декларации по ЗКПО
за периода от 01.01.2012г. - 31.12.2015г.; декларации по чл. 55 ал. 1 от
ЗДДФЛ и по чл. 201 ал. 1 от ЗКПО за периода от 01.01.2012г. - 30.06.2017г. и
декларации обр. 6 за данъчен период от 11.09.2012г. - 30.01.2016г.
В хода на образуваното изпълнително производство било направено пълно
проучване на имущественото състояние на задлъжнялото дружество, в
резултат на което било установено, че дружеството не притежава активи,
които да послужат за обезпечаване на задълженията.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, от чието заключение се установява, че след датата 01.02.2016г.
дружеството „ДарШоп“ ООД не е извършвало търговска дейност, като след
посочената дата не е генерирало приходи, които биха могли да послужат за
3
погасяване на задълженията. Вещото лице е заявило, че собствения капитал
на дружеството е с отрицателна величина към 31.12.2016г., което сочи за
свръхзадлъжнялост, тъй като размера на пасивите е надхвърлил размера на
активите. Експертът счита, че „ДарШоп“ ООД е изпаднало в несъстоятелност
на 31.01.2016г.
Предвид изложеното към 31.12.2016г. „ДарШоп“ ООД било в недобро
финансово състояние, като не е могло да извършва плащания с
краткосрочните си активи, без да увреди интересите на кредиторите си. От
изготвената експертиза се установява, че в сравнение с 2012г., 2013г., 2014г. и
2015г., през 2016г. финансовото състояние на дружеството се влошава и,
дружеството не разполага с ликвидни средства за погасяване на текущите си
задължения, коефициентът на общата ликвидност е под единица за 2016г.,
коефициентът за бърза ликвидност е под единица, а коефициентът за
незабавна ликвидност намалява до 0,39 през 2016г., поради което следва да се
приеме, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност през 2016г.
Двамата обвиняеми - Р.Ш. и М.И., в качеството си на съдружници и
управители на „ДарШоп“ ООД, били наясно с невъзможността на последното
да изплати така установените по основание и размер задължения към
държавата. Всеки един от тях, съобразно обстоятелството, че заедно или
поотделно управлявали и представлявали дружеството, бил задължен в 30 -
дневен срок от спиране на плащанията, тоест в периода от 11.04.2018г. до
10.05.2018г. включително, да подаде молба в Окръжен съд гр. Пловдив за
откриване на производство по несъстоятелност на „ДарШоп“ ООД. Въпреки
това, нито един от тях не предприел законоустановеното си задължение да
обяви в 30-дневен срок от спиране на плащанията това обстоятелство,
сезирайки компетентния Окръжен съд с молба за откриване производство по
несъстоятелност. Едва през 2020г., на 11.12.2020г. обв. М.И. входирала в
Окръжен съд гр. Пловдив молба за обявяване на „ДарШоп“ ООД в
несъстоятелност. Било образувано търговско дело № 223/2020г. по описа на
Окръжен съд гр. Пловдив, по което с Решение № 260005 от 21.01.2021 г. било
открито производство по несъстоятелност на дружеството и била обявена
неплатежоспособността на „ДарШоп“ ООД.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните в хода съдебното производство и в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК
доказателства, както следва:
- обяснения на обвиняемите, показания на свидетелката И.А.С.,
заключението на съдебно-счетоводна експертиза;
- както и приложените по делото писмени доказателства сред които
свидетелства за съдимост, характеристични справки, справки - декларации по
ЗДДС за периода от 15.12.2012г. - 28.02.2017г.; данъчни декларации по ЗКПО
за периода от 01.01.2012г. - 31.12.2015г.; декларации по чл. 55 ал. 1 от
4
ЗДДФЛ и по чл. 201 ал. 1 от ЗКПО за периода от 01.01.2012г. - 30.06.2017г.,
декларации обр. 6 за данъчен период от 11.09.2012г. - 30.01.2016г.,
Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № 005213/2015/000003/
23.03.2015г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № РД-
11-117/20.01.2015г., Регистър на поканите по чл.182 ДОПК, Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С180016 - 022- 0022137/
02.04.2018г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 21/
РД-11- 593/30.09.2013г. и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление и призната от обвиняемите на съдебна фаза, поради което и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че обвиняемите,
всеки един от тях е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.227б, ал.2 , вр.ал. 1 от НК.
Всеки един от обвиняемите в качеството си на управител на „ДарШоп“
ООД се явява годен субект на престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 НК
доколкото съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5
от 22.12.2014г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК управителят и
представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен
субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 и следва да носи наказателна
отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от
съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението на това
задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган
на управление.
Съгласно трайната съдебна практика, за да е реализирано престъплението
по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 от НК от обективна страна следва кумулативно да
са се реализирали следните елементи от фактически състав:
- търговецът да е изпаднал в неплатежоспособност по смисъла на чл. 608
ТЗ и
- управляващият или представляващият търговецът да не е изпълнил
задължението си да заяви това обстоятелство в 30 - дневен срок от спиране на
плащанията, като поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Съгласно чл. 608 ТЗ търговецът е изпаднал в неплатежоспособност, когато:
- не изпълни /включително и частично/ свое изискуемо вземане
произтичащо от търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца;
5
- неизпълнението се дължи не на субективни причини или временни
затруднения, а на едно трайно икономическо и финансово състояние на
търговеца, което не му позволява да обслужва своите задължения.
За нуждите на Наказателния процес неплатежоспособността не е
необходимо да бъде изрично обявена със съдебен акт от гражданския съд в
производство по несъстоятелност /чл. 608 и сл. ТЗ/, а е достатъчно да бъде
констатирана, като обективно съществуващо фактическо състояние. В същото
време в наказателния процес не могат да намерят приложение презумпциите
по чл. 608, ал. 2 и чл. 608, ал. 3 ТЗ, съгласно които неплатежоспособността се
предполага, когато деецът е спрял плащанията и ако преди подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за
обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за
последните три години, доколкото подобен подход би противоречал на
базисни принципи, прогласени в чл. 13, 14, 16 и 301-303 НПК. В този смисъл
трайната невъзможност на търговеца да погасява своите изискуеми и
ликвидни вземания следва да бъде доказана с всички допустими
доказателствени средства.
Престъплението е на формално извършване и се счита за довършено с
изтичането на 30-дневния срок за заявяване на неплатежоспособността,
считано от спиране на плащанията /неизпълнение на изискуемото
задължение/, като за съставомерността му не е необходимо да настъпва
допълнителен противообществен резултат.
В този изричен смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в редица
решения, включително - Решение № 554 от 13.02.2001 г. по н. д. № 503/2000
г. на ВКС I н. о, Решение № 36 от 22.03.2000 г. по н.д. № 581/1999 г. , I н.о. на
ВКС, Решение № 183 от 5.06.2001 г. по н.д. № 121/2001 г., III н.о, Решение №
566 от 13.10.2004 г. по н. д. № 173/2004 г., I н. о. на ВКС, Решение № 538 от
30.12.2009г. по нак. д. № 586/2009г. на Върховен касационен съд, I НO,
Решение № 170 от 13.05.2014 г. по нак. д. № 273/2014 г. на Върховен
касационен съд.
В конкретния случай от приетата фактическа обстановка се установи, че
всички гореизложени съставомерни обстоятелства са налице. За търговеца
„ДарШоп“ ООД са съществували изискуеми публични задължения към НАП
за вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/, здравноосигурителни
вноски /ЗОВ/, вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/, по Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и по Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/, всички за данъчен период 01.01.2012г. -
30.09.2014г., както и задължения по справки - декларации по ЗДДС за
периода от 15.12.2012г. - 28.02.2017г.; данъчни декларации по ЗКПО за
периода от 01.01.2012г. - 31.12.2015г.; декларации по чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ и
по чл. 201 ал. 1 от ЗКПО за периода от 01.01.2012г. - 30.06.2017г. и
декларации обр. 6 за данъчен период от 11.09.2012г. - 30.01.2016г., които
дружеството поради трайно влошеното си икономическо състояние не е
могло да изпълни. Тоест същото е било изпаднало в състояние на
6
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ.
Трайно влошеното икономическо състояние на дружеството, обуславящо
обективна невъзможност за изпълнение на изискуемите задължения се
обуславя от установените от фактическа страна обстоятелства, че
дружеството не разполагало с дълготрайни активи, нямало регистрирани
моторни превозни средства, не притежавало имоти, нямало наети работници.
Въпреки, че на 10.04.2018 г. дружеството спряло плащанията по публично-
правните си задължения, обвиняемите Ш. и И. в качеството си на управители,
всеки един от тях поотделно, не е изпълнил в предписания от закона 30-
дневен срок, т.е. в периода от 11.04.2018 г. до 10.05.2018г. задължението си
да заяви това обстоятелство и да поиска откриване на производство по
несъстоятелност.
В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с алтернативно
очертания в него волеви момент разграничаващ умисъла на пряк и
евентуален, намира приложение само при резултатните, но не и при
формалните (на просто извършване) престъпления. При безрезултатните
престъпления (какъвто е процесния случай) умисълът може да бъде само
пряк и никога евентуален, като за да е налице е необходимо и достатъчно
деецът да съзнава фактите, които обуславят общественоопасния и
противоправен характер на извършеното деяние. В този смисъл - Решение №
102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че
обвиняемите са знаели за наличните публични задължения към НАП. В
същото време и двамата обвиняеми са били наясно, че управляваното от тях
дружество не разполага с материални активи и е в обективна невъзможност
да погасява задълженията си. Тоест налице е познание за съставомерните
факти, което обуславя и пряк умисъл за извършване на престъпното деяние.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че няма как
обвиняемите да бъдат оневинени, поради твърденията им, че не са знаели, че
след като управляваното от тях дружество е изпаднало в
неплатежоспособност, следва да заявят това обстоятелство пред Окръжния
съд. Това е така, доколкото съгласно теорията и трайната съдебна практика за
разлика от липсата на познание за съставомерните факти, което може да бъде
изключващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 14 НК, непознаването на
закона никога не може да бъде извиняващо обстоятелство. /Решение
№99/14.05.2018 по дело № 354/2018 г. на ВКС.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1
НК наказание е лишаване от свобода до три години или глоба; обвиняемите
не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на
78а; от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са
налице условията за освобождаването им от наказателна отговорност по реда
на чл. 78 А НК.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

7
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че на обвиняемите следва да се наложи административно
наказание глоба в рамките на минимума предвиден в чл. 78а НК, а именно
1000 лв.
При определяне размера на административната санкция съдът съобрази
вида и характера на засегнатите обществени отношения, а именно тези
осигуряващи нормално функциониране на установената в страната
икономическа система и търговски оборот. На следващо място, на преценка
беше подложена и степента на засягане на обществените отношения,
намираща проявление в обстоятелството, че задължението за заявяване на
състоянието на неплатежоспособност, в което е изпаднал търговеца е било
изпълнено макар и със значително закъснение, когато на 11.12.2020 г. обв. И.
е входирала в Окръжен съд Пловдив молба за обявяване на „ДарШоп“ ООД в
несъстоятелност.
Съобразени бяха данните за личността на обвиняемите – в съдебно
заседание признават вината си и изразяват съжаление за стореното. И
двамата са неосъждани, без данни за извършени други противообществени
прояви, трудово ангажирани, с добри характеристични данни.
При оценка на гореизложените факти, настоящият състав споделя трайната
практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказателната отговорност
няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва да се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест. В този изричен смисъл - Решение №144/20.02.2019 по
дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на
ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно
дело № 600 по описа за 2018г.
Съобразявайки гореизложените принципни положения настоящия състав
счита, че на всеки един от двамата обвиняеми следва да се наложи санкция в
минимален размер, а именно 1000 лева.
Този размер на административната санкция според съда съответства в
максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца и
гарантира постигане целите на наказанието, без да се използва спрямо
обвиняемите непропорционална по интензитет държавна репресия.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемия Р.
Н. Ш. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив, в
полза на бюджета на Държавата сумата от 136,50 лева, представляваща
8
разноски по делото, сторени в хода на досъдебното производство.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемата М. Г. ИЛЧ. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив, в полза на бюджета
на Държавата сумата от 136,50 лева, представляваща разноски по делото,
сторени в хода на досъдебното производство.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9
Съобщи за изтекли лични данни