Р Е Ш Е Н И Е
№ 208
гр.
Велико Търново, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10208/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба на началника на РУ – В. Търново при ОДМВР – В. Търново,
срещу Решение № 304/09.06.2023г. по НАХД
№ 1519/2022 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменено НП № 2022-1739-09-000013 от
11.11.2022 г., издадено от началника на РУ – В. Търново при ОДМВР – В. Търново.
Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Счита за неправилно прилагането по аналогия на разпоредбите на ЗДвП и на
Наредба № 1 за реда на установяването на употреба на алкохол и/или наркотични
вещества и техните аналози. Сочи, че при установено наличие на алкохол в кръвта
под 0,5 на хиляда в обема издишан въздух с техническото средство на нарушителя
не се предоставя талон по образец съгласно Приложение № 1 към Наредбата.
Правата на наказаното лице не били нарушени, тъй като има право по собствена
инициатива да даде кръвна проба за установяване на наличие на алкохол в кръвта
в лаборатория на свободна практика, а нормативната уредба не вменявала подобно
задължение на полицейските служители. В разпоредбата на чл. 64, т.9 от ЗЧОД
нямало определени граници на количеството алкохол, както и възможността на
лицето да бъде назначена кръвна проба и/или съставен констативен протокол. Касаторът
оспорва и изводът на съда за маловажност на нарушението, като сочи, че деянието
на Д. засяга обществени отношения със значителна важност - правилата за осъществяване на частна
охранителна дейност, а в охранявания обект се съхраняват оръжия и боеприпаси,
поради което нарушението е с по-висока
степен на обществена опасност. По тези съображения се иска отмяната на
решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – Д.Х.Д. от гр. В. Търново оспорва жалбата като
неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на
жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С
Решение № 304/09.06.2023г. по НАХД
№ 1519/2022 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление №
2022-1739-09-000013 от 11.11.2022 г., издадено от началника на РУ – В. Търново
при ОДМВР – В. Търново, с което на Д.Х.Д. за нарушение на чл. 64, т. 9 от
Закона за частната охранителна дейност и на основание чл. 79 същия закон, е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
За
да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че Д.Д. е
служител на охранително дружество "МОБА" ЕООД с лиценз по ЗЧОД, като
е бил на смяна на 03/04.10.2022 г. в обект "Военно формирование" №
22060, намиращ се на територията на "Терем Ивайло" ЕООД. Св. Н.Б. бил
дежурен във военно формирование 22060 В. Търново на 03.10.2022 г. На смяна като
охранители били седем лица, вкл. ответника по касация. Същият и охранителя Н.Ч.
се намирали в помещение на входа на военното формирование. Св. Б.установил, че
се употребява алкохол в стаята на охранителите от тази фирма, след което се
обадил на началника на формированието подп. Х., като започнала проверка. Било
поискано съдействие от служителите на Сектор ПП при ОД МВР В. Търново. На място
пристигнал полицейски екип в състав свидетелите Л.М. и И.Н.. Същите тествали
седемте охранители, които били на смяна. При тестването на Д.Д. с техническо
средство "Дрегер Алкотест 7510", с фабричен № ARPM 0747, проба №
1903, била отчетена концентрация на алкохол в кръвта 0.13 промила. След
положителната проба, не бил издаден талон за медицинско изследване на Д., а
същият продължил да изпълнява задълженията си. Жалбоподателят бил призован на
24.10.2022 год. в РУ на МВР В. Търново, където му бил съставен АУАН за
нарушение на чл. 64, т. 9 от ЗЧОД. Същият му бил връчен, като Д. вписал, че има
възражения. Впоследствие депозирал писмени възражения. Въз основа на АУАН е
издадено процесното наказателно постановление.
При тази фактическа обстановка районният съд
е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Посочил е, че съставът на чл. 64 т. 9 от ЗЧОД съдържа като обективен
признак от състава на административното нарушение, абсолютната забрана при
осъществяване на частна охранителна дейност на лицата от охранителния състав на
едноличния търговец или юридическото лице да осъществяват дейността след
употреба на алкохол, без да е предвидена минимална концентрация. Според съда
при това положение по аналогия
на чл.6, ал. 1 от Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества и техните аналози, за сходния случай за установяване
на употребата на алкохол от служител на охранителна фирма по ЗЧОД, следва да се
приеме, че талон за медицинско изследване следва да бъде издаден при всеки един
случай на установяване на концентрация на алкохол в кръвта, независимо от
концентрацията. След като такъв талон не е издаден, жалбоподателят
нямало как по собствена инициатива да посети ЦСМП, за да даде кръв за химичен
анализ, като това е нарушило правото му на защита.
На
последно място съдът е приел, че в случая е налице маловажност на нарушението,
като е изтъкнал, че концентрацията на алкохол в кръвта е в минимални стойности
- 0.13 промила, което означавало, че случаят се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност.
Решението
е правилно. От настоящия състав не се споделят мотивите на въззивния съд, че
следвало по аналог да се приложат разпоредбите на Наредба № 1 за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози,
тъй като тези аргументи не намират законова опора. Още повече, че измерената
концентрация на алкохол е под 0,5 на хиляда, т.е. не е налице формално
основание за издаване на талон за медицинско изследване.
От
друга страна, правилно ВТРС е приел, че нарушението е маловажен случай по
смисъла на чл. 28 вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Концентрацията на алкохол е
наистина в минимални стойности и явно самите проверяващи полицейски органи са
стигнали до този извод, тъй като след извършеното измерване не са отстранили Д.
от работното му място, каквато принудителна административна мярка са могли да
наложат по арг. от чл. 71, ал. 2, т. 4 от ЗЧОД. Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че е неоснователно възражението на касатора, че Д. можел
по своя инициатива да даде кръвна проба – самоволното му отлъчване от работното
място в такъв случай би представлявало нарушение на чл. 64, т. 8 от ЗЧОД, за
което отново би подлежал на санкциониране.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 304/09.06.2023г. по НАХД № 1519/2022 г. на Районен съд-гр.
Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.