Номер 70720.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601143 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от лишения от свобода К. Щ.
М. , срещу определение от 05.10.2020г. постановено по НЧД № 3009/20 г. по
описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част
на наложеното му наказание с определение №1416 от 05.06.2019г
постановено по НОХД № 335/19г. по описа на РС Сандански лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален „общ"
режим. В жалбата се твърди, че съдът неправилно приел, че осъденият не се е
поправил и не е налице втората предпоставка по чл. 70. ал. 1 от НК, за да бъде
уваженото искането. Съдът не посочил как е извел изводите си чрез
обвързване на фактическата обстановка, отразена в затворническото досие с
неизпълнението на целите на наказанието и завършването на корекционния
процес,тъй като не подкрепил изводите си с нито един,конкретен факт, а
вместо с доказателства от досието,съдът обосновал изводите си с
„компетентното мнение на затворническата администрация“. Начинът по
който съдьт сочел, че независимо от доказателствата за полаган от К. М. труд,
това обстоятелство било без особено значение представлявало принизяване
приноса на лишения от свобода към корекционния процес. Това било
унизително, дискриминиращо и предизвикващо чувство на малоценност и
невъзможност за лишения от свобода да се защити.
1
Иска се отменя на обжалваното определение като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и постановяване на ново такова, с което да
се уважи молбата за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното наказание лишаване от свобода.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
протеста и жалбата оплаквания съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода К. Щ. М. е постъпил в затвора на
10.06.2019г., като по отношение на него са приведени в изпълнение
последователно наказание 5 месеца лишаване от свобода, изтърпяно до
27.10.2019г. и наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, при
първоначален общ режим, наложено по НОХД № 335/19г. по описа на РС
Сандански. Към момента на постановяване на обжалваното определение
осъденият е изтърпял фактически 1 година и 15 дни от срока на наложеното
му наказание, от работа – 3 месеца и 2 дни, като остатъкът за изтърпяване е
бил 2 месеца и 13 дни. Обективно верни са констатациите на СГС, че е
налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1 НК-изтърпяване на не по-
малко от 1/2 от наложеното наказание, но неправилно е счетено, че само тя е
налична в случая. Въззивният съд приема, че е налице и втората кумулативна
предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от
оценката по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив първоначално е бил
определен в средни стойности-66т. В хода на изтърпяване на наказанието
поради затвърдена позитивна линия на поведение и отчетени изпълнени
задачи от плана на присъдата, оценката на риска от рецидив е редуцирана на
62т.
Видно от материалите съдържащи се в затворническото досие през
периода на изтърпяване на наказанието лишения от свобода М. активно се
включвал в изпълнението на плана на присъдата. Чрез поведението си,
съгласно доклада по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, той е показал, че може да
2
изпълнява поставени цели и задачи, демонстрирайки мотивация за промяна на
криминалното си поведение. Показал е добри трудови навици, както и
позитивно отношение към труда. Включвал се активно в социалните
дейности за осмисляне на свободното време. В резултат на изтърпяното до
момента наказание са налице позитивни промени, като от осъдения е
предприета линия на поведение към осъзнаване на минали грешки и
извличане на поука от тях. С оглед на това въззивният съд приема, че
осъдения с поведението си е доказал, че е налице личностна готовност за
живот на свобода.
Позитивното поведение на осъдения е довело до редуциране на
оценката за опасност от рецидив до настоящата стойност, което категорично
сочи, че затворническата администрация не е останала безразлична към
полаганите от осъдения усилия. При наличните данни неправилно
първоинстанционния съд е счел, че не е налице втората предпоставка по
чл.70, ал.1 от НК. Видно от доклада осъденият М. е дал убедителни
доказателства за успешно проведен и приключил процес на поправяне:
наличие на добро поведение, положително отношение към труда, коректност
към други лишени от свобода и към служители, стриктно изпълнение на
разпореждания, съобразяване с дадени насоки и съвети, снижена оценка на
риска от рецидив и вреди в достатъчна степен. Факта, че режимът при който
се изтърпява наказанието не е бил променен в „лек“, в случая не следва да се
отчита във врада на осъдения, както е сторил първоинстанционния съд. От
една страна, изцяло от компетентността на администрацията е да предприеме
действия за промяна на режима, като нейното бездействие не следва да води
до негативни за осъдения изводи, стига то да не е резултат от негово
поведение. В случая е видно, че поведението на лишения от свобода М. е
било напълно съответно на изискванията към лишените от свобода. Полагал е
труд, награждаван е и не е наказван. Цялото това поведение е демонстрирано
на фона на вече изтърпяно наказание 5 месеца лишаване от свобода.
С оглед на това въззивният съд приема, че при осъдения е настъпил
удовлетворителен с оглед постигнатите до момента резултати и очертаващите
се перспективи процес на поправяне. Безспорно е налице добро поведение
през целия период на фактическо изтърпяване на наказанието, което от една
страна по същността си представлява изпълнение на задълженията на
3
лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е
поставен в пенетенциарното заведение, а от друга-доказателство за неговото
поправяне. Поради това предпоставките за условното му предсрочно
освобождаване са били налице и първоинстанционният съд необосновано е
направил констатация в обратния смисъл. Неоснователно, без да изложи
собствени мотиви относно това съдът е направил констатацията :
„наказанието лишаване от свобода все още не е дало своя коригиращ ефект,
не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на
наказанието, като е видно, че режима на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода не е заменен на лек“ Напротив, всички съдържащи се по
делото доказателства сочат, че актуалната оценка на риска от рецидив е
намалена. Рискът от вреди е нисък за обществото и за всички останали
категории, което се дължи на отбелязаната от затворническата администрация
положителна промяна в първоначално регистрираните проблемни зони
Осъдения М. е демонстрирал добър самоконтрол, без проява на агресия и
враждебност. По отношение уменията за мислене, към момента вече осъзнава
последствията от действията си, поставя си постижими цели, които успява да
реализира. Видно от представения доклад, той е постигнал положителна
промяна и в останалите оценявани зони, които не са били регистрирани като
проблемни, но са били налични известни дефицити.
Съдът е възприел изцяло становището на затворническата
администрация и пренебрегнал съдържащите се по делото доказателства за
начина по който М. е изтърпял до момента значителна част от наложеното му
наказание и немотивирано е счел, че „независимо от полагания труд и
наличните заповеди по делото за награди по отношение на лишения от
свобода, с оглед становището на затворническата администрация и
отбелязаното, че не е изцяло осъществен принципа на прогресивната система
при изпълнение на наказанието“. Съдът не е дооценил, че през целия период
на престой на лишения от свобода в затвора са планирани индивидуални цели
и начини за тяхното постигане, които периодично, при оценка на постигнатия
напредък се залагат в плана за изпълнение на присъдата. Изобщо не е
4
съобразил постигнатия от лишения от свобода напредък, ясно видим на фона
на положителните данни за поведението му, които съдът немотивирано е
пренебрегнал.
Въз основа на това въззивният съд намира, че действително осъденият
е дал с поведението си доказателства за поправянето си и за необратимостта
на този процес. Видно е, че престоя му в затвора е довел до снижаване на
риска от рецидив, като същевременно е бил съпътстван с поведение дало
основание за поощряването му. Наблюдава се положителна промяна в
първоначално очертаните проблемните зони и той като цяло е съдействал
безрезервно за изпълнение на поставените задачи по плана за изпълнение на
присъдата. Чрез своето поведение през изминалия период, осъденият е
показал, че може да изпълнява поставени цели и задачи, демонстрирал е
мотивация за промяна на криминалното си поведение, показал е добри
трудови навици, както и позитивно отношение към труда. Настъпилите
позитивни промени са резултат от предприета линия на поведение към
осъзнаване на минали грешки и извличане на поука от тях.
Това дава основание на съда да приеме, че корекционната работа с
него е довела до изграждане на социално приемливи модели на поведение и
трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. Доказателствата за
поправянето на осъдения са категорични и сочат, че молбата му за условно
предсрочно освобождаване е основателна, а констатациите на
първоинстанционния съд в обратен смисъл са необосновани.
Въз основа на изложеното съдът приема, че фактическите данни за
начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на
осъдения не са съобразени правилно от първоинстанционния съд, поради
което в атакувания акт е формулиран неправилен по съществото си извод, че
не са налице предпоставките по чл.70, ал.1 от НК. Незаконосъобразно
молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наказанието е била оставена без уважение, с оглед на което обжалваното
определение следва да бъде отменено. Налице са всички предпоставки да се
постанови условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода К. Щ.
М. от неизтърпяната част на наложеното му наказание с присъда
постановена по НОХД № 335/19г. по описа на РС Сандански. Към настоящия
5
момент същият е изтърпял фактически 1 година, 4 месеца и 2 дни, като
остатъка за изтърпяване е 1 месец и 28 дни. На основание чл.70, ал.6 от НК
следва да се установи изпитателен срок в размер на 1 месец и 28 дни.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.10.2020г. постановено по
НЧД № 3009/20 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без
уважена молбата на осъдения К. Щ. М. за условно предсрочно освобождаване
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно К. Щ. М. с ЕГН **********,
от неизтърпяната част в размер на ЕДИН МЕСЕЦ И ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ
ДНИ от наложеното му наказание лишаване от свобода с определение №1416
от 05.06.2019г постановено по НОХД № 335/19г. по описа на РС Сандански,
и на основание чл.70, ал.6 от НК установява изпитателен срок в размер на
ЕДИН МЕСЕЦ И ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ДНИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6