ОПРЕДЕЛЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен
съд, шести състав, в закрито съдебно заседание на 09.01.2015
г. в състав:
Районен
съдия: ИВАН ИВАНОВ
като разгледа
гражданско дело № 1281 от 2014 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото представлява трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/, но е изключен от приложното поле на бързото производство по чл. 310
от ГПК и следователно се развива по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от Дилян Петров-изпълнителен директор и представляващ
ответника Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” гр. София, с който се оспорват предявените
искове.
С оглед горната констатация съдът
намира, че са налице предпоставките за изпълнение на процедурата по чл.140 от ГПК.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК
съобщава на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ж.Д.А. ***, чрез адв. П.Т. ***, е подал
срещу Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” гр. София иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата 15 036,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 40, ал. 1
от Колективния трудов договор /КТД/ на ДП «РАО» от 13.03.2013г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 22.06.2014г. до изплащане на същата. Претендира
деловодни разноски.
Ищeцът
твърди, че между него и ответника е имало безсрочно трудово правоотношение,
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ-поради придобиване на право
на пенсиониране и след подадено от ищеца заявление, със заповед № ТП-52/16.06.2014
г., считано от 21.06.2014 г. При прекратяване на правоотношението му ищецът
получил обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения /БТВ/, обезщетение по чл. 41, ал. 2, т. 1, б. „d”
от КТД за 2013 г. в размер на 12 БТВ, но не получил дължимото обезщетение по
чл. 40, ал. 1 от КТД от 2013 г. в размер на 4 БТВ, чието заплащане претендира в
настоящото производство.
Ответникът
е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа, че разпоредбата на чл. 228, ал.2 КТ предвижда,
че размерът на обезщетенията предвиден в КТ може да се заплаща и в по-завишен размер, ако това е предвидено в КТД, с акт на
Министерски съвет или друг нормативен акт. В настоящият случай с КТД за ищеца е
предвиден по-висок размер на обезщетението именно в чл. 41 КТД, защото той
отговаря на условията по §4 КСО и нито КТ, нито КТД говорят за едновременно
заплащане на обезщетенията. Счита за недопустимо на това основание от един правопораждащ факт-пенсионирането
на ищеца да се плаща и трети път обезщетение на основание чл. 40, ал. 1 КТД, както
и че този член на КТД не се отнася за категорията работници и служители, за които
е допълнителен чл. 41 КТД, а работодателят е изплатил обезщетението в
предвидените още по-благоприятни за служителя условия. Чл. 40 КТД в изпълнение
точно на разпоредбата на чл. 37 от БКТД
е всъщност по-доброто договаряне на условията на онези работници, които попадат
в категорията І или ІІ за пенсиониране със съответния стаж.
Не оспорва представените от ищеца
доказателства, характера на работата на ищеца и тъй като не оспорва и размера
на предявения иск, а само неговото основание, моли да не се допуска
съдебно-счетоводна експертиза, както и да не се допуска специализирана
експертиза относно характера на работата.
Моли да бъде отхвърлен изцяло
предявения иск. Претендира разноски.
Предявените искове са
с правно основание чл. 222, ал. 3, във вр. с чл. 228,
ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/,
във вр. с чл. 40, ал.1 от Колективния трудов договор /КТД/ на ДП «РАО»
от 13.03.2013г. и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че между страните е съществувало трудово
правоотношение и че същото е било прекратено на твърдяната дата и на твърдяното
правно основание, че в чл. 40, ал.1 от Колективния трудов договор /КТД/
на ДП «РАО» от 13.03.2013г. е предвидено допълнително обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в претендирания
с исковата молба размер, както и
какъв е бил размерът на брутното му трудово възнаграждение за последния напълно
отработен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение.
Ответникът носи доказателствената
тежест относно обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
Представените с
исковата молба и с отговора писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
На ответника следва да
се укаже да представи копие от личното трудово досие на ищеца.
Делото следва да се
насрочи в открито заседание с призоваване на страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото приложените
към исковата молба и с отговора писмени доказателства под опис.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и
специализирана експертиза относно характера на работата на ищеца, тъй като тези
обстоятелства не са спорни между страните.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника в срок до първото по делото заседание да представи заверено копие от
личното трудово досие на ищеца Ж.Д.А..
Приканва
страните към сключване на съдебна
спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява
на страните, че при постигане на
съдебна спогодба ответникът ще заплати държавна такса в половин размер и спорът
ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва
на страните, че за постигане на
съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител,
който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по
делото изрично пълномощно.
ПРЕПИС от настоящето определение с
проектодоклада по делото да се изпрати на ищеца и на ответника, а на ищеца да
се изпрати и препис от отговора на ответника.
НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание на 12.02.2015
г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Районен съдия: