Решение по дело №278/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на К.П. ***, съдебен адрес ***, кант.12, адвокат П.С.П., GSM: ***********: e-mail: *****@***.** против Ревизионен акт № Р-**************-091-001/29.06.2023 г., издаден от Г.Д. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д.Н.Ж. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, с който са определени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в общ размер 2609,10 лв. и лихва върху него в общ размер 896,92 лв., в т.ч.: -за 2018 г. в размерна 720 лв. и лихва в размер на 309,33 лв.; -за 2019 г. в размерна 1574,10 лв. и лихва в размер на 516,23 лв.; -за 2020 г. в размерна 315 лв. и лихва в размер на 71,36 лв., потвърден с Решение № № **/12.09.2023 г. на Л.Г.И. на длъжност главен юрисконсулт в отдел „Обжалване”, изпълняващ правомощията на директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-**/16.06.2017 г. на изпълнителния директор на НАП.

В жалбата се твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен, поради неспазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му, а в ревизионното производство необосновано и незаконосъобразно е приложено определяне на данъчната основа по реда на чл.122 ДОПК, т.к. събраните доказателства не подкрепят наличието на основания за прилагане на особените правила за ревизии и че коректното ми отношение към предоставянето на документи и справки, поисквани от ревизиращия екип, позволява постигането на обективната истина относно определянето на данъчните задължения, като не се прилага реда на чл.122 ДОПК и нещо повече, липсата на доказани основания за прилагане на особените правила за ревизии, както и тяхното непрецизно прилагане е довело до некоректно определяне на данъчните задължения, респективно до порочно завършване на данъчната ревизия. Твърди се, че изводите за цената на придобиване и за продажната цена на различните имоти през разглежданите години не кореспондират със събраните в хода на ревизията и в хода на обжалването по административен ред доказателства, при което изцяло е пренебрегната недвусмислено изразената воля на страните по сделките, обективирана в представените на ревизията нотариални актове и платежните документи за извършени плащания от купувачите по сделките за придобиването и за последващите продажби.

Претендира се да бъде постановено решение, с което да се отмени като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р- **************-091-001/29.06.2023 г., издаден от Г.Д. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д.Н.Ж. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, обжалван по реда на чл.152 ДОПК пред Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Бургас и потвърден от него с Решение № **/12.09.2023 г., поради неспазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание за оспорващия се явява адв. П., който претендира да се постанови решение, с което да се уважи жалбата и отмени обжалвания ревизионен акт по подробните съображения изложени в жалбата и депозираните писмени бележки.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител М.Й., началник-отдел „Обжалване“ в дирекция ОДОП Бургас, прави искане да се отхвърли жалбата като неоснователна и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 690 лева, т.к. освен всички доводи които са изложени в ревизионния доклад и в решението на директора на дирекция ОДОП-Бургас следва да се отбележи, че за жалбоподателката е избран най-благоприятния метод за облагане, защото тя действа като търговец - брокер на недвижими имоти и в същото това време не е обложено по този начин, а е обложено по най-благоприятния за нея начин, без да е правена пазарна цена на недвижимите имоти и е изчислена основата на материалния закон по Закона върху доходите на физически лице.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-**************-020-001/24.11.2022 г., изменяна със Заповеди №№ Р-**************-020-002 /08.02.2023 г., №Р-**************-020-003/08.03.2023 г. и № Р-**************-020-004/06.04.2023 г., издадени от Г.Д. П.-началник на сектор при ТД на НАП-Бургас на основание чл.112, ал.2, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.1 ДОПК е възложено да бъде извършена ревизия на К.П. ***, от екип от ревизори: 1.Д.Н.Ж.-главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2.Е.А. Д.-главен инспектор по приходите, като ревизията обхване следните видове задължения по периоди: 1.Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г.

С Уведомление № Р-**************-113-001/15.05.2023 г. ревизиращият орган е уведомил К.П.П., че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г.-31.12.2020 г. ще бъде определена по предвидения в чл.122 ДОПК ред, тъй като са установени следните обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, а именно: налице са данни за укрити доходи. Връчено е и Уведомление № Р-**************-139-001/15.05.2023 г. на основание чл.17, ал.1, т.2 ДОПК, относно реда на определяне на задълженията в настоящето данъчно производство, като е определен 14-дневен срок за представяне на доказателства и вземане на становище. Ведно с това на П. е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-**************-040-002/15.05.2023 г., с което е изискано да се представят попълнени Декларации по чл.124, ал.3 ДОПК за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., в която връзка с Отговор вх.№****/23.05.2023 г. лицето е представило попълнена една Декларации по чл.124, ал.3 ДОПК за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионният доклад Р-**************-092-001/26.05.2023 г., против който е подадено възражение №****/05.06.2023 г., без да са представени допълнителни доказателства.

Последното е прието за неоснователно и производството е приключило с Ревизионен акт № Р-**************-091-001 / 29.06.2023 г. издаден от органа възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията.

Ревизионният акт е издаден на база Ревизионният доклад Р-**************-092-001/26.05.2023 г., с който в резултат на извършеното ревизионно производство е направено предложение за установяване на задължения в размер на общо 3496,73 лв., по видове, както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. главница 712,08 лв., лихва 298,05 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. главница 1574,10 лв., лихва 497,94 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020 г. главница 315 лв., лихва 99,56 лв.

В Ревизионния акт по отношение на данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. е посочено, че при съпоставка за съответствие между стойността на придобитото имущество от К.П.П., направените от нея разходи и декларираните и/или получени доходи и приходи за периода не е установено превишение, което да представлява облагаем доход.

В акта е прието следното: При изследване източниците на средства на лицето за периода са констатирани облагаеми доходи от прехвърляне на имущество, за които е формирана данъчна основа по реда на чл.33 от ЗДДФЛ, а именно. С Нотариален акт № * том II, рег.№ ****, дело № ***/2018/26.03.2018 г. К.П.П. продава на Д.Х.Х. и С.Г.Х. недвижим имот Апартамент № *** находящ се в гр.Ямбол ул.“Г. И.“ № **, вх.., ет.* за сумата от 15000 лева, която е заплатена по банков път преди подписването на нотариалния акт. По банкова сметка *** К.П.П. - BG43UNCR************** на 26.03.2018 г. са постъпили два превода от Д.Х.Х. в 13:42:33 ч.-15000 лв. и в 13:50:20 ч.-28000лв., общо 43000 лв. Имотът е придобит от К.П.П. съгласно Нотариален акт № **, том VI, рег.№ ****, дело № ***/2017 г. от 09.11.2017г. за сумата от 14900 лева, но реално К.П.П. е платила на продавача Г.Д.К. 35000 лв. чрез два банкови превода от сметка BG43UNCR************** - в 14:31:00 ч.-20100лв. и в 14:34:01 ч.-14900 лв. Предвид разпоредбата на чл.13 ал.1 буква "а" ЗДДФЛ доходът от продажбата на един недвижимия жилищен имот е облагаем, тъй като не са изтекли повече от три години между датата на придобиването и датата на продажбата. В съответствие с чл.33, ал.1 ЗДДФЛ във връзка с чл.77 ЗДДФЛ е формирана данъчна основа в размер на 7120,80 лв. (43000лева-35000лева - 10% нормативно признати разходи /НПР/).

В резултат на това допълнително начислен данък върху доходите за 2018 г. е в размер на 720,00 лв., като на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в размер на 309,33лв.

В Ревизионния акт по отношение на Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. е посочено, че при съпоставка за съответствие между стойността на придобитото имущество от К.П.П., направените от нея разходи и декларираните и/или получени доходи и приходи за периода не е установено превишение, което да представлява облагаем доход.

В акта е прието следното: При изследване източниците на средства на лицето за периода са констатирани облагаеми доходи от прехвърляне на имущество, за които е формирана данъчна основа по реда на чл.33 от ЗДДФЛ, а именно. С Нотариален акт № *** том VI, рег.№ ****, дело № *** от 12.12.2019г. К.П.П. продава на Д.Г.Й. недвижими земеделски имоти - поземлен имот в местност „Д.м." 6831кв.м. и поземлен имот в местност „Б. л." 6760 кв.м., находящи се в село Ханово, община Тунджа за сумата от 1450 лева, която продавачът е получил напълно преди подписването на нотариалния акт. Банкова сметка *** К.П.П. - BG43UNCR************** на 12.12.2019 г. е захранена чрез десет транзакции „операция с карта" на обща стойност 18900 лв. както следва: 14:41:30 ч.-1300лв., 14:41:34 ч.-2000 лв., 14:41:37 ч.-2000лв., 14:41:39 ч.-2000лв., 14:57:52 ч.-1950лв., 14:57:55 ч.-2000 лв., 14:57:58 ч.-2000 лв., 14:58:00.-2000лв., 14:58:03 ч.-2000лв., 14:41:06 ч.-1650лв. Имотите са придобити от К.П.П. съгласно Нотариален акт № *** том V, рег.№ ****, дело № ***/2017 от 19.10.2017 г. за сумата от 1410 лева, платена напълно в брой на продавача В.Д.К.. Предвид разпоредбата на чл.131 ал.11 буква "б" ЗДДФЛ доходът от продажбата на до два недвижими имота, както и селскостопански и горски, е облагаем, тъй като не са изтекли повече от пет години между датата на придобиването и датата на продажбата. В съответствие с чл.331 ал.1 ЗДДФЛ във връзка с чл.77 ЗДДФЛ е формирана данъчна основа в размер на 15741.00 лв. ( 18900 лева-1410лева - 10% НПР)

В резултат на това допълнително начислен данък върху доходите за 2019 г. е в размер на 1574110 лв., като на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в размер на 516123лв.

В Ревизионния акт по отношение на Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020 г. е посочено, че при съпоставка за съответствие между стойността на придобитото имущество от К.П.П., направените от нея разходи и декларираните и/или получени доходи и приходи за периода не е установено превишение, което да представлява облагаем доход.

В акта е прието следното: При изследване източниците на средства на лицето за периода са констатирани облагаеми доходи от прехвърляне на имущество, за които е формирана данъчна основа по реда на чл.33 от ЗДДФЛ, а именно. С Нотариален акт № ** том *, рег.№ ****, дело № *** от 31.07.2020 г. К.П.П. продава на А.П.А. недвижим земеделски имот : Поземлен имот в местност „Д.г." 10665 кв.м. находящ се в село О., община Тунджа за сумата от 1254.20 лева, която продавачът е получил напълно преди подписването на нотариалния акт. Банкова сметка *** К.П.П. - BG43UNCR************** на 31.07.2020 г. е захранена чрез три транзакции „операция с карта" на обща стойност 5000 лв. както следва: 16:14:16 ч.-1950лв., 16:23:56 ч.-1900 лв., 16:23:58 ч.-1150 лв. Имотът е придобит от К.П.П. съгласно Нотариален акт № ***, том II, рег.№ ****, дело № ***/2017 от 13.04.2017 г. за сумата от 1500 лева, платена напълно в брой на продавача К.Г.К.. Предвид разпоредбата на чл.13, ал.1, буква "б" ЗДДФЛ доходът от продажбата на до два недвижими имота, както и селскостопански и горски, е облагаем, тъй като не са изтекли повече от пет години между датата на придобиването и датата на продажбата. В съответствие с чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ във връзка с чл.77 ЗДДФЛ е формирана данъчна основа в размер на 15741,00 лв. (18900 лева-1410 лева - 10% НПР).

В резултат на това допълнително начислен данък върху доходите за 2019 г. е в размер на 315 лв., като на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в размер на 71,36лв.

При така изложените мотиви с ревизионния акт е установен размера на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 29.06.2023 г. на К.П.П., както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. главница 720 лв., лихва 309,33 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. главница 1574,10 лв., лихва 516,23 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020 г. главница 315 лв., лихва 71,36 лв., или всичко 3506,02 лева.

Ревизионният акт е оспорен изцяло по реда на чл.152 от ДОПК с жалба с вх. № **-К-Ж-**/12.07.2023 г., и е постановено Решение № **/12.09.2023 г. на Л.Г.И. на длъжност главен юрисконсулт в отдел „Обжалване”, изпълняващ правомощията на директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2017г. на изпълнителния директор на НАП, с което е потвърден ревизионния акт.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК и §2 от ДР на ДОПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния срок по чл.156 ДОПК и при наличиета на визираните в него предпоставки - ревизионент акт, който е обжалван по административен ред и не е отменен с решението по чл.155 ДОПК, като разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Ревизионен акт № Р-**************-091-001/29.06.2023 г., издаден от Г.Д. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д.Н.Ж. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, с който са определени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в общ размер 2609,10 лв. и лихва върху него в общ размер 896,92 лв., в т.ч.: -за 2018 г. в размерна 720 лв.и лихва в размер на 309,33 лв.; -за 2019 г. в размерна 1574,10 лв. и лихва в размер на 516,23 лв.; -за 2020 г. в размерна 315 лв. и лихва в размер на 71,36 лв., потвърден с Решение № № **/12.09.2023 г. на Л.Г.И. на длъжност главен юрисконсулт в отдел „Обжалване”, изпълняващ правомощията на директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган, управомощен заповед № ЗЦУ-ОПР-**/16.06.2017 г. на изпълнителния директор на НАП и е приключила в определения от него срок, РА определя данъчни задължения за периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, като РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл.120 ДОПК.

Ревизионния доклад е съставен в срока по чл.117, ал.1 ДОПК и на основание чл.117, ал.4 ДОПК е връчен на ревизираното лице. В законоустановения срок, материално компетентните орани по чл.119, ал.2 ДОПК- Г.Д. П. на длъжност началник-сектор – възложил ревизията и и Д.Н.Ж. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, са издали оспорения в настоящото съдебно производство ревизионен акт и същия формално отговаря изцяло на изискванията на 120, ал.1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл.120, ал.2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част.

В хода на ревизионното производство, органите по приходи са приели, че са осъществени обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК по т.2-наличие на данни за укрити приходи или доходи.

В изпълнение на задължението по чл.124, ал.1 ДОПК на проверяваното лице е връчено Уведомление № Р-**************-113-001/15.05.2023 г., че данъчната му основа ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК и му е даден 14-дневен срок за представяне на доказателства и за вземане на становище.

Съгласно чл.122, ал.1, т.2 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства, а именно са налице данни за укрити приходи или доходи.

По силата на чл.124, ал.2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.

Цитираните норми съставляват съвкупност от правила, определящи начина на определяне на данъчната основа за нуждите за облагане със съответния вид публични задължения и уреждат задълженията, правата и възможностите на органът по приходите при провеждане на ревизия при особени случай, като от една страна трябва да са налице посочените предпоставки, за да възникне правото и възможността за прилагане на специалния ред.

В тази насока, закона изрично задължава и вменява в тежест на органът по приходите да установи наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК, които да обосновават ревизионния доклад, т.е. същия да съдържа всички необходими за това факти, обстоятелства, доводи и съображения, като това трябва да бъде безспорно и еднозначно подкрепено от събраните доказателства. Едва тогава, за органът по приходите се поражда правото да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на чл.122, ал.2 ДОПК основа и то само за съответния период, за който са установени обстоятелствата.

Ето защо, в производството по съдебно обжалване на ревизионния акт, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е, да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходи следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В настоящият случай органът по приходите, след извършен анализ на констатираните факти и обстоятелства във връзка с осъществените сделки с недвижими имоти, безспорно е установил, че са налице данни за укрити приходи или доходи, и правилно е приложил реда за провеждане на ревизия при особени случаи, поради което възражението на жалбоподателя в обратна насока е неоснователно.

Според чл.13, ал.1 ЗДДФЛ не са облагаеми: т.1. доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на: а) един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години; б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години и т.2. доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на: а) пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от една година; б) произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети; в) акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с чуждестранна валута; г) движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците.

Нормата на чл.17 ЗДДФЛ предвижда, че общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения, като по силата на чл.48, ал.1 ЗДДФЛ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Съгласно чл.33, ал.1 ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи, като чл.34 ЗДДФЛ сочи, че годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход по чл.33 ЗДДФЛ, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл.33 ЗДДФЛ се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Предвид датите на сключване на отделните сделки и обстоятелството, че между придобиването и отчуждаването за един недвижим жилищен имот са изминали по-малко от три години, а за останалите съответно два поземлени имота в землището на с.Х. и един поземлен имот в землището на с.О. не са изтекли повече от пет години, то доходите придобити през данъчната година от продежбата им подлежат на облагане по силата на чл.13, ал.1, т.1 ЗДДФЛ.

По правилото на чл.33, ал.1 ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба на недвижимо имущество се определя като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото, поради което спорен по делото е въпроса за действителната цена, на която са реализирани сделките, т.е. какви сумите са платени, респ. получени от данъчнозадълженото лице и има ли положителна разлика между тях, която да бъде предмет на данъчно облагане.

Във връзка с продажбата на апартамент № ***, находящ се гр. Ямбол, ул. „Г. И." № **, вх. ., ет. * с площ от 59,55 кв. м., реализирана с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том II, рег. № ****, дело № 162 от 26.03.2018 г., от приложените документи е видно, че по банкова сметка *** К.П.П. в У. Б. АД - BG43UNCR************** на 26.03.2018 г., са постъпили два превода от Д.Х.Х. - в 13:42:33ч. - 15000 лв. с основание за покупка на апартамент № ***, находящ се гр. Ямбол, ул. „Г. И." № **, вх. ., ет. * и в 13:50:20ч. - 28000 лв. с основание за покупка на обзавеждането на същия апартамент.

Освен това в отговор на направено на основание чл.155, ал.3 от ДОПК запитване купувачът Д.Х.Х. декларира, че е извършил два превода за покупката на процесния апартамент за покупка на апартамента 15000 лв. и за покупка на обзавеждане 28000 лв., апартамента е бил частично обзаведен, като в кухнята е имало кухненски шкафове, във всекидневната - секция, а в коридора - гардероб.

При тези фактически и правни действия на страните по сделката, и дадените обяснения и отговори се налага извода, че са били сключени два договора за покупко-продажба. Единият на стойност 15000 лева касаещ продажбата на недвижим имот-апартамент с площ от 59,55 кв.м. и вторият на стойност 28000 лева за продажба на движимите вещи-обзавеждане на същия апартамент.

Действително договора за продажба на движими вещи е неформална сделка и закона не изисква да бъде обективиран в специална форма-писмена, с нотариална заверка на подписите или нотариален акт, която да е форма за действителност или за доказване.

Поради това установяването на сключването на такъв договор може да стане с всякакви доказателствени средства, но за да е противопоставим на трети лица или за да черпят от него права сключилите го страни са длъжни да проведат пълно доказване по отношение на съществените му елементи като предмет и цена.

В настоящият случай посочените изисквания не са изпълнени от К.П. като страна по договор, от който претендира настъпване на благоприятни за себе си последициь а именно признаване на получен доход за необлагаем на основание чл.13, ал.1, т.2 ЗДДФЛ.

Въпреки дадените многократни възможности и отправени запитвания в хода на ревизионното производство не се събраха доказателства, които да установят какви са движимите вещи-обзавеждане на въпросния апартамент или както и тяхната стойност. В тази насока особено съществено е обстоятелството, че въпросното обзавеждане е на стойност почти два пъти по-голяма от стойността на недвижимия имот, а има данни да е включвало кухненски шкафове, секция и гардероб.

При това е необосновано и житейски нелогично твърдението на оспорващия, че сумата от 28000 лева не е част от продажната цена на недвижимия имот, а е стойността на обзавеждането му, при липса на данни и доказателства относно характеристиките като вид, материал и производител, съответно цена на придобиване или стойност на сходни образци.

В подкрепа на тези разсъжения е липсата на описание на обзавеждането в апратамента както в договор за посредничество с агенция за недвижими имоти „К. – к.“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала К.П., така и при покупката на същия апартамент, зе чието обзавеждане жалбоподателя твърди, че е заплатил 20100 лв. на продавача на апартамента Г.Д.К., но последната не е отговорила на направеното за това запитване, нито е дала обяснение относно същността на обзавеждането.

Предвид посоченото съдът приема, че получената от К.П. на 26.03.2018 г. сума в размер на 28000 лева приведена й от Д.Х.Х., е част от продажната цена ва недвижим имот апартамент № 112, находящ се гр. Ямбол, ул. „Г. И." № **, вх.., ет.* с площ от 59,55 кв. м., поради което изводът на ревизиращият орган за действително придобитата сума от въпросната сдулка е обоснован и доказан.

Ето защо извършеното с ревизионния акт установяване на размера на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 29.06.2023 г. на К.П.П. за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. е законосъобразно определен по основание и по размер, доколкото последния не се спори между страните и не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Същият извод се налага и досежно установените задължения за данък и лихвите за просрочие касаещи Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. и 2020 г.

По отношение на реализираните през тези години сделки за продажба на недвижими имоти - поземлени имоти в м. „Д. м." с площ от 6831 кв.м. и в м.„Б. л." с площ от 6760 кв. м. в замлището с.Х., общ.Тунджа, както и поземлен имот в м.„Д. г.“ с площ от 10665 кв.м. в землището на с.Окоп, общ.Тунджа, оспорващият твърди, че са продадени за посочената в нотариален акт № *** том VI, рег.№ ****, дело № ***/12.12.2019 г. сума от 1450 лв. за първите два от тях и за посочената в нотариален акт № ** том *, рег. № ****, дело № ***/31.07.2020 г. сума от 1254,20 лв. за третия.

Същевременно в ревизионното производство е дадено обяснение, че сумите внесени по сметка на К.П. на същите дати, на които са изповядани сделките, а именно на 12.12.2019 г. банковата сметка на К.П.П. - BG43UNCR************** е захранена чрез десет транзакции „операция с карта" на обща стойност 18900лв. както следва: 14:41:30ч. - 1300лв., 14:41:34ч. -2000лв., 14:41:37ч. -2000лв., 14:41:39ч. - 2000лв., 14:57:52ч. - 1950лв., 14:57:55ч. - 2000лв., 14:57:58ч. - 2000лв., 14:58:00ч. - 2000лв., 14:58:03ч. - 2000лв., 14:41:06ч. - 1650лв, както и на 31.07.2020 г. банкова сметка *** К.П.П. - BG43UNCR************** е захранена чрез три транзакции „операция с карта" на обща стойност 5000лв. както следва: 16:14:16ч. - 1950лв., 16:23:56ч. - 1900лв., 16:23:58ч. - 1150лв., са от разпределени дивиденти на дружество, на което е управител, печалби и субсидии, като има право по всяко време да захрани банковата си сметка от лични спестявания, на които е платила данък и съхранява в дома си.

За да се приеме за основателно твърдението, че въпросните суми не са част от продажната цена на недвижимите имоти, а са лични средства е необходимо да се установи какъв е техния произход.

При преценката на тези твърдение адмистративният орган е консатирал, че полученият от К.П. дивидент след облагането му в размер на 47500 лв. е отразен в приходната част на изготвената съпоставка за 2018 г. и е съобразен като доход на лицето за 2018 г., като дивидента е бил изплатен в брой и е част от крайното салдо на парите в брой за 2018 г., което салдо е в размер на 60068,84 лв., която сума под формата на налични пари в брой са паричните средства в началото на данъчния период 2019 г., както е посочено в таблицата на стр.27 от ревизионния доклад.

От същата таблица и приложенията се констатира, че в края на 2019 г. налични пари в брой са с 2424,63 лв. по-малко или 57644,21 лв.

Освен сумата 2424,63 лв., с която за годината са намалели наличните пари в брой, през 2019 г. К.П. е получила от майка си, от сестра си и от доход от земеделска продукция в брой още 5000 лева, т.е. е разполагали с налични пари в брой през 2019 г. в общ размер на 7424,63 лева, поради което получените от нея дивиденти през 2018 г. не могат да бъдат източник на направените вноски по банковата й сметка на 12.12.2019 г. в общ размер на 18900 лв.

На следващо място няма твърдения, данни или доказателства проверяваното лице да е разполагало с друг източник на средства, които би могло да внесе по банковите си сметки през 2019 и 2020 г., за да се сподели твърдението, че тези суми не са получени като част от цената на недивжимите имоти продадени през същите години.

Поради това се явяват обосновани и доказане изводите на ревизиращият орган за действителната цена, на която са били продадени имотите предмет на нотариален акт № *** том VI, рег.№ ****, дело № ***/12.12.2019 г. и на нотариален акт № ** том 2, рег. № ****, дело № ***/31.07.2020 г.

На база посоченото може да се направи заключение, че оспорения акт е издаден въз основа на установените факти и обстоятелство, като се подкрепеня със събраните в хода на ревизията относими доказателства.

Ето защо при преценка на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът констатира, че същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, поради което подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят на основание чл.161, ал.1 ДОПК следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно 690 лева, като се отхвърли искането на оспорващия за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.П. ***, съдебен адрес ***, кант.**, адвокат П.С.П., GSM: ***********: e-mail: *****@abv.bg против Ревизионен акт № Р-**************-091-001/29.06.2023 г., издаден от Г.Д. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д.Н.Ж. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, с който са определени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в общ размер 2609,10 лв. и лихва върху него в общ размер 896,92 лв., в т.ч.: -за 2018 г. в размерна 720 лв. и лихва в размер на 309,33 лв.; -за 2019 г. в размерна 1574,10 лв. и лихва в размер на 516,23 лв.; -за 2020 г. в размерна 315 лв. и лихва в размер на 71,36 лв., потвърден с Решение № № 99/12.09.2023 г. на Л.Г.И. на длъжност главен юрисконсулт в отдел „Обжалване”, изпълняващ правомощията на директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-**/16.06.2017 г. на изпълнителния директор на НАП.

ОСЪЖДА К.П. *** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 690 (шестстотин и деветдесет) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на К.П. *** за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия:	/п/ не се чете