Решение по дело №1677/2021 на Районен съд - Шумен

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27-0001388/06.08.2021г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във
връзка с чл.414, ал.1 от КТ на “МУУДС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, бул. ********* № 33, ет.3, ап.15, представлявано от В.Р.Р., с ЕГН
********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за
нарушение на чл. 152 от КТ.
В жалбата си жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон като излага
аргументите си за това. За дружеството – жалбоподател редовно призовано на посоченият
съдебен адрес се явява процесуален представител – адв. Д.М. от САК.
Административно-наказващият орган – Дирекция “Инспекция по труда”–Шумен
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
наказателното постановление. Представя писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320,ал.1 и 2 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
23.06.2021г. и на 25.06.2021г., свидетелката СВ. Р. К. и В. В. Р. – инспектори в Дирекция
„ИТ“ гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в заведение
кафе-клуб „********“. Кафе-клубът се намирал в гр. Шумен, бул. ****** № 3 /Градска
градина/ и се стопанисвал от „МУУДС“ ООД гр. Шумен. Поводът за проверката бил
постъпил сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен за неспазване на
междудневна почивка и работно време в дружеството. На 25.06.2021г. около 09,30 часа,
свидетелката К. заедно си колежката й влезли в заведението, където се намирало лицето Д-
М.С.Д.. Лицето Д., което изпълнявало трудови задължения като барман попълнило и
подписало Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда. В декларацията,
Д. вписала, че предния ден – 24.06.2021г. е работила втора смяна от 16,00 часа до 00,00 часа,
а в деня – 25.06.2021г. била първа смяна – от 08.00 часа до 16,00 часа, като не се е налагало
през тези два дни да се сменя с някой колега. Резултатите от извършените две проверки в
обекта били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2121533, изготвен на
06.07.2021г. и връчен на управителя на „МУУДС“ ООД гр. Шумен на 07.07.2021г. За
констатираното нарушение, на 07.07.2021г., свид. С.К. съставила акт за установяване на
административно нарушение № 27-0001388 на „МУУДС” ООД гр. Шумен, в качеството му
на работодател, при осъществяване на своята дейност е нарушило разпоредбите на
трудовото законодателство с това, че не е осигурил на Д-М.С.Д. на длъжност „барман“ в
обекта на дейност, непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа
между смените на 24.06.2021г. /втора смяна с начало 16,00 часа и край на работното време -
00,000 часа/ и на 25.06.2021г. /първа смяна с начало 08,00 часа и край на работното време –
16,00 часа/, с което на 25.06.2021г. е нарушил разпоредбата на чл.152 от КТ.
Актът бил съставен в присъствието на В.Р.Р. - управител на дружеството-
нарушител, на който е и връчен, който го подписал без възражения. Въз основа на
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган издал обжалваното НП № 27-0001388 на 06.068.2021г.
като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.416, ал.5 от
КТ, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на “МУУДС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, бул. ********* № 33, ет.3, ап.15, представлявано от В.Р.Р.,
с ЕГН ********** било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.152 от КТ.
1

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Р.
Константинова. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като пресъздава
това, което е възприела непосредствено, като показанията са безпротиворечиви и с
приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на представляващ жалбоподателя. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл.57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН,
реквизити, Същият е предявен и връчен на представляващ жалбоподателя. В НП също се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Административно – наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на
основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.152 от КТ
Правото на почивката е субективно трудово право. Задълженият правен субект, който
трябва да осигури реализирането му е работодателя по съответното конкретно трудово
правоотношение. Почивката е производна от работното време – свързана е с работата и се
полага след определена продължителност на работното време. Предназначението й е да
осигури време за краткотраен отдих на работника и служителя в интервала между периоди
от време наситени с изпълнение на трудови задължения. В КТ са регламентирани няколко
вида почивки, в зависимост от това за каква част и продължителност отработено време се
предоставя.
Чл.152 от КТ регламентира междудневната почивка. Съгласно разпоредбата му
„Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не
може да бъде по-малко от 12 часа“. В конкретния случай, лицето Д-М.С.Д. на длъжност
„барман“ е работила в дружеството жалбоподател на 24.06.2021г. втора смяна от 16.00 часа
до 00.00 часа и на следващия ден - 25.06.2021г. е започнала работа в 08.00 часа, като
смяната й свършва в 16.00 часа. Видно е, че междудневната почива е по - малко от 12.00
часа и това е нарушение на изискванията на закона.
В тази насока е и написаната и подписана от нея декларация на основание чл.402,
ал.1, т.3 от КТ. Правилно наказващия орган е извършил преценка, че на този работник не е
била осигурена междудневна почивка най-малко от 12 часа, съгласно чл.152 от КТ. В случая
важно за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че не е спазена
междудневната почивка, която обхваща времето от края на работния ден на 24.06.2021г. до
началото на работния ден на 25.06.2021г. който е 08.00 часа.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
“МУУДС” ООД гр. Шумен, в качеството си на работодател е нарушило чл.152 от КТ, тъй
като в периода от 24.06.2021г. до 25.06.2011г., включително, не е осигурило предвидената
непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на работника Д-М.С.Д. на
длъжност „барман“ в дружеството.
Съдът намира за неоснователен изложеният в жалбата, довод за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита
2

на дружеството. Действително, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него,
наказателно постановление е вписано, че проверката е била извършена на 23.06.2021г., а
нарушението е извършено на 25.06.2021г. Съдът намира обаче, че това не е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като по делото е приложен Протокол за
извършена проверка № ПР2121533, изготвен на 06.07.2021г., в който е изписано следното:
„На 23.06.2021г. и 25.06.2021г. в заведение кафе клуб „******“ в гр. Шумен, бул. ****** №
3 и на 05.07.2021г. по документи, представени в ДИТ Шумен…“Очевидно проверката е
започнала от 23.06.2021г., продължила е на 25.06.2021г. и на 05.07.2021г. Такива бяха и
показанията на актосъставителя – свидетелката С.К.. В административно-наказателната
преписка са налични писмени доказателства кога и на кои дати е била извършена
проверката, въз основа на която е констатирано неизпълнение на задължение към държавата
от страна на санкционираното дружество в качеството му на работодател, поради което
съдът намира, че не вписването само на началната дата на извършване на проверката в
АУАН и в атакуваното НП не е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо
до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество и съответно до отмяна на
НП.
Предвид изложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни правни изводи от
тези на административно наказващия орган. Наказващият орган при квалифициране на
нарушението е обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл.28 от ЗАНН и
чл.415в от КТ като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът
счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл.28 от ЗАНН с
оглед значимостта на охраняваните обществени отношения. Обект на защита са
обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на
гражданите - трудовите права, което в никакъв случай не може да се преценява като
маловажен случай. Целта на почивката е да осигури време за отдих на работника и
служителя. Тя е конкретен израз на закрилата на труда. Тя е и конституционно право.
Настоящият състав намира, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл.415в от КТ,
която изиска нарушението да бъде отстранено. С него се изисква обективна възможност за
отстраняване на нарушението. В случая това е невъзможно, тъй като е нарушено правото на
междудневна почивка. Последното не може да бъде компенсирано по никакъв начин.
Съдът намира, че по отношение на установеното административно нарушение, АНО
правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414,ал.1 от КТ, като наложената
санкцията е в рамките на предвидения размер.
В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума,
предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали
органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно
такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото
липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство. Ето защо
съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството -
жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в
разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно "имуществена санкция" в размер на 1
500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
3

съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр.
24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. В настоящият
случай жалбоподателя не е поискал разноски и не е представил списък с такива. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка, както и чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ административнонаказващия орган в размер на 80 лева. Този размер на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намален, предвид изменението на
наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
4

Номер на акта:	284
Дата:	6 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20213630201677
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	27 септември 2021 г.

Решение по дело №1677/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите