Р
Е Ш Е Н И Е
№
V-223 Година 2020, 18.11 град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На
четиринадесети септември, две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя
БЕЛЕВА
мл.с.Александър
МУРТЕВ
Секретар Таня Михова
като разгледа
докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско
дело номер 1872 по описа за 2020 година.
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№3892/01.06.2020г., подадена от Р.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител- адв.Трифон Станев, АК-Силистра, срещу Решение №110/01.04.2020г., постановено по гр.д.№653/2019г. по описа на Районен съд- Несебър.
С посоченото решение, Несебърският районен съд е осъдил Р.Г.Д. да заплати на Б.И.Б., ЕГН **********,***,
сумата от 15000 лв., представляващи причинени на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени физически болки и страдания, липса на възможност Б.
да се обслужва сам и да се полага грижи към семейството си, липса на социален
живот, вследствие нанесени от ответника телесни повреди на 16.07.2015 г., около
00,00 ч., в КК „Слънчев бряг“, хотел „Блу Съмър“, в апартамент на петия етаж,
чрез нанасяне на удари с метална щанга в тялото и крайниците на Б.; сумата от
6006,35 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 15000 лв., за
периода от 16.07.2015 г. до 25.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 26.06.2019 г. до
окончателното изплащане.
Със същото решение, съдът е осъдил Д., да заплати на Б., сумата от 243,20 лв.,
представляващи нанесени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи по
лечение и прегледи, вследствие нанесени от ответника телесни повреди на
16.07.2015 г., около 00,00 ч., в КК „Слънчев бряг“, хотел „Блу Съмър“, в
апартамент на петия етаж, чрез нанасяне на удари с метална щанга в тялото и
крайниците на Б., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата
на подаване на исковата молба- 26.06.2019 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 1697 лв., представляващи направени от ищеца разноски.
С жалбата се
изразява недоволство от обжалваното решение в частта, в която е уважена
исковата претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на деликт, в размер на 15000 лева, ведно с присъдените
лихви и разноски. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно в
обжалваната част и се иска неговата отмяна.
Излага становище, че
първоинстанционният съд не е изследвал в
пълнота редица обстоятелства от значение за определяне лимита на отговорност за
непозволено увреждане (пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на извършителя на деянието и настъпилия вредоносен резултат; претърпени болки и страдания, вследствие
нанесени телесни повреди).
Навежда доводи, че в конкретни
случай, съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като
от събраните по делото доказателства
(включително
от материалите по досъдебното производство), следвал извод, че е налице
съпричиняване. Развива съображения в тази насока.
Твърди, че безспорно се
установило от свидетелските показания, че
възстановяването на ищеца (въззиваем) протекло в рамките на нормалния
оздравителен процес, като същият не загубил трудоспособността си и продължил да
упражнява професията си.
Иска се, атакуваното решение да бъде
отменено в обжалваната част и съдът да постанови ново, с което предявените
искови претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бъдат
уважени до размера от 5000 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, чрез процесуалния представител- адв
Арнаудов- БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и
законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото
доказателства. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна, като се моли
за нейното отхвърляне.
Изразява несъгласие с твърденията на въззвиника за
неправилно приложение разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Позовава се на практика на
ВКС. Посочва, че справедливостта като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, следвало да обхваща конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Оспорват
се и наведените в жалбата възражения, че
първоинстанционният съд не e извършил цялостен
анализ на обстоятелствата, касаещи причинно- следствената връзка на
непозволеното увреждане. Подробно се изброяват предпоставките за определяне на
справедливо обезщетение за неимуществени вреди (характер и
тежест на увредите, интензивност и продължителност на болките и страданията-
психически и физически, степен на възстановяване). Твърди, че съдът в пълнота
изследвал причинната връзка и съпоставил относимите обстоятелства, очертани в
ППВС№4/1968г., без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни ли други
от тях.
Посочва, че в резултат от проведеното пълно и главно
доказване по делото (при ангажиране на писмени, гласни доказателства и
експертиза), по категоричен начин била доказана тежката здравословна картина на
ищеца(въззвиаем). Безспорно се установило, че вследствие нанесените от
въззивника телесни увреждания, оздравителният процес продължил дълъг период от
време(повече от обичайното за такива травми), появили се усложнения, ищецът
развил захарен диабет, като принудителната социална изолация дала допълнително
негативно отражение върху емоционалното му състояние. Излага становище във
връзка с направеното от въззивника възражение за съпричиняване, на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД, като счита същото за преклудирано. Навеждат
се доводи, че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът изследвал
в пълнота доводите, възраженията и твърденията на страните, като се придържал
към принципа на чл.12 от ГПК.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират
се направените съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът редовно уведомен, не се
явява. Въззиваемият чрез адв.Калев поддържа
подадения оттговор.
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок от
страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съдът като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и относимото право
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД. Ищецът твърди, че през 2015г. страните работели като шофьори в „Стойчев и
син-ДС“ ЕООД, същите били командировани в к.к.“Слънчев бряг“, където им била
осигурена квартира в хотелски комплекс „Блу Съмър“. Страните и още един техен
колега Р.Б.били настанени в един апартамент. На 15.07.2015г., възникнал
конфликт между Б. и ответника, което наложило намесата на ищеца. Д. напуснал
апартамента и около полунощ се върнал и започнал да нанася удари върху спящия Б.
с метална щанга за крик по лявата страна на тялото и крайниците. Ищецът усетил
силна болка в левия глезен, след което и в ребрата. Ищецът много трудно успял
да се придвижи до негови колеги, които го откарали в болница, като съответно
бил приет в УМБАЛ Бургас. Същият подал жалба в прокуратурата и било образувано
досъдебно производство.
Иска
от съда ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 15 000 лв. неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, вседно със законната лихва за
забава върху тази главница от датата на увреждането, т.е от 16.07.2015г. до
26.06.2017г. в размер на 6006,35 лв.;
сумата от 243,20 лв. – имуществени вреди, изразяващи се в такси за прегледи и
закупуване на лекарства и медицински изделия, както и сумата от 239,25 лв.,
представляваща разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспосбност
и трудовото възнаграждение, което ищецът би бил получавал. Претенцията за
сумата от 239,25 лв. е оттеглена и производството по делото в тази част е
прекратено.
В срока
по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Предмет на въззивното
производство е решението в частта само относно претенцията за неимуществени
вреди, в останалата част решението е влязло в сила.
Непозволеното увреждане, като източник на задължения
представлява сложен юридически факт, който кумулативно включва: деяние-
действие или бездействие; вреда; противоправност на деянието; причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага. При
наличието на всички кумулативно свързани предпоставки се поражда право за
потърпевшия да иска обезщетение, както и задължение за всеки, който е причинил
виновно вреди другиму да ги поправи. За да се ангажира отговорността по
чл. 45 ЗЗД е нужно увреждащото деяние /действие или бездействие/ да е
противоправно. Противоправността на общо основание също е факт, подлежащ на доказване
и той не се презумира.
Деликтната отговорност възниква само ако е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане и на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждане.
Безспорно е установено от приложеното към делото НОХД№ 347/2018г., че Р.Г.Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, за това, че на 16.07.2015г., в к.к.“Слънчев бряг“, хотелски комплекс „Блу Съмър“, чрез нанасяне на удари с метална щанга в тялото и крайниците на Б.Б. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява пищялна кост, довело до трайно затрудняване в движението на левия крак за срок от около 2 месеца.
Наведените във въззивната жалба доводи са относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като по делото не се
установява тежко здравословно състояние на пострадалия, както и че същият е
допринесъл за вредоносния резултат, тъй като въззивникът също е бил обект на
посегателство от страна на ищеца преди непозволеното увреждане.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да възмездява
само онези болки и страдания, които реално е претърпял пострадалия, в случая
ищеца. За определянето на този вид обезщетение липсват формални критерии и това
е така, защото човешкия живот и болка нямат цена и паричния еквивалент не би
могъл да ги спре или заличи последствията от тях. За това и чл.53 от ЗЗД
предвижда този размер да се определя по справедливост, при спазване на принципа
за забрана на обогатяването на пострадалия. Следователно определеният от съда
размер на обезщетение трябва в най-пълна степен да компенсира обективно
доказаните по делото болка и страдание,
претърпени от ищеца в резултат на получените увреждания, като разбира се
изхожда от тяхната интензивност и продължителност. Обстоятелства, които се
взимат предвид при определяне размера на обезщетението са: видът, характерът и
степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи;
отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на
двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена
трудоспособност и др . В конкретния случай от назначената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат на ударите, отправени от ответника, ищецът
е получил кръвонасядания, контузия на гръдния кош със счупване на 9 и 10
ребрени дъги, кръвонасядане в лявата хълбочна кост, както и счупване на лявата
пищялна кост. Вещото лице е посочило, че травмите са съпроводени с
продължителни болки и страдания – болки в гръдния кош при дишане, кашлица,
болки в областта на лявата подбедрица, оток, зачервяване на кожата и
ограниченост на движенията. Обичайният срок за възстановяване на счупените
ребра е около 30 дни, докато на лявата подбедрица – около 1,5 –2 месеца. Вещото
лице е констатирало, че в хода на възстановителния процес, е настъпило
усложнение – болест на Зудек, което е удължило възстановяването на 4 месеца.
Формата на кръвонасяданията кореспондират на удари с твърд предмет, какъвто е
металната щанга. Сочи, че към настоящия момент, следва да е настъпило пълно
възстановяване, но са възможни болки в счупените кости при смяна на времето.
Пострадалият е бил приет за болнично лечение, където лекарите
установили и неинсулинов захарен диабет, в резултат на преживения стрес. Горното
се подкрепя и от представената по делото епикриза от МБАЛ Бургас, в която е
посочено, че е направена имобилизация на фрактурата на лявата фибула за 35 дни
с гипсова шина.
За преживените от ищеца страдания и болки са ангажирани и
свидетелски показания. От показанията на свидетеля К. се установява, че след
нанесения побой, Б. е бил дълго време в болничен, като след връщането си на
работа, същият е споделял, че не се чувства добре, че не се е възстановил.
Свидетелят Б. заявява, че след ицидента е закарал ищеца в болница, където бил
приет за лечение. Посетил пострадалия в дома му, тъй като същият не можел да
върви, не бил адекватен. Ищецът му споделил, че не може да се грижи сам за себе
си, изпитвал силни болки в ребрата и крака. Посочва, че ищецът изпитвал болки в
крака половин година след ицидента, както и при всяка промяна на времето и при дишане. След инцидента ищецът се
затворил в себе си, станал притеснителен, изпитвал страх. От показанията на
св.Кирилова се установява, че ищецът е бил с гипс на крака повече от 100 дни.
Изпитвал силни болки, които не били отшумели и до днес. Изпитвал страх, че Р.Д.
ще му навреди отново, емоционално бил сринат, страдал от безсъние, отказвал да
излиза навън.
От гореизложеното се установява по безспорен начин, че ищецът
е преживял болки и страдания, в резултат на нанесените му от ответника удари с
металната щанга, което се явява противоправно деяние, извършено виновно, установяват
се причинените
неудобства по време на оздравителния процес. Налице е средна телесна повреда,
обективирана чрез счупването на лява подбедрица, обусловила трайно затруднение
на функцията на левия долен крайник за период от 3–4 месеца, придружена и от
други травматични увреждания, които са довели до дълъг възстановителен период,
както и свързаните с него и травмите ограничения и битови неудобства. Като взе
предвид горното, както и социално-икономическите условия в страната, и обичайната
съдебна практика, съдът намира, че адекватното обезщетение е в размера
определен от първоинстанционния съд, а именно – 15 000 лв., което налага
решението да бъде потвърдено като правилно, а жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД позволява
дължимото обезщетение да бъде намалено, когато пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредосносния резултат. В процесния случай релевирано възражение
по смисъла на цитираната разпоредба не е направено, въведени са твърдения за
наличие на съпричиняване едва в съдебно заседание, които се явяват
преклудирани. Освен това ответникът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се
установи наличие на конкретно действие
или бездействие от страна на ищеца, което да е допринесло за настъпването на
събитието.
В този смисъл неоснователни са
доводите, изложени във въззивната жалба, тъй като при определяне на размера на
обезщетението са отчетени всички относими обстоятелства.
На осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати сторените от въззиваемата страна в
настоящата инстанция разноски в размер на 1200 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част Решение
№110/01.04.2020г., постановено от Несебърски районен съд по гр.д.№653/2019г.
ОСЪЖДА
Р.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: ***,
да заплати на Б.И.Б., ЕГН **********,***, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста
лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: