Р
Е Ш Е Н И Е
№2489/29.11.2019г.
гр.
Пловдив 29.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив; ІХ гсъстав на двадесет и девети ноември
две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание, в
следния състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛE;
Велизар Русинов
Производството
е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс
(ДОПК).
Образувано
е по жалба на Ж.Х.А. с ЕГН********** ;с
адрес ***; чрез; адв.Н.А. А.; против Решение № 438/04.11.2019 г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив , с което е потвърдено Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № С190016-023-0002951/09.10.2019
г. в оспорената част -запор на банкови
сметки, издадено от старши публичен
изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив. В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност
и необоснованост на атакувания
административен акт,иска се отмяна на Решение № 438/04.11.2019 г. на Директора
на ТД на НАП Пловдив и на потвърденото с него ПНПОМ в оспорената част -запор на банкови сметки.Не претендира
разноски. Ответникът
Директорът на Директора на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител с пис.становище оспорва жалбата като неоснователна, като
намира оспореното решение за законосъобразно по изложените в него аргументи.
Счита, че ПНПОМ съдържа всички необходими и предвидени от ДОПК реквизити.
Обезпечителните мерки са наложени върху имущество, което е годен обект за
налагане на такива. Административният орган е приел, че след като жалбоподателката е адресат на ревизионно производство , то
налице е обезпечителна нужда, поради което допуснатите от публичен изпълнител
ПНПОМ се явяват законосъобразни.Претендира разноски, за което представя списък
за разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с § 2 от ДОПК.
Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалването. Решението на ответника е връчено на 07.11.2019 г.,
видно от уведомление връчено по ел.път,
л. 12 от делото, а жалбата до Административен съд Пловидв
е подадена , чрез ответника на
12.11.2019 г., видно от щемпел с вх.№ на ответника в/у жалбата /л.3 от
делото и е постъпила в съда на 20.11.2019г. . Следователно същата е подадена в преклузивния срок по чл. 197, ал. 1 от ДОПК. С оглед на
така изложеното същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна.В потвърдителното решение
на Директор на ТД на НАП Плов див е
посочено, че в оспореното постановление са изложени фактическите констатации,
обусловили издаването му, както и правните такива, а именно вероятността от
невъзможно и затруднено събиране на публичните вземания. Тази преценка е
направена от органа по публичния изпълнител, като е взета предвид размера
на задължения предвид и другите
изпълнителни основания съобразно имущественото състояние на длъжника. Разяснено
е и, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на публичния взискател по чл. 213 от ДОПК, като е аргументирана и
правната възможност по чл. 199 от ДОПК. Изтъкнато е и обстоятелството, че запорното съобщение до третото лице изпълнява изискванията
на чл. 213, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ДОПК, при което оплакванията са
неоснователни. При
така установеното от фак. страна; съдът прави
следните изводи; съгласно нормата на чл. 197, ал 2 от ДОПК решението, с което
се потвърждава наложената обезпечителна мярка, може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто
директор го е издал. От друга страна, нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя условията,
при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Въз основа на
граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се
обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са
ПНПОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно,
съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на
законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК във вр.
с § 2 от ДОПК извършва преценка дали при издаването на двата административни
акта са спазени всички изисквания за законосъобразност: наличието на
компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при
издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона. Процесното решение е издадено от оправомощен
за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно – Директор на ТД на НАП Пловдив . Решението е
издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал 1 от ДОПК 007-дневен срок от получаване на жалбата. В
същото, след обсъждане на наведените в жалбата доводи, са изложени подробни
съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали издателят да
потвърди обжалвания пред него административен акт. Обстоятелството, че
изводите, до които е достигнал решаващият орган при преценката на едни или
други факти или приложимите законови норми, не съвпадат с тези на задълженото
лице, само по себе си не представлява порок, засягащ законосъобразността на
оспореното решение. Обжалваното ПНПОМ също е издадено от компетентен орган -
публичен изпълнител в ТД на НАП - Пловдив, съгласно правомощията му, определени
в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа
посочените в същата норма задължителни реквизити. В постановлението са изложени
всички фак; основания, т. е. юридическите факти, от
които публичният изпълнител е почерпил упражнените от него права. Налагането на
обезпечителни мерки е направено след получаване на мотивирано искане с цел
обезпечаване събирането на публични задължения в очакван общ размер на322638.38/триста
двадесет и две хиляди шестотин тридесети и
осем лева и тридесет и осем стотинки/лева, който въпрос не е спорен по
делото.,от компетентен орган по
приходите при наличие на хипотезата на чл.121,ал.1 от ДОПК.В случа я не е
необходимо да е налице изпълнително основание по чл.209,ал.2 от ДОПК т.к.
налагането на предварителни обезпечителни мерки е е
предхождаща фаза на принудителното изпълнение и не изисква наличие на изп.основания,а само установена обезпечителна нужда и вероятна основателност на установяването на
публични задължения,които предпоставки са налице и са взети предвид от органа по приходите.В процесния случай не е необходимо да е налице
изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2 от ДОПК, тъй като
налагането на предварителни обезпечителни мерки е предхождаща фаза на
принудителното изпълнение и не изисква наличие на изпълнителни основания, а
само установена обезпечителна нужда и вероятна основателност на установяването
на публични задължения, които предпоставки са налице и са взети предвид от
органа по приходите.Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът отменя
обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Според
чл. 121, ал. 1 ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.Постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки е издадено въз основа на мотивирано искане на
ръководител ревизия с изх. № Р-16001619001212-039-001/02.10.2019 г., приложено
по делото. Според мотивите на искането налагането на предварителни обезпечителни мерки е
необходимо за прекратяване извършването
на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице/жълбопудатиля
, в следствие на което ще бъде затруднено събирането на задълженията му. На
стр. 2 от искането подробно са развити мотивите на органа по приходите,
ръководител на ревизията. Въпросът относно размера и основанието за възникване
на предполагаемите публични задължения на лицето е от компетентността на органа
по приходите, извършващ ревизията и за когото възниква задължение за изготвяне
на ревизионен доклад и ревизионен акт, съгласно правилата на ДОПК, срещу които
е предвиден и съответен ред за защита. В рамките на производството по издаване
на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният
изпълнител е обвързан от предполагаемия
размер на задълженията, посочен от ръководителя на ревизията. Публичният
изпълнител, въз основа на мотивите, изложени в искането от ревизиращите извършва
преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на
публични вземания и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК
същият има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за
затрудненото събиране на задълженията е направена на базата на мотивираното
предложение на органа по приходите, в което са посочени обстоятелствата, поради
които се приема, че ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публичните
вземания изложено е, че ревизираното
лице не е представило документи за притежаваното от него лично имущество, в
същото време при справка се установява, че не притежава недвижими имоти или
други активи, с изключение на запорираните банкови
сметки и МПС. Преценката, върху кои конкретни активи на ревизираното лице ще се
наложи обезпечение се прави по целесъобразност от публичния изпълнител, който е
оправомощен да избере тези от тях, които са
достатъчни по стойност и са най-ликвидни, с оглед обезпечаване в максимална
степен на публичния интерес. В искането за налагане на ПОМ до публичния
изпълнител не е предоставена информация за други налични и индивидуализирани
активи, тъй като самото ревизирано лице не е представило документи за такива,
като органите по приходите, противно на изложеното в жалбата са направили
необходимите справки с цел установяване на имущественото състояние на лицето и
намиране на подходящо, достатъчно и ликвидно обезпечение. Публичният изпълнител
е преценил в рамките на оперативна самостоятелност и след необходимите справки,
че налагането на запор на подробно описаното в постановлението МПС и на
сметките в размер на322 638,38 лева е надеждно, достатъчно и ликвидно
обезпечение за очаквания размер на публичните задължения. Тази му преценка не
подлежи на съдебен контрол, доколкото не е нарушен принципът за съразмерност по
чл. 6 АПК. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК. Съгласно
посочения текст предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи,
обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не
спират извършваната от ревизираното лице дейност. На първо място, налагането на
обезпечителни мерки, в условията на едно бъдещо /предполагаемо/ вземане, наличието
и размера на което може и да не се потвърди в края на ревизията, представлява
израз на засилената грижа на закона към защитата на публичния интерес.
Налагането на предварителното обезпечение се мотивира с опасността
удовлетворението на бъдещото вземане да е невъзможно или да бъде значително
затруднено. Преценката за възможното затруднение сеправи
при съпоставка между предполагаемия размер на задължението и наличните
материални активи на бъдещия длъжник. След като при съпоставка между
предполагаемия размер на задължението и наличните данни за активите се налага
извод, че вземането може да бъде затруднено, логически при налагане на
обезпечение върху активите на лицето се въздейства неблагоприятно върху
него.Правят се твърдения от жалбоподателя във връзка със затрудняване на
дейността й като физическо лице ; режийни разходи и разходи за семейството;
които не са релевантни по смисъла на чл. 121, ал. 3 ДОПК. Правата на последните
са уредени в чл. 213 ДОПК, чрез ограничаване на имуществото на физическите лица,
подлежащо на изпълнение; но твърдения за нарушения по тази разпоредба от ДОПК в
жалбата не се съдържат. Отделно, предвид обстоятелството, че е запорирано имущество на физическо лице; в запорните съобщения до банките са посочени изключенията по
чл. 213, ал. 1, т. 3 и т. 5 и, ал. 2 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 213 от ДОПК
регламентира несеквестируемото имущество, което е
изключено по силата на закона от предмета на принудителното изпълнение. В този
смисъл наложеният запор не е върху банкова сметка, ***, а върху сумите в
банковата сметка извън посочените в разпоредбата на чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Действието на запора се изразява в отнемане правото на разпореждане на
длъжника с определени негови имуществени права. В тази връзка, изрично в всяко запорно съобщение; изпратено до банка; е посочено, че на
основание чл. 213, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК не се запорират
суми в размер до250лв. за всеки член от семейството, трудово възнаграждение,
обезщетение по трудово правоотношение, пенсия или стипендия в размер до 250 лв.
месечно; обезщетения по социално осигуряване, включително за безработица;
социални помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; суми по
дарение от физически или юридически лица, получени от лица с трайни увреждания
с намалена работоспособност над 50 на сто и други категории лица в
неравностойно социално положение; вземания за издръжка, определени от съда.
Банката следва да съобрази горепосоченото, като в същото време публичният
изпълнител изрично я задължава да се убеди по безспорен начин за наличието на
обстоятелствата по чл. 213 от ДОПК, като я предупреждава и за солидарната
отговорност, която носи, на основание чл. 211, ал. 1 от ДОПК при неизпълнение.
Предвид посоченото, твърденията на жалбоподателя се явяват напълно неоснователни.Наред
с горното жалбоподателя; освен това може да се възползва от предвидената в чл.
229 от ДОПК възможност за разрешаване на неотложни плащания.Не са налице и
основания за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки по смисъла
на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, тъй като лицето не е представило обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Не е
направено и искане до публичния изпълнител или съда по реда на чл. 199 от ДОПК
за допускане на заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно
обезпечение. От друга страна, публичният изпълнител е спазил условията по чл.
121, ал. 1 от ДОПК за налагане на предварителните обезпечителни мерки - до него
е направено мотивирано искане от орган по приходите; наложени са обезпечителни
мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на
лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни ;доколкото са налице данни за предполагаеми
задължения в размер на322 638,38 лева и липса на други равностойни активи, от
които органите по приходите да се удовлетворят. Законодателната уредба е
създадена за защита на обществения интерес, поради което ограничаването на
частните права в настоящия случай не представлява основание за отмяна на
наложеното обезпечение.Преценката за затруднено събиране на горепосочените
задължения, въпреки наведените бланкетни оплаквания
от страна на жалбоподателя, се базира на обективно установени факти от страна
на административния орган: липсата на активи, годни за принудително изпълнение,
липса на авоари по банковите сметки, видно от представените отговори на
банките. Доколкото са налице предпоставките за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, съдът намира, че в рамките на своята оперативна
самостоятелност правилно е преценил нуждата от постановяване на обезпечителната
мярка: запор върху трудово възнаграждение, която да се явява адекватна на така
доказаната обезпечителна нужда. Противно на наведените от жалбоподателката
възражения, съдът счита, че в производството не са допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на
административно производствените правила. Не е налице твърдяното от страна на жалбоподателката процесуално нарушение на чл. 121 от ДОПК
нито на чл. 6 от АПК във вр. с § 2 от ДОПК, относно съразмерност на наложена мярка
от страна на ответника.Неоснователни са и възраженията на жалбоподателката,
че постановлението е незаконосъобразно поради липса на мотиви за неговото
издаване по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК във вр.
с чл. 59, ал 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Публичният изпълнител е издал процесното ПНПОМ, мотивирайки го, както се посочи по- горе
с факта, че бъдещите публичните
задължения са в голям размер, като
тяхното бъдещо затруднено събиране е мотивирано с липсата на достатъчно
имущество, собственост на физическото
лице. С оглед на това настоящата инстанция споделя изцяло извода на Директор на
ТД на НАП Пловдив, че наложената мярка се явява единствено възможната,
адекватна на възникналата обезпечителна нужда и съответстваща на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК във вр. с § 2 от ДОПК.В
рамките на производството по издаване на ПНПОМ публичният изпълнител дължи
преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на
предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл. 121,
ал. 3 от ДОПК същият има правомощието да наложи обезпечителните мерки, който
въпрос е на оперативна самостоятелност и съгласно нормата на чл. 169 от АПК във
вр. с § 2 от ДОПК съдът следва да ограничи проверката
си само досежно наличието на оперативна
самостоятелност и изискването за законосъобразност, като жалбоподателят не се
лишава от правото да иска изменение на постановеното обезпечение. В крайна
сметка, в административното производство и в съдебното такова от жалбоподателя
не са представени доказателства, които да обосноват различна от горната
преценка. Определяща за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната
нужда, която от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни
задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към
датата на изпълнението. Това е невъзможно, когато ревизираното лице към датата
на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото
изначално няма имущество в подходящи размери или в последствие - поради
отчуждаването му, няма такова. Преценката за затрудненото събиране на
задълженията на жалбоподателя в конкретния случай е направена на база размера
на публичните задължения и съответната необезпеченост на същите с налично
имущество.Обезпечителната мярка трябва да съответства на вземането на държавата
и при определянето и следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за
налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не
следва прекомерно да го обременява. Следователно съдът намира, че е спазена и
целта на закона. Въпросните мерки биха допринесли за удовлетворяване публичното
вземане предвид характера и размера на очаквания в текущата ревизия данък и за
да не бъде осуетен или застрашен интересът на фицка.
В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност административният
орган е преценил установените факти. Обжалваното постановление е и материално
законосъобразно. Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в
пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако
не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал.
5 от ДОПК. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в
зависимост от наличието на предвидените в ал. 3 на чл. 197 ДОПК абсолютни
условия, каквито в настоящия казус не са налице. Предвид горното
следва да бъде отхвърлена неоснователната
жалба, подадена от името на Ж.Х.А.
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Н.А. А.; против Решение № 438/04.11.2019 г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. №
С190016-023-0002951/09.10.2019 г. в оспорената
част -запор на банкови сметки, издадено от старши публичен изпълнител в дирекция
„Събиране" при ТД на НАП Пловдив ,като
законосъобразно , правилно, издадено от компетентен орган при спазване
на материалния и процесуалния закон, в съответствие с целта на закона. При този
изход на делото с оглед направените искания за присъждане на разноски, съдът
намира, че следва на ответника да се
присъдят разноски ,съгласно представен списък на разноски в размер на петстотин лева ,съгласно чл.8,ал.3
от Наредба №1 от 09.007.2004г. за минималните адв.възнаграждения
,представляващи юрк.възнаграждение. Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК. Така
мотивиран, Административният съд – Пловдив, в настоящия състав;
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ж.Х.А. с ЕГН **********, с
адрес;***;чрез адв.; Н.А. А.; против Решение
№ 438/04.11.2019 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. №
С190016-023-0002951/09.10.2019 г. в оспорената
част -запор на банкови сметки, издадено от старши публичен изпълнител в дирекция
„Събиране" при ТД на НАП Пловдив. ОСЪЖДА Ж.Х.А.
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ТД на НАП – Пловдив разноски по делото в размер петстотин лева. Решението
е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ;