№ 1516
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Х. Здр. А.
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20223100502151 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 39147/10.06.2022 г. при ВРС,
подадена от И. Г., чрез особен представител, срещу решение №
1581/23.05.2022 г., постановено по гр.д. № 12312/2021 г. по описа на ВРС,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 2745/29.08.2022 г. по описа
на същия съд, с което e установено в отношенията между страните, че И. Г.
дължи на „Угренова естей“ ЕООД /предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/,
гр. София, сума в размер на 42.48 лева, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2788/22.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 8557/2021 г. по описа на ВРС, 31-ви състав.
Според жалбоподателя решението следва да бъде отменено поради
неправилно приложен материален закон в резултат неточна оценка на
доказателствата по делото. Настоява, че не е доказан фактическият състав на
извършената цесия, както и че не се установява прекратяване на договора от
страна на ищцовото дружетсво. Моли за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск.
Становището на въззиваемата страна е за неоснователност на жалбата.
Настоява, че е доказана облигационноправната връзка, валидността на
цедиране на вземанията и уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне при отсъствие на насрещни твърдения за заплащане, изпълнено
към предходен кредитор. Моли за потвърждаване решението на ВРС и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се от
назначения особен представител, който поддържа въззивната жалба и моли
1
решението да бъде отменено.
Становището на въззиваемата страна, изразено чрез молба, депозирана
от процесуален представител, е за потвърждаване на решението на ВРС като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за
разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес
от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В развилото се заповедно производство по ч.гр.д. № 8557/2021 г. на
ВРС е удовлетворено заявление на ищеца и е издадена Заповед №
2788/22.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /предишно наименование „ЮБЦ“
ЕООД/ срещу И. А. Г. за сумата от 42.48 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от
04.04.2018 г., сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД, вземането по който е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕООД, с договор за цесия от 16.10.2018 г., а
впоследствие прехвърлено на заявителя „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г.
Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е заявена установителна претенция за
вземането.
Ищецът твърди, че на 01.10.2019 г. е закупил вземането по издадената
заповед за изпълнение чрез договор за цесия, сключен със „С.Г. Груп“ ООД,
което от своя страна е придобило процесното вземане от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД чрез договор за цесия от 16.10.2018 г.
Излага, че на 04.04.2018 г. между И. Г. и първоначалния цедент „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер № 15103218002, с който
абонатът е заявил за ползване тарифен план i-Traffic М+, с месечна
абонаментна такса в размер на 16,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Поради
изпадане в забава за изплащане на дължимите месечни вноски от страна на
абоната, доставчикът /първоначален цедент/ е прекратил едностранно
договора на осн. чл. 50 от Общите условия към договора, считано от
18.07.2018 г., като е начислил неустойка в редуциран размер от 42.48 лв.,
формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса,
избрана с посочения тарифен план, без ДДС. Ищецът сочи, че съгласно чл. 6,
ал. 2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му,
„ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на
цедента „С.Г. Груп“ ООД във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания, като моли да се приеме, че с връчване
на исковата молба е настъпило уведомяване за извършената цесия.
В отговора на исковата молба, насрещната страна възразява срещу
дължимостта на претендираните суми.
Обжалваното решение на ВРС е валидно и допустимо, поради което
2
и съдът е ограничен при преценка законосъобразността на акта от
доводите, развити в жалбата.
Установява се от представените по делото доказателства, че между И. Г.
и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 04.04.2018 г. със срок на
действие до 04.04.2020 г. Представени са и фактури, издадени от доставчика,
с начислени суми за предоставени услуги, по които ответникът не твърди и не
представя доказателства за извършено плащане, а така също и фактура от
15.08.2018 г. за сумата от 42.48 лева, начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. По делото е приложен договор за прехвърляне на
вземания от 16.10.2018 г., от който се установява, че „БТК“ ЕАД прехвърля
на „С.Г. Груп“ ООД, вземания, описани в Приложения № 1, неразделна част
от договора. Представено е извлечение от Приложение № 1, като неразделна
част от следващия договор за цесия от 01.10.2019 г., в който вземането е
индивидуализирано/. Видно от представеното потвърждение за прехвърляне
на вземания по чл. 99, ал. 3 от ГПК, „БТК“ ЕАД, в качеството си на цедент по
договор за цесия от 16.10.2018 г., потвърждава, че е прехвърлил на „С.Г.
Груп“ ООД процесното вземане в размер на 42.48 лева. Представено е и
пълномощно от името на „БТК“ ЕАД, с което последното дружество
упълномощава „С.Г. Груп“ ООД да уведоми длъжниците за извършената
цесия от 16.10.2018 г. от негово име. От договор за прехвърляне на вземания
от 01.10.2019 г. се установява, че „С.Г. Груп“ ООД прехвърля процесното
вземане на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД. Към исковата молба е представено
и уведомление, с което „С.Г. Груп“ ООД, в качеството си на представляващ
„БТК“ ЕАД уведомява И. Г. за първата цесия от 16.10.2018 г., а така също и
от свое име, в качеството си на цедент, уведомява за последващата цесия от
01.10.2019 г., по която прехвърля вземането на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“
ЕООД. С оглед изложеното настоящият състав намира, че легитимиран
носител на вземането в размер на 42.48 лева, се явява УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“
ЕООД като следва да се приеме, че цесията е произвела действие по
отношение на длъжника с връчването на исковата молба и приложеното към
нея уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД макар и на назначения по делото
особен представител.
Съгласно чл. 50.6., б. „в“ от представените Общи условия към
сключения на 04.04.2018 г. договор за далекосъобщителни услуги /л. 32 –
гръб/, „БТК‘ ЕАД има право да прекрати едностранно сключения между
страните договор при системно неизпълнение на поетите от абоната
задължения, за което следва да уведоми последния с 30-дневно писмено
предизвестие. В настоящия случай ищецът нито твърди, нито сочи
доказателства, че „БТК“ ЕАД е уведомило длъжника И. Г. за настъпилото
предсрочно прекратяване на договора, поради което и не може да се приеме,
че същият е предсрочно прекратен. С приемане на Общите условия, като
неразделна част от договора, страните сами са постигнали съгласие
правоотношението помежду им да се прекрати при настъпването на
определени юридически факти, част от които е не само неизпълнение на
поетите задължения от страна на абоната, но и така също последващо
уведомяване за настъпилото прекратяване от страна на доставчика на
мобилните услуги. С оглед горното и доколкото не се установява предсрочно
прекратяване на договора, следва да се приеме, че в полза на „БТК“ ЕАД не е
възникнало право да претендира неустойка за предсрочно прекратяване на
правоотношението между страните, доколкото договорът е прекратен с
3
изтичането на срока, за които е бил сключен, а именно 04.04.2020 г. Извън
хипотезата на предсрочно прекратяване с уведомление, не се сочи
едностранно прекъсване на облигационното правоотношение по реда на чл.
50 т.7 вр. с нарушения на потребителя по чл. 43 т.12 от ОУ.
По изложените съображения, съдът намира предявеният иск за
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен, а
постановеното решение ще бъде отменено в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват единствено на въззивника,
но доколкото последният е представляван от особен представител,
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на осн. чл. 77 от ГПК 150 лева
възнаграждение за особен представител, а така също и дължимата за
въззивното производство държавна такса в размер на 25 лева, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
Разноските в заповедното производство и в първоинстанционното
остават за сметка на сторилия ги ищец.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1581/23.05.2022 г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с решение № 2745/29.08.2022 г., постановени по гр.д. №
12312/2021г. по описа на ВРС, включително и в частта за разноските, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********, гр. София иск против И. А. Г.,
ЕГН **********, гр. Варна, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване в отношенията между страните, че И. А. Г., дължи на ищеца
УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД сумата от 42.48 /четиридесет и два и 0.48/ лева,
представляваща неустойка за прекратяване на Договор за далекосъобщителни
услуги от 04.04.2018 г., сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД с кл. номер
15103218002, формирана като сбор на трикратния размер на месечните
вноски за абонаментни услуги, което вземане е прехвърлено от „БТК“ ЕАД на
„С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., което дружество от своя
страна е прехвърлило в полза на УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с договор за
цесия от 01.10.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2788/22.06.2021 г. по ч.гр.д.№
8557/2021г. на ВРС, 31-ти състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
15.06.2021г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София да
заплати по сметка на Окръжен съд – Варна сума в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за особен представител на
осн. чл. 77 от ГПК, както и сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, дължима
държавна такса за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
4
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5